Р Е Ш Е Н И Е № 892
30.07.2019 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 106 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата молба, по която е
образувано делото, се твърди, че по силата на Договор за продажба на изплащане
№ *********/ 28.12.2016г., ответника Д.С.Д. е закупил от „А1 България”ЕАД
устройство „Lenovo К5 DS Grey” със сериен номер 862315038786652,
като се задължил да заплати стойността му съгласно погасителен план. Също, че
поради неплащане в срок договора е бил прекратен едностранно от дружеството,
като непогасената част е 98.78лв., която, на осн.чл.12.3 от договора, е станала
предсрочно изискуема.
Ищецът излага и че на 07.11.2014г.
между „А1 България”ЕАД и „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД бил сключен договор,
по силата на който последното се задължило да обезпечи, в качеството си на
поръчител, задълженията на абонати, сключили с първото от тях Договор за
продажба на изплащане. На това основание „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД
изплатило на „А1 България”ЕАД задължението на Д., за което го уведомило. Д.
обаче отново останал пасивен; не престирал дължимата сума и по тази причина
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД се обърнало за съдействие към съда, като
депозирало заявление по чл.410 от ГПК за нея. Била му издадена заповед за
изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното
производство- ответник и в настоящия исков процес, депозирал възражение по
чл.414 от ГПК. Поради това „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД предявява иск съда с
решението си да признание за установено, че Д.Д. му дължи въпросните 98.78лв.,
ведно със законната лихва.
Претендира разноски в исковия процес.
На ответника бе връчен препис от
исковата молба, но писмен отговор той не депозира. Яви се обаче в проведеното
по делото съдебно заседание и призна иска. Моли задължението му да бъде
разсрочено.
В заседанието ищеца не изпратил
представител, но чрез пълномощник-адвокат поддържа иска. Заявява искане за
присъждане и на разноските, които е направил и в заповедното производство.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, а то се и установява от писменото доказателствено средство,
представляващо листи №№ 6-9 вкл. от материалите по настоящото дело, че
28.12.2016г. е бил сключен договор, по силата на който Д.С.Д. е закупил от
„МОБИЛТЕЛ”ЕАД апарат „Lenovo К5 DS Grey” със сериен номер 862315038786652,
като се задължил да заплати стойността му-215.52лв., по погасителен план,
последния също част от доказателствения по делото материал- л.№10- на 23 вноски.
За установено съда приема- тъй като
този факт също не е спорен между страните, а и се установява от текста на
договора- края му, че устройството е предадено на купувача.
Отново поради липсата на оспорване,
а дори и поради изричното признание на ответника, извършено от него в съдебно
заседание, съда приема, че той не е заплатил цялата дължима сума, като остатъка
е 98.78лв. Този факт следва да се счита доказан освен това и защото при искове
като настоящия в тежест на длъжника –ответник е да ангажира доказателства, че е
погасил задължението си. Такива Д.Д. не ангажира.
Видно от документа, представляващ
листи №№ 15-32вкл., на 07.11.2014г. е сключен договор, по силата на който
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД се задължава да гарантира чрез поръчителство
вземания на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД от абонати по договори за продажба на изплащане и да
отговаря пред „МОБИЛТЕЛ”ЕАД за тях - т.ІІ.1 и т.ІV.3. Съгласно т.VІІІ.21,
договора е сключен за срок от една година, но действието му е продължавано
многократно, с анексите, представляващи листи №№ 33-43вкл., поне до м.08.2019г.
Ноторно известно е; не е спорно по
делото, а и се установява от справката, която съда извърши в
интернет-страницата на Търговския регистър по ЕИК на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, че считано
от 18.05.2018г., то е с променена фирма- „А1 България”.
От документи, представени в хода на
делото- л.л.№№ 66-73вкл. от него, съда приема, че Д.С.Д. е сред лица,
задълженията на които „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД е заплатило на „А1
България” ЕАД. Така е, защото от приемо-предавателен протокол № 145/
13.03.2018г. и Справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство, се установява,
че задължението на Д. в размер 98.78лв. по Договора за продажба на изплащане №
********* от 18.12.2016г. е в списъка на вземанията на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, предаден
на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД.
От приемо-предавателния протокол №
166/ 05.06.2018г. и Справка по т.2.2.3 към него съда установява, че това
вземане е сред онези, които „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД е заплатило на „А1
България”ЕАД. Така е, защото то е посочено в справката; размера на всички
задължения по нея е 20 607.12лв., а с платежния документ, представляващ
л.№70 от делото, „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС”АД е заплатило на „А1 България”ЕАД общо 21 732.48лв.
От материалите на приложеното към
настоящото дело ч.гр.д.№ 5268/ 2018г. съда установи, че то е образувано по
заявление, подадено на 01.10.2018г. пред Сливенски районен съд, от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД. В това т.н. заповедно производство и на основание чл.410 от ГПК, му е издадена заповед- № 3008/ 04.10.2018г., с която на Д.С.Д. е
разпоредено да му заплати главница в размер 98.78лв., както и законната лихва
върху нея, считано от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане; мораторна
лихва в размер 1.56лв., а и разноски за заповедното производство- 325лв.
В срок ответника е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК, без да го мотивира.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен
иск- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парично
вземане, за което на кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за
изпълнение.
Вземането по нея / за главница/ е
договорно- основано е на договор за продажба и на договор за поръчителство. В заповедно
производство на кредитора е издадена заповед за изпълнение, но ответника е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя,
че трябва да предяви иск, с който да установи съществуването на паричното
вземане. Това той е сторила в срок и по тази причина иска е допустим.
По същество:
правата си ищеца черпи от неизпълнението от ответника да погасява задълженията
си по процесния договор за продажба на изплащане. С него Д. е закупил от трето
за делото лице апарат /„Lenovo К5 DS Grey” със сериен номер 862315038786652/,
като се задължил да заплати стойността му-215.52лв., съгласно погасителен план.
Съдът приема, че мъжа не е изпълнил точно това си задължение- както от
признанието му в съдебно заседание, така и защото той не ангажира доказателства
за плащане в пълен размер. Ето защо е останал задължен за сумата по главницата
– 98.78лв.
От друга
страна, от други от приложенията на исковата молба се установи, че „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД е поръчител, като се е задължил по отношение на
„МОБИЛТЕЛ”ЕАД, последното понастоящем с фирма „А1 България”, да отговаря за
изпълнението на задълженията на абонати на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД по договори за
продажба на изплащане. Това е възможно, вкл. и за бъдещи вземания, съгл.чл. 138
ал.2, изр.второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Установи се
също, че „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД е заплатило – през м.08.2018г.,
задължения на не малко на брой абонати- 89, на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, сред които и това
на ответника Д. по Договор № *********/ 28.12.2016г., в размер 98.78лв. Ето
защо за него се е активирала възможността, дадена с чл.143 ал.1 от ЗЗД- да иска
от длъжника, чието задължение е изпълнил, главницата, че и лихва за забава.
При това
положение иска се явява основателен.
Този изход
на делото означава, че на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД ще бъдат присъдени-
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, всички сторени от него разноски- както в заповедното,
така и в исковия процес. За тях той представя списък по чл.80 от ГПК и са:
325лв.- в заповедното производство /съгласно заповедта за изпълнение/ и също
толкова- за исковия процес, от тях: 25лв.- доплатена държавна такса за
образуване на делото и 300лв.- адвокатско възнаграждение.
На основание чл.241 ал.1 от ГПК съда
ще разсрочи задължението на ответника. То е в общ размер 748.78лв. /98.78лв. +
325лв. + 325лв./ и следва да се заплати на четири вноски в четири
последователни месеца, начиная от влизане на решението в сила, както следва:
първа вноска- 187.20лв.; втора вноска- 187.20лв.; трета вноска- 187.19лв. и
четвърта- 187.19лв.
При горните съображения Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на
осн. чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д. с ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС”АД с ЕИК: *********; със седалище гр.София и съдебен адресат- адв.К.К.
***, последния на адрес: Варна, бул. „Мария Луиза” №21, ет.2 сума, за която в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 5268/2018г., Сливенски районен
съд е издал заповед № 3008/ 04.10.2018г. - 98.78лв.
/деветдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща главница-
неизплатен остатък от цената на апарат- „Lenovo К5 DS Grey” със сериен номер 862315038786652,
закупен от мъжа по Договор за продажба на изплащане №*********/ 28.12.2016г.,
сключен с „МОБИЛЕТЕЛ”ЕАД /понастоящем с фирма „А1 България”/. Сумата се дължи
от Д. на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД с ЕИК: ********* на осн.чл.143 ал.1 от ЗЗД, тъй като последното в качеството си на поръчител- по Договор за
поръчителство от 07.11.2014г., сключен с „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, я е заплатило на
последното през 2018г.
Сумата 98.78лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 01.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.С.Д.
с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС”АД с ЕИК: *********, направените от последното по настоящото установително
производство- гр.д.№ 106/2019г., разноски, в пълен размер – 325 лв. /триста двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Д.С.Д.
с ЕГН: ********** да заплати на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД с ЕИК: *********,
направените от последното в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
5268/2018г. на СлРС, разноски, в пълен размер- 325лв. /триста двадесет и пет лева/.
На осн.чл. чл.241 ал.1 от ГПК
РАЗСРОЧВА задължението на Д.С.Д. с ЕГН: ********** в общ размер 748.78лв. по
следния начин: платимо на четири вноски в четири последователни месеца, начиная
от влизане на решението в сила, както следва: първа вноска- 187.20лв.; втора
вноска- 187.20лв.; трета вноска- 187.19лв. и четвърта- 187.19лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: