РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1254
Град Пловдив, 16 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито заседание на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 723 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ – Пловдив против
решение № 12 от 30.01.2020г. постановено по АНД № 641 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Асеновград, с което е отменено НП № 45 от 24.07.2019 г., издадено
от директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Община Асеновград е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на основание
чл.164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във връзка с чл. 83
от ЗАНН за извършено нарушение на чл.125
ал.1 т.2 от ЗООС.
В жалбата са излагат доводи, че решението но ПРС е
неправилно. Намира за несъстоятелна тезата на съда, че е налице маловажен
случай, поради което следвало да се приложи нормата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. В
подробни съображения относно липсата на маловажност претендира отмяна на
постановеното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът – Община Асеновград в представен писмен отговор
по касационната жалба и чрез прозцесуалния си
представител жалбата за неоснователна. Посочва, че решението е подробно и
изчерпателно мотивирано, поради което иска да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на жалбата, като се потвърди издаденото НП..
Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав,
като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, и от страна по делото, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установената
от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства, същата не е спорна и между страните.
Съгласно
установената фактическа обстановка на Община Асеновград е наложена имуществена
санкция за неизпълнение на условия от комплексно разрешително № 451-НО/2013 г. за експлоатация на обект
“Регионален център за обезвреждане на твърди битови отпадъци – І –ви етап за
общините Асеновград, Първомай, Садово,
Куклен и Лъки“.
Посочено
е в АУАН и НП, че се касае за извършената проверка на 11.03.2019 г. на
инсталацията РЦОТБО, находяща се в гр.
Асеновград ул. „Боянско шосе“ № 4, с
предмет на проверката “Контрол по изпълнението на условията в комплексното
разрешително“. При извършената проверка било установено, че операторът на
инсталацията – Община Асеновград не изпълнява Условие № 11.3.2.1., поставено в
Комплексното разрешително № 451-Н0/2013 г. издадено от ИД на ИАОС на МОСВ, тъй
като депонирането на неопасните отпадъци не било съобразено с правилата и
експлоатационните изисквания, определени с Плана за експлоатация, който според
горното условие представлява неразделна част от технологията за депониране и
съответно от комплексното разрешително. Конкретното неизпълнение на условието
се състояло в това, че на базата на извършени измервания чрез геодезично
заснемане и поредица от изчисления на базата на данните за обема и плътността
на депонираните битови неопасни отпадъци било прието,че при разрешен полезен
обем на Клетка № 1, от 150 000 м3, към датата на проверката 11.03.2019 г. са
били депонирани 150 186,503 м3, т.е. приблизително с около 187 м3 повече. За
констатираното нарушение, а именно неизпълнение на посоченото условие
по комплексното разрешително бил
съставен АУАН на Община Асеновград за нарушение на чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС.
За да
отмени процесното наказателно постановление, състав
на районния съд е приел, че АУАН, така и НП са издадени от компетентни за това
органи, в изискуемата от закона форма, съдържат необходимите реквизити по ЗАНН.
Правилно е описано и квалифицирано твърдяното нарушение към нарушената материално правна разпоредба-
чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС /сега отменен/, като правилно е приложена редакцията и
действала към момента на извършване на нарушението. Независимо от това съдът намира, че НП е
незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание, тъй като нарушението с оглед неговите обективни характеристики,
следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е
следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б.А от ЗАНН.
Съдът се
е мотивирал и относно маловажността на случая, като е посочил че нарушението разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Прието е,
че при проведената комплексна проверка
по отношение на всички условия зададени в Комплексното разрешително, съдържащо множество
конкретни условия, структурирани в 16 пункта, е установено нарушение на само
едно конкретно условие, а именно 11.3.2.1. препращащо към правилата и
експлоатационните изисквания, съдържащи с в Плана за експлоатация. Във връзка с
конкретно установеното нарушение - превишаване на полезния обем на Клетка № 1,
фиксиран в Плана за експлоатация, който е 150 000 кубически метра, се
установява превишението, установено при проверката,
да е в размер на по –малко от 187 м3, а именно 186. 503 м3.
Според
съда при елементарно аритметично изчисление превишеното количество депонирани
отпадъци е само 0,12% от общия разрешен обем, което количество в сравнение с
обемния капацитет на клетката е толкова незначително, че попада в рамките на
изчислителната грешка. Приел е, че е налице пренебрежимо малко и
несъществено несъобразяване с обемния
лимит на клетка № 1, фиксиран в Плана за експлоатация, а поради използвания метод за измерване на
първоначалното количество чрез геодезично заснемане, няма възможност да бъде
отчетен от оператора в момента на
депониране на отпадъците. Според районния съд не са отчетени и липсата на вредни
последици от нарушението, поради което всички тези факти водят до извод за
незначителна степен на обществена опасност на нарушението, както и не са
преценени останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че в
цялостния контекст на проверката и въпреки значителния и обем и голям
контролиран период, при нея не са открити други нарушения на Условията зададени
в комплексното разрешително.
Според
районния съд налагането на имуществена санкция в размер на 10 000 лв., макар и
в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка
санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на
същото. Решаващият състав е приел, че административно-наказващия орган е
следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай. Тъй като същата
подлежи на съдебен контрол, когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност.
Районният
съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата
на верните фактически дадености прилага закона правилно, като отменя оспореното
пред него НП, предвид издаването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят изцяло и от настоящия състав
на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка
следва да се посочи, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН във връзка с
чл.221 ал.2, пр. първо АПК Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от
30.01.2020г. постановено по АНД № 641 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Асеновград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.