РЕШЕНИЕ
Номер 4022.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви наказателен състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
Прокурор:Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно административно наказателно дело № 20201700600213 по описа за
2020 година
при секретаря Емилия Павлова за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. с глава XXI от НПК.
С решение № 260011 от 11.09.2020 г. по н.а.х.д. № 1300/2020 г., Пернишкият
районен съд е признал обвиняемия В. В. М. за виновен в това, че на *** г. в ***, е
управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „Опел Зафира“, рег. № ***, в
срока за изтърпяване на принудителна административна мярка /ПАМ/ временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед № *** г. на сектор „ПП“ при СДВР-гр. С., поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 НПК, във вр. с чл.78а НК, вр. с чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„глоба” в размер на 1050 лева.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба,
подадена от обв. В. В. М. , с която се иска отмяната му като неправилно и оправдаване
на обвиняемия. В жалбата са изложени съображения относно това, че на *** г.
обвиняемото лице е заплатило наложената му глоба, до заплащане на която е било
1
отнето свидетелството му за управление на МПС, но поради забавяне на *** г., когато
обвиняемият е отишъл да го получи, същото не било пристигнало.
Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл.
322 НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание пред окръжния съд представителят на държавното
обвинение оспорва жалбата. Прокурорът при Окръжна прокуратура - Перник смята за
правилно решението на първата инстанция, като предлага същото да бъде потвърдено.
Счита, че тъй като обвиняемият съзнателно е управлявал МПС, след като негово
свидетелство за правоуправление е било временно отнето по административен ред, то
същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал. 3 НК.
В съдебно заседание привлеченият към административно наказателна
отговорност В. В. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа,
че е заплатил глобата и книжката му е следвало да бъде върната. Действително е
шофирал без свидетелство за правоуправление, но наказанието му следва са е затова,
че не носи същото, а не че му е отнето.
В последната си дума обвиняемият В. В. М. моли за отмяна на атакуваното
решение. Счита размерът на наложената глоба за завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на мотивирано
постановление на Районна прокуратура-Перник, с което е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл. 78а НК на обвиняемия В. В. М. , за това че на ***г. в ***, управлявал
моторно превозно средство–л.а марка „Опел Зафира“, с рег. № ***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка /ПАМ/ за временно отнемане
свидетелство за управление на моторно превозно средство /приложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ***г. на сектор „ПП“ при
СДВР-гр.С./–престъпление по чл.343в ал.3, вр. ал.1 НК.
За да постанови решението си, районният съд е ползвал събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали. Този подход е бил напълно
законосъобразен, тъй като пред районния съд е внесено постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а при
процедура по глава Двадесет и осем от НПК е допустимо позоваването на събраните в
2
наказателното производство доказателства. (арг. чл. 378, ал. 2 от НПК). В този
контекст законосъобразно като фактическа основа районният съд е използвал
показанията от досъдебното производство на свидетелите Г. В. Н. и К. Г. М., справката
за съдимост на обвиняемия, справката - картон за водача, АУАН № *** г., заповед №
***г., писмо СДВР МВР-С. /л.23 ДП/, наказателно постановление № *** и докладна
записка /л.33 ДП/.
Настоящият състав възприе фактическата обстановка, описана в мотивите на
първоинстанционното решение в нейната цялост. Правилно е прието, че обвиняемият
В. В. М. е бил правоспособен водач на МПС, с категория „В“ и „АМ“., както и че на
***г. му бил съставен АУАН № ***г. за извършено нарушение на разпоредбите по
чл.186 ал.7 от ЗДвП. Със Заповед № ***г., издадена на същата дата, на обвиняемия му
била приложена /ПАМ/-Принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1
б“д“ от ЗДвП, с която временно му било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство, до заплащане на дължимата глоба. Същата заповед била
връчена на обвиняемия М. на ***г., когато и му било отнето представеното от него
СУМПС № ***.
На ***г. служителите - К. Г. М. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П. и Г.
В. Н. - служител на *** РУ-П. при ОДМВР-П., при изпълнение на служебните си
задължения, се намирали в *** в района на пътен възел „***“. Същите възприели
движещ се по ул. „***“ лек автомобил марка „Опел Зафира“, с регистрационен номер
***, и спрели същия за извършване на проверка. При извършената такава,
полицейските служители установили, че автомобилът е управляван от обвиняемия М..
Установено било също, че водачът управлява моторното превозно средство в срока на
изтърпяване на приложена му принудителна административна мярка за временно
отнемане СУМПС/наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ***г, на сектор „ПП“ при СДВР/. За констатираното
нарушение свидетелят К. Г. М. съставил, срещу обвиняемия акт за установяване на
административно нарушение Серия GA с № ***г.
Видно от приложеното писмо на СДВР-МВР-С., дължимата „глоба“, за която е
наложена ПАМ е била заплатена от обвиняемия на ***г., /след процесното деяние от
***г./ и СУМПС му е върнато. В този смисъл не намират опора в доказателствата по
делото доводът на обвиняемия, че е платил наложената му глоба преди
инкриминираното деяние и причина да управлява МПС с отнето СУМПС е
бездействието на съответните длъжностни лица, отговорни за връщането му.
Законосъобразно контролираната инстанция е извела данните за съдимостта на
обвиняемия на основата на справката за съдимост.
3
При правилно установена фактическа обстановка Пернишкият районен съд е
направил и верен извод, че са налице всички признаци от обективна и субективна
страна на престъпния състав по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК
Престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е формално, на просто извършване и за
неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат. За
съставомерността на това престъпление е достатъчно от обективна страна деецът да
управлява МПС в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Други изисквания за
съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото
управление при изложените предпоставки, деецът осъществява признаците на
престъплението.
От обективна страна, обв. М. на ***г. в ***, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел Зафира", с рег. № *** в срока на изтърпяване на
наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед
№ *** г. на сектор „ПП при СДВР“-гр. С., връчена му лично на ***г. и влязла в сила на
***г., като с действията си обвиняемият е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата
инстанция извод, че обвиняемият е извършила инкриминираното деяние при форма на
вината умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
формирал представи относно всички признаци от състава на престъплението - че със
заповед за налагане на ПАМ му е отнето СУМПС и че управлява МПС с отнет
СУМПС, като въпреки това не се е възпрял от извършване на деянието.
Районният съд правилно е преценил, че за извършеното от обвиняемия М.
умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и
глоба от двеста до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. Ето защо законосъобразно е приел, че са налице основанията
на чл. 78а от НК и го е освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание “глоба”.
При определяне на адм. наказание глоба съдът е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Наложеното
наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство настоящата инстанция на свой ред прецени чистото
съдебно минало на обвиняемия, което освен предпоставка за приложение на чл. 78а от
НК, както е посочил районния съд, показва още, че случилото се има инцидентен
4
характер в живота му. Въззивната инстанция не намери фактори, които да отегчат
отговорността на обвиняемия.
При отчения от въззивната инстанция изключителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, правилно районният съд е наложил на обвиняемия
административно наказание “глоба” в размер на 1050 лева, като е съобразил, че това е
санкция, клоняща към минималния размер на административното наказание,
предвидено в текста на чл. 78а от НК. Следва да се посочи по повод изразеното
несъгласие на обвиняемия с размера на наложеното наказание, че макар разпоредбата
на чл. 343в, ал.3, вр. с ал. НК да предвижда като кумулативно наказание „глоба“ от
двеста до хиляда лева, то разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда размер на
наказанието „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева, а ал. 5 на чл. 78а НК е
неприложима, доколкото „глобата“ като наказание за извършеното престъпление е
предвидена кумулативно с по-тежко такова.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е обосновано,
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за неговото изменяване или
отменяване.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 11.09.2020 г. по н.а.х.д. № 1300/2020 г.
на Пернишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5