Р
Е Ш Е Н И Е
№
73
гр. Разград, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 67 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 22 от 28.01.2021
г., постановено по АНД № 20203330200775/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление №
17-000688 от 21.08.2020 г. С посоченото наказателно постановление на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ на „Буилдер“ ЕООД – с. Стражец, обл.
Разград, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 КТ. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, за което се
излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
потвърдено наказателното постановление.
Ответникът не
ангажира становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Установените факти по делото са следните:
През периода 23.03.2020 г. – 24.04.2020
г. при наличието на контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища
на гр. Разград, през тях са преминавали пет лица – Х. М. Х., Б. М. Х., Г. Б. А., З. М. Х. и Ю. Б. Х. За доказване на неотложност на пътуването те представили
служебни бележки, издадени от „Буилдер“ ЕООД – с. Стражец, че работят на трудов
договор в дружеството. При извършената полицейска проверка
било установено, че тези лица нямат регистрирани трудови договори, но работят в „Буилдер“
ЕООД като строителни работници на обект в с. Островче. Б. М. Х. е дал обяснение, че работи във фирмата от 5-6
години, но никога не е бил назначаван на трудов договор. С постановление на
Районна прокуратура – Разград е прието, че деянието не съставлява престъпление
и преписката е била изпратена на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград с
оглед нарушение на трудовото законодателство. Последвала проверка от инспектори
от ДИТ – Разград, на които бил представен договор за изработка от 14.04.2020 г.,
сключен между „Буилдер“ ЕООД като възложител и горните пет лица като изпълнител.
В договора е отразено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши монтаж на гипсокартон по стени и таван, и монтаж на дървена ламперия в
къща, находяща се в с. Островче. Уговорено е възнаграждение в размер на 2640
лв. за 220 кв.м. гипсокартон и 300 лв. за монтаж на ламперията, което ще бъде
заплатено след извършване на договорената работа в срок до 24.04.2020 г.
Управителят на „Буилдер“ ЕООД декларирал, че е извършил услуга на собственика
на имота - физическо лице, което не изявило желание за сключване на писмен
договор. Наел лицата по граждански договори, за да се приключи бързо
договорената работа. Видно от представената ведомост за граждански договори за
м. април 2020 г., на петте лица са изплатени суми в размер по 588 лв. и е
удържан данък по ЗДДФЛ.
На „Буилдер“ ЕООД е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 17-000688 от 24.07.2020 г. за това,
че от 14.04.2020 г. до 24.04.2020 г. Б. М. Х. е предоставял
работната си сила в полза на „Буилдер“ ЕООД, без възникналите по повод на това
отношения да са уредени като трудови – нарушение на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл.
62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ на „Буилдер“ ЕООД – с. Стражец е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са издадени
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според РРС нарушението
не било индивидуализирано от обективна страна съобразно изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл. 42, т. 4 ЗАНН, тъй като деянието на жалбоподателя
било описано при смесване на фактическите признаци от съставите на две
нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ и не е ясно в кое от тях е
обвинен жалбоподателят, съответно не може да се прецени дали е дадена
правилната правна квалификация и дали е приложена съответната на нея санкционна
разпоредба.
Решението е валидно и допустимо, но
неправилно.
Не е налице констатираният от
въззивния съд процесуален порок при описанието на нарушението. Ясно и точно в АУАН и в
наказателното постановление е отразено, че Б. М. Х. е предоставял
работната си сила в полза на „Буилдер“ ЕООД, без възникналите по повод на това
отношения да са уредени като трудови. Посочена е съответстващата законова
разпоредба – чл. 1, ал. 2 КТ, съгласно който отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Препращането към чл.
62, ал. 1 КТ е поясняващо с оглед задължителната писмена форма на трудовия
договор и не обуславя смесване на признаци от съставите на различни нарушения.
Неотносимо е позоваването на решението
по КАНД № 104/2000 г. по описа на АдмС – Разград, по което разрешеният спор не
е аналогичен. С посоченото решение е отменено наказателно постановление на
същия орган, който при сходни факти е квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ и е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал.
3 КТ. В настоящия случай наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 1 КТ,
което е убягнало от вниманието на въззивния съд.
В оспореното решение не са обсъдени фактите по делото
и не са изведени правни изводи по въпросите дали има извършено деяние, извършено
ли е от нарушителя, съставлява ли административно нарушение, каква е правната му
квалификация, подлежи ли на административно наказание и в какъв размер. При
липсата на произнасяне по съществото на спора касационната инстанция е в
невъзможност да осъществи проверката по чл. 218 АПК. Това налага връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да прецени
материалната законосъобразност на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 22 от
28.01.2021 г., постановено по АНД № 20203330200775/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на дадените указания
по прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/