Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 13.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ състав, в
публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД дело № 2672 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от З.Д.Б.
с ЕГН ********** адрес: ***, против Наказателно постановление №18-0938-002713/13.06.2018г.
на ***, затова, че на 27.05.2018г. в
10:36 часа в град ***, на кръстовището с бул. „*** като водач на т.а. „***, с
посока на движение ул***“ извършва следните нарушения:
1)
На водач на МПС е
забранено да използва мобилен телефон по време на движение на ППС, освен при
наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие та
ръцете му – нарушение по чл. 104А
от ЗДвП, поради което и на основание
чл.183 ал.4 т.6 му е наложена Глоба в
размер на 50лева.
2)
Водач на МПС
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който моторните превозни средства е
оборудвано – нарушение на чл.137А ал.1
от ЗДвП,поради което и на
основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лева.
3)
Водача превозва
пътник, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен
колан – нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, поради което и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50лева.
На основание Наредба І-3-2539 на МВР на водача са отнети 12 к.т.
Посочва се от жалбоподателя, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от адв. Д.П.. Последният
пледира съда да отчете, че по никакъв начин не са налице доказателства, относно
всички елементи на нарушението, както и, че процесното НП е
издадено в разрез с материалния закон.Излагат се подробни аргументи.
Административно наказващият орган – ОДМВР –Плевен / ***на
Сектор ПП/, редовно призован, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.1 от
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.05.2018г. К.П.-служител на С-р
ПП към ОДМВР Плевен,съставил АУАН №503800/2018г.,в който отбелязал,че на 27.05.2018г.
в 10:36 часа в град ***, на кръстовището с бул. „*** жалбопадателят
З.Б., като водач на собствения си т.а. „***,
се движил по посока ул***“, като използвал по време
на движение мобилен телефон, без устройство
позволяващо свободно движение на ръцете, не бил поставил обезопасителен колан по време на движение, както и пътникът,у който превозвал също бил без
поставен обезопасителен колан.
Нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП изисква от обективна страна
използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете на водача. В случая съставомерните елементи на
това нарушение не са налице. Според изричното изявление на актосъставителя
в съдебното заседание на 12.12.2018 г., същият не е възприел водача на
автомобила да води разговор, а че държи мобилен телефон в ръката си. Данни за
воден от жалбоподателя разговор по мобилния телефон не се установяват и от
останалите материали в преписката и в крайна сметка остава напълно неясно в
какво се изразява приетото от наказващия орган „използване“ на мобилния
телефон. В тежест на последния е да докаже в съдебното производство, че е
налице съставомерно деяние, извършено от наказаното
лице. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено- нарушението не е
установено по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства,
поради което следва да се приеме, че жалбоподателя е санкциониран неоснователно за посоченото
нарушение.
Съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани, като за неизпълнение на това задължение е предвидена
санкция в нормата на чл183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Видно от свидетелските показания
на актосъставителя К.П. и свидетеля Д.Х., те са видели жалбоподателя без
и спътника му поставен обезопасителен колан.
Същевременно при съставяне на акта, непосредствено пред гаража на
жалбоподателя, както посочи допуснатия по делото свидетел – М.Д. /пътник в автомобила/, че двамата
са били без поставени обезопасителни колани, т.к.
първоначално им бил подаден сигнал от полицейските служители за проверка, но в
последствие, същите указали на водача
да измести автомобила на съвсем кратко
разстояние, и където констатирали, че водача и пасажера са без обезопасителни
колани, но не съобразили това,че те махнали коланите в отговор на сигнала за
спиране и след като автомобила бил спрян за проверка,а след това отново по
нареждане на полицаите автомобила бил преместен и това била причината
предпазните колани да са били свалени.
Не са ангажирани доказателства в подкрепа, че действително с действията си
жалбоподателят Б. и свидетеля Д. са нарушили разпоредбите на Закона и не са
използвали обезопасителните си колани.
Нарушението, че водача ползва мобилен телефон е констатирано от
полицейските органи при разминаване, като
не уточняват как са го възприели-
свидетеля К.П. „ написал съм, че ползва мобилен телефон, а не че говори,
държеше мобилно устройство в близост до ухото си… аз възприема , че държи
мобилен телефон и го възприемам като ползване…“. Относно обезопасителните
колани сочи „…имахме идеална видимост един спрямо друг, за да видим, че и двамата бяха без поставени обезопасителни колани…“ Свидетелят Д.Х. твърди,че „… беше странично
на нас имахме пряка видимост през странични стъкла…..в уличка се спира
автомобила, там се извършва проверката, но не е там мястото на извършеното
нарушение…“ Констатациите по АУАН били пренесени в НП,но те били оспорени
от Б.,който подал възражение срещу акта. Спорните обстоятелства е следвало да
бъдат обсъдени от наказващият орган, преди издаване на НП, т.к. в
законоустановеният срок жалбоподателя е
посочил „Възражение“ /л.6/ .
Относно позването на мобилен телефон по време на движение са
представени писмени доказателства, от които безспорно се установява, че
собственикът на автомобила е имал устройство „хендс фри” . Няма категорична установеност и за мястото на
извършване на нарушението. От показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта се установява, че нарушението било извършено на различно
място от това,на което вадача бил проверен,но на кое
точно не може категорично да се установи,т.к. всеки от двамата свидетели сочи
различно място.Тези техни твърдения обаче не са отразени, нито в АУАН, нито в
НП. С оглед разпоредбата на чл.57,т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се
има предвид с оглед строго формалния характер на административнонаказателното
производство, че съставянето на АУАН и издаване на НП срещу едно лице е
обусловено от наличието на категорични доказателства за извършено нарушение и
виновно поведение от страна на лицето, както и че при необходимост се
разследват спорните обстоятелства. Тези обстоятелства обаче не са взети предвид
и от наказващия орган, който не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН, като
не е извършил разследване
на спорните обстоятелства,а именно да
събере доказателства относно посоченото в акта нарушение, за да прецени има ли
виновно извършено нарушение,какво е то,къде е извършено и кой е неговия автор,
което е пропуск и задължение на наказващия орган. Тежестта на доказване в
административно наказателния процес е за наказващият орган и същият е
длъжен,както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение,така и да представи
доказателства за тях.
Наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е разследвал
спорните обстоятелства и не е проверил АУАН за неговата обоснованост. Липсват
безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение на ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0938-002713/13.06.2018г. на ***,с което на З.Д.Б. ***, за нарушение по чл. 104А от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 му е наложена
Глоба в размер на 50лева; за нарушение
на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лева и за нарушение на чл.183
ал.4 т.7 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 50лева, и на основание
Наредба І-3-2539 на МВР на водача са отнети 12 к.т. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Плевен в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: