Р Е Ш Е Н И Е
№873
гр. Пловдив, 12
май 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ
състав, в открито заседание на 13, 04, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П. Д. и участието на прокурора СЛ. К. , като разгледа докладваното от
председателя к. а. н. дело № 821 по описа
за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 133 от 23.01.2023 г., постановено по АНД
№ 1834 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, XІІ с. е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати
на Т.Н.Р., с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора гр.Пловдив сумата от
2887 (две хиляди осемстотин осемдесет и седем) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на задържането му в Арест Пловдив в
периода от 01.10.2018г. до 04.02.2019г. вкл. и по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 01.03.2019г. до 07.05.2021г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно
06.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и са отхвърлени исковите
претенции до пълния им размер от общо 80 000 лева за периодите на престой в
Затвора Пловдив от 04.05.2019г. до 13.05.2019г. вкл., от 14.06.2019г. до
11.07.2019г. вкл., 23.07.2019г. до 25.07.2019г., от 04.10.2019г. до 21.10.2019г. вкл., от
23.12.2019г. до 26.12.2019г. вкл., от 10.01.2020г. до 14.01.2020г. вкл.; от
18.01.2020г. до 21.02.2020г. вкл., от 08.05.2020г. до 22.06.2020г. вкл., от
25.06.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 04.09.2020г. до 09.09.2020г.
вкл., 15.01.2021г. до 04.04.2021г. вкл. и от
16.04.2021г. до 07.05.2021г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Касаторът - Т.Н.Р., чрез процесуалния си
представител адв. С. оспорва Решение № 133 от
23.01.2023 г., постановено по АНД № 1834 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Пловдив, XІІ състав , като иска
постановяване на съдебен акт, с който бъде уважен целия предявен иск.
Касаторът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юриск. Ч. оспорва процесното Решение № 133 от 23.01.2023 г., постановено по
АНД № 1834 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив и иска
постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението в осъдителната му
част, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови ново решение, с което
да се отхвърли претенцията на ищеца изцяло или се
върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по първата жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София чрез процесуалния си представител юрк. Ч.
счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което
настоява за отхвърлянето им.
Ответникът по втората жалба – Р. , чрез адв. С.
счита така предявените претенции в КЖ на
ГДИН за неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им.
И двамата касатори
не се явяват в оз. и не ангажират доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив, дава заключение, за неоснователност на касац.
жалби.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват
ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът установи, че
първоинстанц. Състав на Административен съд -
Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от Т.Н.Р., с ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адвокат В.С. срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/, с която се претендира присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лв., вследствие на нарушаване на
правата му по чл. 3 от ЗИНЗС при пребиваването му в Арест- гр.Пловдив за
периода от 01.10.2018 г. до 01.03.2019 г., а след това до 22.05.2021 г. в
Затвор Пловдив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендираната
сума, според ищеца, представлява обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и
внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в Арест Пловдив и в Затвора Пловдив като през цялото
време на пребиваването си там ищецът твърди, че спрямо него е извършвано
нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ. В проведено осз. на 07.10.2022г. ищецът е конкретизирал
претенцията си по отношение на размера, като е посочил, че за престоя си в
Арест Пловдив претендира обезщетение в размер на 40000 лева и за престоя си в
Затвор Пловдив, претендира още 40000лева.
Пред първата инстанция Р. е твърдял,
че по отношение на всяко едно от двете
места-арест и затвор е налице неосигуряване на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „нетната площ на килията е под 3 кв. м.“), без
постоянно течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи. Отделно от това се сочи, че към момента на задържането си ищецът е бил
със 75 % нетрудоспособност, а като е излязъл от ареста е бил със 100 %, а в
момента на подаване на ИМ е с 95 % нетрудоспособност. Претендирал е и присъждане
на сторените по делото разноски в размер на 10 лева , за заплатена държавна такса.
От събраните по адм.дело
№ 1834/21г. съдът е установил , че за посочените в ИМ периоди Р. е пребивавал на територията на Арест Пловдив и
на Затвор Пловдив, както следва:
- от 01.10.2018г. до 04.02.2019г.
вкл. по делото не са представени данни къде е пребивавал Р.;
- от 05.02.2019г. до 07.05.2021г.
вкл. са представени данни, че л.св. е пребивавал на територията на Затвор
Пловдив на пост VI в стая № 6, която е с площ от 28.28 кв.м. , с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,10м. и 0,50/1,10м. и
санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем
прозорец с размери 0,35/1,10м. За всеки л.св. е осигурено легло с размери
90/180 см., а шкафовете са с размери 45/50 см. През периодите от 05.02.2019г.
до 05.02.2019г., 06.02.2019. до 04.04.2019г, вкл., от
05.04.2019г. до 29.04.2019г. вкл. 30.04.2019г. до 03.05.2019г. вкл.,
14.05.2019г. до 16.05.2019г вкл., от 17.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от
31.05.2019г. до 13.06.2019г. вкл., от 12.07.2019г. до 22.07.2019г. вкл., от
26.07.2019г. до 03.10.2019г., от 22.10.2019г. до 22.12.2019г. вкл., от
27.12.2019г. до 09.01.2020г. вкл., от 15.01.2020г. до 17.01.2020г. вкл., от
22.02.2020г. до 07.05.2020г., от 23.06.2020г. до 24.06.2020г., от 21.08.2020г.
до 03.09.2020г., от 09.11.2020г. до 14.01.2021г. вкл. и от 05.04.2021г. до
15.04.2021г. вкл. в това спално помещение са пребивавали от 8 до 10 л.св., а в
останалите периоди: от 04.05.2019г. до 13.05.2019г. вкл., от 14.06.2019г. до
11.07.2019г. вкл., 23.07.2019г. до 25.07.2019г., от 04.10.2019г. до 21.10.2019г. вкл., от
23.12.2019г. до 26.12.2019г. вкл., от 10.01.2020г. до 14.01.2020г. вкл.; от
18.01.2020г. до 21.02.2020г. вкл., от 08.05.2020г. до 22.06.2020г. вкл., от
25.06.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 04.09.2020г. до 09.09.2020г.
вкл., 15.01.2021г. до 04.04.2021г. вкл. и от
16.04.2021г. до 07.05.2021г. вкл. – са били настанени до 7 лишени от свобода.
В този период, съгласно постановления №
6662/10.09.2020г. и № 7428/09.10.2020г. на Окръжна прокуратура Пловдив
наказанието „лишаване от свобода“, което е изтърпявал ищецът в Затвор Пловдив е
прекъсвано за периода 10.09.2020г. до 09.11.2020г. с оглед полагане от страна
на л.св. на грижи за болната му майка.
На 07.05.2021г. ищецът е освободен от
изтърпяване на наказанието.
Прието е че , не се установява какви
са били условията в Арест Пловдив през периода, в който Р. твърди, че е
пребивавал в същия.
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 1834/2021г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като са обсъдени становищата на техник строителство
към затвора , договор за дезинсекция ,
ЕР на ТЕЛК , медицински документи на Р. , СМЕ на неврохирург д-р Б., като и са разпитани посочените от ищеца свидетели – В.и Ч..
При така установената фактическа
обстановка, административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът е определил при съблюдаване изискването на чл.52
от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Предвид събраните по делото
доказателства съдът е приел, че от
страна на ответника не са представени никакви доказателства (справки, становища
и др., съдържащи данни за населеност на помещенията в Арест Пловдив, както и за
условията в същия) относно периода от 01.10.2018г. до 04.02.2019г. (общо 127
дни), за който се установява, че ищецът е бил в Арест Пловдив и спрямо него са
извършвани, описаните в ИМ нарушения от страна на ГДИН, и ги е приел за доказани, а претенцията в тази
ѝ част за основателна.
Не са уважени оплакванията за
увеличен процент на неттрудоспособност на лицето,
както и за влошаване на здравословното му състояние, вследствие на действия или
бездействия на ответника.
От приетата по делото СМЕ спрямо
л.св. Р. е прието , че му е извършвано адекватно лечение, консултиран е в
здравни заведения като му е препоръчвано оперативно лечение, за което няма
данни същият да е подавал молби или да е давал съгласие, което естествено е необходимо
при оперативна интервенция, както и че според ВЛ липсва причинно следствена
връзка между влошеното здравословно състояние на лицето и пребиваването му в
Арест Пловдив.
По отношение на периода от
05.02.2019г. до 01.03.2019г. се установява, че от 05.02.2019г. Р. *** (а не в
ареста) и претенцията му не следва да
бъде разглеждана.
Съдът е приел че за периода на пребиваване на ищеца в Затвор
Пловдив, от 01.03.2019г. до 07.05.2021г. действително лицето е пребивавало в помещение,
в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. за общо 425 дни.
Обсъдена е отговорността на държавата за причинените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , както и че държавата отговаря за вредите,
причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да
се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова
страна са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Предвид горното съдът е решил , че пребиваване на ищеца в пренаселени килии и претърпените
от него лишения в своята съвкупност могат да се определят като уронващи
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на
увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда и съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“ и е приел,
че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост, като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съдът е посочил , че понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието, като следва да се има в предвид, че вредите,
които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Съдът е обсъдил характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Арест Пловдив за общо 127 дни и в Затвора
Пловдив за общо 425 дни) и при отчитане икономическия стандарт на
страната, и е определил най-справедливо
обезщетение в размер на 2887 лева,
съобразявайки се с актуалната съдебна практика
на ЕСПЧ, както и е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 06.07.2021г. (датата на предявяване на исковата молба),
до окончателното изплащане на сумата и ответникът е осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в
размер на 10 лева.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния
възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ.
съд, че на лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо
обезщетение, за неимуществените вреди в посочения по-горе размер.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния
съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а това
от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 23.01.2023 г., постановено
по АНД № 1834 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, XІІ – ти
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: