ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Търговище , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.
Постъпила е жалба от НОТАРИУС Г.Г., № 223 в НК, против
отказа на съдията по вписванията към СлВП при РС гр. Търговище, от
02.03. 2021 г. да впише нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот, № **, том първи, рег. № ***, дело 59/ 2*** г. В жалбата се
излагат съображения, че продавачът на имота действително е имал
задължения към НАП. Разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от ДОПК обаче
дава възможност задълженията да бъдат погасени от сумата, получена
при продажбата. В случая това е направено, представена е декларация
по чл. 264, ал. 4 от ДОПК от продавача като дължимата към НАП
сума е погасена. Моли съда да приеме новите доказателства за
извършеното плащане и да отмени отказа за вписване.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: На 02.03. 2021 г. е била изповядана сделка от нотариус Г.Г.
от гр. Т., за продажба на недвижим имот, с продавач Н. М. от с. Н.,
община Т. и купувач В. Х. от гр. Т., като е съставен нот. акт № **, том
първи, рег. № ***, дело 59/ 2*** г. При изповядване на сделката е
представена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в която продавачът
1
е декларирал, че има задължения към държавата, без да се уточнява
техният размер и вид. В същия ден нотариусът е представила пред
СлВп към РС–Търговище молба за вписване на нот. акт, с платежен
документ за внесена такса, 7 бр. преписи от акта, доказателства за
данъчната оценка, скица и декларацията по чл. 264, ал. 1 на продавача.
С определение № 6 от 02.03. 2021 г., съдията по вписванията отказва
да впише акта, на основание чл. 264 от ДОПК.
Веднага след отказа нотариусът съставя декларация по чл. 264, ал.
4 от ДОПК и същата е подписана от продавача. В тази декларация той
е посочил, че има задължения към НАП в размер на 5175 лв. и е
съгласен тези вземания да бъдат погасени от продажната цена на
имота, описан в нот. акт. В същия ден – 02.03. 2021 г. сумата по
задължението е внесена в полза на НАП от купувача Виктор Ненков
Христов.
На 05.03. 2021 г. нотариусът подава частна жалба срещу отказа,
директно в ОС–Търговище. Жалбата е изпратена от съда до СлВп към
РС–Търговище за комплектоване и постъпва отново на 12.03. 2021 г.
Към нея са приложени и нови доказателства – декларацията по чл.
264, ал. 4 от ДОПК и вносната бележка за погасените суми.При така
описаните факти, въззивният съд прави следните изводи: Жалбата е
неоснователна. Отказът на съдията по вписванията е правилен. Според
чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето на недвижим имот може да
стане само след представяне на декларация, че прехвърлителят няма
непогасени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски. В
случая, при наличието на декларация, че прехвърлителят има
задължения, няма основание нотариусът да извърши и изповяда
сделката, докато тези задължения не бъдат погасени. Съдията по
вписванията има правомощията да проверява дали са спазени
изискванията на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и в този случай правилно е
постановил своя отказ.
След постановяване на отказа и при погасяване на задълженията
2
на прехвърлителя към НАП, нотариусът е можело в рамките на същия
ден да представи нова молба и да внесе нова такса за вписване, като
представи и своите доказателства.
Вместо това е подадена частна жалба и
то, без да бъдат спазени изискванията това
да стане чрез органа, който е постановил
обжалвания съдебен акт. Това следва от
разпоредбата на чл. 276 от ГПК, който
посочва, че именно съдът, който е издал
акта/ в случая това е съдията по
вписванията/ извършва проверка на
редовността на жалбата и ако тя е редовна,
изпраща същата до горестоящия съд.
При проверката на правилността на
отказа, въззивният съд не следва да зачита
новите обстоятелства, които са настъпили
след постановяване на отказа. Към
момента единствената задължителна
съдебна практика по отношение на
проверката за редовност, която прави
3
съдията по вписванията е ТР № 7 от 2013
г., по т.д. № 7/ 2012 г. на ОСГТК, касаещо
вписванията. В т. 1 от него се казва, че
„Указания за отстраняване на
нередовности в акта съдията по
вписванията не може да дава. Той може
само да провери дали актът подлежи на
вписване и дали отговаря на изискванията
за съдържание и форма. Ако констатира
несъответствия, извършването на
вписването следва да бъде отказано, тъй
като нередовностите на акта не могат да се
отстранят в рамките на производството по
вписване. Актът следва да бъде извършен
наново и представен за вписване, като в
този случай вписването ще има ред от
представянето на редовния акт.“
След като не могат да бъдат отстранени
нередовности, които касаят допустимостта
на самото прехвърляне, то няма как да
4
бъдат взети предвид и новите
обстоятелства, които са настъпили след
постановяване на отказа. Могат да бъдат
взети предвид нови доказателства, но те в
случая, когато се касае до вписване, следва
да са били налични към момента на
постановяване на отказа. Т.е. ако
декларацията по чл. 264, ал. 4 от ГПК е
била налична към момента на изповядване
на сделката, но нотариусът беше пропуснал
да я представи пред съдията по
вписванията, тогава е допустимо и съдът
да я вземе предвид. От представените към
молбата на нотариуса документи, подробно
описани от съдията по вписванията, е
видно, че декларацията не е била налична
към тях. Представената още една молба,
датирана от нотариуса на 02.03. 2021 г.,
носи само нейния печат, но не и този на
Службата по вписванията. Оригиналната
5
молба обаче има такъв печат, вх. № 772 и
дата от 02.03. 2021 г., където подробно са
описани приложенията – л. 19 от делото.
Затова за съда е безспорно, че
декларацията по чл. 264, ал. 4 от ГПК е
съставена след постановяване на отказа.
В този смисъл действително има
противоречива съдебна практика, по
отношение на това какви и колко
доказателства могат да бъдат събирани от
въззивния съд, предвид разпоредбата на
чл. 278, ал. 2 от ГПК. Макар втората
инстанция да заседава при условията на
пълен въззив, то в случаите на постановени
откази на това основание, с оглед и
осигуряването на правната сигурност и
достоверност на вписванията,
възникналите след отказа факти и нови
обстоятелства, не могат да бъдат взети
предвид при обжалването. Вписването
6
следва да се осъществи с подаването на
нова молба и представяне на новите
доказателства пред съдията по
вписванията. Нямало е каквито и да било
пречки това да стане още в същия ден.
Това е становището на настоящия съдебен
състав.
Предвид на това жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски не се присъждат.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от нотариус
Г.Г. от гр. Т., против определение № 6, от 02.03. 2021 г. на съдията по
вписванията при РС – Търговище, с което е отказано вписването на
нот.акт № **, том първи, дело № 59/ 2*** г. от 02.03. 2021 г. на същия
нотариус, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от
съобщаването му на нотариуса, пред ВКС, при условията на чл.
274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7