Решение по дело №6816/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2050
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330206816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2050
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206816 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4042752, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на АС. М. ИВ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и допълнителни мотиви към нея се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на атакувани електронен фиш, като се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата, съответно моли за
потвърждаване на обжалвания електронен фиш като правилно и
законосъобразно постановен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 02.10.2020г. в 12:21 часа в гр.
Пловдив, бул. „Марица“ – юг № 200, посока на движение от запад към изток,
при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и
при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, МПС – лек
автомобил, „Форд Фокус“, с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 72 км/ч., тоест с наказуемо превишение от 22 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е АС. М. ИВ..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743са.
Така, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка, следва да се посочи, че в случая нарушението е
заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за
одобрен тип и протокол от проверка тази камера работи с радар, с вградено и
автоматично разпознаване на номера на МПС и комуникации. От изложеното
е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все
пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при
процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви
съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и
пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
Изрично следва да се посочи, че, изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5
от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да
се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 65 - С-ИСИС/28.09.2020 г.
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/ч. Именно този толеранс е отбелязан като
приложен в ЕФ.
2
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая видно от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС, което е
стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, като
3
възраженията в обратна насока са изцяло несподелими:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от изискания и приет като доказателство по
делото Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г.
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика същият представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност. /Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2049
от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, и др./
В аспект на горното съдът намира за изцяло неоснователно възражението,
релевирано с допълнителните мотиви към жалбата, че ЕФ бил
незаконосъобразен, доколкото в Протокола по чл. 10 липсвало коректно
посочване на номера на първо и последно статично изображение, поради
което възниквало съмнение и за номера на приложеното по делото статично
изображение. Действително налице е технически пропуск. Доколкото обаче в
протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и
минута на край на работа, съдът намира че коментираният пропуск не е
4
съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от
останалите негови реквизити, включително от надлежно отразените име,
фамилия и подпис на служителя, съставил протокола.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
АТСС е използвано във времевия диапазон от 09,00 часа до 15,00 часа на
02.10.2020г., а процесното нарушение е установено на 02.10.2020 г. в 12,21
часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС.
Така изрично Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от
04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд - Пловдив
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г.), вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост на движение е 72 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Превишението е с
почти една втора на разрешената скорост и разкрива висока степен на
опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи
спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая
превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажно.
5
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено
становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди
възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4042752, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на АС. М. ИВ. ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА АС. М. ИВ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски пред Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6