НОХД № 361/2014г.
М О
Т И В И:
Против подсъдимия М. *** е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и
б. „б” от НК за това, че на 24.10.2013г. в с. ************, общ. ******* отнел
чужди движими вещи – пари – 140 лева от владението на В.Х.К. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието
представлява опасен рецидив.
Подсъдимият М.Х.Х. в какво е обвинен, не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Признава част от фактите, изложени в обвинителния
акт, не признава други, за трети твърди, че не си спомня, тъй като бил пиян в
момента. Моли да бъде постановена оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимия пледира за недоказаност на извършеното
престъпление. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира деянието за
доказано. В пледоарията си не споделя единствено отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка досежно това кой с кого се е свързал и защо са отишли
подсъдимият Х. и св. М. в с. ************. В останалата част намира отразеното
като фактическа обстановка в обвинителния акт за доказано. Следвало да се вземе
предвид съдебното минало на дееца. Намира, че не са налице условията на чл. 55
от НК за определяне на наказанието под определения от закона минимум. Намира
гражданския иск за доказан по основание и размер и предлага да бъде уважен.
Веществените доказателства предлага да бъдат върнати, тъй като не са необходими
за делото.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с обясненията на
подсъдимия и във връзка с реда на провеждане на съдебното следствие приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия М. Х.Х.
е роден в гр. ******, но живее в гр. ********. Известен на органите на
полицията. Осъждан е нееднократно и е изтърпявал ефективни присъди. Известен
бил с прякора „*******”.
Св. М.М. ***. Познавал се с
подсъдимия Х.. Свидетелят притежавал л. а. „******* * ****” с рег. № * **** **.
На 23.10.2014г. вечерта подсъдимият Х.
бил в с. ******* ********, общ. Свиленград. Отишъл по покана на свой приятел.
Пътувал до селото с автобус, срещнал се с приятеля си и заседнали в тамошно
заведение. Изпил доста алкохол. Св. М. му се обадил малко преди полунощ да го
пита къде е, след което отишъл до с. ******* ********. Х. чакал на „Шекер
паркинг”. Било вече след полунощ, когато М. го взел от там с автомобила си. По
пътя М. обяснил на Х., че ще отидат до с . ************ да вземат една чанта с пари. Отишли до селото, спуснали
се по едно надолнище в началото на селото и след като местото станало равно М.
спрял автомобила. Посочил на Х. една къща и му казал да отиде пред нея да чака
– там щели да му дадат парите. Подсъдимия чакал известно време там, но никой не
излезнал. Станало му студено и се върнал обратно на пътя, където го чакал М..
Последният позвънил по телефона на някакъв човек, след което казал на Х., че ще
дадат парите и го пратил пак да чака пред къщата. Подсъдимият се върнал пак
пред къщата и пак зачакал. Отново никой не излязъл и не дал чанта с пари.
Подсъдимия решил да влезе в къщата. Прескочил оградата и отишъл пред входната
врата на първия етаж. С камък счупил прозореца на входната врата.След това
бръкнал през образувалия се отвор и отключил вратата с ключа, който стоял от
вътрешната страна на вратата. Влезнал вътре в къщата.
В къщата живеела свидетелката /и пострадала
в последствие/ В.Х.К.. Според нея вечерта след 22 часа по телефона и се обадил
човек, който и казал, че дъщеря и в Гърция направила катастрофа и блъснала едно
дете. Дъщеря и била задържана и трябвало да се платят пари, за да я освободят.
Поискали от нея 5000 лева. Свидетелката отговорила, че няма толкова пари и
затворила телефона. След известно време телефона пак започнал да звъни. Свидетелката
не го вдигнала. След известно време тя чула, че прозорецът на вратата на салона
се счупил. След малко при нея влязъл подсъдимия. Още с влизането си започнал да
вика: „Дай парите”. Свидетелката помислила, че дошлият иска парите, за които са
и говорили по телефона и казала каквото си е заслужила дъщеря и да си го
понесе. Тогава подсъдимият започнал да я бие с нейния инвалиден бастун, който
бил в стаята. Опрял бастуна в свидетелката и и казал „Знаеш ли тази вечер какво
ще стане с тебе”. Според свидетелката до 03 часа Х. я бъхтал с този бастун,
мъчил я, запушвал и устата. Претърсвал и жилището. Всичко било извадено и
разхвърляно. Подсъдимия стигнал до един диван, където свидетелката си слагала
пенсийката. Слагала я под дивана, в книжка, в която се дават лекарства. Там
била последната и пенсия в размер на 140 лева. След като намерил парите
подсъдимият преустановил търсенето. Подсъдимият си излязъл, отишъл до
автомобила на св. М. ***. Свидетелката останала в къщи и до сутринта треперела
от страх. Не могла да се обади на никого, тъй като още с влизането си
подсъдимият бил скъсал кабелите на телефона. На сутринта се обадила на
съседите, обадили се на полицията. Установило се, че през нощта свидетелят И.К.,
който е съсед на К. е забелязал на няколко пъти покрай него да минава
автомобила на М.. Запомнил вида на колата и номера и. По номера служителите на
полицията стигнали до св. М., а след неговия разпит стигнали и да извършителят
на деянието.При огледа на местопроизшествието е била намерена дактилоскопна
следа, която след изследване е било установено, че е оставена от средния пръст
на дясната ръка на лицето М.Х.Х..
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на признанията
на подсъдимия на фактите от обвинителния акт, показанията на пострадалата и
останалите свидетели, дактилоскопната експертиза, съдебномедицинската
експертиза, както и на целия останал доказателствен материал, събран по делото.
Разпитан на досъдебната фаза на процеса подсъдимият не се признава за виновен в
извършването на посоченото престъпление. Развива защитната теза, че през деня
със свидетеля Т. М. са обикаляли из селата / между които и с. ************/ за
да търсят работа. Питали дали има работа, но не били влизали в къщите на хората,
което изрично се подчертава от свидетеля. Подсъдимият Х. също не твърди, че е
влизал в къща по повод търсенето на работа. При огледа на местопроизшествието
обаче е намерена дактилоскопна следа в къщата на пострадалата, която при
експертното изследване се установява, че е оставена от средния пръст на дясната
ръка на Х.. Св. М. твърди, че е оставил подсъдимия в с. ************ през нощта
около 23-24 часа. Чакал го около един час и през това време си правел завойчета
с автомобила. Това е било забелязано от св. И.К., на когото направило
впечатление нощното обикаляне. Свидетелят успял да установи номера на
автомобила, по който в последствие е бил установен М., а чрез него и
извършителят на деянието. Съдът подкрепя становището на прокурора, участвал в
разглеждане на делото, че взаимоотношенията между М. и подсъдимия не стоя така,
както е отразено в обвинителния акт. Без да е водено досъдебно производство по
случая и без това да е предмет на делото по-вероятно е М. да е участникът в
схемата за телефонни измами и той да е извикал Х. само да прибере парите. В конкретния
случай и за престъплението, за което се води делото, това е без значение. М. е
докарал Х. в с. ************. Прескачането на оградата, счупването на стъклото
на входната врата, отварянето и със стоящия от вътре ключ, издевателствата над
пострадалата, претърсването на къщата и противоправното отнемане на сумата от
140 лева са си дело само на Х.. Известни противоречия има в показанията на пострадалата.
Към края на обясненията си тя твърди, че подсъдимият от 10 /22/ часа до 03 часа
я измъчвал. От начало обаче започва обясненията си с това, че към 10 /22/ часа
звъннал телефона и от тогава започнало изпълнението на телефонните измамници. Тя
затворила телефона, след това той продължавал да звъни. Известно време след
това влезнал подсъдимия и започнал да пита за пари и да я измъчва. Противоречието
е само във времето, което съобщава, че Х. е прекарал в къщата и. Претърпените
болки и страдания от пострадалата са в състояние да породят у нея представата,
че времето, през което са били търпени е по-голямо от действителното. По
останалите факти обаче няма противоречия. Пострадалата твърди, че влезлият мъж
е миришел силно на алкохол. М. твърди, че Х. е бил употребил доста алкохол, а и
самият подсъдим твърди, че е бил пиян и поради тази причина не си спомня много
неща. Освен това М. свидетелствува, че тази нощ е оставил Х. в ************ и
го е чакал в продължение на час. Св. Д.М. в показанията си твърди, че пред него
Х. е признал, че е е разбил вратите, че е влизал в къщата, че е набил жената и
че е взел известна сума пари. За това, че сумата е била 140 лв. преценката на
прокурора е точна, че жената би могла да
посочи много по-голяма сума. Тя обаче е посочила размера на получената пенсия,
която криела под дивана. В подкрепа на обвинението са и показанията на св. Х.К.
– син на пострадалата. Той описва обстановката, която е сварил на следващия ден
– всичко разхвърляно по земята, счупени лампи и телефон. В подкрепа на така
приетата фактическа обстановка са и обективираните в съдебно медицинска
експертиза наранявания, получени от пострадалата, причинени и от Х.. Към всичко
като се прибави и намерената на местопроизшествието дактилоскопна следа, съдът
намира, че не е възможен друг извод, освен този, че Х. е извършил
престъплението, за което е предаден на съд.
При
тези доказателства съдът намира, че не са налице проблеми с установеността и
доказаността на извършеното престъпление, нито с квалификацията на същото.
Гореописаната фактическа обстановка, възприета от съда въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и цялостния
доказателствен материал, събран по делото, дават на съда основание да приеме за
безспорно и категорично доказано, че подсъдимият М.Х.Х. е извършил престъплението по чл. 199 ал. 1 т.
4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, за което му е било
повдигнато обвинение, а именно за това, че на 24.10.2013г. в с. ************,
общ. ******* отнел чужди движими вещи – пари – 140 лева от владението на В.Х.К.
***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
деянието представлява опасен рецидив.
Престъплението грабеж е едно от най-тежките престъпления, намерили
своята уредба в НК и най-тежкото такова против собствеността. Същото е двуактно
престъпление. Тежестта му се обуславя от обстоятелството, че при него не е
налице само противозаконно отнемане на чужда движима вещ без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да се присвои. Това е само единия акт
и по същество това е характеристиката на престъплението кражба. За да е налице
грабеж е необходимо при отнемането на вещта да е било упражнено насилие
изразяващо се в сила или заплашване. С осъществяването на такива действия по
същество се извършва престъпление и срещу личността. Това е нещото, което прави
престъплението грабеж по-тежко от кражбата и заради което законодателят е
придвидил завишена санкция за същото. В конкретния случай съдът намира за
безспорно доказано упражненото насилие над пострадалата. Безспорно е
упражняването на физическото насилие. Начина на упражняването на същото –
неочаквано дърпане на чантата, съпроводено със силно блъскане в гръб върху
жертвата, довело до падането, влаченето
и остъргването тялото на пострадалата, безспорно са упражнили и психологическо
въздействие. Безспорно установено и доказано е и отнемането след това на чужди
движими вещи без съгласието на собственика им с намерение противозаконно да се
присвоят.
По отношение на субективната страна,
съдът счита, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл досежно
извършеното противозаконно отнемане на вещи, чужда собственост - деецът е
съзнавал обществената опастност на деянието и неговите общественоопасни
последици, но е искал и е целял настъпването на тези последици. Предварителната
нагласа е била да вземе парите, за които са го изпратили. След като се оказало,
че такива няма, той е решил да претърси къщата и да вземе каквото намери.
Извършените в последствие действия потвърждават реализирането на замисъла. При
това положение за безспорно установено съдът намира извършеното престъпление и
от субективна страна.
Причина за извършване на престъплението е пренебрежителното
отношение на подсъдимия към собствеността и личността на гражданите,
незачитането на чуждата собственост и
личната неприкосновеност, незачитането на установения в страната правов
ред. Причина е и липсата на трудови навици и навика да се разчита на
създаденото от обществото за осигуряване на препитание.
Подсъдимият М.Х.Х. е роден на ***г. в гр. ******. Живее
в гр. ********. ********, ********* гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието не е
работел. Осъждан е многократно. Осъждан е на наказания „лишаване от свобода”,
които наказания е изтърпявал ефективно. Характеристичните данни за него не са
добри, което следва да се цени като отежняващо вината и отговорността
обстоятелство.
Като
смекчаващо вината и отговорността обстоятелство съдът намери относително не
високата стойност на предмета на престъплението. Като смекчаващо вината и
отговорността обстоятелство следва да се преценят и не особено значимите
наранявания, получени от пострадалата.
При Х. са налице предпоставките за квалификация на
деянието като опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК. Това е
включено в квалификацията на деянието и не може да се цени като отежняващо
обстоятелство. Освен присъдите, които дават основание за тази квалификация,
подсъдимият има колекция от присъди, които значително надвишават необходимостта
за тази квалификация. Въпросната „горница”, изразяваща престъпна упоритост
съдът намери, че следва да се прецени като утежняващо обстоятелство. С оглед
наличието на отежняващи обстоятелства съдът намери, че не са налице
предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, поради което при определяне на
наказанието изхождаше от общите предпоставки, визирани в чл. 54 от НК.
Преценката на съда е, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Съдът намери, че за
постигане на целите на наказанието ще следва да наложи на дееца наказание
„лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца. С оглед
разпоредбите на ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор.
При така постановената присъда предявеният
граждански иск се явява доказан като основание. Доказан е и като размер.
По-горе съдът посочи основания, защо приема, че размера на отнетата сума е
посочения от пострадалата, а именно 140 лева. Поради тази причина Х. бе осъден
да заплати на К. сумата от 140 лева.Гражданският иск бе предявен без претенция
за лихви до момента на изплащане, така е и уважен.
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК М. бе осъден да заплати и направените разноски
по делото в размер на 167.18 лева по бюджета на МВР и 117.63 лева по бюджетната
сметка на ВСС.
Веществените доказателства по делото след влизане
на присъдата в сила не са необходими за съдопроизводството, не е забранено
притежаването им, поради което съдът разпореди връщането им.
С така
определеното като вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия М.Х.Х.
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция
на закона и ще се въздействува възпитателно и предупредително както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: