О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………..../….........10.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1016 по описа за
2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от С.А.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, М. М. А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, С. М. А., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Я.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв.В.Н., със съдебен адрес:***,
против “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“
№59, представлявано от Пламен Й. Ялъмов, Орлин Ценков Пенев и Андрей Бойков
Александров,
действащи чрез юрисконсулт И.Е., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1,
т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците сумата от
150000лв., или общо 750000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
праводателят им А Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г.
около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и
с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“, с рег.№* **** **,
който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963
от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за
неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка,
следва да се има в предвид, че доводите на ответника за недопустимост на
претенциите, поради липса на легитимация на ищците да претендират обезщетение,
по същество съставляват доводи за неоснователност на иска, а не за неговата
допустимост.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства, с изключение на заключенията на назначените в
досъдебното производство Съдебно медицинска и авто-техническа експертизи, се
явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Посочените две заключения се явяват недопустими доказателства, до колкото са
изготвени в границите на друго производство и за целите на друг процес, поради
което не следва да се приобщават към доказателствената съвкупност по делото.
Искането страните
за събирането на гласни доказателства посредством разпит, съответно на четирима
свидетели за ищците и един на ответника, следва да се уважи.
Следва да се
допусне поисканата от ответника съдебно медицинска експертиза, тъй като
отговорите на формулираната задача, ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна и по конкретно на формулираното възражение за съпричиняване.
Искането на
ответника за издаване на съдебни удостоверения, следва да се уважи, тъй като
със същите ще се установяват релевантни за спора факти.
Предвид липсата
спор по делото относно наличието на застрахователно правоотношение с ответника
по отношение на т.а.“****“, с рег.№* **** **, искането на ищците за задължаване
на ответника да представи Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от
24.10.2015г., се явява неотносимо, поради което следва да се остави без
уважение.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от С.А.И., с ЕГН **********, А.А.И., с ЕГН **********,
М. М. А., с ЕГН **********, С. М. А., с ЕГН ********** и А.В.Я., с ЕГН **********,
против “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********,
с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от
ищците сумата от
150000лв. или общо 750000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
праводателя им А Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г.
около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, с посока към разклона за с.Гроздьово и
с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“****“, с рег.№* **** **,
който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963
от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино, с посока разклона за
с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна, е настъпило ПТП с участието на т.а.“****“,
с рег.№* **** **, и ППС с животинска тяга, управлявано от А Я Х, вследствие на
което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Твърди се, че във
връзка с настъпилия инцидент е образувано ДП №2369/2015г. на IV РУ на ОД,
МВР-Варна, съответно е водено НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, като
последното е приключило с влязла в законна сила Присъда №53/04.05.2016г., с
която водача на т.а.“****“, е признат за виновен за настъпването на процесното
ПТП. Поддържа се, че внезапната смърт на А Х е довела до множество страдания и
огромни затруднения в семейство му, тъй като същият е бил в изключително добро
здравословно състояние и напълно активен до момента на катастрофата. Сочи се,
че ищците са внучки на починалия, като същите до момента на неговата смърт са
поддържали почти ежедневно изключително близки и топли отношения. Поддържа се,
че загубата на дядо им, е един от най-тежките моменти в живота им, както и че
не минава и ден, през който ищците да не тъжат за него. Поддържа се още, че
скръбта на ищците е несравнима и неутешима, и няма сила, която да намали
тяхната тъга. Твърди се, че привързаността между ищците и починалия, е била
много силна, поради което смъртта на дядо им, е причинила морални болки и
страдания, които неимуществени вреди, е справедливо да се обезщетят по смисъла
на ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.2, §
1, б.“а“, т.“ii“ от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на
Съвета, понятието “жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на това лице. Сочи се още, че според чл.2, § 1, б.“б“, като “членове
на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поддържа се,
че въпреки невъзможността човешкият живот да бъде измерен в пари, то на
репарация подлежат всички претърпени вреди от увредените лица, включително
неимуществените, като обезщетението следва да е съотносимо с болките и
страданията, като се вземе предвид принципът на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още,
че при определяне на обезщетение следва да се отчете, икономическата и обществена
конюнктура към настоящия момент и лимитите на отговорността на
застрахователите. Твърди се, че абсолютно ирационално и в разрез със смисъла и
духа на закона, и по конкретно в КЗ, Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от
16.09.2009г. и Директива /ЕС/ 2016/97 на ЕП и на Съвета от 20.01.2016г., с § 76
вр. § 96 от ЗИДКЗ, с които е създаден чл.493а от КЗ, е въведен изкуствен лимит
на отговорността на застрахователите в размер до 5000лв. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа се,
че въпросният текст, е не само несправедлив, но и противоречи пряко на
европейското и българското законодателство, включително на чл.52 от ЗЗД, според
който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Ето защо се поддържа, че едно справедливо обезщетение няма как да бъде
ограничавано с изкуствено създадена норма. Твърди се, че разпоредба на чл.493а,
ал.4 от КЗ освен, че противоречи на основни принципи на правото и на конкретни
текстове в закона, тя поражда и дискриминация, тъй като въвежда различна
практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от
различни видове престъпления. Твърди се още, че въпросната правна норма
противоречи пряко на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на ВП и на Съвета от
25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение
(2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно която националните законодателства трябва да
осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Сочи се, че освен
значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в
него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез
тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането
на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно
положението на пострадалото лице в наказателния процес. В тази връзка се сочи,
че предвид времевата отдалеченост на Постановление №4 от 25.05.1961г. на
Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, същите са
загубили значение понастоящем, което е наложило и постановяване на ТР №1/2016г.
по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че е налице е и практика на Съда на
ЕС, съгласно която не се допуска в националната правна система на
държава-членка, отговорността на застраховател по застраховка “ГО“ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на близките членове на семейството на
лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да бъде ограничавана до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. относно сближаването на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките “ГО“ при
използването на МПС. В заключение се поддържа, че приетите изменения със ЗИДКЗ
/в сила от 07.12.2018г./, с които се въвежда ограничение на отговорността на
застрахователите за обезщетение в размер до 5000лв., относно претърпени
неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ са “мъртво родени“ и
противоречат на редица директиви на ЕС, вследствие от което не биха могли да
породят действие. Поддържа се още, че планираното с чл.493а, ал.2 от КЗ
приемане на наредба за утвърждаването на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на
пострадало лице, е изцяло незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с
морала, справедливостта и юриспруденцията. Позовават се на практика на
европейския и българските съдилища, като се твърди, че са налице всички
предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответният
застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага
ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата от 5000лв. за всяко
увредено лице. На следващо място се сочи, че със Заявление
№200-20-2938/16.07.2018г. пред ответника, е предявена претенция за заплащане по
доброволен ред на застрахователно обезщетение, като са представени всички
изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане
на обезщетение по основание и размер. Сочи се, че въз основа на заявлението е
образувана Щета №1000-18-*********, по която ответника изразил становище, че
няма законно основание за изплащане на обезщетение. Сочи се банкова сметка, ***езщетение-IBAN:
***, BIC: ***.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Поддържа се, че ищците не попадат в установения кръг от лица,
имащи право да получават обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съгласно
Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на
ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че позоваването от ищците на TP №1/2016г. по
т.д.№1/2016г. по
описа на ОСНГТК на ВКС, е неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи
настъпили, след постановяването на тълкувателният акта и не обхваща събития,
настъпили преди това. Оспорват се доводите на ищците, базирани на Директива
2012/29/EU, като се сочи, че същата няма пряко приложение и превес над
вътрешното ни законодателство, доколкото не се касае за Регламент. Сочи се, че
нормативните актове и решения на Съда на ЕС, съществуват в правния мир и
пораждат действие, но не дерогират националните законодателства на страните
членки на ЕС. Сочи се, че според
цитираното в исковата молба решение на Съда на ЕС “ясно определените граници на
обезщетението гарантират на пострадалите лица, че ще получат обезщетението,
предвидено за претърпените вреди, свеждат застрахователните премии до разумни
размери и позволяват на застрахователите да реализират приходи“, както и че
“задължителната застраховка “ГО“ при използването на моторни превозни средства
трябва да покрива обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от близките
на лица, загинали при ПТП, доколкото това обезщетение се дължи по силата на
гражданската отговорност на застрахования, съгласно приложимото към спора
национално право“. Ето защо се поддържа, че в конкретния случай, на ищците не е
признато правото да получават обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техен родственик при ПТП, тъй като същите не попадат сред лицата, които са
нормативно легитимирани да получават обезщетения в следствие от процесното ПТП.
На следващо място се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, тъй като твърденията на ищците, не са подкрепени с
доказателства и защото размерът на претенцията е необосновано и многократно
завишен. Не се оспорва наличието на договор за застраховка “ГО“ на
автомобилистите, обективиран в Полица №BG/01/115002640963, сключен между
ответника и собственика на т.а.“****“, с рег.№* **** **, който е бил валиден
към 03.12.2015г.-датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че е
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Твърди се, че управляваното от починалият при инцидента, ППС с животинска тяга,
не е било оборудвано със задължителните съгласно чл.71 от ЗДвП два бели или
жълти светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя отзад. Сочи се, че
от приложените по делото доказателства е видно, че ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието, като се твърди, че въпросното ППС с животинска тяга, не е
било оборудвано с нужното, предвид намалената видимост, светещо тяло, излъчващо бяла или жълта, добре
различима светлина. Твърди се, че превозното средство не е било оборудвано и с
разположени симетрично от двете му страни светлоотразители. Твърди се, че
въпросното ППС с животинска тяга, не е имало право да бъде управлявано на
мястото на настъпване на произшествието, тъй като не е било регистрирано от
Службите за контрол, определени от кметовете на общините в нарушение на изискванията
на чл.67, ал.2, т.4 от ЗДвП. На следващо място се поддържа наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, което според
доказателствата в наказателното производство към момента на настъпване на ПТП,
е било в състояние на тежко алкохолно опиянение-наличие на 3.9 ‰ алкохол в
кръвта. Сочи се, че ноторен факт е, че употребата на алкохол /особено в
количества, обуславящи посочения по-горе резултат/ влияе неблагоприятно на
реалната преценка на лицето, досежно отстояние до заобикалящите го предмети,
реалното им местоположение в пространството, забавя моториката на движение на
опияненото лице. и т.н. нещо повече, установената концентрация на алкохол в
кръвта обуславя тежка степен на алкохолно опиянение, водещо до т.нар.
“алкохолна кома“, която се изразява в изпадане на опияненото лице в
безсъзнание, като единствените жизнени показатели на тялото са сърдечен ритъм и
мозъчна дейност. Ето защо се твърди, че с поведението си, пострадалият в
значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат. Поддържа се, че липсват доказателства в подкрепа на заявеното в
исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания. Оспорва се
твърдението на ищците за изключителна близост с починалия, като се сочи, че
видно от приложените доказателства, същите са живеели в различни домакинства, а
някои дори в различни населени места. Оспорва се и твърдението, че пострадалият
е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на ищците. Твърди се, че
претендираното обезщетение не е адекватно и съразмерно на претърпените от
ищците болки и страдания, както и че не е съобразено и със съдебната практика,
нито със социално-икономическата обстановка в страната и твърдим, че
претенцията е силно завишена. Развити са подробни съображения относно
определянето на обезщетение при съобразяване с основните правила на деликтната
гражданска отговорност и по конкретно при условията на чл.52 от ЗЗД. На
следващо място се поддържа, че поради липсата на законен критерий за
оценяването на неимуществените вреди, при определяне на средствата нужни за
репариране на вредите , е необходимо те да бъдат оценени разумно, въз основа на
равнопоставеност, отнесена към негативните последици понесени от пострадалото
лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдани източници на
приходи. Поддържа се, че с цел постигане на равновесие, при определянето на
размера на обезщетението за неимуществените вреди трябва да се има предвид
принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост,
като това е основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на
човека, прибавя още един принцип, този на отнасянето на нивото на моралните
вреди спрямо нивото на нетна минимална заплата в страната на произход на
пострадалото лице.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват доводите и
възраженията и на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Не се
оспорва, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, но се поддържа, че исковата претенция, е формирана след отчитане
на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А Я Х в размер на 30 %.
Поддържа се, че ищците попадат в сред кръга на лицата имащи право на
обезщетение, както и че размерът на претендираното такова е адекватен и
съответства на претърпените ми неимуществени вреди, вследствие от загубата на
праводателя им. Твърди се, че търсеното обезщетение е значително по ниско от
нормативно въведените застрахователни лимити, както и че увеличението на
застрахователните суми по застраховка ГО на автомобилистите, е с цел
унифициране на европейското законодателство в областта на застраховането и
въвеждането на редица европейски директиви. Сочи се, че съдебна практика,
според която по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да се прилага
ограничението в размер на 5 000 лв. за всяко увредено лице. Поддържа се, че
разпоредбите на сега действащия КЗ не са приложими към настоящия казус, тъй
като на основание §22 от ПЗР на същия, разпоредбите му не се прилагат за
застрахователни договори, сключени преди влизането му в сила /01.01.2016г./.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в
отговора на исковата молба. Доразвиват се съображения за неприложимост на
постановките на TP №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като
към онази дата са действали разпоредбите на КЗ /отм./. Твърди се, че към
съдържанието и смисъла на правна норма, извлечена от тълкуваната разпоредба,
тълкувателното правило не добавя нищо ново, не изменя, не поправя-то не
установява нови правни положения, не релевира нови факти, не изменя
предвидените от нея правни последици. Сочи се, че общият тълкувателен акт не
съдържа правна норма и поради това, че тълкуваните разпоредби норми са същите,
като съдът тълкува, не за да сътвори правото, а за да го “открие“ и приложи
съобразно конкретния случай, с който е сезиран. Ето защо се поддържа, че
тълкуването, което се дава с тълкувателния акт, има действие само занапред и
това тълкуване, касае не създаването на ново правило, а само задава по задължителен начин модела на процедурата,
която правоприлагащият орган трябва да следва при прилагане на тълкуваната
разпоредба и преодоляване на празнината в правната уредба в рамките на
конкретния случай, с който бъде сезиран. Сочи се, че се касае до задължително
тълкуване на съдържанието на закона, т.е. на начина, по който определеното
правило, следва да се прилага, което е съобразено и с промените в икономическия
и стопанския живот, респективно на възприетото в доктрината, но не се създава
ново правило, а се очертава как съществуващото следва да се прилага в
настоящата обществена и правна действителност. Ето защо се поддържа, че
тълкувателните разпоредби на TP №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, са неприложими в конкретния случай, предвид факта, че събитието е
настъпило преди постановяване на тълкувателното решение. Оспорва се посоченият
от ищците размер на съпричиняване, като се поддържа, че сумарният израз на
процента съпричиняване е 90%, от които 50 %, поради движение на каруцата в
тъмната част на денонощието без каквито и да било източници на светлина и/или
светлоотразители, 10 %, поради движение на ППС с животинска тяга, на място,
забранено за движение на подобни превозни средства, както и липса на
регистрация, съобразно установения ред и 30%, поради управление от страна на
пострадалото лице на ППС след употреба на значително количество алкохол.
Предявените
претенции намират правното си основание в
чл.223 от КЗ /отм./ вр.
чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП-03.12.2015г., т.а.“****“, с рег.№* **** **, е бил застрахован по договор
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, което
застрахователно правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица
№BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до
04.11.2016г., както и че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от
страна на починалото лице- А Я Х.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. В конкретния случай ищците, следва да установят, че смъртта на
родственикът /дядо/ им, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача
на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Следва да установят също
така, че попадат сред лицата които са легитимирани да претендират, респективно
получат обезщетение, поради наличието на трайно установена и дълбока
емоционална връзка с починалото лице. Ответника следва да установи обстоятелства
изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че
поведението му не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи
размера на отговорността-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалите
на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства, с иключение на изгответните по
ДП №2369/2015г. заключения на авто-техническа
и съдебномедицинска експертизи.
НАЗНАЧАВА Съдебно медицинска експертиза, с
вещо лице, с компетентност в областта на токсикологията, което да отговори на
въпросите формулирани от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д. А. Д.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300лв., вносими от ответника
в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на
доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещото лица и се
призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на четерима свидетели,
при режим на водене, за установяване на емоционалната връзка с починалото лице
и за търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на един свидетел при
режим на призоваване, а именно Д В К, с адрес: гр. ****, за установяване на
обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП и наличието на
съпричиняване на страна на пострадалото лице.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от съобщаването да посочи самоличността
и адреса за призоваване на свидетелят, както и да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетеля в
размер на 85лв., от който 5лв. за разноски.
ДА се издадат поисканите от ответника, с отговора на
исковата молба, съдебни удостоверения, които да послужат пред Община Аврен и ОД на
МВР-общ.Аврен, които да се предадат на страната, след представяне на
доказателства за внесена ДТ в размер на по 5лв., или общ 10лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищците за задължаване на
ответника на основание чл.190 от ГПК да представи Застрахователна полица
№BG/01/115002640963 от 24.10.2015г.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1016/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2019г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: