РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. К., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20225100500273 по описа за 2022 година
Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.
С разпореждане от 28.11.2022г. по изп. д. N * по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с
район на действие Окръжен съд – К., е оставена без уважение молба с вх. N
45286/25.11.2022 г., подадена от длъжника Д. М. Т. за прекратяване на производството
по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е подадена жалба от Д. М. Т., чрез представител по пълномощие. Излагат
се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, с
искане обжалваният отказ да се отмени поради неизвършване на изпълнителни
действия по делото от взискателя за период от повече от две години. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че към датата на подаване на
молбата от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство - 25.11.2022г.,
същото се е прекратило по право, защото последното изпълнително действие по
делото, представляващо запор на вземания по банкова сметка в Т. -клон С., е
осъществено на 12.07.2019г., последвано от справки за имущественото състояние на
длъжника, които не са изпълнителни действия както е прието в т.10 от ТР N
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, при което съдебният изпълнител може само да
прогласи настъпилото вече прекратяване.
1
От взискателя „Е.“ ЕООД гр.С., чрез представител по пълномощие, е постъпило
становище по чл. 436, ал. 3, изр.1-во от ГПК, с което жалбата на длъжника се оспорва
като неоснователна, с искане да се остави без уважение.
От ЧСИ Р. С., рег. N *, с район на действие Окръжен съд – К., са представени
мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3, изр.2-ро от ГПК. Сочи се, че
изпълнителното дело е образувано на основание чл.426 от ГПК по молба на О. АД,
гр.С. и въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2011г., издаден от К. районен съд на
основание чл. 404 до 408 от ГПК, Заповед N 23/30.08.2011г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против Д. М. Т. от гр.К., ул.Н.В
№ *. По образуваното изпълнително дело под N * по описа на ЧСИ Р.С. е изготвена
покана за доброволно изпълнение на 23.02.2012г., която не е връчена на длъжника до
31.10.2022г. и по молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени
справки за имущественото състояние на длъжника, вследствие на което са наложени
обезпечителни мерки. Отделно, на 27.02.2012г. е присъединена държавата като
взискател; на 09.02.2012г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в О. АД; по
постъпила на 05.11.2014г. молба на взискателя е наложена на 05.12.2014г. възбрана на
недвижим имот на длъжника; на 06.01.2015г. е постъпила молба от взискателя за
извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника; на 12.02.2015г. е
наложен запор на банкови сметки на длъжника в Т. АД и на 19.02.2015г. е постъпила
сума в размер на 115.62 лв., която е неразпределена до връчване на покана за
доброволно изпълнение; на 19.03.2015г. е наложен запор на банкови сметки на
длъжника в П.; на 20.09.2017г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
справка за наличие на банкови сметки на длъжника; на 25.06.2018г. е постъпила молба
от „Е.“ ЕООД за конституирането му като взискател, в качеството му на цесионер на
основание сключен договор за цесия с О. АД; на 11.07.2019г. е наложен запор на
банкови сметки на длъжника в Т.-клон С.; на 31.10.2022г. лично на Д. М. Т. и в
кантората на ЧСИ Р.С. е връчена покана за доброволно изпълнение, след което на
25.11.2022г. е постъпила молба вх. N 45286 от длъжника с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Последната е оставена без
уважение, за което до длъжника е съставено съобщение изх. N 76244/29.11.2022г.; на
08.12.2022г. от длъжника е постъпила жалба вх. N 46607 срещу отказа на частния
съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК и на 15.12.2022г. е постъпило становище от пълномощник на взискателя „Е.“
ЕООД, с което счита молбата на длъжника за неоснователна и неподлежаща на
уважение.
Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, по
повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от длъжник по изпълнителното дело против
обжалваемо от това лице действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК -
2
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в
разпореждане от 28.11.2022г. по изп.д. N * по описа на ЧСИ Р.С., рег. N *, с район на
действие Окръжен съд - К., връчен на длъжника на 30.11.2022г. със съобщение изх. N
76244/29.11.2022г. по същото изпълнително дело, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като самото
прекратяване настъпва по силата на закона, какъвто не е настоящият случай. За да е
налице тази хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, следва
взискателят трайно да се е дезинтересирал от процеса, като в продължение на две
години да не е направил искания за извършване на действия по изпълнението.
Изпълнителното дело N * по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие
Окръжен съд – К., е образувано на 22.02.2012г., на основание чл.426, ал.1 от ГПК, по
молба на О. АД, гр.С., чрез представител по пълномощие, и въз основа на
изпълнителен лист от 30.08.2011г., издаден от К. районен съд на основание чл.404 т.1
от ГПК по подлежаща на изпълнение Заповед N 23/30.08.2011г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против Д. М. Т. от
гр.К., ул.Н.В № *, с приложен към заповедта документ по чл.417 т.2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката кредитор. С молбата си взискателят е
поискал след изтичане на срока за доброволно изпълнение, да бъде извършено
цялостно проучване на имуществото на длъжника. На 23.02.2012г. е изготвена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, която, както и последвали я покани през
2015г., 2016г., 2018г. и 2022г. не са успешно връчени на длъжника и са връщани от
регистрираните от длъжника в страната постоянен и настоящ адрес, с отбелязване, че
не живее на същите, с данни, че живее в РТ., както и с получени на 14.08.2014г. и на
21.12.2016г. от ОД на МВР-К. данни, че на 16.10.2011г. длъжникът е напуснал
страната и няма данни да се е завръщал. Неуспешно връчени са на длъжника и
множество изпращани му други съобщения за изпълнителни и други действия,
предприети по делото, по молба на взискателя или по инициатива на съдебния
изпълнител. Отделно от това, след получена справка за притежание от длъжника на
недвижим имот в гр.Т., ЧСИ е разпоредил на основание чл.427, ал.2 от ГПК налагане
на възбрана на недвижимия имот още на 23.02.2012г., която е вписана от АВп на
11.12.2014г., след молба на взискателя от 05.11.2014г.; междувременно на 27.02.2012г.
като взискател по право е присъединена държавата на основание чл.458 от ГПК; на
06.01.2015г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справка за наличие на
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор; на 12.02.2015г. е поставено
налагане на запор на банкови сметки на длъжника в Т. АД и на 19.02.2015г. е съставен
констативен протокол за постъпила от тази банка и неразпределена сума от 115.62 лв.,
3
тъй като на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение; на 19.03.2015г. е
поставено налагане на запор на банкови сметки на длъжника в П.; на 25.06.2018г. е
постъпила молба от „Е.“ ЕООД за конституирането му като взискател, в качеството му
на цесионер на основание сключен договор за цесия с О. АД, за вземането, подлежащо
на изпълнение, с искане да се извърши справка за наличие на банкови сметки на
длъжника; на 28.06.2018г. по разпореждане на ЧСИ цесионерът „Е.“ ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело; на 05.11.2018г. взискателят
отново е поискал справка за регистрирани на длъжника банкови сметки и за налагане
на запори за обезпечаване на вземането му, а на 10.07.2019г. е поискал и налагане на
запор на сметка на длъжника в Т.-клон С.; на 11.07.2019г. е постановено налагане на
запор на банкови сметки на длъжника в Т.-клон С.; на 31.10.2022г. покана за
доброволно изпълнение е връчена лично на Д. М. Т. в кантората на ЧСИ Р.С., рег. № *,
след което на 25.11.2022г. е постъпила молба вх. N 45286 от длъжника с искане за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, която е
оставена без уважение, за което до длъжника е съставено съобщение изх. N
76244/29.11.2022г.; на 08.12.2022г. от длъжника е постъпила жалба вх. N 46607 срещу
отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и на 15.12.2022г. е постъпило становище от пълномощник на
взискателя „Е.“ ЕООД, с което счита молбата на длъжника за неоснователна и
неподлежаща на уважение.
От така установеното следва, че не е налице бездействие на взискателя, респ.
дезинтересиране от процеса. Това е така, тъй като по образуваното на 22.02.2012 г.
изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия като налагане на запори на
банкови сметки на длъжника и налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника,
които не са довели до успешно по съществото си принудително изпълнение на
вземането на взискателя, в частност до осребряване на събрана и неразпределена
парична сума и до опис и продан на възбранения недвижим имот, по причина, че на
длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение, без което съдебният
изпълнител не може да предприеме действия, с които да довърши фактическия състав
на предприетите по делото изпълнителни способи, с цел удовлетворяване на
взискателя. Връчването на призовка за доброволно изпълнение предоставя възможност
на длъжника да изпълни притезанието на кредитора и да предотврати принудително
изпълнение на същото чрез осребряване на имуществото му. В случая, по
изпълнителното дело е налице имуществото на длъжника, спрямо което след изтичане
на срока за доброволно изпълнение, при липса на удовлетворяване от длъжника на
подлежащото на изпълнение притезание на кредитора, съдебният изпълнител ще може
да предприеме действия посредством които да удовлетвори същото.
В периода от образуване на изпълнителното делото до връчването на длъжника
на покана за доброволно изпълнение, макар да са предприети множество действия по
4
връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжника, същият не е намерен на
регистрираните му в страната постоянен и настоящ адрес, с получени от органите на
МВР данни, че същият е напуснал територията на страната и няма данни да се е
завръщал. Така, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В
този смисъл е постановеното Решение N 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. N 1747 по описа за
2020 година, ВКС, IV ГО. Поканата за доброволно изпълнение е предпоставка за
предприемане на принудително изпълнение. В случая, изпълнението не е осъществено
не поради бездействие на взискателя или по причина, за която той отговаря. Молбата
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК е
подадена от длъжника на 11-ия ден от изтичане на срока за доброволно изпълнение,
поради което и двугодишният срок за перемпция не е изминал, защото първият
възможен момент, от който е започнал да тече е този на изтичане на срока за
доброволно изпълнение от длъжника. Аргумент за този извод е и самата разпоредба на
чл.435, ал.1 т.6 от ГПК, че длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да прекрати принудителното изпълнение, а такова се осъществява след изтичане на
срока на доброволно изпълнение, защото съдебният изпълнител е длъжен да покани
длъжника да изпълни задължението си в двуседмичен срок, в т.ч. и когато пристъпва
към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, която не е била връчена на
длъжника съгласно чл.428, ал.1 изр.1 и изр.2-ро, предл.1-во от ГПК, вр. чл.418, ал.5 от
ГПК.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д. М. Т., ЕГН *, от гр.К., ул.
Н.В. № *, подадена чрез представител по пълномощие, срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК, обективиран в разпореждане от 28.11.2022г. по изп. д. N * по описа на ЧСИ Р.С.,
рег. № *, с район на действие Окръжен съд – К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6