Р Е Ш Е Н И Е № 376
гр.ВРАЦА,05.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Виолета Вълкова,като разгледа докладваното
от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №498 по описа за 2018 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№526/02.07.2018 год. по гр.дело №248/2018 год. по описа на РС-Враца състав на
съда е отхвърлил предявения от "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.
Враца против Р.Х.К. *** положителен установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от 53.05
лева,представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от
11.12.2013 год. до 17.06.2017 год., както и законна лихва върху
главницата,считано от 25.10.2017 год. до окончателното й изплащане,за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3518/31.10.2017 год. по ч.гр.дело
№5024/2017 год. по описа на РС-Враца.
Решение
№526/02.07.2018 год. е обжалвано от "Водоснабдяване и канализация"
ООД-гр.Враца.Въззивникът поддържа,че решението е неправилно и необосновано. Твърди,че
при изяснена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно материалния
закон-Общите условия за получаване на услугите ВиК от "В и К"ООД-гр.
Враца и Наредба №4/2004 год. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи,като изводите му не се подкрепят и
от събраните по делото доказателства.Намира,че искът му е основателен и доказан,
като излага подробни фактически и правни доводи.Моли обжалваното решение да
бъде отменено,а искът против Р.Х.К. уважен.
Не
прави искания по доказателствата.Претендира разноски.
В
срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемата Р.Х.К..
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен състав взе предвид
следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по
предявен от "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца против Р.Х.К.
***, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 53.05 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена вода и други услуги за периода от 11.12.2013г.
до 17.06.2017г., за сумата в размер на 8.44 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.01.2014г. до 20.10.2017г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. В исковата
молба се поддържа, че за така претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5024/2017г.по описа на Районен
съд-Враца. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Изискано и
приложено е ч.гр.дело №5024/2017г.по описа на РС Враца. Към исковата молба е приложен заверен
препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес:
гр.Враца, ул.*** водена на името на Р.Х.К., от които е видно, че през процесния период
е извършвано както реално отчитане, така и
служебно начисляване на изразходваната вода.Представена е справка – извлечение № 36722 за
дължимите суми към "В и К“ ООД гр.Враца към дата 20.10.2017г. на абонат
1638068, на името на Р.Х.К., на посочения по-горе адрес, в което е отразено,
че ищецът е издал четири броя фактури за периода 11.12.2013 г. – 17.06.2017 г.,
като е начислил сумата от общо 53,05 лева – главница и сумата от общо 8,44 лева
– лихва. Представена е и покана за доброволно изпълнение изх.№ 6008/21.07.2017
г. до Р.Х.К., в която е отразено, че получателят не е открит. Като свидетел в
поканата е вписано лицето Е.П., с дата 24.07.2017 г. Към поканата е приложена
счетоводна справка № 79126/21.07.2017 г. Приложен е препис- извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване
и канализация" ООД, одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с
решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по отношение на които съдът на основание
чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е служебно известен факта, че същите са
публикувани във в. "Новинар" в броя му от 20.06.2006г. и във в. "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на дружеството.
С определение №264/05.02.2018г. постановено по същото
дело, съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения срещу
ответницата Р.К. иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата в размер на 8.44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.01.2014г. до 20.10.2017г., поради невнесена в срок държавна
такса.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е назначил особен
представител на ответницата Р.Х.К.-адв. М.Д. ***.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Д. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението в
исковата молба, че ответницата е абонат
на ищцовото дружество и че през процесния период от 10.01.2014г.
до 20.10.2017г. е била потребител на Вик услуги. Поискал е от съда
служебно да изиска информация от Службата по вписвания дали ответницата Р.К. е
собственик на недвижим имот находящ се в гр.Враца, ул. ***за периода от 11.12.2013 г. до момента.Иска отхвърляне на
предявения иск.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и компетентно. Видно от същото е, че вещото лице-Т.А., след запознаване с
материалите по делото и проверка в ищцовото дружество е установило, че по
партида за отчетени показания са издадени четири броя фактури за периода от
11.12.2013 г. до 17.06.2017 г., като начисленото количество вода е по показания
на водомера в процесното жилище и разпределено от общия водомер, на обща
стойност 53,05 лева.
По делото е представена справка №606/31.05.2018г., изготвена от Служба
по вписванията – гр.Враца, в която е отразено, че в регистъра на службата няма
данни за имоти по партидата на Р.Х.К., ЕГН **********.
Въз основа на събраните по делото доказателства и в
частност справка от Служба по вписванията
гр.Враца, районния съд е приел за установено, че в рамките на
процесния период ответникът Р.К. не е била собственик на водоснабденото жилище
в гр.Враца, ул.***, поради което не
може да се приеме, че има качеството на потребител на услугите на ищцовото
дружество.В мотивите си съдът е приел още, че ищцовата страна, върху която лежи
доказателствената тежест да докаже наличие на облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване
на водоснабдителни и канализационни услуги, не е представила каквито и да било
доказателства в тази насока. Не са представени и доказателства, че ответникът К.
е потребител на ВиК услуги и в качеството й на ползвател на имота на конкретно
правно основание.
За да се произнесе по основателността на жалбата въззивният
съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно
и в тяхната пълнота, при което приема за установено следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното
вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
В случая особенияя представител, назначен на ответната страна, е оспорил
твърдяното от ищеца качество на потребител на ВиК услуги на посочения имот и
навежда твърдения, че между страните не е валидно възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя ВиК
услуги на посочения адрес на потребление.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение, т.е лица ,
имащи качеството на собственици или ползватели на имота. Това им качество
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2 от ОУ се удостоверява с
документ за собственост или вещно право на ползване или писмена декларация за наемателите по чл. 2,
ал.3 от ОУ. Още съгласно съдебната практика под "ползвател на имота" се
има предвид вещното право на ползване, а не фактическото ползване на имота.
Видно от представените от ищеца
доказателства - справката за
дължимата сума и карнетите, ответницата Р.Х.К.
е вписана като абонат за адреса в гр.Враца, ул.***. Доколкото обаче е оспорена договорната връзка,ищецът е следвало да
ангажира допълнителни доказателства, от които да се установи, че лицето,
вписано като абонат ,има качеството на собственик или ползвател с учредено
вещно право на ползване, респективно наемател на обекта на потребление.
Възникването на облигационната връзка се установява съгласно Наредба № 9 от
14.09.1994г. и последващата я Наредба №4 от 14.09.2004г. с писмено искане към
ищцовото дружество. Такова заявление/ искане по делото не е представено.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцовото
дружество не е доказало наличие на съществуващо облигационно
правоотношение между него и ответницата К., по силата на което същата
да дължи заплащане на сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена на по ч.гр.д.№5024/2017 г. по описа на Районен съд –
гр.Враца, поради което исковата претенция правилно е била отхвърлена от
районния съд като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да
бъдат присъждани разноски, а направените такива по заповедното и исковото
производството следва да останат в негова тежест. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски, но доколкото по делото не са представени
доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл. 280 ГПК,
предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното,Врачанският
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение №526/02.07.2018г.
на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №248/2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2 ..........