№ 2844
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110162408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове от
......... срещу ........ с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата 5867,48 лв. с ДДС,
представляваща цена за извършен превоз по Транспортна заявка-договор 30.20.12 на товар
от Б до Б, за което е издадена фактура № ********** от 31.12.2021г., ведно със законната
лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата 449,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.02.2022г.-16.11.2022г.
върху главницата, както и иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 2800,00 лв.
представляваща неустойка за просрочие на плащанията за периода 31.03.2022 г. до
16.11.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2,
вр. чл. 82 ЗЗД от ........ срещу ........., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 4914,00 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на заплатено навло за
извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б до Б от трето за делото лице.
В исковата молба по първоначалния иск се твърди, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по транспортна заявка-договор 30.20.12, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца извършването на транспортни услуги. Последният е
изпълнил задълженията си по договора, като е оформил товарителница, за което му се
дължи сумата от 5867,48 лв. с ДДС. Поддържа, че за последната била издадена фактура
№**********/31.12.2021г., получена от ответника, който в предвидения 45-дневен срок не е
заплатил дължимото. Сочи, че съгласно приети от Комисия за регулиране на съобщенията
ОУ се дължи неустойка в размер на 10 евро за всеки просрочен ден. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на първоначалната искова
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че страните са сключили договор за
превоз на товари, но ищецът не е изпълнил задълженията си по него и е налице пълно
неизпълнение. Сочи, че ищецът не е предоставил никакви документи на ответника, свързани
с превоза, както и че стоката не е била доставена на крайния получател. Ответникът е
признал и приел наличие на вреда в доставката, поради което стоката е следвало да бъде
1
върната от Б обратно в Б за преопаковане и преетикетиране, но ищецът отказал да
осъществи обратния курс до Б. Сочи, че липсва подпис за доставка върху ЧМР и доставката
не е била извършена. Оспорва претенциите за лихва и неустойка, в т.ч. че последната не е
уговорена. Твърди нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Моли
съда да отхвърли исковете.
Ищецът по насрещния иск ........ поддържа, че ......... не е изпълнил договора от
21.12.2021г. Сочи, че при пристигане на стоката в Б, било констатирано, че същата е в лошо
състояние, отговорността за което е на превозвача ........., което наложило връщането й в Б за
преопаковане. Поддържа, че след връщане на стоката в Б, ......... отказал да осъществи
обратния курс до Б. Последният бил реализиран от друго дружество, за което ищецът по
насрещния иск заплатил сумата от 4914 лв., за което била издадена фактура
№23461/21.02.2022г. Моли съда да уважи иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск. Оспорва
твърденията на ищеца за неизпълнение на превоза по транспортна заявка-договор №
30.20.12 от 21.12.2021г. Поддържа, че при доставянето на товара в Б е констатирана
нарушена цялост на опаковките, при което стоката е върната за преопаковане и
преетикетиране, като за щетата е уведомена застрахователна компания „Л“, която е
заплатила обезщетение от 4411,57 лв. по заведена щета ............ Сочи, че застрахователната
компания изрично е обърнала внимание, че сумата по заведената щета следва да бъде
платена oт ......... на ........ след като последният издаде фактура и заплати дължимото по
навлото фактурирано с фактура № **********/31.12.2021г. на стойност 5867,48 лв.
Поддържа, че на 28.03.2022г. ........ издава и изпраща на ... Фактура №
**********/25.03.2022г. за нанесената щета, като си удържа сумата от 4411.57 лева от друго
тяхно плащане дължимо на ......... по стара фактура. Така на 28.03.2022г. ........ превежда по
банковата сметка на ......... само сумата от 4727.01 лева от дължими стари плащания в размер
на 9138.59 лева и си удържа сумата от 4411.57 лева без заявено съгласие от страна на ..........
Липсва протокол за прихващане подписан от двете страни или някакъв вид споразумение,
подписано от двете страни, което да е счетоводно и правно издържано. Ответникът сочи, че
след като е изпълнил задължението си за доставка на товара до Б му се дължи заплащане без
значение обстоятелството, че има щети по товара, за което е възникнало вземане за
обезщетение. Последното не освобождава ........ от задължението да заплати навлото, в т.ч. не
е налице уговорка за отказ от плащане между страните. Поддържа, че ......... има право да
откаже нов транспортен договор и от него не следва да се претендира сума по сключен такъв
с друго дружество. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска чл. 79, ал.1 ЗЗД
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните, по което ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията
си по превоза, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото
възнаграждение, както и размера на същото. В тежест на ответника е да докаже заплащане
на дълга, както и своите правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните не спорят, а и се установява от представена транспортна заявка – договор
30.20.12, че ответникът ........ е възложил на ищеца ......... транспорта на олекотени завивки на
палети 13.6 около 10 тона, които да бъдат натоварени в гр. Пловдив на 20.12.2021 г. с място
на разтоварване гр. Темсе, Б на 27/28.12.2021 г. Договорено е възнаграждение в размер на
4889,57 лева без ДДС, платимо 45 календарни дни след получаване на оригинална фактура и
2 броя товарителница. В заявката са вписани особени указания, че при разтоварване товарът
не трябва да се излага на дъжд, както и че камионите задължително трябва да бъдат покрити
по време на транспортиране на стоката. С подаването на заявката за международен превоз
от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и
2
задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при
изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия
превоз. Отношенията между страните се уреждат от нормите на ..........та за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (.......... СМR), които имат императивен характер
по арг. от чл. 41, т. 1 от нея като страните не разполагат с възможност да уговарят други
клаузи в противоречие с разпоредбите на ..........та.
Разпоредбата на чл. 9 от стоки .......... СМR предвижда, че договорът за превоз се
установява с товарителница (като форма за доказването му), като до доказване на
противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
В случая видно от товарителница (ЧМР) за осъществен от страна на ......... превоз на 21
палета и 121 пакета олекотени завивки, стоката е транспортирана до гр. Темсе, Б, но нейното
получаване е отказано като е вписана забележка, че стоките са напълно мокри. Действително
стоката не е била приета от получателя, което е основание за ангажиране отговорността на
превозвача при наличие на предпоставките за това, но не е спорно, че превозът по релация Б
- Б е осъществен в срока за това. За извършения превоз ищецът е издал фактура
№**********/21.12.2021 г. на стойност 5867,48 лева с ДДС възнаграждение за транспортна
услуга по поръчка 30.20.12. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
прието по делото без възражения от страните, издадената от ищеца фактура
№**********/21.12.2021 г. е била осчетоводена и от двете дружества като в счетоводството
на ........ е отразена като задължение към .......... Според практиката на ВКС (решения №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС решение №46/ 27.03.2009 г. по т.д. №546/08 на ІІ ТО на ВКС) за
да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и признаване на
задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, следва във фактурата
да фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане и т.н., което в
настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника и включването в дневника за покупки по ДДС представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Освен че съдържа всички
необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на сделката – описание на
стоката, начин на плащане, наименования на страните и време и място на издаване, фактура
№**********/21.12.2021 г. е и двустранно осчетоводена, което дава основание на съда да
приеме съществуването на определено задължение по облигационно отношение в
претендирания размер от 5867,48 лева с ДДС.
Ответникът навежда твърдения за недължимост на сумата, тъй като е отказано
получаването на стоката, за което е вписана забележка от получателя, че „са напълно
мокри“. В представената товарителница липсват мотивирани възражения от страна на
превозвача относно пакетирането на стоката при изпращането й от Б, поради което и на
основание чл. 9, т. 2 от .......... СМR съдът приема, че стоката и опаковката й са били в добро
състояние по време на приемането й от превозвача, респ. че отговорността за състоянието на
опаковката при доставката е на превозвача. Не се твърдят, а и не се установяват някой от
основанията по чл. 17, т. 2 .......... СМR при наличието на които превозвачът се освобождава
от отговорността за повреждане на стоката, напротив на основание валидно сключена
застраховка „Отговорност на превозвача“, последният е уведомил своя застраховател „Л“
като е заведена щета №Lutz claim no.7053518, wet damage claim (duvet) – Gloria. По
заведената щета застрахователят след обстоен преглед на стоката и нейната опаковка е
определил обезщетение в размер на 1279,67 евро, както и 600 евро за преопаковане и 600
евро за транспортни разходи. На правоимащото лице е изплатена сума в размер на 1879,67
евро, което се потвърждава и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза.
По делото е представена издадена от ........ фактура №**********/25.03.2022 г. с
получател ......... за сумата 4411,57 лева с ДДС неустойка за повредена стока, преопаковане и
сортиране дестинация Б – Б (1879,67 евро и 735,26 ДДС). Не е спорно, че същата не е
заплатена от ищеца, а ответникът е направил прихващане със задължения към превозвача
към 31.01.2022 г. в общ размер на 9138,59 лева по фактура №**********/31.01.2022 г. и
3
фактура №**********/31.01.2022 г. като на 28.03.2022г. е превел по сметката на ......... само
сумата 4727,01 лева след удържани 4411,57 лева. Независимо, че по делото не се твърди,
нито е представен протокол въз основа на който ответникът да е направил извънсъдебно
прихващане, доколкото ищецът не спори, че е имал вземане в размер на 9138,59 лева, както
и че дължи сумата 4411,57 лева след издадена за това фактура, то съдът приема, че
направеното от настоящия ответник изявление за прихващане е породило своя материално
правен ефект като двете насрещни вземания се смятат погасени до размер на по – малкото
от тях с обратна сила от първия момент, в който прихващането е можело да се осъществи,
т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното е било изпълняемо като кога е
настъпила ликвидността е без значене. Установява се, че изявлението за прихващане е
достигнало до своя адресат.
Съобразявайки погасителният ефект на извънсъдебното прихващане съдът намира, че
превозвачът е заплатил дължимото за установената повреда на стоката обезщетение, за което
е била ангажирана и отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на
превозвача“, поради което същият има право да получи договореното навло в пълен размер
за осъществения по заявка 30.20.12 транспорт от Б до Б. Според разпоредбата на чл. 23, т. 4
от .......... СМR освен заплащане на обезщетение се връща и превозната цена изцяло или
пропорционално в случай на цялостна липса или частична липса, което в настоящия случай
не се установява, тъй като е била повредена единствено опаковката на стоката, което е
наложило нейното връщане и преопаковане, разходите за което са покрити от
застрахователя. Вътрешните отношения между ответника като спедитор и изпращача на
стоката - доверител по договора за спедиция не са предмет на настоящия спор и не касаят
дължимото от ответника възнаграждение по договора за превоз, който съдът приема, че е
извършен от страна на ищеца по делото.
Наведеното от ответника възражение, че навлото не се дължи, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си по договора, отказвайки да транспортира преопакованата стока
отново до Б, съдът намира за неоснователно. Въз основа на сключения неформален договор
за транспорт по заявка 30.20.12 ищецът е осъществил международния превоз на стоката,
макар и същата да е доставена с мокра опаковка, което обстоятелство е установено именно в
мястото на доставката. Представената товарителница доказва извършването на превоза,
същата съдържа както подпис на изпращача, така и на получателя, макар с вписана
забележка и отказ да я получи. За компрометираната опаковка е ангажирана отговорността
на превозвача, което представлява лошо изпълнение, а не липса на изпълнение. Според
сключения между страните договор 30.20.12, а и според императивните разпоредби на ..........
СМR за превозвача не съществува задължение да осъществи повторен превоз на стоката,
независимо че опаковката й е била повредена, както и че това следва да се осъществи за
негова сметка. Според разпоредбата на чл. 15, т. 1 от .......... СМR когато след пристигане на
стоката в местополучаването, се появят пречки за предаване, превозвачът иска нареждания
от изпращача, каквито в случая са получени след съгласуване със застрахователя и с оглед
ограничаване щетите и които нареждания са изпълнени като стоката е върната обратно в Б
за преопаковане и преетикиране. След разтоварването на стоките отново в Б, същите вече не
са под попечителството на превозвача и той не отговаря за тях като осъществяването на
повторен превоз не може да е на основание вече приключилия договор по заявка 30.20.12.,
тъй като се касае за изцяло нова заявка за превоз. Съобразявайки гореизложеното съдът
намира, че исковата претенция на ......... за заплащане на сумата 5867,48 лева следва да се
уважи в цялост.
По иска по чл. 92 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение между страните, като ищецът е бил изправна страна при
изпълнение на вменените му с договора задължения; че страните са обвързани от твърдените
Общи условия, както и че същите са приложими в отношенията между страните; съдържаща
се в тези Общи условия неустоечна клауза; размер на неустойката.
Установи се по делото облигационната обвързаност между страните въз основа на
4
сключен неформален договор за международен превоз на основание заявка – договор
30.20.12, изпратена от ответника, както и че ищецът е изпълнил задължението си да достави
стоката, за което му се дължи възнаграждение в размер на 4889,57 лева без ДДС, платимо 45
календарни дни след получаване на оригинална фактура и 2 броя товарителница. Не е
спорно, че за навлото по договора ищецът е издал фактура № **********/21.12.2021 г., която
е връчена на ответника предвид нейното своевременно осчетоводяване, в който смисъл е
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Ответникът признава, че до
приключване на съдебното дирене сумата в размер на 5867,48 лева не е погасена от негова
страна.
Съгласно т. 4.3 от представените по делото Общи условия на ......... клиентът се
задължава при просрочие на плащането на извършения транспорт след настъпване падежа
на издадената фактура да заплати неустойка за забава в размер на 20 лева за всеки ден
просрочие. Посочено е, че при ангажиране на „Дриймс Транс“ за превозвач и/или спедитор
се счита, че клиентът се е запознал и приема общите условия за работа с „Дриймс Транс“.
Ищецът, чиято бе доказателствената тежест не установи в процеса, че страните са обвързани
от сочените общи условия, както и няма доказателства същите да се достигнали до знанието
на ответника, респ. той да ги е приел. От представена договор – заявка не се установява да е
сключена при Общи условия, приложими в отношенията между страните, поради което
съдът приема, че те не обвързват ответника и така определената мораторна неустойка,
задължението за заплащането на която се поражда при забава на плащането, не се дължи.
Липсата на уговорена между страните неустоечна клауза, която да е приложима в
отношенията им по повод сключения договор за международен превоз, прави безпредметна
преценката за нейната нищожност по наведените от ответника възражения.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При наличие на главен дълг, който не е платен на падежа съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 14.02.2022 г. (изтичане на 45-дневния срок за плащане) до 16.11.2022 г.
(предявяване на исковата молба в съда), чиито размер според заключението на вещото лице
в 451,47 лева. С оглед диспозитивното начало в процеса исковата претенция следва да се
уважи в предявения от него по – малък размер, а именно за сумата 449,84 лева.
По насрещния иск
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за превоз на
товари, по който ищецът е изправна страна, а ответникът не е изпълнил задължението си по
него по причина, която може да се вмени в негова вина; настъпването на вреда, която да е в
пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с неизпълнението, т.е. в резултат на
неизпълнението на задължението на превозвача да са направени допълнителните разходи, а
именно да е реално платено навлото на третото лице на претендираната стойност; тези вреди
да са могли да бъдат предвидени към момента на сключване на договора за превоз или че
ответникът е бил недобросъвестен. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си по договора за превоз, както и обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му.
При изпълнение на задължението си по сключения между страните договор – заявка
30.20.12, ответникът по насрещния иск допуснал транспортираната стока да се намокри.
Вследствие лошото изпълнение на договора от страна на ......... се е наложило връщане на
стоката и нейното преопаковане. Не е спорно, че ответникът по иска е отказал да
транспортира отново стоката до Б.
Според нормата на чл. 9 т.1 от .......... CMR, товарителницата удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Същата не е форма за действителност и няма конститутивно действие по отношение на
превозното правоотношение. Дори да не е била съставена, доказването на действителното
превозно правоотношение и изпълнението в съответствие със същото са допустими с
5
всякакви доказателствени средства. В своята съвкупност фактура №**********/21.02.2022
г., издадена от ............. с получател ........ за транспорт Б – Б ЕВ5746ВМ/ЕВ1220ЕВ, заявка
30.20.12, представена от ищеца по насрещния иск, ведно с данните за разменена между
страните кореспонденция по електронна поща и събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Д Л Д, които подлежат на кредитиране като ясни, последователни и
неопровергани от останалите данни по делото се установява, че е осъществен повторен
превоз от трето за делото лице - ............. от Б до Б, за което ищецът по насрещния иск е
заплатил навло в размер на 4914,00 лева с ДДС.
При тези данни съдът намира, че ищецът установи настъпването на вреди и техния
размер, които са пряка и непосредствена последица от лошото изпълнение на договор -
заявка 30.20.12 от страна на .......... Доставката на „напълно мокра“ стока, която е върната за
преопаковане, представлява необходимото условие, без което нуждата от повторен превоз не
би настъпила. Връщането на стоката в Б и транспортирането й отново до Б е закономерен
резултат от лошото изпълнение на страна на ответника по иска, поради което следва да
понесе отговорността за заплатените допълнителни разходи от ищеца в резултат от
неизпълнението да достави стоката във вида и състоянието, в което е натоварена от
изпращача. Ответникът не доказа, че повредата на стоката се дължи на причина, за която той
не отговора, респ. не може да му се вмени във вина. Предвид това съдът намира, че ищецът
установи в процеса предпоставките относно дължимостта на претендираното обезщетение,
поради което претенцията му следва да се уважи в цялост.
Ответникът ......... е релевирал възражение за погасяване на насрещната искова
претенция по давност на основание чл. 32, т. 1 от ..........та CMR, но същото като заявено
след депозиране на отговора на исковата молба по насрещния иск е преклудирано и не
следва да се разглежда.
По разноските
При този изхода на спора разноски се пораждат в полза и на двете страни.
Ищецът ......... претендира присъждането за разноски за настоящото производство за
държавна такса – 364,69 лева, депозит за вещо лице -400,00 лева, превод на документи –
32,40 лева и адвокатско възнаграждение 1200,00 лева, за което е вписано, че се дължи за
изготвяне на исковата молба, от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му
се присъди сумата 1383,77 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 5, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в производството по обезпечаване на иска, каквито ищецът претендира, в размер
на 40.00 лева за държавната такса по гр. д. №57002/2022 г. по описа на СРС, 160 състав,
300,00 лева за адвокатско възнаграждение, 264,00 лева за такси по изпълнителното дело и
350,00 лева за адвокатско възнаграждение в производството по изпълнителното дело, чиито
размер съдът не счита за прекомерен предвид възражението на ответника и от които
съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъди сумата 661,02 лева.
Ответникът претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1680,00 лева и заплатена държавна такса за насрещния иск в размер на 196,00
лева, която следва да му се присъди в цялост предвид уважаване на насрещната претенция.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по делото липсват
доказателства за неговото уговаряне и заплащане, а съгласно дадените в т. 1 на ТР №6/2012
г. на ОСГТК на ВКС разяснения съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Предвид това разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да му се присъждат изобщо.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. .......... да заплати
на ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 79, ал.1
ЗЗД сумата 5867,48 лв. с ДДС, цена за извършен превоз по Транспортна заявка-договор
30.20.12 на товар от Б до Б, за което е издадена фактура №********** от 31.12.2021г., ведно
със законната лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
за сумата 449,84 лв., мораторна лихва за периода 14.02.2022г.-16.11.2022г. върху главницата,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1383,77 лв. – разноски за настоящото производство и
661,02 лв. – разноски по обезпечителното производство като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92,
ал.1 ЗЗД за сумата от 2800,00 лв. представляваща неустойка за просрочие на плащанията за
периода 31.03.2022 г. до 16.11.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... да заплати
на ........ ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 79, ал.1,
пр.2, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 4914,00 лв., обезщетение за вреди в размер на заплатено навло за
извършен повторен превоз на преопакованата стока от Б до Б, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 196,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7