ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 3892 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Д. е предявил искове за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди в размер на 250 000
лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. Исковете първоначално
са предявени срещу петима ответници физически лица и срещу Апелативен съд –
Бургас, като производството срещу физическите лица е прекратено с определение
от 10.02.2015 г. (влязло в сила на 19.11.2015 г.).
В исковата молба ищецът излага обстоятелства,
които нямат пряка връзка с ответника Апелативен съд – Бургас. От изложението
става ясно, че сочените от ищеца вреди произлизат от правораздавателната
дейност на съдии от съда, които са постановили съдебни актове по посочените в
исковата молба граждански дела, като са отказали да се отведат от разглеждането
им, а също така административният ръководител на съда и неговите заместници не са извършили необходимото, за да осигурят
отвеждането на съдиите от делата, по които страна са праводателите на ищеца.
Именно в тази връзка ищецът е предявил претенциите си за обезщетяване на
причинените на праводателите му вреди и срещу физически лица, които са съдиите,
постановили съдебните актове и административният ръководител на съда и заместниците му. Тъй като с посоченото по-горе определение
на съда е прието, че тези лица, които са съдии, са действали при осъществяването
на съдебната власт, поради което не носят гражданска отговорност за техните
служебни действия, производството спрямо тях е прекратено като недопустимо.
Тъй като по отношение на ответника Апелативен съд
– Бургас не са изложени отделни обстоятелства, следва да се приеме, че ищецът
иска да ангажира отговорността на съда във връзка с постановени от съдии от
този съд правораздавателни актове по граждански дела. В тази връзка следва да
се посочи, че вредите, причинени при упражняване на правораздавателната дейност
на съда, представляват вреди, причинени от упражняването на държавната власт,
част от която е и посочената дейност. Затова по иск за обезщетяване на тези
вреди съдът може да отговаря като процесуален субституент на държавата.
Същевременно обаче поради спецификата на правораздавателната дейност на съда,
която е част от упражняването на държавната власт, поначало съдът е легитимиран
да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди само в някои
определени хипотези – напр. за вреди, причинени от прилагане от съда на
задължително настаняване за лечение или принудителни медицински мерки, когато
те бъдат отменени поради липса на законно основание, или за прилагане от съда
на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно – хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОДОВ (така ТР
№ 5/2015 г. на ОСГК на ВКС – както е посочено в мотивите на тълкувателното
решение, за вреди от допуснато обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК винаги отговаря
само поискалият обезпечението и никога държавата за действията на съда). Както
се посочи, не са изложени и обстоятелства, от които да може да се направи
извод, че ищецът основава претенцията си към съда на правно основание, което
поначало да е годно да породи такава отговорност. Поради това в настоящия
случай предявените срещу Апелативен съд – Бургас искове са недопустими.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на М.Д.Д. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 3892/2013
г. на СГС, І-25 състав.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: