№ 10895
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110144576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
“Застрахователно дружество Евроинс“ АД е предявило срещу „ЗК Лев Инс“ АД искове по
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2235,52 лева – вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети върху сграда, находяща се в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 271,
обект на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка, които щети са причинени при
ПТП на 14.02.2022г. в гр. Нови Искър, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба (17.08.2022г.) до окончателното плащане, както и за сумата
от 68,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.04.2022г. –
16.08.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2022г. в гр. Нови Искър с посока на движение по ул.
„Искърско шосе“ от ул. „Зорница“ към ул. „Чавдар войвода“ е настъпило ПТП, като л.а. „С.“ модел
„А.“ с рег. № ** СС, управляван от Й. С. Й., в района на № 265 е загубил контрол върху
управляваното МПС, отклонил се е от посоката си на движение и е самокатастрофирал, като се е
ударил в сграда на имот, находящ се в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 271. Вследствие
на произшествието били причинени щети на имота, собственост на Л. И. Т.. Увреденото имущество
било обект на сключен договор за застраховка „пожар и други рискове“, обективирана в
застрахователна полица № 00100100065083/25.03.2021г. Ищецът платил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 2235,52 лева, която сума била преведена по банков път на
24.03.2022г. Ответникът бил поканен да плати процесната сума с регресна покана, която била
получена на 29.03.2022г., но плащане не последвало.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва всички елементи от фактически състав на търсената отговорност.
Възразява, че не е установен механизмът на произшествието, както и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „С.“ модел „А.“ с рег. № ** СС. Оспорва последният да има вина за
настъпване на събитието. Поддържа, че не са изяснени причините за възникване на процесното
ПТП.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
1
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът и действителния размер на причинените вреди.
Съдът приема за установено, че на 14.02.2022г. в светлата част на денонощието около 11:30ч. в
гр. Нови Искър водачът на л.а. „С.“ модел „А.“ с рег. № ** СС – Й. С. Й., се е движил по ул.
„Искърско дефиле“ с посока на движението към с. Реброво. Достигайки района на № 267 на
посочената улица, водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното
платно наляво, преминал през лентата за насрещно движение, покачил се върху тротоара вляво и
ударил последователно елементи на пътя, като се установил в покой след удар в къща на ул.
„Искърско дефиле“ № 271.
За формиране на горните изводи съдът взема предвид приетото без възражения заключение по
съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, както събраните по делото
свидетелски показания - на водача на автомобила – Й. Й. и на пътник в автомобила – М. К..
Разпитан като свидетел по делото, водачът на автомобила Й. Й. посочва, че е управлявал л.а.
„С.“ с рег. № ** в гр. Нови искър, като качил в колата си свой близък – В., а след това и съпругата
на последния и тримата потеглили в посока с. Реброво. Съобщава, че е управлявал автомобила с
около 30 км/ч. На пътя имало две ленти за движение. На изкуствена неравност на пътното платно
загубил съзнание и след това нямал спомен за случилото се. Автомобилът се ударил в стена на
къща и въздушните възглавници били активирани. Ударът настъпил от ляво на платното за
движение, а преди загубата на контрол върху автомобила последният се движил отдясно. След
удара в стената водачът отново дошъл в съзнание.
Свидетелката М. К. сочи, че на 14.02.2022г. се случил пътен инцидент, като Й. управлявал
автомобила, а тя и нейния съпруг пътували в автомобила. Свидетелката съобщава, че няма спомен
дали инцидентът е настъпил преди или след преминаване на автомобила върху изкуствената
неравност на пътното платно. Впоследствие разбрала,че автомобилът е преминал през автобусна
спирка и контейнери. Автомобилът се движил с нормална скорост, защото в съответния пътен
участък не позволявал развиване на висока скорост. След катастрофата автомобилът навлезнал в
сграда от страната на пътното платно, която била насрещна на посоката на движение.
Съдът цени така събраните свидетелски показания относно начина, по който е настъпил
инцидента, а именно отклонение на автомобила от посоката си на движение в насрещно движение,
покачването на автомобила върху тротоара, съчетано с удрянето му в елементи на пътя и обекти в
близост и установяването му в покой след удар в стена на къща на адрес : гр. София, ул. „Искърско
дефиле“ № 271. В тази част показанията съответстват помежду си и на останалите събраните по
делото доказателства и поради това съдът ги кредитира.
Приет като доказателство по делото е констативен протокол № К - 79 за ПТП, в който е описан
горепосочения механизъм на ПТП, като е отбелязано, че водачът на автомобила по неизяснени
причини е напуснал пътното платно вляво. Макар констативният протокол за ПТП, съставен след
посещение на орган на полицията, да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, доколкото събитието не е пряко възприето от съставилите го длъжностни лица, то по
отношение на останалите отразени в протокола обстоятелства – участници в произшествието,
видими щети върху автомобилите и други, протоколът се ползва с обвързваща доказателствена
сила (арг. чл.179, ал.1 ГПК) и същите са относими към установяване на причините за инцидента.
Спорен е въпросът за вината на водача на автомобила – Й. Й.. Същият при разпита си
съобщава, че е загубил съзнание и това е била причината за загубата на контрол върху автомобила.
За установяване на обстоятелството дали е възможно наличните при водача заболявания да са
довели до внезапна загуба на съзнание по делото е изслушано заключение по съдебно –
медицинска експертиза, което се кредитира от съда. От заключението на вещото лице се
установява, че към датата на произшествието ищецът е страдал от следните заболявания : ковид
19/пневмония, хипертонична болест (захарен диабет); захарна болест (захарен диабет), хиперплазия
(увеличение на простатната жлеза); хронична миелоидна левкемия (хроничен рак на кръвта) и
2
карцином (рак) на дебелото черво. Посочено е, че във връзка с наличните заболявания водачът е
приел медикаменти. Констатирано е, че шофирането на автомобил не е противопоказно при
използването на приеманите медикаменти. Вещото лице посочва, че някои лица, преболедували
ковид 19, развиват постковиден синдром, част от който е и „мозъчна мъгла“. Състоянието „мозъчна
мъгла“ се характеризира със специфични дефицити на вниманието като концентрация, фин
двигателен контрол, работна памет. Вещото лице е посочило още, че към датата на процесното
ПТП е било възможно у водача да са възникнали проблеми с вниманието, паметта и
изпълнителната мозъчна функция, които състояния водачът да не е забелязъл, тъй като не са били
налице клинично изявени признаци на т.н. „мозъчна мъгла“. В същото време вещото лице е
посочило, че при липса на медицински данни за здравословното състояние на водача
непосредствено преди и след процесното ПТП (липса на диагностициран мозъчен инсулт или
сърдечен инфаркт като възможна причина за внезапна загуба на съзнание) , то не е възможно
водачът да е загубил съзнание внезапно, т.е. да изпадне в безсъзнателно състояние непосредствено
преди процесното ПТП, без да са налице преди процесното ПТП каквото и да било признаци за
предстояща загуба на съзнание. При изслушването на заключението в открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че комата при захарен диабет не настъпва мигновено и в конкретния случай
няма данни за такова състояние. Уточнява, че констатираните у водача заболявания не могат да
доведат до внезапна загуба на съзнание. Освен това водачът отрича някакво причерняване или
прималяване преди настъпване на инцидента. Дори и наличните заболявания принципно да могат
да обусловят загуба на съзнание, в случая това не можело да стане внезапно – без предварителни
оплаквания – напр. прилошаване. В деня на произшествието водачът нямал такива оплаквания.
Предвид изводите на вещото лице по СМЕ съдът намира, че по делото не е безспорно
доказано, че загубата на контрол върху МПС от страна на водача, довело до отклонение на посоката
на движение, се дължи на обективни фактори като загуба на съзнание. От заключението на вещото
лице се изключи възможността загубата на съзнание да възникне внезапно и предвид липсата на
данни водачът да е имал оплаквания като прималявне или причерняване, предшестващи инцидента,
както и предвид обстоятелствата, че при липса на доказателства констатираните при водача
заболявания да са довели до загуба на съзнание, съдът намира, че не е безспорно оборена
презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД при доказателствена тежест на ответника за това – арг.
чл.154, ал.1 ГПК.
От заключението по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че няма
констатирана причина от технически естество или техническа неизправност, която да е създала
аварийна опасност и по този начин да е предпоставила възникване на произшествието.
Горните изводи относно виновно поведение от страна на водача Й. Й. не е се разколебават от
приетото като доказателство постановление на СГП по досъдебно производство № 11048/2022г.
Със същото е прекратено наказателното производство, като е прието, че извършеното деяние не
съставлява престъпление поради това, че събраните доказателства не позволяват категоричен извод
за виновно извършено деяние. Това прокурорско постановление отразява мнението на орган на
досъдебното производство въз основа на събраните в това производство доказателства и то не се
ползва със задължителна сила за настоящия съд, с каквато задължителна сила се ползва само
влязлата в сила присъда относно въпросите за това извършено ли е деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца – арг. чл.300 ГПК. При това съдът, който разглежда
гражданските последици от деянието, може да достигне до различни изводи относно вината при
извършване на деянието – в този смисъл е Тълкувателно решение № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. №
112/66 г., ОСГК, решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното съдът приема, че произшествието е възникнало поради противоправно
поведение на водача на л.а. „С.“ модел „А.“ с рег. № ** СС, управляван от Й. С. Й., който е
допуснал виновно (поради необорена презумпция за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД) нарушение на нормата
на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Няма спор по делото, че към датата на събитието ответникът е бил застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „С.“ модел „А.“ с рег. № ** СС.
От приетите по делото застрахователна полица № 00100100065083 се установява, че сграда на
адрес : гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 271 е обект на сключен при ищеца договор по
3
застраховка „пожар и други рискове“. Видно от клаузите, при които е сключен договорът и
приобщените Общи условия към него (клауза „Б“, т.2.12 от раздел „Клаузи към общите условия по
застраховка „Пожар и други рискове“), покрит по застраховката риск е увреждане от удар на ПТП –
счупване, деформиране, надраскване или друго механично въздействие върху имущество. При това
процесното събитие е включено в обхвата на застрахователното покритие.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, по заведената
при ищеца във връзка с процесното ПТП щета № 010008-1923/16.02.2022., е определено
застрахователно обезщетение в размер на 2235,52 лева, изплатено на застрахованото лице Л. Т. по
банков път на 24.03.2022г. (платежно нареждане – л.34 от делото).
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
Стойността, необходима за възстановяване на щетите върху застрахованото имущество към
датата на събитието, е установена в размер на 2363,60 лева посредством приетото без възражение
заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда. Ищецът е изплатил
обезщетение в по – нисък размер. При това искът за главното вземане следва да се уважи до пълния
предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на
покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава
претендираното вземане.
По делото се установява, че на 29.03.2022г. ответникът е получил регресна покана за плащане
на процесното вземане. При това за процесния период се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва и то възлиза на претендираната сума по иска за акцесорното вземане, който размер
съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. При това искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се присъдят
такива в общ размер от 564,42 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК. От представения от
ищеца списък съдът не признава и не присъжда разход за адв. възнаграждение от 400 лева, защото
не са представени доказателства за плащането му. От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че е уговорено плащането му по банков път, но по делото не се
представя банков документ, удостоверяващ плащането – арг. чл.78, ал.1 ГПК и ТР № 6/2012г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.4б ЗДТ подлежи на връщане внесения от
ищеца неусвоен депозит за разпит на св. Л. Т. след подаване на нарочна молба с посочване на
банкова сметка за превод на сумата.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да плати „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2235,52 лева – вземане за
платено застрахователно обезщетение за щети върху сграда, находяща се в гр. Нови Искър, ул.
„Искърско дефиле“ № 271, обект на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка, които
щети са причинени при ПТП на 14.02.202г. в гр. Нови Искър, предизвикано по вина водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (17.08.2022г.) до окончателното
плащане, сумата от 68,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
29.04.2022г. – 16.08.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 564,42 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5