№ 16470
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110158326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца за изменение на Решение № 1347/30.01.2023г.
постановено по гр.д. № 58326/2021г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита,
че на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
съответно на отхвърлената част от иска с ДДС, което счита че не е било начислено.
В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.
След като разгледа молбата на ищеца и материалите по делото, съдът намира за
установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна, поради следните съображения:
На осн. § 2а от Наредба № 1 за МРАВ към адвокатското възнаграждение се прибавя
ДДС, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС. Такава е и константната практика на ВКС по
въпроса, включително когато се дължи адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА – Определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 45 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2526/2021 г., II т. о., ТК.
Въпреки горното и видно от мотивите на решението съдът е изчислил дължимите на
страната разноски, като е използвал за база сумата от 2400лв., която представлява
адвокатско възнаграждение с включено към него ДДС. Същото е видно и от представената
със списъка по чл. 80 ГПК фактура, в която е посочено, че е платена сумата от 2000 лв.,
върху която е начислено ДДС в размер от 20% или 400 лв. Като се вземе тази сума за база на
дължимите съответно на отхвърлената част на иска разноски, се получава, че на ответника
се следва сумата от 421,72 лв. Разноските се изчисляват по следната формула: отхвърлена
част от исковете – 4393,55 лв. умножена по разноските на ответника с включено ДДС – 2400
лв., сумата на които се разделя на предявения размер на исковете – 25 003,48 лв. Би се
стигнало до същия резултат ако след изчисление с дължимото адвокатско възнаграждение
без ДДС се добави 20% ДДС.
С оглед горното съдът счита, че не е пропуснал да включи ДДС към уговореното
адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответника, поради което
молбата му за изменение в частта за разноските е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 59255/02.03.2023г., подадена от „Инвестбанк“ АД, за
изменение на Решение № 1347/30.01.2023г. постановено по гр.д. № 58326/2021г. по описа на
СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2