М О Т И В И
към Присъда по НЧХД № 7458 по описа за 2019 година
на
Районен съд гр.Пловдив
Производството по делото е образувано
по тъжба, подадена от Е. Я. Н. ***, ЕГН ********** против А.Х.М. ***,
ЕГН ********** с правно основание чл.130, ал.1 от НК и чл.144а от НК.
В тъжбата
се твърди че на 15.11.2019г. в гр.Пловдив, във
фотоателие находящо се на ул.“***стопанисвано от
тъжителката Н. и нейния съпруг Н.Г.Н., тъжителката била пребита от неин познат А.Х.М..
Съгласно тъжбата следствие на побоя тъжителката Н. получила кръвотечение от
главата, както и изпитвала остри болки в корема тялото и главата.
В тъжбата
се твърди и че А.Х. системно следи тъжителката Н. и нейния съпруг, седи пред
дома им, с което кара тъжителката да се страхува за живота и здравето си, както
и тези на съпруга и, както и че изпраща съобщения на мобилния телефон на тъжителката.
В проведеното на 19.02.2020г.
съдебно заседание съдът прие за
съвместно разглеждане в съдебното производство предявеният от частната
тъжителката против подсъдимия граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, а
именно: за сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.130, ал.1 от НК, както и за
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени
вреди в резултат на деяние по чл.144а от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.11.2019г. до окончателното й изплащане;
Съдът конституира Е.
Я.Н. като граждански ищец по делото.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адв.Й.Д. изтъква в пледоарията си, че обвинението е
безспорно доказано. Излага подробен анализ на показанията на разпитаните
свидетели. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимия за виновен и му
наложи съответно наказание. Намира гражданския иск за доказан по основание и
размер и моли съда да го уважи в пълен размер, като бъдат присъдени в полза на
доверителката му и разноските по делото.
Частната тъжителка и
граждански ищец се придържа към казаното от адв.Д..
Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да се уважи гражданския иск.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Т.А. изтъква в пледоарията си, че
фактическата обстановка така, както е описана в тъжбата, не се доказа в хода на
съдебното следствие по един категоричен начин. Прави обстоен анализ на
показанията на свидетелите и извежда извод, че не е доказано описаното в
тъжбата престъпление, в което е обвинен подзащитният
му, поради което следва да бъдат признат за невиновен. Моли съда да присъди на
подсъдимия направените от него разноски.
В
пледоарията си подсъдимият се придържа към казаното от своя защитник и излага
собствена версия за случилото се. В последната си дума подсъдимият моли съда да
го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
А.Х.М. е роден на ***г. в гр.П., б., български гражданин, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, ЕГН **********.
Преди
инкриминираната дата тъжителката и подсъдимия се познавали. Били в приятелски
отношения. Подсъдимия често посещавал тъжителката във стопанисвано от нея и съпруга и
– свидетел Н.Г.Н. фотоателие. Фотоателието се намира в ****. Свидетели на тези посещения били Б.В.М., **** в находящ
се наблизо магазин за плодове и зеленчуци, с административен адрес бул.****,
както и М.Я.К.– сестра на тъжителката.
За
отношенията между тъжителката и подсъдимия знаел и свидетел Н.Н., който инициирал среща с подсъдимия с цел да разбере
какво иска от съпругата – тъжителката Н.. Срещата се провела, но за свидетел Н.
без ясен отговор от страна на подсъдимия.
На
неустановено по делото дата тъжителката заявила на подсъдимия че желае да
прекратят отношенията си.
На 15.11.2019г. около 10,30 часа подсъдимият
отишъл във фотоателието, където била по това време тъжителката, с личния си лек
автомобил. Идването на подсъдимия във фотоателието било видяно от свидетелката Б.М..
След влизането на подсъдимия във фотателието, при проведения
помежду им разговор тъжителката отново заявила на подсъдимия че не желае да са
заедно защото е омъжена. Не приемайки отказа на тъжителка, подсъдимият
употребил сила спрямо нея като и нанесъл удари по главата с юмруци, следствие
на което тъжителката паднала на земята. Това не спряло подсъдимия, който
започнал да рита с крак намиращата се на земята тъжителка по тялото, при което
ударите попаднали в зоната на ребрата. След нанесения побой подсъдимият си
тръгнал от мястото, с лек автомобил.
Тъжителката
потърсила съдействие чрез позвъняване на телефон 112, като от РЦ 112 Кърджали
сигнала за нанесения побой бил препратен към Второ РУП Пловдив. На
местопроизшествието бил изпратен полицейски автопатрул
в състав свидетелите П.Р.А. и С.С.С.. На място
полицейските служители установили състоянието на тъжителката Н., която посочила
и лицето което и е нанесло телесните увреждания. Тъжителката била прегледана от
лекар на място, след което и извозена в болнично заведение.
Тъжителката постъпила в Клиника втора хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД гр.Пловдив за лечение, което продължило до 18.11.2019г. когато била
изписана. Издадена е била и нужната медицинска документация.
На
19.11.2019г. тъжителката посетила отделение по съдебна медицина при УМБАЛ
Св.Георги ЕАД гр.Пловдив, където била освидетелствувана
и издадено съдебно медицинско
удостоверение № 1370/2019г. /лист 6 от делото / от д-р Емил Н. Бъчваров.
Съгласно
СМУ при прегледа и от представената медицинска документация при тъжителката е било установено: травма на
други интраабдоминални органи, без открита рана на
корема, три разкъсно - контузни
рани в окосмената част на главата, кръвонасядане на
лявата ушна мида, охлузване в лява задушна област, болезненост в областта на
лицето и гръдния кош вляво. Било е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК. Посочено е че описаните травматични увреждания
по начин и време да са възникнали така, както тъжителката съобщава в
предварителните сведения.
Съгласно
заключението на вещото лице д-р Й.М.Ш. / лист 51 – 56 от делото / причинените
травматични увреждания представляват разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и 1129 от НК и са били придружени от изживяването на болка и
страдание. Болките при тъжителката са били по – силни непосредствено след
травмата, като постепенно са намалявали по интензитет, до пълното им
отзвучаване. Съгласно вещото лице обичайния период през който продължават
болките и страданието е около две-три седмици.
Страните не
оспориха заключението на вещото лице.
Така
описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на разпитаните
по делото свидетели Н.Г.Н., М.Я.К., З.С.В., Б.В.М., съдебномедицинско удостоверение, заключение на
вещо лице по СМЕ, справка за съдимост.
При анализа на доказателствените
средства съдът намира следното:
По отношение на обясненията на подсъдимия същия отрече
извършването на престъпление. Не даде обяснения по обстоятелствата по делото. В пледоарията си подсъдимия
представи своите оценки на събития и личности, а така също и обстоятелства,
предхождащи или последващи инкриминираното деяние,
които нямат отношение към предмета на делото. Досежно
инцидента с тъжителката заявява, че не е имал мотив и причина да го направи.
В показанията си другите разпитани по делото свидетели
изложиха възприетите от тях факти, при
което съдът не констатира противоречие.
Показанията на тези свидетели са
последователни и в необходимата степен конкретни, поради което съдът ги
кредитира. Уврежданията у пострадалата се доказаха и от представеното съдебномедицинско
удостоверение, както и заключението по СМЕ
от които става ясно, че на тъжителката е било причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК и довело до болка и страдание в
следствие на увреждане с твърд и тъп предмет.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени
съобразно степента им на достоверност, съдът прие описаната фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин. Безспорно са установените фактите,
имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт, а именно- нанасянето на
удари на тъжителя от страна на подсъдимия и отправянето от последния на обидни
изрази към пострадалия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема на първо място, че
подсъдимият М. е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй
като е нанесъл на тъжителката описаните в тъжбата травматични увреждания. Съдът
намира, че констатираните увреждания са причинили на тъжителя временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Както беше посочено, не съществува
съмнение относно характера на телесната повреда, тъй като извода на съда, че се
касае именно за временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
кореспондира на приложеното по реда на чл.283 от НПК като писмено доказателство
съдебномедицинско удостоверение, както и заключение на вещо лице по СМЕ.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като
извършителят е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на общественоопасните им последици.
При определяне на наказанието за извършените престъпления съдът съобрази че подсъдимият е
извършил деяние по чл.130, ал.1 от НК поради което са налице условията за приложение на чл.78а,
ал.1 от НК за освобождаване на извършителя от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. При определяне на наказанието съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства липсата на предходна съдимост на
подсъдимия, а като отегчаващо обстоятелство съдът отчете големият брой на отделните.
Предвид
изложеното съдът намира, че спрямо подсъдимия А.М. са налице задължителните
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
При определяне
конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, съдът съобрази ниската
степен на обществена опасност на дееца, както и материалното положение на подсъдимия,
което не е установено, и е без доказан размер на доходи. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
принципно високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.
С оглед горното
съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на подсъдимия А.М. бъде наложено административно наказание
глоба в минималния размер, предвиден в закона - чл.78а, ал.1 от НК а
именно в размер на 1000 лв.
По отношение
на обвинението по чл.144а от НК съдът не констатира наличието на доказателства
за неговото извършване поради което и призна подсъдимия за невиновен и опрадва
по предявеното му обвинение.
По отношение предявения в съдебно
заседание граждански иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, съдът намери същият за частично основателен, тъй като
ищецът безспорно е претърпял морални страдания от причинените му телесни
увреждания. Съдът намира че размерът на предявения граждански иск е съразмерен
и съответства на претърпените страдания. По тези съображения, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счете за справедливо да уважи предявеният
граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 1800 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и отхвърли искът в
останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански
иск за неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл.144а от НК съдът намери същият за не основателен, поради което и отхвърли
изцяло.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху посочения граждански иск
в размер на 72 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия направените от тъжителката разноски
и за адвокатско възнаграждение, съобразно направеното от последния искане в
този смисъл.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: /п/