Определение по дело №31/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 31 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл. 365-378 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Д. – Об. з.” ЕАД, с ЕИК******, гр. С. 1463, район Т., бул. „В.” № 89Б, с която е предявен иск по чл. 226 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лв. (частичен за това обезщетение), ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.

В срока по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, а в срока по чл. 373 ГПК – допълнителен писмен отговор.

Извършвайки повторно проверка за редовност на исковата молба, съдът намира, че на този етап не са налице пречки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Искът е допустим, доколкото от ищеца се излагат твърдения за причинени му вреди от ПТП, предизвикано от водач на МПС със сключена при ответника задължителна гражданска отговорност на автомобилистите, без да е изплатено застрахователно обезщетение. Тези твърдения са достатъчни за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 КЗ (отм.).

С оглед изложеното по редовността и допустимостта, на основание чл. 374, ал. 2 връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК съдът следва да изготви проект на доклад на делото и да обяви същия на страните, изпращайки им настоящето определение.

В исковата молба се поддържа, че вредите са от престъпление, за което има влязла в сила присъда – причиняване по непредпазливост смъртта на Габриела А. Г., извършено на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „О.”, зад хотел „Ловеч”, по посока на движение към „Покрит мост”, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ. На съдебния състав е служебно известно, че пред Ловешкия окръжен съд е висящо т.д. № 100/2018 г. по описа на същия съд, образувано по искова молба от Н. М. М. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с която е предявен иск по чл. 226 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лв. (частичен за това обезщетение), ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. В исковата молба по това дело също се поддържа, че вредите са от престъпление, за което има влязла в сила присъда – причиняване по непредпазливост смъртта на Г. А. ., извършено на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Л., по ул. „О.”, зад хотел „Ловеч”, по посока на движение към „Покрит мост”, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ. След конституиране като страни на наследниците на починалия ищец т.д. № 100/2018 г. на ОС Ловеч е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2019 година от 10:00 часа.

Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях (чл. 213 ГПК). При така очертаната идентичност на правопораждащия юридически факт по двете дела, съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 213 ГПК, при която е възможно съединяване на делата за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по тях. Ето защо настоящето т.д. № 31/2019 г. на ОС Ловеч следва да се присъедини към т.д. № 100/2018 г. на ОС Ловеч за разглеждане в едно производство под номера на последното посочено дело и за постановяване на общо решение.

По доказателствените искания:

С исковата молба, както и с допълнителната такава са представени документи с искане за приемането им като писмени доказателства. Съдът намира, че същите са относими, необходими и допустими и затова следва да се допуснат по делото. По същите съображения следва да се допуснат по делото и документите, приложени към писмения отговор.

На ищеца следва да се предостави възможност за ангажиране на гласни доказателства, чрез довеждане на две лица, за които иска да се разпитат като свидетели за установяване отношенията на ищеца с Г. А. Г.и начина, по който преживява смъртта ѝ.

Съобразявайки, че по т.д. № 100/2018 г. на ОС Ловеч са уважени доказателствените искания за допускане до разпит на Благовест Мирославов Нанков в качеството му на свидетел и за назначаване на съдебната автотехническа експертиза със задачи, които са идентични с исканията на страните по т.д. № 31/2019 г. на ОС Ловеч, съдът счита, че не следва да ги допуска повторно, доколкото делото се присъединява за разглеждане в едно производство - по т.д. № 100/2018 г. на ОС Ловеч.

На основание чл. 195 ГПК следва да бъде допусната съдебна психолого-психиатрична експертиза със задача вещите лица след като се запознаят с материалите по делото и извършват преглед на ищеца, да отговорят на следните въпроси: налице ли са обективни данни за наличие психиатрична симптоматика (означената в исковата молба остра стресова реакция и душевно разстройство или друга такава), от което да страда ищецът; каква е продължителността на тази симтоматика и как се проявява; свързана ли е същата симптоматика с твърдяната смърт на Габриела А. Горанова; налице ли е клинична динамика в емоционалните реакции на ищеца; при наличие на конкретно заболяване, как то се е отразило върху начина на живот на ищеца, налага ли то продължително лечение и какви са прогнозите за неговото преодоляване. За вещи лица следва да се назначат д-р П. Н. В. – специалност психиатрия и М. М. Д. – специалност психология. За изготвяне на заключението следва да се определи първоначално възнаграждение в размер на 320 лв. (по 160 лв. за всеки от двамата експерти), подлежащо на изплащане от бюджета на съда, с оглед доказателствената тежест на ищеца и освобождаването му задължението за заплащане на такси и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК).

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2019 година от 10:00 часа, за която дата да се уведомят страните, като се изпрати препис от настоящето определение, а на ищеца и препис от допълнителния писмен отговор.

С оглед изложеното и на основание чл. 213 ГПК и чл. 374, ал. 2 ГПК, съдът

 ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото със следното съдържание:

ПРЕДМЕТ на делото е иск с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.), предявен от А.А.И. с ЕГН ********** против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лв. (частичен за това обезщетение), ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че с присъда № 1 от 09.01.2017 г., по НОХД № 355/2016 г. на ОС Ловеч, Б.М.Н. бил признат за виновен в това, че на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „Осъмска”, зад хотел „Ловеч”, по посока на движение към „Покрит мост”, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г. А. Г.. Посочва се, че причина за настъпването на смъртта на Г. А. Г. са множеството несъвместими с живота травми, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Б. М. Н. лек автомобил „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица № 06114002881350 (валидна от 29.11.2014 г. до 29.11.2015 г.), издадена от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД (дружеството ответник).

Твърди се, че починалата Г. А. Г.е сестра на ищеца А.А.И., че в деня на инцидента била сватбата на другата нейна сестра – Н. К. М., която била помрачена с новината за смъртта на Г.. Посочва се, че ищецът А.А.И. изпаднала в шок, научавайки за случилото се, не можела да повярва за смъртта на Г., защото била на 11 години и малко преди инцидента тя си играела покрай нея - била шаферка на сестра ѝ. Посочва се, между ищеца А.А.И. и починалата ѝ сестра съществувала особено силна, дълбока и трайна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, че ищецът А.А.И. живеела с Г. в едно домакинство и че двете били отгледани заедно.

Посочва се, че новината за смъртта на Г. причинила на ищеца А.А.И. остра стресова реакция и душевно разстройство. Твърди се, че след смъртта на Г. ищецът имала непълноценен съд и не можела да приеме, че повече никога няма да види сестра си, че ограничила контактите си, станала затворена и апатична към околния свят.

В исковата молба се поставя акцент на традиционните за българското общество семейни отношения между братята и сестрите, като се твърди че между ищеца починалата ѝ сестра съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, че помежду им имало взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, че тази привързаност предоставяла възможност на ищеца да претендира обезщетение за причинените неимушествени вреди в размер на 200 000 лв. 

В писмения отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД се правят правопогасяващи, правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Правопогасяващото възражение е за изтекла давност на част от вземането за мораторна лихва за периода от настъпване на вредоносния резултат (13.08.2015 г. до три години преди предявяване на иска пред съда (22.03.2016 г.).

Правоизкщчващите и част от правонамаляващите възражения са основани на оспорвания относно: съществуването на изключителност на случая и на обстоятелства, от които може да се изгради извод за особена, дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и починалата ѝ сестра, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива; както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди; на законодателно лимитиране размера на обезщетенията за неимушествени вреди до 5 000 лв. за кръга роднини, сред които попадал и ищецът;

От ответника се прави и правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. То се основава на следните твърдения: за липса на родителски надзор върху детето Г.А. Г., за пресичане на Г. А. Г., извършено на необозначено място и с внезапна поява на пътното платно (при неизпълнение на изискванията на чл. 114 ЗДвП), за създадена обективна невъзможност за предотвратяване от водача на удара с детето.

В допълнителната искова молба от ищеца се правят оспорвания на възраженията на ответника. В допълнителния писмен отговор от ответника се поддържат направените възражения.

РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Ищецът следва да докаже следните факти и обстоятелства: наличие на ПТП, възникнало на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „Осъмска”, зад хотел „Ловеч”, по посока на движение към „Покрит мост”, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ; механизма на ПТП-то (поради неспазване на правилата за движение, водачът Б. М. Н. блъснал пресичащата Г.А. Г.); смъртта на Г. А. Г.и причинно-следствената ѝ връзка с настъпилото ПТП; наличие на влязла в сила присъда № 1 от 09.01.2017 г., по НОХД № 355/2016 г. на ОС Ловеч, с която Б. М. Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК; родствена връзка между ищеца и Г.А. Г. (две сестри); особено близка връзка или създадена трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалата Г.А. Г. и изживени от нейната смърт продължителни болки и страдания, обуславящи обезщетяване в размер на 200 000 лв.; наличие на действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите за лек автомобил „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ОВ 0504 ВВ, съгласно полица № 06114002881350 (валидна от 29.11.2014 г. до 29.11.2015 г.), издадена от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД (дружеството ответник). На основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ГПК УКАЗВА на ищеца, че за изброените факти не сочи доказателства.

Ответникът е направил възражения, основани на оспорвания и правни доводи, за които не носи доказателствена тежест. Доколкото част правонамаляващото му възражение съпричиняване на вредоносния резултат, се основава на конкретни твърдения, ответникът носи доказателствена тежест за следните факти и обстоятелства: липса на родителски надзор върху детето Г. А. Г., пресичане на Г. А. Горанова, извършено на необозначено място и с внезапна поява на пътното платно (при неизпълнение на изискванията на чл. 114 ЗДвП), създадена обективна невъзможност за предотвратяване от водача на удара с детето. Ответникът следва да докаже и плащане изцяло или частично на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ГПК УКАЗВА на ответника, че за изброените факти не сочи доказателства.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да се запознаят с проекта за доклад на делото и да изложат становището си.

ПРИСЪЕДИНЯВА т.д. № 31/2019 г. на ОС Ловеч към т.д. № 100/2018 г. на ОС Ловеч за разглеждане в едно производство под номера на последното посочено дело и за постановяване на общо решение.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 31/2019 г. на ОС Ловеч.

ОТГОВОР НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНТЕ ИСКАНИЯ:

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, представени от ищеца с исковата молба и с допълнителна искова молба вх. № 3223/07.05.2019 г. на ОС Ловеч, както и документите, представени от ответника с писмения отговор.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца за ангажиране на гласни доказателства, чрез довеждане на двете лица, за които иска да се разпитат като свидетели.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК съдебна психолого-психиатрична експертиза със задача вещите лица след като се запознаят с материалите по делото и извършват преглед на ищеца, да отговорят на следните въпроси: налице ли са обективни данни за наличие психиатрична симптоматика (означената в исковата молба остра стресова реакция и душевно разстройство или друга такава), от което да страда ищецът; каква е продължителността на тази симтоматика и как се проявява; свързана ли е същата симптоматика с твърдяната смърт на Габриела А. Горанова; налице ли е клинична динамика в емоционалните реакции на ищеца; при наличие на конкретно заболяване, как то се е отразило върху начина на живот на ищеца, налага ли то продължително лечение и какви са прогнозите за неговото преодоляване.

НАЗНАЧАВА за вещи лица по съдебната психолого-психиатрична експертиза д-р П.Н. В. – специалност психиатрия и М. М. Д.– специалност психология.

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение за изготвяне на експертизата в размер на 320 лв. (по 160 лв. за всеки от двамата експерти).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.06.2019 година от 10:00 часа, за която дата да се уведомят страните

УКАЗВА на страните възможността за приключване на производството със спогодба относно заявените претенции, като им разяснява предимствата на приключване на делото този способ – двукратно по-ниска държавна такса и приключване на спора им в деня на одобряване на споразумението.

На основание чл. 374, ал. 2 ГПК на страните да се изпрати препис от настоящето определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: