Р Е Ш Е
Н И Е
№ 72
град Велико Търново, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 422/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Б.Д.К., с адрес ***,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418008231-091-001/09.04.2019 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №
80/27.06.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Жалбоподателят
обжалва РА изцяло като издаден в нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения, както и в противоречие с практиката на ВАС. По отношение
на отказаното преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014
г. излага подробни доводи, че органите по приходите неправилно са тълкували
разпоредбите на чл. 172 и чл. 189б от ЗКПО. Според жалбоподателя прехвърлянето
на предприятието по чл. 15 от ТЗ спада към изключението в разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване на правата,
задълженията и фактическите отношения така, както са съществували към момента
на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от правоприемника на
търговското предприятие. Изразява несъгласие с изводите на органа по приходите,
че не било изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, като сочи,
че правоприемникът „Комита агро“ ЕООД е придобил собствеността върху активите,
в които ЕТ „Комита – Б.Д.“ е инвестирал преотстъпения данък. Аналогични доводи
излага и по отношение отказаното право на преотстъпване за 2015 г. Твърди също
така, че правоприемникът „Комита агро“ ЕООД е придобил през 2016 г. нова
земеделска техника – сламопреса, за производство на непреработена растителна и
животинска продукция, като такава инвестиция била направена и от праводателя ЕТ
„Комита – Б.Д.“ през 2015 г. с придобиването на актива сечка и следователно е
изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за 2015 г. По изложените
съображения жалбоподателят иска РА да бъде отменен в частта, в която не е
признато преотстъпване на подоходен данък за 2014 г. и 2015 г., ведно с
начислените лихви за забава. В съдебно заседание се представлява от *** Б. Б.,
който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и излага допълнителни
доводи в писмена защита. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна, по съображенията изложени в
потвърдителното решение. Счита, че законодателното изменение на чл. 172, ал. 1
от ЗКПО опровергава тезата на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 2433 лв. Претендира за приложимост на разпоредбата на чл. 161, ал.
3 от ДОПК.
Съдът, като взе предвид констатациите
в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Процесното ревизионно производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000418008231-020-001/28.12.2018
г., издадена от М.И. Д.на длъжност ***, надлежно оправомощена за това съгласно
представената Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Велико
Търново. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – установяване на
задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /т.е. за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ/ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Съставен е
Ревизионен доклад № Р-04000418008231-092-001/19.03.2019 г. от определения
ревизиращ екип, срещу който жалбоподателят не е подал възражение по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на
Ревизионен акт № Р-04000418008231-091-001/09.04.2019 г. от М.И.Д., на длъжност
Началник сектор, възложила ревизията и Т.Д.Ч.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер
на 46 768,13 лв. и лихви – 16 686,31 лв. Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред, като същият е потвърден
с Решение № 80/27.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново,
издадено при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на
титуляра.
Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на
жалбоподателката на 27.06.2019 г. С Решение № 80А/11.07.2019 г. директорът на
Дирекция „ОДОП“ е поправил допусната очевидна фактическа грешка в датата на Решение
№ 80/27.09.2019 г., като същото следва да се счита за издадено на 27.06.2019 г.
Жалбата срещу ревизионния акт пред
АСВТ е заведена в деловодството на ответника на 11.07.2019 г.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателства материалите, съдържащи се в административната
преписка, като от ответника са допълнително представени на технически носител
електронните документи – ЗВР, РД и РА. По искане на жалбоподателя са назначени
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-компютърно-техническа експертиза, чиито
заключения са приети без оспорване от страните.
Предвид горното съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна
същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка от съда не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА в частта – предмет на настоящото разглеждане, както и компетентността на издателите му. В случая от представените електронни документи и от заключението на
съдебно-компютърно-техническата експертиза се установява, че подписалите ги
лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното
съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, които са посочени като техни издатели и издадените от тях
документи, вкл. и РД и РА са валидни такива. Ревизията е приключила в срока по
чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД
е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му. Тоест,
не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост
на РА, както и компетентността на издателите му,
нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА.
Относно приложението на материалния закон:
С ревизионния акт не е признато право на преотстъпване
на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 26 938,12 лв. и
за 2015 г. в размер на 19 830,01 лв., като тези суми са определени за
внасяне заедно със съответните лихви от 10 780,55 лв. и 5905,76 лв.
Между страните не се спори, че жалбоподателят е бил
регистриран като ЕТ „Комита – Б.Д.“ и в
това си качество е бил регистриран като земеделски производител. Безспорно е
също така, че с нотариално заверен Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от 15.12.2015 г. на основание чл. 15 от ТЗ, ЕТ „Комита – Б.Д.“ като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при
осъществяване на досегашната му търговска дейност, е продаден на „Комита агро“
ЕООД, без фирменото наименование ЕТ „Комита – Б.Д.“, за сумата от
1 470 000 лв. Не се спори, че предмет на прехвърляне е търговското
предприятие за дейността по производство на непреработена растителна и
животинска продукция, като продавачът се задължава да прекрати търговската си
дейност по отношение на правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи
в състава на предприятието – предмет на договора. Едноличният търговец не е
заличен от Търговския регистър.
Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в ред. за 2014 г.
и 2015 г./ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани
като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство
на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за
корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под
формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски
стопани. Установено е, че за 2014 г. лицето като едноличен търговец с фирма ЕТ „Комита
– Б.Д.“ е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ и е
декларирало преотстъпен данък в размера на 26 938,12 лв. по реда на чл.
48, ал. 6 от ЗДДФЛ. За 2015 г. жалбоподателят е декларирал преотстъпен данък по реда на чл. 48,
ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 19 830,01 лв. В хода на ревизията е прието, че
не е налице право на преотстъпване, понеже не е изпълнено условието по чл.
189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, според което дейността по ал. 1 трябва да продължи
да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване,
като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок
с годишни данъчни декларации. Според органите по приходите е налице и хипотезата
на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО /в ред. за 2014 г. и 2015 г./, според която правото
на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на
данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната
форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при прехвърляне на
предприятие по чл. 15 от Търговския закон. В тази връзка приходните органи са
посочили, че правото на преотстъпване е
персонално право и е непрехвърлимо, като единственото изключение е при
преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ.
Спорният материалноправен въпрос е по какъв начин
прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ от ЕТ на ЕООД и осъщественото
правоприемство през 2015 г. влияе върху преотстъпването на данъка по чл. 48,
ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО през 2014 г. и 2015 г. Отговорът е
нормативно уреден в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО /в ред. преди изм.
ДВ бр. 64 от 2019 г./, която неправилно е тълкувана при прилагането й от
приходните органи. Редакцията на разпоредбата относно употребения израз „както
и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон“ изисква
граматическото й тълкуване чрез изясняване на езиковия смисъл на нормата.
Правилото е, че правото на преотстъпване се погасява при преобразуване на
данъчно-задълженото лице. Съгласно чл. 261 от ТЗ това са случаите на сливане,
вливане, разделяне, отделяне /включително и отделяне на еднолично търговско
дружество/ и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния
собственик. В преобразуването участват преобразуващите се, приемащите и
новоучредените дружества /чл. 261, ал. 2 от ТЗ/.
Като изключение в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО
е формулирана промяната на правната форма по чл. 264 от ТЗ – търговско
дружество /преобразуващо се дружество/ може да се преобразува чрез промяна на
правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид
/новоучредено дружество/, при което новоучреденото дружество става
правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без
ликвидация. Именно на това място в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО е добавен
изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ“, който следва
да се тълкува във връзка с изключението /когато не се прилага погасяване на
преотстъпването/, а не към правилото, каквото е неправилното тълкуване на
приходните органи. Също както при преобразуването по чл. 264 от ТЗ, при което
новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се, така и при
прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ, е налице запазване на
съществуващите правоотношения, в които е страна преобразуващият се търговец и
неговия интегритет. Прехвърлянето на предприятието спада към изключението на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване
на правата, задълженията и фактическите отношения, така, както са съществували
към момента на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от
правоприемника на търговското предприятие. Всъщност прехвърлянето на
предприятието по чл. 15 ТЗ не представлява преобразуване на търговско
дружество, поради което изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл.
15 от ТЗ“ не може да се тълкува като част от правилото /преустановяване на
преотстъпването/, доколкото то касае случаите на преобразуване на търговски
дружества по смисъла на ТЗ, каквото прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ не е.
В случая няма спор, че правоприемникът „Комита
агро“ ЕООД продължава да осъществява същата дейност /производство на непреработена
растителна продукция/, вкл. чрез аренда на земеделската земя, наета преди
прехвърлянето от ЕТ. При анализ на разпоредбите на чл. 189б, ал. 2, т. 3, вр. чл.
172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от ЗКПО /в която изрично е предвидена възможността
за запазване на правото на преотстъпен КД в случаите на преобразуване при
изпълнение на задълженията на преобразуващото се дружество-праводател от приемащите
или новоучредените дружества/ се налага извода, че преотстъпването на данъка се
свързва с дейността на предприятието на търговеца, а не с неговата правно-организационна
форма. Буквалното тълкуване на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО сочи,
че дейността трябва да продължава да се осъществява, а не търговецът да
продължава да съществува под същата правно-организационна форма. Изводът е, че
преотстъпването на данъка не се свързва с правно-организационната форма на
търговеца, нито се препятства от неговото преобразуване, след като дейността
продължава да се осъществява, което обстоятелство в случая е безспорно
установено. По изложените съображения правилно ревизираният субект е декларирал
и ползвал преотстъпване на данъка на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл.
189б от ЗКПО, като в този смисъл е и константната практика на ВАС по аналогични
казуси – напр. Решение № 15752 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2016
г., Решение № 204 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 617/2016 г.
В подкрепа на изложеното по-горе е и последвалото изменение
на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, обн. ДВ бр. 64 от 2019 г., в сила от
13.08.2019 г. Съгласно изменената разпоредба правото на преотстъпване по реда
на тази глава се преустановява при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от
Търговския закон и при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на
преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския
закон. Видно е, че едва от този момент волята на законодателя е прехвърлянето
на предприятие по чл.15 от ТЗ да препятства ползването на въпросното данъчно
облекчение. Това изменение не представлява легално тълкуване на текст по смисъла
на чл. 51 от Закона за нормативните актове /за разлика например от Закона за тълкуване
на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153 от 1998 г./,
поради което не може да бъде прието, че става въпрос за поправително тълкуване
или за отстраняване на неясноти в предходната редакция на нормата, както твърди
ответникът.
От заключението на ССЕ се установява и изпълнението
на предпоставките за ползване на данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, които за процесните периоди са следните: 1. преотстъпеният данък се
инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на
посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за
която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни
условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1
трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината
на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на
тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не
трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1; 5. активите по
т. 1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският
стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по
смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския
съюз; б) минимална помощ по смисъла на
Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно
прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския
съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор; в) финансова помощ по
Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова
помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз; 7. данъчно задължено лице, представляващо голямо
предприятие, е подало в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрацията си формуляр за кандидатстване за помощ по образец,
предложен от министъра на земеделието и храните и утвърден от министъра на
финансите, най-късно преди започване на инвестирането на данъка, който ще бъде
преотстъпен.
Съгласно неоспореното заключение на ССЕ
преотстъпеният данък за 2014 г. е инвестиран в нова земеделска техника – закупен
култиватор от ЕТ „Комита – Б.Д.“ по фактура от 20.07.2015 г. на „Агротрон 2007“
ЕООД, а преотстъпеният данък за 2015 г. е инвестиран в три нови актива – сечка,
закупена от едноличния търговец по фактура от 28.05.2015 г. на „Анимексс“ ЕООД,
сламопреса, закупена от „Комита агро“ ЕООД по фактура от 17.02.2016 г. на
„Анимексс“ ЕООД и трактор, закупен от „Комита агро“ ЕООД по фактура от 17.11.2016
г. на „Уникредит лизинг“ ЕООД. Относно последният актив по преписката е
приложен съответният лизингов договор, от който е видно, че става въпрос за
финансов лизинг като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, ал. 6.
"б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща
като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и
оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на „придобити“ по
смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО като включващо и придобитите активи по
силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на
същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС
17 "Лизинг". Установено е, че тези активи са придобити през годината
на ползването на преотстъпването на данъка или в следващата година.
Следователно са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. С
установеното от вещото лице, че придобитите ДМА са нови и не заместват
съществуващи такива, е изпълнено условието и на т. 5 от цитираната норма.
Експертизата е установила, че активите са придобити по пазарни цени по сделки
между несвързани лица /т. 2/, дейността по производство на непреработена
растителна и животинска продукция е продължена от правоприемника „Комита агро“
ЕООД през периода 2016 г.-2018 г. /като няма спор, че през 2015 г. едноличният
търговец е извършвал тази дейност/, т.е. изпълнено е изискването на т. 3 от ал.
2 на чл. 189б от ЗКПО. Вещото лице е констатирало, че преотстъпеният данък за
2014 г. и 2015 г. не превишава 50 % от стойността на новата земеделска техника
/т. 4/. Безспорно е, че за закупуването на въпросните активи не е получавана някоя
от помощите, посочени в т. 6 от чл. 189, ал. 2 от ЗКПО, а т. 7 е неотносима към
случая. От заключението на вещото лице също така се установява, че за 2014 г. и
2015 г. „Комита агро“ ЕООД не е ползвало преотстъпване на данъка, а за периода
2016 г. – 2018 г. е ползвало преотстъпване на корпоративен данък, който обаче е
инвестиран в нови активи, различни от изброените по-горе.
С оглед изложеното съдът намира, че са изпълнени и
кумулативните условия по чл. 189б от ЗКПО за приложението на чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ и не са налице правопрепятстващи условия за упражняване правото на
данъчното облекчение. Ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния
закон, което обуславя неговата отмяна.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя претендираните от него в списъка по чл. 80 от ГПК и доказани
разноски по производството. Същите представляват внесена държавна такса в
размер на 50 лв., депозити за ССЕ и СКТЕ в общ размер на 1300 лв. и платено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2920,80 лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като за пръв път пред съда била представена
фактура № 503866/28.05.2015 г. за закупен актив „сечка“ от ЕТ „Комита – Б.Д.“.
Съгласно тази разпоредба в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. За да се
приложи тази законова норма спрямо оспорващия, е необходимо да са налице
новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в
хода на административното производство и които са били от решаващо значение за
изхода на спора. Представените пред съда за първи път доказателства следва да
са относими и да обосновават решението по конкретния съдебен спор /така напр.
Определение № 5029 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2016 г., I о. ,
Определение № 6260 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2016 г., I о /. В
конкретния случай това не е така. От съдържанието на РД, РА и решението на
ответника е видно, че спорът между страните е съсредоточен доколко са налице
предпоставките за ползване на данъчното облекчение по чл. 172, ал. 1 и чл.
189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, т.е. новопредставеното доказателство не е от
решаващо значение за съображенията на настоящия състав да отмени РА. Предвид
§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК отговорно за разноските е
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
По изложените съображения
и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-04000418008231-091-001/09.04.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 80/27.09.2019 г., поправено с
Решение № 80а/11.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени
задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на
26 938,12 лв. и лихви върху тях в размер на 10 780,55 лв. и за 2015
г. в размер на 19 830,01 лв. и лихви върху тях в размер на 5905,76 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите-гр. София, бул. "Княз
Дондуков" № 52 да заплати на Б.Д.К., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по делото в размер на 4270,80 лв. (четири хиляди двеста седемдесет
лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: