О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М. Колева
въззивно частно търговско
дело № 70 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 83016/14.12.2018 г.
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, чрез адв. Р.М., срещу определение № 13678/23.11.2018 г., постановено по гр.д.
№ 12381/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХХ състав, с което е прекратено производството по делото и на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД искова молба с вх.
№54313/15.08.2018 г.
Жалбоподателят навежда оплаквания за
неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че от указанията на съда не
могат да бъдат направени категорични и конкретни изводи в какво точно се състои
приетата от съда нередовност на исковата молба. Навеждат се доводи за това, че
в петитума на исковата молба искането е възпроизведено точно така, както е било
и в заявлението по чл. 410 от ГПК, като целият размер на дълга е уточнен
единствено в изпълнение на указанията на съда. Сочи се, че не са предмет на
иска други суми извън тези, за които е издадена заповед за изпълнение, като
последващото изменение на иска се отнася до обстоятелствената част, но не
засяга първоначално претендираните суми от 2000 лв. главница и 500 лв. лихва.
Твърди се, че дори да е допусната неточност в общия сбор, това обстоятелство не
води до порок на предявените искове, което да налага прекратяване на производството,
тъй като сумирането на предявените искове не е задължителен елемент на исковата
молба. Законът не е въвел изискване да се опише задължението като общ сбор при
условие, че претенциите са подробно индивидуализирани поотделно. Сочи се, че многократните
и различни указания на съда, в част от които не ставало ясно какво точно следва
да се уточни, създават предпоставка за неточно изпълнение. Иска се обжалваното
определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1
от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се
за обжалването държавна такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се
връчва на насрещната страна.
При тези
фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално
допустимо.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и като съобрази относимите
нормативни разпоредби, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба, подадена
от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК **********, с която е поискано да бъде признато за
установено по отношение на Т.Г.Н., ЕГН **********, че му дължи сумата от 2500,00 лв. –
частична претенция, представляваща падежирала към 19.01.2018 г. част от общо
задължение в размер на 5703,27 лв. по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-10885351 от 29.08.2014 г., от които 2000,00 лв. частична
главница с настъпил падеж от обща непогасена главница в размер на 4021,44 лв. и
500,00 лв. – възнаградителна лихва – частична претенция от обща непогасена
договорна лихва в размер на 1681,83 лв. за периода 29.08.2014 г. – 11.08.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е счел,
че така предявената искова молба е нередовна, поради което неколкократно е
оставил същата без движение с указания ищецът да уточни какви са точно
предявените искове и как се формира размера на общото задължение. В изпълнение
на тези указания, като краен резултат ищецът е посочил, че иска да бъде
признато за установено, че Т.Г.Н. дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД сумата от 2500,00 лв. –
частична претенция, представляваща падежирала към 19.01.2018 г. част от общо
задължение в размер на 5703,27 лв. по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10885351 от 29.08.2014 г.,
от които 2000,00 лв. частична
главница с настъпил падеж от обща непогасена главница в размер на 3864,64 лв. за периода 29.08.2014 г. –
11.08.2015 г. и 500,00 лв. –
възнаградителна лихва – частична претенция от обща непогасена договорна лихва в
размер на 1619,53 лв. за периода
29.08.2014 г. – 11.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Първоинстанционният съд е счел, че и
след това уточнение исковата молба остава нередовна, тъй като не ставало ясно
как е формирана сумата от 5703,27 лв., тъй като сбора от 3864,64 лв. и 1619,53
лв. е равен на 5484,17 лв., поради което е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3
от ГПК и е постановил обжалваното определение.
Съставът на въззивния съд
намира, че жалбата е основателна, по
следните съображения:
При обжалване на постановеното по реда
на чл. 129, ал. 3 от ГПК определение въззивният съд проверява не само дали
констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба са
отстранени в срок, но и това дали действително е налице нередовност на исковата
молба, което да налага оставянето й без движение. В конкретния случай такава
нередовност не е била налице. На първо място, петитумът на исковата молба, с
която е предявен иска по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
напълно съответства на претенцията по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. От двете претенции е видно, че ищецът
претендира вземанията си спрямо ответника не в пълния им размер, а частично.
Такава частична претенция е налице в случаите, когато ищецът предявява не
всички свои вземания, произтичащи от договора му с ответника, а само част от
тях, които имат самостоятелен характер. При това ищецът не е длъжен да предяви
тези самостоятелни вземания до пълния им размер, а може да заяви и само част от
него. В този случай, за да се счита иска редовен, следва да бъде посочена
частта, за която се предявява съответното вземане и да бъде посочена, че това
не е пълния му размер. В конкретния случай ищецът е посочил, че има общо
вземания към длъжника по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10885351
от 29.08.2014 г. в размер на 5703,27 лв., но иска е предявен само за две от
тези вземания, а именно вземанията за главница и за договорна лихва, като
исковете са предявени като частични. Така уточнен, предметът на делото налага в
петитума на исковата молба да е посочен размера, до който се иска установяване
на дължимостта на двете вземания, което е направено, като е посочено, че
вземането за главница се претендира в размера на 2000 лв., а вземането за лихва
– в размер на 500 лв. На второ място се изисква да бъде посочено, че исковете
се предявяват като частични, което също е направено. При постановяване на
решението си съдът ще установява дали ищецът има по отношение на ответника
вземанията, които претендира и дали същите са най-малко в размер на предявената
частична претенция. В случай, че вземанията не съществуват, то исковете ще
бъдат отхвърлени, като ще бъде създадена сила на присъдено нещо за цялото
вземане. Такава сила на присъдено нещо ще се създаде и ако самия частичен иск
бъде уважен за част от предявената претенция, а за останалата част бъде
отхвърлен. В случай обаче, че съдът констатира съществуване на вземанията в по-голям
размер от предявената частична претенция, той ще уважи исковете за предявената
част и само за нея ще бъде налице сила на присъдено нещо. По отношение на
констатациите на съда за пълния размер на вземането над предявената част такава
сила на присъдено нещо няма да бъде формирана. Поради това евентуалното неточно
посочване на пълния размер на задължението не влияе на редовността на исковата
молба. Освен това, когато предявява няколко самостоятелни вземания като
частични и когато тези вземания, заедно с други такива, формират едно общо
задължение на ответника към ищеца, последният не е задължен да сочи общото
задължение. Достатъчно е да бъде посочен поотделно твърдяния от ищеца размер на
всяко отделно претендирано вземане. С оглед на това е без значение дали общият
сбор от пълния размер на двете претендирани вземания съответства на общия
размер на всички задължения, които ищецът твърди, че има по отношение на
ответника. Поради това такова несъответствие не влияе на редовността на
исковата молба. Приемайки обратното при постановяване на обжалваното решение,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
Още повече, че в случая исковете са били предявени не за всички вземания,
включени в общия размер на задълженията, а само за две от тях, при което е
логично общия размер на всички задължения да не съвпада със сбора от размера на
двете претендирани такива. С оглед на изложеното, не е била налице твърдяната
от първоинстанционния съд нередовност на исковата молба и не са били налице
предпоставките за оставянето й без движение и даването на указания за
отстраняването й. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото
и е върнал исковата молба, като се е позовал на петитума, формулиран от ищеца
след неколкократни указания на съда за отстраняване на нередвности на исковата
молба. При положение, че такива нередовности не са били налице, съдът не е имал
възможността да дава указания за отстраняване на нередовностите, като по този
начин принуди ищеца да промени първоначално заявената претенция. Ищецът е този,
който с фактическите си твърдения и направеното искане определя вида и обема на
търсената защита, като не е в правомощията на съда по пътя на оставянето на
исковата молба без движение и чрез даването на указания да подменя
действителната воля на ищеца в тази насока.
По изложените съображения,
първоинстанционното определение следва да се отмени и делото да се върне на
Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 13678/23.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 12381/2018 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХХ състав.
ВРЪЩА делото на Варненски районен
съд, ХХХ състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.