Решение по дело №935/2015 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, …….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело № 935 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Постъпила е жалба от „И.г.к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400045-091-01/05.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 6/04.03.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/, гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период /д. п./ м.01.2009 г., д.п.м.02.2009 г., д.п.м.03.2009 г., д.п.м.04.2009 г., д.п.м.05.2009 г., д.п.м.06.2009 г., д.п.м.07.2009 г., д.п.м.08.2009 г., д.п.м.09.2009 г., д.п.м.10.2009 г., д.п.м.11.2009 г., д.п.м.12.2009 г., д.п.м.01.2010 г., д.п.м.02.2010 г., д.п.м.03.2010 г., д.п.м.04.2010 г., д.п.м.05.2010 г., д.п.м.06.2010 г., д.п.м.07.2010 г., д.п.м.08.2010 г., д.п.м.09.2010 г., д.п.м.101.2010 г., д.п.м.11.2010 г., д.п.м.12.2010 г., д.п.м.01.2010 г., д.п.м.01.2011 г., д.п.м.02.2011 г., д.п.м.01.2011 г., д.п.м.03.2011 г., д.п.м.04.2011 г., д.п.м.05.2011 г., д.п.м.06.2011 г., д.п.м.07.2011 г., д.п.м.08.2011 г. и д.п.м.121.2011 г. главница общо в размер на 184 725,28 лв. и лихви общо в размер на 86 024,21 лв., и е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение за д.п.2008 г., д.п.2009 г., д.п.2010 г., д.п.2011 г. и д.п.2012 г., като са определени допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2008 г. и д.п.2009 г. – лихви в размер на 2 333,01 лв. и е установен данък за възстановяване за данъчен период 2009 г. в размер на 30 236,18 лв.

Жалбоподателят счита ревизионния акт за незаконосъобразен, необоснован и издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че констатациите и изводите в РА не се подкрепят и са в противоречие със събраните по делото доказателства. Навежда доводи за допуснати в хода на ревизионното производство процесуални нарушения, изразяващи се в неизвършване на обективен анализ на събраните доказателства и установените факти. Сочи, че тъй като финансовата година е приключила със загуба и не се дължи КД, не се дължат и авансови вноски за съответната година, респективно и лихви върху тях, тъй като лихвите са акцесорно задължение, което има правния режим на главното задължение за КД и за авансови вноски по него. Намира, че е налице противоречие в РА, тъй като от една страна в мотивите за увеличение на СФР по реда на ЗКПО органите по приходите приемат, че не е налице липса, поради документална необоснованост и в тази връзка не признават отчетения разход, а същевременно за целите на облагането по ЗДДС приемат, че е налице липса, за която следва да бъде извършена корекция на ползван данъчен кредит. Изразява становище за неправилност и необоснованост на извършените преобразувания на финансовия резултат в посока увеличение във връзка с конкретно посочени разходи, за които е прието, че не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Счита, че СФР за 2011 г. следва да бъде намален с 217,45 лв., с която сума е увеличен СФР за 2012 г., тъй като е прието, че същата представлява разходи, отнасящи се за отчетната 2011 г. С конкретно наведени аргументи за неправилни, необосновани и противоречиви констатации възразява срещу допълнително начисления ДДС във връзка с извършени доставки на акцизни стоки. По подробно изложени в жалбата съображения оспорва изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките по издадените от „З.с.“ ЕООД фактури, както и тези относно допълнително начислен ДДС в размер на 526,40 лв. за д.п.м.03.2010 г. във връзка с осъществено ВОП. Моли РА да бъде отменен. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата на посочените в нея основания. В депозирана писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“, гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Намира РА за правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение. В депозирани писмени бележки излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, в частта на РА, потвърдена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По валидността на акта:

Ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 140045/09.04.2014 г. /л.673-674/, изменена със ЗВР № 1402723/15.07.2014 г. / л.677-678/ издадени от началника на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна . Издателят на ЗВР е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгл. чл.112 от ДОПК със Заповед № Д-141/01.02.2013 г. на Директора на ТД на НАП-Варна /л.33 от делото/. Съгласно посочените ЗВР обхватът на ревизията е за установяване на задължения за публични държавни вземания за ДДС за данъчни периоди включени в календарното време 01.01.2009 г.-31.12.2012 г. и корпоративен данък за периода 01.01.2008 г.-31.12.2012 г. За резултатите от ревизията е съставен РД № № 1402723/01.10.2014 г. / л.697-773/. Срещу РД е подадено възражение, което е обсъдено в обстоятелствената част на РА и е отхвърлено като неоснователно. Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03-1400045-091-01/05.12.2014 г. /783-825/, издаден от органа по приходите възложил ревизията и главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител на ревизията.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че настоящата ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били допуснати особено съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:

В хода на ревизията е установено, че основен предмет на дейност на „И.г.к.“ ЕАД е внос, съхранение, транспорт и дистрибуция на втечнен нефтен газ и доставка, монтаж и сервизно обслужване на машини и съоръжения, предназначени за работа, пренасяне и съхранение на втечнен нефтен газ. През ревизирания период основно дружеството е извършвало продажби на налични ДМА, а към момента на ревизията не извършва дейност.

С цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за законосъобразното определяне на данъчните задължения, от ревизиращите органи са предприети следните процесуални действия:

Приобщени са доказателства, събрани в хода на предходното ревизионно производство, с Протокол № 1405719/14.05.2014 г. /л.668-л.670/ и са приложени като неразделна част към административната преписка, в т. ч. искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ и представените в отговор документи по опис, заведени с вх. № 78752-2/28.01.2014 г. /л.652-л.655/ и допълнителни доказателства с вх.№ 78752-6/17.02.2014 г. /л.632-л.651/, искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до „Финанс одит консулт 2002“ ООД /л.605-л.607/; С.Л.Г. /л.603-л.604/ и Л. Б. Г. /л.601-л.602/ и представените в отговор документи /л.584-л.599/; Протокол № 1400080/19.03.2014 г. /л.630-л.631/ за извършена проверка от органите по приходите в офиса на счетоводната кантора „Поликонсулт“ ООД, обслужваща дружеството и представените при проверката счетоводни документи; Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 03-25-1300175-1/14.03.2014 г. на „З.с.“ ЕООД /л.624-л.625/; Искане за оказване на съдействие и извършване на действия за събиране на доказателства от други контролни органи до Агенция Митници, Митница Варна с изх. № 78752-3/30.01.2014 г. /л.583/ и изх. № 78752-5/14.02.2014 г. /л.582/ и получените отговори с вх. № 78752-4/13.02.2014 г. /л.581/ и вх. № 78752-11/05.03.2014 г. /л.558/.

След анализ на така събраните доказателства е установено, че за ревизираното дружество са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи; в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. По реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено Уведомление изх. № 78752-18/15.05.2014 г. /л.578-л.580/, с което дружеството е уведомено, че основата за облагане с КД и ДДС за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, и е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изготвено и връчено и Уведомление Изх. № ВхК-78752-20/15.05.2014 г. /л.574-л.576/.

С ИПДПОЗЛ изх. № 78752-19/15.05.2014 г. /л.568-л.569/ от задълженото лице е изискано да представи декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В отговор на искането са представени документи с вх. № 78752-22/10.06.2014 г. /л.559-л.561/, получени са и допълнително документи, изпратени по електронен път на 12.06.2014 г. /л.260-л.272/, както и такива, предадени лично на органите по приходите пак на същата дата /л.230-л.259/, в т. ч. изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периода 2010 г. /л.230-л.243/ и за 2011 г. /л.244-л.255/.

На 03.09.2014 г. е извършено посещение в счетоводната кантора, обслужваща ревизираното дружество, като резултатите от посещението са описани в Протокол № АА0428663/03.09.2014 г. /л.228-л.229/.

В констативната част на стр.6 – стр.22 от РД е направен подробен анализ на финансово-счетоводното състояние на дружеството, относно отчетените и декларирани данни за всеки отделен отчетен период, относно начина на отчитане и тяхното отражение във финансовия резултат на дружеството.

Установени са следните основания за корекция на декларираните данъчни задължения на ревизираното лице:

По ЗКПО

1. Относно начислени лихви за авансови вноски.

В хода на ревизията е установено, че през 2009 г. ревизираното лице извършва стопанска дейност: внос, съхранение, транспорт и дистрибуция на втечнен нефтен газ. За процесния период е подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № **********/16.04.2010 г. със счетоводен финансов резултат – счетоводна загуба в размер на 811 318,83 лв. и формиран данъчен финансов резултат – данъчна загуба в размер на 709 254,02 лв., деклариран корпоративен данък – 0,00 лв., направени авансови вноски – 0,00 лв. и разлика за приспадане/възстановяване в размер на 30 958,93 лв. Ревизията е потвърдила извършените от дружеството увеличения и намаления, декларирани по ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

Органите по приходите са приели, че тъй като за отчетната 2008 г. „И.г.к.“ ЕАД декларира финансов резултат – данъчна печалба в размер на 837 751,44 лв., за д.п.2009 г. дружеството дължи месечни авансови вноски на основание чл. 84 от ЗКПО /в относимата към процесния период редакция на нормата/, вследствие на което са определили дължимите месечни авансови вноски съобразно приложимата по време редакция на разпоредбата на чл. 86 от ЗКПО. Приходните органи са приели, че тъй като за предходната 2008 г. ревизираното лице има надвнесен корпоративен данък, като разлика за приспадане в размер на 30 958,94 лв. по годишна данъчна декларация за 2008 г., същият следва да се приспада от дължимите месечни авансови вноски за 2009 г. до изчерпването му съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗКПО, след което за остатъка от дължимите авансови вноски ще се дължи и лихва на основание чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 90 от ЗКПО за сроковете за внасяне на месечните вноски. Предвид направените от ревизиращите изчисления са определени дължими лихви за невнесени в срок авансови вноски в общ размер на 2 333,01 лв. за данъчен период 2009 г.

2. Относно преобразувания в посока увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО.

2.1. Относно преобразуване в посока на увеличение на финансовия резултат за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

В хода на ревизията е установено, че „И.г.к.“ ЕАД счетоводно е отразило по дебита на сметка 609 „Други разходи“ срещу кредита на сметка 304 „Стоки“ разходи за материали с основание „изписване на фири“ по периоди, както следва: за 2009 г. със сумата от 167 185,66 лв., за 2010 г. със сумата от 222 316,26 лв. и за 2011 г. със сумата от 137 798,86 лв.

Констатирано е, че са извършвани месечни инвентаризации на материални запаси – „втечнен нефтен газ“ в собствените терминални бази на ревизираното лице в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ и в гр. Суворово, съгласно заповеди на основание чл. 22 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на изпълнителния директор на дружеството, които са представени в хода на ревизията /л.12-л.80/. Съгласно представените заповеди и посочените като констатирани липси на количества втечнен нефтен газ от изпълнителния директор е наредено същите да бъдат изписани като фири за месеца, за който са установени липсите, в рамките на нормативно признатите по Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, на база протокол от извършена инвентаризация на склад „Втечнен нефтен газ“.

Въз основа на констатираните липси, посочени в месечни заповеди на изпълнителния директор на ревизираното дружество, са взети счетоводни операции с мемориален ордер за отписването им като фири и осчетоводяването им като текущи разходи в дебита на сметка 6091 „Други разходи – фири“ срещу кредита на сметка 3041 „Втечнен нефтен газ“, на база хронология за периода 2011 г. и приложените към административната преписка заповеди на изпълнителния директор на проверявания търговец за отчитане на установени липси на втечнен нефтен газ след инвентаризация като „естествени фири“ и справки за данъчните периоди, за които са отчетени липси като „естествени фири“ с данни за количество, отчетна стойност, ед. цена, представляващи Приложение № 20 и Приложение № 21 от преписката /л.6-л.80/.

С Искане изх. № 78752-1/03.01.2014 г. /л.659-л.663/ и Искане изх. № 78752-19/15.05.2014 г. /л.568-л.569/ от ревизираното лице са изискани документи във връзка с отразените разходи за фири. От ревизираното лице не са представени протоколи от инвентаризация по данъчни складове, както и такива поотделно за инвентаризирани наличности, освободени за потребление, т. е. със заплатен акциз, и такива, съхранявани под режим отложено плащане /РОП/ – с незаплатен акциз. В дружеството няма заведена отделна материална и счетоводна отчетност за произхода на липсите – от стока със заплатен акциз или от стока, съхранявана под РОП – с незаплатен акциз. В хода на ревизията не са представени протоколи за установяване на това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на посочената Наредба № 13а-10403 и ЗКПО органите по приходите са достигнали до извод, че липсва документална обоснованост на изписаните разходи за фири, поради което на основание чл. 23, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО с РА е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат /СФР/ на ревизираното лице в посока увеличение, както следва: за д.п.2009 г. със сумата в размер на 167 185,66 лв., за 2010 г. със сумата в размер на 222 316,26 лв. и за 2011 г. със сумата в размер на 137 798,86 лв.

2.2. Относно преобразуване в посока на увеличение на финансовия резултат за процесните данъчни периоди.

- В хода на ревизията при анализ на представена Хронологична ведомост за 2008 г. и 2009 г. на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ органите по приходите са констатирали следните счетоводни записвания:

За 2008 г. по Дт на сметка 609 „Други разходи“ са осчетоводени разходи за командировки в размер на 5 503,81 лв. срещу Кт на сметка 501 „Каса“ в размер на 5 046,31 лв. и Кт на сч. сметка 401 „Доставчици“ в размер на 457,50 лв.;

За 2009 г. по Дт на сметка 609 „Други разходи“ са осчетоводени разходи за командировки в размер на 1 158,21 лв. срещу Кт на сметка 501 „Каса“ са осчетоводени разходи за командировки в размер на 637,21 лв. и по Кт на сметка 401 „Доставчици“ в размер на 521,00 лв.

За отчетените от ревизираното лице други разходи не са представени разходооправдателни документи, а именно: Заповеди за командировки и придружаващи ги документи, както и липсват данни за целта на използваната услуга, документи, свързани с евентуална командировка на служители и/или управителя на дружеството – автобусни билети, доклади за извършената работи и др. В хода на административното обжалване от ревизираното лице са представени копия на Заповеди за командировки на лицата С. С. С., С.Л.Г. и Б.Л.Г. за период 2009 г. (л.850-л.863/, но не са представени други документи, свързани с доказване на направения от дружеството разход, които да могат да се обвържат с представените заповеди, изискващи се съгласно Наредбата за командировките в страната, напр. документи за нощувки, за закупено гориво, както и талон на МПС – служебно или лично, за определяне на разхода, доклад, свързан със задачата на командировката, както и документи за плащане – РКО за аванс за командировка, Авансов отчет за разходвани парични средства, както и счетоводно отразяване на стопанските операции.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на Наредбата за командировките в страната и ЗКПО органите по приходите са достигнали до извод за липса на документална обоснованост на изписаните разходи, поради което на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице със сумата в размер на 5 503,81лв. за 2008 г. и със сумата от 1 158,21 лв. за 2009 г.

- В хода на ревизионното производство при анализ на извършените счетоводни записвания е установено, че е съставена счетоводна статия Дт сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт на сметка 304 „Стоки“ със сума в размер на 1 436,41 лв. и Кт на сч. сметка 4532 „Начислен ДДС за продажби“ със сума в размер на 287,28 лв. В хронологията е записано, че счетоводното записване е въз основа на Протокол № 79/19.12.2008 г. за безвъзмездно предоставяне на стоки /ароматизатор и кафе/. От ревизираното лице са изискани документи за закупуване на стоките и осчетоводяването им в материалната сметка 304 „Стоки“. Не е предоставен първичен счетоводен документ за извършеното счетоводно записване. Не е предоставен Протокол № 79/19.12.2008 г., липсва представена фактура, която е основание за записване по ЗСч на отчетения от дружеството личен разход.

При така установените факти и след анализ на относимите разпоредби на ЗКПО и ДОПК приходните органи са приели, че тъй като липсват на каквито и да е други доказателства за вида и основанието на отчетените от дружеството разходи, освен счетоводните записвания, не може да се приеме, че тези разходи са документално обосновани, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за д.п.2008 г. със сумата в размер на 1 723,69 лв.

- В хода на ревизията е констатирано, че по представена хронология на сч. сметка за 2010 г., ревизиращите органи са установили следното счетоводно отразяване на стопанска операция при отчитане от страна на дружеството разход в намаление на финансовия резултат, а именно:

Дт на сч. сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт на с/ка 401 „Доставчици“ за сумата от 26 903,81 лв. /стр.34 от РД – л.740/.

Приходните органи са констатирали, че за част от сумата 26 903,81 лв., отразена по Кт на сч. сметка 401 „Доставчици“, а именно – 4 660,00 лв., дружеството е извършило преобразуване в посока на увеличение финансовия резултат, тъй като фактурите са от предходен отчетен период. За разликата до 26 903,81 лв., а именно със сумата от 22 243,81 лв., в хода на ревизионното производство от дружеството е представена Заповед № 40/30.12.2010 г. на изпълнителния директор /л.65/, съгласно която всички вземания от клиенти и задължения към доставчици, за които е изтекъл 5-годишен давностен срок, следва да се отпишат от баланса на дружеството. Ревизиращите са счели, че тъй като не са представени доказателства кои задължения са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на задълженията, посочени в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, отчетеният разход е документално необоснован, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 77 от ЗКПО са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2010 г. със сумата в размер на 22 243,81 лв.

- В хода на ревизионното производство при анализа на представената част от хронологичната ведомост на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ за 2011 г. са установени следните счетоводни записвания: Дт сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт сметка 613 „Разходи за придобиване на ДА“ със сумата в размер на 50 499,22 лв., като от страна на дружеството не са представени доказателства за основанието за направените счетоводни записвания по сметките, както и доказателства за това във връзка с кои дълготрайни активи са извършени отчетените разходи, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 77 от ЗКПО органите по приходите са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за д.п.2011 г. с посочената сума в размер на 50 499,22 лв.

- При анализа на същата счетоводна сметка – 609 „Други разходи”, за 2011 г. органите на приходната администрация са установили също така следните счетоводни записвания: Дт сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт сметка 401 „Доставчици“ със сума в размер на 48 279,96 лв. От тази сума разходи в размер на 21 396,06 лв. представляват разходи за наем, а разликата в размер на 26 883,90 лв., представлява отписани разчети, за които не са представени доказателства за основанието, послужило за изписване на разхода. За направеното счетоводно записване търговецът не е представил доказателства за това кои задължения са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на задълженията, посочени в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Констатирано е, че салдото на сметка 401 „Доставчици“ към 01.01.2011 г. е в размер на 11 204,75 лв., т. е. по-малко, отколкото са отписаните задължения. С оглед така направените констатации приходните органи са приели, че при липса на други доказателства за основанието, въз основа на което е направено счетоводното записване, не може да се приеме, че същото е извършено в съответствие със закона, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 77 от ЗКПО са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2011 г. с отчетените разходи в размер на 26 883,90 лв.

- В хода на ревизията е установено, че през 2011 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи“ срещу кредита на сметка 411 „Клиенти“ ревизираното дружество е осчетоводило сумата в размер на 150 618,22 лв. с основание – отписване на вземания. Съгласно представената хронология на сметка 411 тази сума включва вземане в размер на 145 400,00 лв. от „Д.г.к.“ ООД по фактура от 2008 г. и 5 218,22 лв. по фактури от 2006 г. От „И.г.к.“ ЕАД не са представени доказателства за това кои вземания са отписани и дали са изпълнени условията за признаване на разходите от отписване на вземанията, посочени в чл. 37 от ЗКПО. С жалбата до директора на дирекция „ОДОП“, Варна при ЦУ на НАП дружеството е представило копие на Договор за франчайз от 31.03.2008 г., сключен с „Д.г.к.“ ООД /л.840-л.849/, Анекс към Договор за франчайз от 31.03.2008 г. от 20.07.2011 г. /л.839/, Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване на недвижими имоти № 136 от 31.03.2008 г. /л.836-л.837/ и Доклад за определяне на настояща стойност на задължение от 17.06.2011 г. /л.827-л.834/. Съгласно договора за франчайз от 31.03.2008 г. и Нотариален акт № 136 от 31.03.2008 г., „И.г.к.“ ЕАД учредява на „Д.г.к.“ ООД право на ползване за срок от 20 години върху всички имоти, общо изградени с отстъпено право на строеж върху ПИ 72624.611.1.1 в гр. Добрич. Правото на ползване е учредено за сумата от 240 000 лв. без ДДС, която сума е платима по банков път на равни месечни вноски по 1 000 лв. без ДДС, в продължение на 20 години. Съгласно подписания между страните анекс от 20.07.2011 г. страните се съгласяват да бъде извършено предсрочно пълно изплащане на дължимите за отстъпеното право на ползване месечни вноски до края на периода на ползване – 31.03.2008 г., които са дисконтирани към 20.07.2011 г. и съгласно извършена оценка от лицензиран оценител са в размер на 103 000 лв. Уговорено е, че плащането ще се извърши по банков път като окончателно плащане по фактура № **********/31.08.2008 г., издадена от „И.г.к.“ ЕАД. Посочената фактура не е представена, представена е извадка от аналитично записване, съгласно която на 31.07.2011 г. е дебитирана сметка 503 и е кредитирана сметка 411, ан. сметка „Д.г.к.“ ООД с получен превод в размер на 103 000 лв.

Анализирайки представените доказателства и относимите разпоредби на ЗКПО и ДОПК органите на приходната администрация са приели, че тъй като не са представени доказателства за това кои вземания са отписани и дали са изпълнени условията за признаване на разходите от отписване на вземанията, посочени в чл. 37 от ЗКПО, същите са документално необосновани, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 77 от ЗКПО са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2011 г. със сумата в размер на 150 618,22 лв.

При проведеното ревизионно производство е констатирано, че през 2011 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи“ срещу кредита на сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“ е отразена сумата в размер на 2 482,00 лв. В хода на ревизията не са представени доказателства за това кои вземания са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на вземанията. Няма представени доказателства за заведени съдебни дела, ако има срещу кого са заведени и дали тези дела са свързани с основната дейност на ревизираното лице, за да бъде извършена преценка относно правилността на извършеното счетоводно записване. С оглед горното ревизиращите са преобразували в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2011 г. с отчетените разходи в размер на 2 482,00 лв.

В хода на ревизията приходните органи са установили, че през м.06.2011г. на основание Протокол № 106/30.06.2011 г. и Протокол № 107/30.06.2011 г. за бракуване на ДМА е доначислен ДДС съответно в размер на 2 200,00 лв. и 1 970,00 лв. През м. 11.2011 г. счетоводно е отразен Протокол № 112/30.11.2011 г., с който е доначислен ДДС в размер на 1 243,82 лв., а през м. 12.2011г. на основание Мемориален ордер (МО) № 453/31.12.2011г. с доначислен ДДС в размер на 1,64 лв. Като основание за до начисляването на ДДС е посочено „бракуване на ДМА“ и сумите са осчетоводени в подсметка 609/2 аналитична сметка 7 „Непризнати разходи за данъчни цели“.

Органите по приходите са приели, че в случая ревизираното лице е отчело като разход данък, доначислен на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за бракувани ДМА, поради което на основание чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, посоченият разход не е признат за данъчни цели и с него е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение за отчетната 2011 г.

В хода на ревизията е установено, че по Дт на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ от ревизираното лице е осчетоводена сума общо в размер на 16 793,83 лв., срещу Кт на сметка 4571, ан. сметка 2 акциз – 7 912,83 лв. и срещу Кт на сметка 4571, ан. сметка 1 ДДС – 8 881,00 лв., съответно през м.08.2011 г. и м.12.2011 г. От „И.г.к.“ ЕАД не са представени доказателства за извършените счетоводни записвания, поради което на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО във вр. с чл. 10 и чл. 77 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице в посока увеличение за д.п.2011 г. със сумата от 16 793,83 лв.

При анализ на счетоводните записвания на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ е установено следното счетоводно записване: Дт сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДА“ със сумата в размер на 69 981,77 лв. От страна на ревизираното лице е представена Заповед № 14/21.06.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството /л.64/, съгласно която направените разходи за проекти, консултантски услуги и проучвателни работи, свързани с горепосочения имот на стойност 69 981,77 лв., няма да бъдат използвани в дейността на дружеството и за тази цел следва да бъдат отписани от баланса на „И.г.к.“ ЕАД“.

След извършен анализ на относимите разпоредби от МСС № 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване ревизиращите са приели, че посочените разходи неправилно са осчетоводени в сметка 609 „Други разходи“, поради което същите не са признати и с РА са коригирали в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2010 г. със сумата от 69 881,77 лв.

В хода на административният контрол решаващият орган е установил, че в РА е допусната техническа грешка, изразяваща се в следното: Органите по приходите са преобразували декларирания финансов резултат на дружеството за 2010 г. със сумата от 69 881,77 лв., а не със сумата 69 981,77 лв., т. е. преобразували са ФР с по-малка сума, но предвид разпоредбата чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА в тази част е потвърден.

По ЗДДС

1. Относно корекция на ползвано право на данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и доначислен ДДС във връзка с направена констатация за липса на стока.

Посочените в частта по ЗКПО липси на материални запаси /втечнен нефтен газ/, отписани като фири и съответно отчетени като липси, са били предмет на ревизията на Агенция Митници, Митница Варна, приключила с издаването на Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г., с който на ревизираното дружество са определени допълнителни задължения за акциз във връзка с установени продажби на втечнен нефтен газ в периоди, попадащи в обхвата на ревизията. При извършената проверка от Митница Варна са установени продажби на акцизни стоки – количества втечнен нефтен газ, въз основа на издадени фактури за продажби и за тези продажби са определени допълнителни задължения за акциз на основание чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

В хода на ревизията от Агенция Митници са изискани писмени документи и доказателства за двата ревизирани данъчни склада на дружеството – с ИН BGNCA 00041001 – в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, и ИН BGNCA 00041002 – в гр. Суворово. В отговор дружеството е представило документи само за периода 2009 г., в т. ч. заповеди за извършени инвентаризации, протоколи от направена инвентаризация на втечнен нефтен газ към съответните периоди /месеци/, заповеди за изписване като фири на установените липси при месечните инвентаризации, мемориални ордери за осчетоводяване резултатите от инвентаризации /л.280-л.315/.

Всички данни са представени общо за дружеството, без конкретни данни по данъчни складове. Поради това констатациите от извършени инвентаризации и резултатите от тях са обследвани в ревизионния доклад на Агенция Митници в общ раздел, а не по данъчни складове. За изясняване на фактите и обстоятелствата по представените документи за инвентаризации за периода на ревизията са изпратени отново искания до „И.г.к.“ ЕАД да изясни следните обстоятелствата: за кой данъчен склад се отнасят представените протоколи от инвентаризации /за Аспарухово или Суворово/ или са за двата данъчни склада общо и включват ли стоки с платен акциз или касаят само стоки с неплатен акциз. След анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства при ревизията на Агенция Митници е установено следното:

- липсват представени протоколи за инвентаризация по данъчни складове, както и такива поотделно за инвентаризирани наличности, освободени за потребление, т. е, със заплатен акциз и такива, съхранявани под „режим отложено плащане“ – с незаплатен акциз;

- дружеството няма заведена отделна материална и счетоводна отчетност за произхода на липсите – от стока със заплатен акциз или от стока, съхранявана под „режим отложено плащане“ – с незаплатен акциз. В хода на ревизията от Агенция Митници, от търговеца не са представени протоколи за установяване на посоченото обстоятелство. Осчетоводяването на липсите също е извършено общо с основание „изписване, на фири“ – Дт сметка 609/1, Кт сметка 304/1. От представените заповеди на изпълнителния директор на „И.г.к.“ ЕАД е видно, че установените липси са осчетоводени като „фири“ с нормативно основание „Наредба № 13а-10430 за пределните размери на естествените фири, брака и липси на СМЦ при съхраняване и транспортиране“, като е прието, че същите са в нормативно признатия размер;

- в дневника за складова наличност за периодите липсват записи за констатирана липса от „втечнен нефтен газ“. Не са издадени акцизни данъчни документи, липсват данни и в акцизна декларация;

- с взетите счетоводни операции по кредита на сч. сметка 304 „Стоки“, партида „Втечнен нефтен газ“ и дебита на сч. сметка 609/1 „Други разходи“ са изписвани количества „втечнен нефтен газ“. Като основание за изписване е посочено „изписване на фири“.

От дружеството не са представени доказателства за това как установеният размер на липсата е определен като нормативно признат разход за „фира“ от „втечнен нефтен газ“, осчетоводен в сметки 609/1 и 304/1, стоки, партида „Втечнен нефтен газ“. За периода 2010 г. – 2011 г. няма представени документи за извършени инвентаризации, липсват представени протоколи от инвентаризирани наличности на стоки със заплатен акциз и такива, съхранявани под режим отложено плащане на акциз, протоколи за установени липси, въз основа на които да се приложат разпоредбите на Наредба № 13а-10430.

Предвид описаните констатации и изведените на тази база правни основния с Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г. на Агенция Митници, Митница Варна, е начислен допълнително акциз по периоди за количества втечнен нефтен газ, отчетени в дружеството като фири и липси в данъчните му складове.

Въз основа на определените допълнителни задължения за акциз на дружеството с Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г. на Агенция Митници, Митница Варна, в хода на ревизията на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за ДДС, изчислени върху определена съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчна основа.

Предвид констатациите и посочените в Ревизионния доклад на Агенция Митници правни основания по ЗАДС, и на основание чл. 79, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, в хода на ревизията е определена данъчната основа на установени липси на акцизни стоки и дължим ДДС за данъчни периоди от м.04.2009 г. до м.08.2011 г. и за д.п.м.12.2011 г., подробно описани по данъчни периоди в РД /л.717-л.719/ и на стр.10 – стр.13 от Решение № 6/04.03.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“, гр. Варна при ЦУ на НАП, като допълнително установените задължения за ДДС по данъчни периоди са както следва: за д.п.м.04.2009 г. – дължим ДДС в размер на 9 915,06 лв.; за д.п.м.05.2009 г. – дължим ДДС в размер на 2 720,21 лв.; за д.п.м.06.2009 г. – дължим ДДС в размер на 3 266,03 лв.; за д.п.м.07.2009 г. – дължим ДДС в размер на 26 011,29 лв.; за д.п.м.08.2009 г. – дължим ДДС в размер на 3 450,91 лв.; за д.п.м.09.2009 г. – дължим ДДС в размер на 6 168,15 лв.; за д.п.м.10.2009 г. – дължим ДДС в размер на 5 428,65 лв.; за д.п.м.11.2009 г. – дължим ДДС в размер на 1 920,48 лв.; за д.п.м.12.2009 г. – дължим ДДС в размер на 3 871,04 лв.; за д.п.м.01.2010 г. – дължим ДДС в размер на 3 098,18 лв.; за д.п.м.02.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 817,70 лв.; за д.п.м.03.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 121,71 лв.; за д.п.м.04.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 729,16 лв.; за д.п.м.05.2010 г. – дължим ДДС в размер на 7 989,97 лв.; за д.п.м.06.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 235,48 лв.; за д.п.м.07.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 770,22 лв.; за д.п.м.08.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 807,37 лв.; за д.п.м.09.2010 г. – дължим ДДС в размер на 9 566,83 лв.; за д.п.м.10.2010 г. – дължим ДДС в размер на 4 617,52 лв.; за д.п.м.11.2010 г. – дължим ДДС в размер на 6 696,66 лв.; за д.п.м.12.2010 г. – дължим ДДС в размер на 8 299,41 лв.; за д.п.м.01.2011 г. – дължим ДДС в размер на 5 761,19 лв.; за д.п.м.02.2011 г. – дължим ДДС в размер на 5 079,13 лв.; за д.п.м.03.2011 г. – дължим ДДС в размер на 3 415,27 лв.; за д.п.м.04.2011 г. – дължим ДДС в размер на 3 036,97 лв.; за д.п.м.05.2011 г. – дължим ДДС в размер на 4 608,14 лв.; за д.п.м.06.2011 г. – дължим ДДС в размер на 4 360,48 лв.; за д.п.м.07.2011 г. – дължим ДДС в размер на 1 521,86 лв.; за д.п.м.08.2011 г. – дължим ДДС в размер на 414,23 лв. и за д.п.м.12.2011 г. – дължим ДДС в размер на 5 238,15 лв.

2. Относно определяне на данъчна основа и изискуем данък за извършени доставки на акцизни стоки.

Във връзка с извършената ревизия на „И.г.к.“ ЕАД по реда на ЗАДС, приключила с издаване на Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г. на Агенция Митници, Митница Варна, за определяне на задължения на ревизираното лице във връзка с дейността му по придобиването, съхранението и доставката на акцизни стоки, с която ревизия са определени допълнителни задължения за акциз върху акцизни стоки – втечнен нефтен газ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г., в хода на ревизионното производство са отправени искания за извършване на действия от други контролни органи и искане за оказване на съдействие и извършване на действия за събиране на доказателства от други контролни органи: ИИДДКО до Агенция Митници, Митница Варна с изх. № 78752-3/30.01.2014 г. и изх. № 78752-5/14.02.2014 г. Получени са отговори с вх. № 78752-4/13.02.2014 г. и вх. № 78752-11/05.03.2014 г. От представения от Агенция Митници, Митница Варна, Ревизионен доклад № 8/29/1/ 29.04.2013 г., ведно с приложените писмени документи, се установява, че на ревизираното дружество във връзка с дейността му по придобиване, съхранение и доставка на течни и газообразни горива са определени допълнителни задължения за акциз относно установени продажби на втечнен нефтен газ за ревизираните периоди, включени в обхвата на ревизията. В РД на Агенция „Митници“ са налице констатации за установени продажби на акцизни стоки – количества втечнен нефтен газ, въз основа на издадени фактури на клиенти – купувачи от „И.г.к.“ ЕАД, като за тези продажби са определени допълнителни задължения за акциз на основание чл. 20, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 от ЗАДС и във връзка с чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 от ДОПК.

Предвид така установените факти органите на приходната администрация на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС са определили допълнително изискуем и дължим ДДС за установените с ревизията на Агенция Митници извършени продажби на акцизни стоки – втечнен нефтен газ, по периоди както следва: за д.п.м.01.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 373,69 лв.; за д.п.м.02.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 130,56 лв.; за д.п.м.03.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 90,45 лв.; за д.п.м.04.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 876,16 лв.; за д.п.м.05.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 355,58 лв.; за д.п.м.06.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 504,57 лв.; за д.п.м.07.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 080,14 лв.; за д.п.м.08.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 126,49 лв.; за д.п.м.09.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 188,35 лв.; за д.п.м.10.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 387,93 лв.; за д.п.м.11.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 616,08 лв.; за д.п.м.12.2009 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 330,80 лв.; за д.п.м.01.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 2 696,70 лв.; за д.п.м.02.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 943,32 лв.; за д.п.м.03.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 2 010,78 лв.; за д.п.м.04.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 1 273,55 лв.; за д.п.м.05.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 554,39 лв.; за д.п.м.06.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 98,60 лв.; за д.п.м.07.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 54,39 лв.; за д.п.м.08.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 20,40 лв.; за д.п.м.09.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 38,08 лв.; за д.п.м.10.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 10,20 лв.; за д.п.м.01.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 12,92 лв.; за д.п.м.02.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 8,84 лв.; за д.п.м.03.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 17,68 лв.; за д.п.м.04.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 8,84 лв.; за д.п.м.05.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 17,68 лв. и за д.п.м.08.2011 г. – ДДС за внасяне в размер на 56,76 лв.

3. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „З.с.“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че ревизираният субект е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0...120/05.06.2009 г. /л.608/ с данъчна основа в размер на 14 600,00 лв. и ДДС в размер на 2 920,00 лв. и фактура № 0...121/05.06.2009 г. /л.608/ с данъчна основа в размер на 12 287,50 лв. и ДДС в размер на 2 457,50 лв., с предмет на стопанската операция „труд и механизация“, издадени от „З.с.“ ЕООД.

За установяване фактите и обстоятелствата във връзка с горецитираните доставки е извършена насрещна проверка на „З.с.“ ЕООД, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 03-25-1300175-1/14.03.2014 г. Констатирани са следните факти: Изготвено е ИПДПОЗЛ /л.618-л.619/, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, с което са изискани документи за плащане по фактурите, счетоводна отчетност по доставките, сключени договори за извършените услуги, както и доказателства, относно вложените материали, относно транспорта – пътни листи, товарителници, място-обект на доставяне на материалите, транспортни средства – собствени или наети, включително документи за произход на вложените материали. По отношение на извършени услуги /труд и механизация/ по двете фактури са изискани сключени договори, приемно-предавателни протоколи, обектът или обектите, където са вложени труд и механизация, актове за установяване на извършени обеми работа и влагане на материали за съответен обект, договорена единична цена на услугите, лицата, извършили услугите, наети по трудови или извънтрудови правоотношения, доказателства за наличие при използване на подизпълнител на услугите и др.

При проверка в деловодния регистър на ТД на НАП – Варна е установено, че от дружеството не са входирани или изпратени по куриер писмени документи във връзка с насрещната проверка в отговор на горепосоченото ИПДПОЗЛ. Доставчикът не е представил доказателства и/или писмени обяснения за извършени от него доставки към „И.г.к.“ ЕАД, документирани с фактура № 0…120/05.06.2009 г. и фактура № 0…121/05.06.2009 г., включително счетоводна отчетност по доставките.

Във връзка с процесните доставки от ревизираното лице са изискани писмени документи и обяснения, удостоверяващи реалността на същите. Във връзка с декларираните покупки „И.г.к.“ ЕАД представя единствено наличните при него две издадени фактури от посочения доставчик с № 0…120/05.06.2009 г. и № 0…121/05. 06.2009 г. за „труд и механизация“, за които е взета счетоводна операция; дебит сметка 613 „разходи за придобиване на ДА“, съответно кредит сметка 401 „Доставчици“, както и плащане на фактурите в брой, отразено по сметка 501 „Каса лв.“.

Съгласно данни от информационната система на НАП доставчикът „З.с.“ ЕООД има назначени пет лица по трудови правоотношения на длъжност „общ работник в строителство на сгради“ и всичките са назначени за период от 14.04.2009 г. до 01.07.2009 г. „З.с.“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 на ЗКПО за данъчна 2009 г., както и отчет за дейността си.

С оглед на така установените факти и след анализ на събраните доказателства органите по приходите са достигнали до извод, че както от доставчика, така и от ревизираното лице, не са представени доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 6, чл. 9, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 377,50 лв. по фактура № 0...120/05.06.2009 г. и фактура № 0...121/05.06.2009 г., издадени от „З.с.“ ЕООД.

4. Относно допълнително начислен ДДС в размер на 526,40 лв. за д.п.м.03.2010 г. във връзка с осъществено ВОП.

В хода на проведеното ревизионно производство е установено, че през д.п.м.03.2010 г. „И.г.к.“ ЕАД е декларирало и отчело данъчна основа на вътреобщностни придобивания /ВОП/ в размер на 1 407,91 евро – покупка на стоки /нивомери/ от доставчик, установен регистриран в страна на Общността – Белгия, с идент. номер ВЕ0440371387 – „СА РОЧЕСТЪР Гейджес Интернешънъл“. За документиране на ВОП задълженото лице като получател е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС № 86/29.03.2010 г. с данъчна основа /левовата равностойност/ 2 753,63 лв. и начислен изискуем ДДС в размер на 550,73 лв., отразен в справка-декларацията по ЗДДС, дневник за продажбите и дневник за покупките за м.03.2010 г. Съгласно издадената фактура-инвойс № 11/2009/2804 от 26.03.2010 г. стойността на доставката е в размер на 2 753,63 евро, които са левовата равностойност на 5 385,36 лв., която стойност е посочена като оборот от продажба в база данни на информационната система VIES за първото тримесечие на 2010 г. от посочения доставчик под ДДС номер ВЕ0440371387 към българския получател – ревизираното лице. Констатирано е, че „И.г.к.“ ЕАД е посочило стойност на ВОП в по-малък размер в системата VIES – в размер на 1 407,91 евро.

Предвид така установените факти органите по приходите на основание чл. 84 от ЗДДС във вр. с чл. 63, ал. 1 – ал. 4 от ЗДДС са начислили върху неотразения размер на ВОП от 2 632,00 лв. /1 345,72 евро, представляващи разликата между 2 753,63 евро и 1 407,91 евро/ допълнително дължим ДДС в размер на 526,40 лв. за д.п.м.03.2010 г.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението на която е прието на л.67-л.78 от делото. Вещото лице М.М. е посочила, че не може да даде заключение по въпросите, свързани с осчетоводяването на фактурите от доставчика „З.с.“ ЕООД, тъй като е невъзможно да бъде проверено счетоводството на доставчика и поради липсата в делото и при получателя – „И.г.к.“ ЕАД, на други съпътстващи документи към процесните фактури, от които да се установи видът и количеството на фактурираните услуги „труд и механизация“, периодът на извършването им и обектът, където са предоставени, и следователно не може да се установи възникването на данъчното събитие и издаването в срок на процесните данъчни документи. След проверка на фактура № 0…120/05.06.2009 г. и фактура № 0…121/05.06.2009 г. е констатирано, че размерът на начисления ДДС е посочен на отделен ред, съгласно изискването на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и че доколкото съгласно извършената от органите на НАП служебна проверка в информационния масив в хода на насрещната проверка на доставчика, процесните фактури са отразени в Дневника за продажби за д.п.м.06.2009 г. – данъчният период на издаването им, и съответно размерът на данъка по фактурите е участвал при определяне резултата за съответния данъчен период в подадената Справка-декларация по ЗДДС, са изпълнени изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Констатирано е, че към наличните при жалбоподателя фактури има касови бонове, които документират разплащане в брой. Анализирайки записванията съгласно представеното счетоводно извлечение по сметка 401 „Доставчици“, анал. партида „З.с.“ ЕООД за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., експертът е заключил, че през 2009 г. „ И.г.к.“ ЕАД не е имала други покупки от този доставчик освен процесните. След извършен анализ на представените от счетоводството на „И.г.к.“ ЕАД счетоводни справки по сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“, анал. партида „Пълначно Суворово“ за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2012 г., вещото лице е установило, че през 2009 г. по с-ка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“, анал. партида „Пълначно Суворово“ са отразени разходи общо в размер 110 523,96 лв., в т. ч. данъчната основа по процесните фактури в общ размер на 26 887,50 лв. Изследвайки записванията по същата счетоводна сметка през 2010 г. и 2011 г. експертът е заключил, че към 31.12.2011 г. е извършена обезценка на натрупаните разходи като към тази дата салдото по партидата е 0,00 лв. Посочено е, че обектът „Пълначно Суворово“ е част от продажбата на НИ по НА № 56, т. 14, дело 2618/2012 г., вх. № в АВ 4425/28.12.2012 г. на обща стойност 1 000 000 лв. , издадена на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, както и че продажбата е документирана с фактура № **********/02.01.2013 г. на обща стойност 1 000 000 лв., в т. ч. ДДС в размер 171 338,42 лв. Констатирано е, че за д.п.м.01.2013 г. в подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0325-0929149/14.02.2013 г., с която е деклариран всичко начислен ДДС при продажбите – 207 598,54 лв. и е формиран резултат – ДДС за внасяне в размер 206 584,23 лв., както и че за счетоводното отразяване на гореописаните сделки с имотите и имуществото е изготвен МО № 8/31.12.2012 г. със счетоводни операции, подробно описани в Констативната част на заключението. Експертът е установил, че счетоводен приход от последващи доставки на стоките и услугите, предмет на процесните фактури на „З.с.“ ЕООД, е признат при продажбата на имота в гр. Суворово, в състава на който е и „Пълначното“, чрез възстановяване на обезценката в размер 112 963,46 лв., че дължимият ДДС при последващи доставки на стоките и услугите, предмет на процесните фактури, е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на фактура № **********/02.01.2013 г. на обща стойност 1 000 000 лв., в т. ч. ДДС в размер 171 338,42лв, отразяването й е Дневника за продажби за д.п.м.01.2013 г. и в подадената за същия данъчен период Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0325-0929149/14.02.2013 г., както и че вземането на „И.г.к.“ ЕАД по фактура № **********/02.01.2013г. е погасено, като в табличен вид на стр. 9 от заключението са посочени конкретните дати и начини на погасяване. След извършен анализ на счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е заключило, че за процесните периоди в „И.г.к.“ ЕАД са прилагани правилно основните счетоводни принципи и счетоводните книги са водени редовно. След анализ на представените от счетоводството на ревизираното лице извлечения по сметка 411 „Клиенти“, анал. партида „Д.г.к.“ ООД за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. и наличните първични счетоводни и търговски документи, експертизата е заключила, че през периода между двете дружества е имало търговски отношения, по повод доставка на горива, документирани с издаването на данъчен документ – фактура, отразена в данъчния период на издаването й, като плащанията са основно по банков път, и по повод Договор за франчайз от 31.03.2008 г. въз основа на който е издаден НА за учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот № 133, т. VII, дело № 2149, вx. N 5723/31.03.2008 г. на Агенция по вписванията. Посочено е, че за вземането по Договора от „И.г.к.“ ЕАД е издадена фактура № ********** от 31.03.2008 г. на обща стойност 288 000,00 лв., в т. ч. данъчна основа в размер на 240 000 лв. и ДДС в размер на 48 000 лв., както и че на 20.07.2011 г. е сключен Анекс към Договора за франчайз от 31.03.2008 г., съгласно който страните се съгласяват да бъде извършено предсрочно пълно изплащане на дължимите суми за отстъпеното право на ползване на обекта, като дисконтираната стойност на оставащите вноски съгласно оценката на лицензиран оценител, възлиза на 103 000 лв. Установено е, че сумата ще бъде преведена по банков път с основание „Окончателно плащане по ф. № **********/31.03.2008 г.“, а също така, че съгласно представените счетоводни документи сумата от 103 000,00 лв. е постъпила по банковата сметка на „И.г.к.“ ЕАД на 20.07.2011 г. След запознаване и анализ на представените от счетоводството на „Д.г.к.“ ООД извлечения по сметка 401 „Доставчици“, анал. партида „И.г.к.“ ЕАД за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г., експертът е заключил, че през периода между двете дружества е имало търговски отношения, описани подробно в т. 3.1. от заключението, както и идентичност на наличните първични счетоводни и търговски документи.

По делото е работила СХЕ /л.131-л.134 от делото/, от чието заключение се установява, че максималният размер на естествените фири, липси и загуби на процесната стока – „втечнен нефтен газ“ при запълване и изпразване на резервоарите на „И.г.к.“ ЕАД, гр. Варна, проследено за периода 04.2009 г. – 12.2011 г. не може да бъде определен на основание непредставени документи и записи, доказващи, че декларираните липси „втечнен нефтен газ“ (LPG) са установени и са резултат от извършени измервания на фактическите наличности на „втечнен нефтен газ“ (LPG) с технически средства за измерване, които са във функционална пригодност.

В проведено на 7 септември 2015 година открито съдебно заседание към доказателствения материал по делото са приобщени представените от процесуалния представител на ответника документи съгласно опис, в т. ч.:

- Папка № 1, съдържаща: 1/ Приложение № 8 към РД /писмо вх. № 4424-1250/12/25.02.2013 г./, включващо: мемориални ордери за осчетоводяване – с-ка 411 за периода от м.01.2009 г. до м.09.2011 г. и справки към тях, касов отчет и справки към него за м.12.2008 г. и 2/ 4 броя CD съгласно приложен опис на съдържанието, в т. ч. Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г. – диск № 1; аналитични оборотни ведомости, хронологии на с-ка 304, дневник на сметка за разчети с акцизи, индивидуален сметкоплан, хронологични описи на различни счетоводни сметка – дискове № 2, № 3 и № 4.

- Папка № 2, съдържаща допълнение към мемориални ордери за осчетоводяване – с-ка 411 за периода от м.01.2009 г. до м.09.2011 г. и справки към тях, касов отчет и справки към него за м.12.2008 г.

В проведено на 16 ноември 2015 г. открито съдебно заседание е разпитан свидетелят С.Л.Г., според чиито показания същият е бил експортен директор на „И.г.к.“ ЕАД за периода от 2002 г. до 2011 г., като горивата са съхранявани в различни по форма, размер, обем и материал на изработка съдове – стационарни цистерни, мобилни цистерни, които са качвани върху автогазовози или жп цистерни, газови бутилки. Сочи, че са създавани специални комисии, които са извършвали инвентаризацията на място, че във всеки от по-големите съдове има нивомер, който показва какво е съдържанието на газ в съда и на базата на тези показания се прави извод какво количество газ има в този съд, както и че по отношение на по-малките съдове – газови бутилки, които са разнообразни по своя обем и предварително се знае в една бутилка колко газ има, е извършвано изброяване, въз основа на което се прави извод какво е количеството газ в съответната база. Твърди, че не е присъствал лично на нито една инвентаризация, че не помни дали е създавал документи за производствени аварии, както и че не знае как точно са правени инвентаризациите – дали за всеки отделен склад или общо за двата склада във Варна.

В проведено на 18 януари 2016 година открито съдебно заседание към доказателствения материал по делото са приобщени представените от трето лице – „Д.г.к.“ ООД, документи по опис, в т. ч. аналитичен регистър сметка 401 контрагент „И.г.к.“ АД за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г.; за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г.; за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. /л.143-л.197 от делото/, както и представените в проведеното на 7 септември 2015 година открито съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя документи, с които е работило вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, по опис.

С определение от 25.04.2016 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК , във вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК съдът е спрял производството по административно дело № 935/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, ІІ състав, до приключване на производството по административно дело № 4/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, образувано по оспорване на Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. издаден от началника на Митница Варна, потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници”. С решение № 4089/18.06.2018 г. Административен съд – София-град е отменил РА № 8/37/1 от 26.07.2013 г. издаден от началника на Митница Варна, потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници”, в частта, с която е определен акциз за липси в размера над 62 861,40 лв. и съответстващите лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд, съдът е отменил решение № 4089 от 18.06.2018 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4/2014 г., в частта му, в която е отменен РА № 8/37/1/26.07.2013 г., издаден от началник отдел „Последващ контрол“ при Митница Варна, потвърден с решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, в частта му, в която е установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за липси в размер на 135 807.69 лв. /сто и тридесет и пет хиляди и осемстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ и съответните лихви, както и в частта за разноските, и е отхвърлил жалбата на „И.г.к.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43 /съдебен адрес:***/ против частта от РА № 8/37/1/26.07.2013 г., издаден от началник отдел „Последващ контрол“ при Митница Варна, потвърден с решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, относно установеното с него задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за липси в размер на 135 807.69 лв. /сто и тридесет и пет хиляди и осемстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ и съответните лихви и е оставил в сила решението в останалата обжалвана част.

Констатациите на митническите обективирани в Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. издаден от началника на Митница Варна, потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници” са следните:

- Констатации за използван втечнен нефтен газ за моторно гориво в данъчния склад.

Установено е, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран складодържател е продавал на своите контрагенти втечнен нефтен газ, използван като моторно гориво и втечнен газ за битови нужди. След извършени насрещни проверки на дружествата, митническите органи са начислили акциз само за количествата по фактури за доставка на втечнен газ, използван като моторно гориво на основание чл.20,ал.1 и във вр. с чл.20,ал.2,т.3 и чл.32,ал.1,т.5 от ЗАДС за освободените за потребление количества втечнен нефтен газ. С решение № 578/22.11.2013 г. Директорът на Агенция „Митници“ е приел, че липсват доказателства , че доставеният втечнен нефтен газ на „Вива три БГ“ ЕООД, „ Галеника“ ЕООД и „Газова транспортна компания“ ЕООД в размер на 79 695,40 лв. е употребен като моторно превозно средство и е отменил РА в частта , с която е установено задължение за плащане на акциз в размер на 27 096,44 лв. ведно с дължимата лихва. В останалата част жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена.

- Констатации за липса на акцизна стока.

Установено е, че при ревизията извършена от митническите органи , не са представени протоколи за инвентаризация , не са доказани констатирани липси, от там не са доказана и констатирани фири, за които дружеството не е начислило акциз, поради което на основание чл.20,ал.1 и във вр.20,ал.2,т.8 и чл.32,ал.1,т.5 от ЗАДС митническите органи са начислили акциз за количествата втечнен нефтен газ , представляващи отписани от дружеството фири. С решение № 4089/18.06.2018 г. постановено по адм. дело № 4/2014 г. по описа на Административен съд-София град е отхвърлена жалбата на дружеството в частта на установените с РА задължения за акциз за липси в размер на 62 861,40 лв. и съответните лихви. Съдът е приел, че част от отчетените от дружеството липси представляват фири, които не следва да се облагат с акциз и които неправилно не са взети предвид при облагането. С решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд e прието, че „….неправилно административният съд е приспаднал от липсите за периодите м. април 2009 г. до м. август 2011 г. фирите, установени от СТЕ за периода м. декември 2008 г. – м. септември 2011 г. Установеният от вещото лице общ размер - 53 346.5263 кг. следва да бъде намален с фирите за месеците декември 2008 г., януари, февруари и март 2009 г. и септември 2011 г. в размер на 10 020.5987 кг. и липсите да се намалят с 43 325.9276 кг. /фири/.Неправилно също така съдът е приел, че са доказани липси само за тези периоди, за които по делото са представени заповеди за извършване на инвентаризация, протоколи за инвентаризации и заповеди за отписване на установените липси като фири /общо 238 233 кг./. За останалите периоди липсите са установени чрез представените от дружеството заповеди на изпълнителния директор, съгласно които констатираните при инвентаризацията липси в посочения размер следва да бъдат изписани като фири, и това изписване счетоводно е направено по кредита на сметка 304 „стоки“, „партида втечнен нефтен газ“ и по дебита на сметка 609/1 с описаните мемориални ордери /МО/. Такива заповеди са издадени за периода от м. януари 2010 г. до м. април 2010 г. и от м. юни 2010 г. до м. юни 2011 г. За периодите м. май 2010 г., м. юли и м. август 2011 г. не са представени протоколи за инвентаризация и заповеди, с които изпълнителният директор е разпоредил изписването на липси като фири, но такова изписване с посочените в РД МО е направено. Разпитаният свидетел С. Г., който е бил изпълнителен директор на „И.г.к.“ ЕАД от 2002 г. до 2011 г., дава показания, че фирите са изписвани счетоводно съобразно действащото законодателство и при съблюдаване на действащата законодателна уредба. Спазени са процедурите и инвентаризации са извършвани от назначената комисия.

Вписванията в счетоводните книги и мемориалните ордери, преценени по реда на чл. 182 ГПК заедно със заповедите на изпълнителния директор за отписване на констатираните при инвентаризацията липси като фири и заедно със свидетелските показания, потвърждават констатациите в РД за размерите на отчетените счетоводно фири, които са констатирани липси при инвентаризациите, правени ежемесечно в „И.г.к.“ ЕАД. С оглед изложеното констатираните с РА липси в размер на 627 646.8 кг. следва да бъдат намалени с установения от СТЕ експертиза размер на фирите - 43 325.9276 кг. Разликата в размер на 584 320.8724 кг. представлява липса, за която на основание чл. 20, ал. 1, т. 8 ЗАДС се дължи акциз със ставката по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗАДС /340 лв. за 1000 кг./АССГ е потвърдил РА в частта му, в която е установен акциз в размер на 62 861.40 лв. за липса в размер на 184 886.4737 кг. За разликата - 399 434.3987 кг. се дължи акциз в размер на 135 807.69 лв. Следва с оглед прецизност да се посочи, че върху установената с РА липса в размер на 627 646.8 кг. дължимият акциз е в размер на 213 399.91 лв., а не както е определен с РА – 237 314.15 лв. В писмената защита юрк. Ефремова потвърждава, че е налице такава разлика.“.

С оглед изложеното по-горе Върховният административен съд е приел, че решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установения с него акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в размер на 135 807.69 лв. и съответните лихви и вместо това да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в посочената част. В останалата част решението като правилно и законосъобразно е оставено в сила.

Предвид необходимостта от специални знания , съдът е допуснал ССчЕ със следните въпроси: 1. Да се посочи в табличен вид помесечно размера на потвърдените с РА № 8/37/1/26.07.2013 г., издаден от началник отдел „Последващ контрол“ при Митница Варна, потвърден с решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници“ задължения за акциз за употребения за моторно гориво втечнен нефтен газ; 2. Да изчисли помесечно в табличен вид дължимия ДДС по ЗДДС за употребения за моторно гориво втечнен нефнет газ при съобразяване с разпоредбата на чл.26,ал.3,т.1 от ЗДДС и разликата за довнасяне; Да посочи в табличен вид помесечно размера на потвърдените с решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд задължения за акциз, установени с РА, за липсващите количества втечнен газ, отписани от дружеството като фира; 4. Въз основа на дължимия от дружеството акциз , да изчисли помесечно в табличен вид дължимия ДДС по ЗДДС за липсващите количества втечнен нефтен газ, отписани от дружеството като фири, при съобразяване с разпоредбата на чл.26,ал.3,т.1 от ЗДДС, начисления от дружеството ДДС и разликата за довнасяне; 5. Да преизчисли данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък по ЗКПО на дружеството за данъчни периоди 2009 г.,2010 г. и 2011 г., като съобрази диспозитива на решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По ЗКПО

І. Относно начислени лихви за авансови вноски.

Според чл. 84 от ЗКПО месечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година, а съобразно разпоредбата на чл. 85 от същия закон, тримесечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Съобразно очертаната права уредба , както правилно са приели органите по приходите, на основание чл. 84 ЗКПО, ревизираното лице дължи месечни авансови вноски за 2010 г. По делото нито се твърди, нито се установява ревизираното лице да е внасяло авансови вноски в предвидения в чл. 90, ал. 1 ЗКПО срок, а именно до петнадесето число на месеца, за който се отнасят. Следователно на основание чл. 9 от ЗКПО за невнесените в срок авансови вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК (в редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.).Неоснователно жалбоподателят претендира, че авансовите вноски са недължими, тъй като не дължи и корпоративен данък за периода. Дължимостта на авансовите вноски не е обвързана от финансовия резултат , а от формираната печалба за предходната година, тъй като за периода 2008 г. дружеството декларира финансов резултат – данъчна печалба в размер на 837 751,44 лева. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

ІІ. Относно преобразувания в посока увеличение на финансовия резултат на основание чл.23,ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.26,т.2 и чл.10, ал.1 от с.з.

Както е посочено по-горе производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК до приключване на производството по административно дело № 4/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, образувано по оспорване на Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. издаден от началника на Митница Варна, потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници”. С решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението на АССГ в частта му, в която е отменен РА относно установения с него акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в размер на 135 807.69 лв. и съответните лихви и вместо това е постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството в посочената част е отхвърлена. Решението на АССГ е оставено в сила в останалата част.

Не се спори, че дружеството счетоводно е отразило по дебита на сч сметка 609 „Други разходи“ срещу кредита на сметка 304 „Стоки“ разходи за материали с основание „изписване на фири“ по периоди, както следва : за 2009 г. със сумата в размер на 167 185,66 лв., за 2010 г. със сумата от 222 316,26 лв. и за 2011 г. със сумата в размер на 137 798,86 лв.

На основание чл.23,ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.26,т.2 и чл.10 от ЗКПО с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2009 г. със сумата в размер на 167 185,66 лв., за 2010 г. със сумата от 222 316,26 лв. и за 2011 г. със сумата в размер на 137 798,86 лв.

Съгласно чл.26,т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. С разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводни разходи, които не се признават за данъчни цели, представляват данъчни постоянни разлики. Органите по приходите са приели, че липсва документална обоснованост на изписаните разходи за фири, което представлява нарушение на чл.23,ал.2 от Закона за счетоводството /отм./.

В хода на ревизията е установено, че на „И.г.к.“ ЕАД е извършена ревизия от Агенция „Митници“ във връзка с прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, приключила с издаването на Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013г. С него на ревизираното дружество са определени допълнителни задължения за акциз във връзка с установени продажби на втечнен нефтен газ в периода, попадащи в обхвата на ревизията. При извършената проверка от Митница Варна са установени продажби на акцизни стоки - количества втечнен нефтен газ /ВНГ/ въз основа на издадени фактури за продажби и за тези продажби са определени допълнителни задължения за акциз на осн. чл.20, ал.1 във вр. с чл.32, ал.1, т.5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Посочените по-горе липси на материални запаси /втечнен нефтен газ/, отписани като фири и съответно отчетени като липси са били предмет на ревизията на Агенция „Митници“ и Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. издаден от началника на Митница Варна, частично потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници”. Констатациите в РА са дали основание на органите по приходите да приемат , че осчетоводените от дружеството фири не могат да се признаят при формирането на финансовия резултат за периодите, тъй като не отговарят на изискванията на документална обоснованост.

По въпросът за доказани липси на гориво за спорните периоди, изключващи документалната обоснованост на осчетоводените от дружеството разходи за фири има произнасяне с решенията на АССГ и Върховния административен съд /посочени по-горе/. Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решене и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор – арг. чл. 298, ал. 1 ГПК. В случая тази идентичност е налице, тъй като именно констатациите в издадения от митническите органи РА, са дали основанието да се приеме, че отчетените от дружеството липси на материални запаси не са нормативно признат разход.

При определяне на стойностите, с които да се увеличи данъчния финансов резултат на дружеството на основание чл.26,т.2 от ЗКПО, следва да се вземе предвид решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд.

Съобразно приетото по делото заключение на ССчЕ от вещо лице М.Д., разликата между потвърдените непризнати липси/фири с решението на Върховния административен съд и РА са следните:

година	РА	Решение на ВАС	Разлика
2009 г.	167 185,66	149 927,69	17 257,97
2010 г.	406 852,28	386 667,10	20 185,18
2011 г.	137 798,86	104 225,49	33 573,37
Общо	711 836,80	649 820,28	71 016,52

Данъчният финансов резултат за периодите следва да се определи съобразно решението на Върховния административен съд и заключението на ССчЕ от вещо лице М.Д., което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и без противоречие с останалите доказателства по делото и е както следва:

2009 г.

Разликата между данъчната загуба съгласно РА – 540 910,15 лв. и определената съгласно решение№ 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. по описа на Върховния административен съд и работилата ССчЕ – 558 168,12 лв. е в размер на 17 257,97 лв.

2010 г.

Промяната в корекцията на непризнатите разходи за липси формира данъчна загуба в размер на 602 558,31лв.

2011 г.

Промяната в корекцията на непризнатите разходи за липси, формира данъчна загуба в размер на 1 018 572,41 лв.

ІІІ. Относно преобразувания в посока на увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО.

1.Относно преобразуван в посока на увеличение финансов резултат за периода 2008 г. и 2009 г. по реда на чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10,ал.1 и ал.2 и чл.77 от с.з. с отчетени от дружеството разходи за командировка.

Не се спори , че дружеството е отчело разходи за командировка за 2008 г. в размер на 5 503, 81 лв. и за 2009 г. в размер на 1158,21 лв. Спори се относно основанието за извършеното увеличение и дали тези разходи отговарят на изискването за документална обоснованост. Съгласно чл.10,ал.1 от Закона за счетоводството счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Неоснователна е жалбата срещу извършеното на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2008 г. и 2009 г. Съгласно отбелязаното в РА и в решението на ответника, за тези разходи не са представени изрично изискани документи - заповеди за командировки, отчети и разходни касови ордери. В хода на обжалването на РА по адм. ред са представени заповеди за командировки на лицата С. С. С., С.Л.Г. и Б.Л.Г. за периода 2009 г.. Моментът на представянето на писмените доказателства сам по себе си не обосновава извод за недостоверност на датите на съставянето им или на останалото им съдържание. Но посочените доказателства представляват частни документи без материална доказателствена сила. Верността на тяхното съдържание не може да бъде проверена чрез други документи удостоверяващи реалното извършване на разхода, не се представят пътни билети, фактури за нощувки, доклади за извършената работа. С оглед изложеното, правилен е изводът на ревизиращите органи, че разходите за командировки са осчетоводени в противоречие с нормативните изисквания на чл. 32 от Наредба за командировките в страната, поради което и така отчетените разходи, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО .

2.Относно преобразуван в посока на увеличение финансов резултат за периода 2008 г. по реда на чл.26,т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10,ал.1 и ал.2, чл.77, ал.1 от с.з. със сума в размер на 1 723,69 лв. , представляващи отчетени разходи за безвъзмездно предоставени стоки /ароматизатор и кафе/.

Разходът е осчетоводен в счетоводството на дружеството, но не са представени доказателства за вида и основанието му. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото. Осчетоводеният разход не отговаря на изискванията за документална обоснованост съгласно чл.10,ал.1 от ЗКПО и съдът също не може само въз основа на счетоводния запис за приеме, че отразява вярно стопанска операция. При липса на други доказателства за вида и основанието на отчетения от дружеството разход, не може да се приеме, че същият е документално обоснован. Правилно на основание чл.26,т.2 от ЗКПО посоченият разход не е признат за данъчни цели и преобразуването на финансовия резултат за периода в посока увеличение е съобразено със закона.

3.Относно преобразуван в посока на увеличение на финансов резултат за периода 2010 г. по реда на чл.26,т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10 и чл.77 от с.з. със сумата в размер на 39 778,35 лв./ 22 243,81 лв. и 17 534,54 лв./ представляващи отчетени разходи по дебита на сч. сметка 609.

В хода на ревизията от ревизираното дружество не са представени доказателства, въз основа на които е изписан разходът от 22 243,81 лв. Представена е единствено заповед №40/30.12.2010 г. на изпълнителния директор, съгласно която всички вземания от клиенти и задължения към доставчици, за които е изтекъл 5-годишен давностен срок, следва да се отпишат от баланса на дружеството. Не са представени доказателства кои задължения са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на задълженията, посочени в чл.46, ал.1 от ЗКПО. Предвид това, правилно е прието в хода на ревизията, че отчетеният по Дт на сметка 609 разход в размер на 22 243,81 лв. /26 903,81 лв.- 4660,00 лв./ е документално необоснован и не следва да бъде признат за данъчни цели.

По отношение на счетоводен запис- Дт на сч.сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт на сч. сметка 411 „Клиенти” за сума в размер на 17 534,54 лв. /стр.739/ в хода на ревизията е представена само Заповед №40/30.12.2010 г. на изпълнителния директор, съгласно която всички вземания от клиенти и задължения към доставчици, за които е изтекъл 5 годишен давностен срок, следва да се отпишат от баланса на дружеството.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПО, изр. второ в приложимата за периода редакция, разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от посочения закон. Разпоредбите на чл.37 от ЗКПО, в приложимата за периода 2010г. редакция определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1.изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;2.възмездно прехвърляне на вземането;3.производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;4.с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;5.преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;6.при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

В случая липсват доказателства за настъпили такива обстоятелства по отношение на отчетените разходи, следователно на осн. чл.34, ал.1 от ЗКПО тези разходи не следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Ще бъдат признати за данъчни цели в годината, в която настъпи някое от изброените в чл.37 от ЗКПО обстоятелства. В случая в тежест на ревизираното лице е да докаже, че са настъпили обстоятелствата по чл.37 от ЗКПО, за да бъде разходът по отписване на вземането признат за данъчни цели. Въпреки, че по надлежния ред са изискани доказателства в тази връзка, такива не се представени в хода на ревизията и в този на съдебното производство.

4.Относно преобразуван в посока на увеличение на финансов резултат за периода 2011 г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, вр. с чл.10 и чл.77 от с.з., със сума в размер на 50 499,22 лв., представляващи отчетени разходи за придобиване на дълготраен актив.

В тежест на ревизираното лице е да докаже верността на взетото счетоводно записване и доколко то е в съответствие с разпоредбите на материалния закон. За да се признае осчетоводеният разход, същият следва да отговаря на изискванията за документална обоснованост, съгласно чл.10,ал.1 от ЗКПО, т.е. да отразява вярно действителна стопанска операция. В хода на ревизионното производство въпреки дадените указания за представянето на документи установяващи верността на счетоводния запис, такива не са представени. Не се представят и в хода на съдебното производство , а само се навеждат доводи, че разходът е свързан с дейността на дружеството, че се вменяват несъществуващи задължения и т.н. Въпреки, че по надлежния ред са изискани доказателства в тази връзка, такива не се представени в хода на ревизията, нито в съдебното производство.

Както се посочи от страна на дружеството не са представени доказателства за основанието за направените счетоводни записвания по сметките. Не са представени и доказателства във връзка с кои дълготрайни активи са извършени отчетените разходи.

Непредставянето в хода на ревизията на писмени доказателства, от които ревизираното лице черпи изгодни за себе си права, поставя под съмнение съществуването на такива документи. Съгласно чл.37, ал.4, вр. ал.3 от ДОПК, уреждаща процесуална презумпция в случай, че задълженото лице не представи изисканите доказателства, органът по приходите може да приеме, че такива не съществуват и се преценяват само събраните в хода на производството доказателства.

При липса на каквито и да е други доказателства за основанието, въз основа на което е направено спорното счетоводно записване, не може да се приеме, че същото е извършено в съответствие със закона, поради което правилно и на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 и чл.77 от ЗКПО с отчетените разходи в размер на 50 499,22 лв. е преобразуван в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2011 г.

5.Относно преобразуван в посока на увеличение на финансов резултат за периода 2011 г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, вр. с чл.10 и чл.77 от с.з., със сума в размер на 26 883,90 лв., представляващи отписани разчети:

В хода на ревизионното производство при анализа на представената част от хронологичната ведомост на счетоводна сметка 609 „Други разходи” за 2011 г. са установени следните счетоводни записвания: Дт сметка 609 „Други разходи“ срещу Кт сметка 401 „Доставчици“ със сума в размер на 48 279,96 лв. От тази сума разходи в размер на 21 396,06 лв. представляват разходи за наем, а разликата в размер на 26 883,90 лв. представлява отписани разчети, за които не са представени доказателства за основанието, послужило за изписване на разхода. За направеното счетоводно записване дружеството не е представило доказателства, кои задължения са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на задълженията, посочени в чл.46, ал.1 от ЗКПО. Отделно от това е установено, че салдото на сметка 401 „Доставчици“ към 01.01.2011г. е в размер на 11 204,75 лв., т.е. по - малко отколкото са отписаните задължения, от където може да бъде направен извода, че на разход са отписани текущи задължения на дружеството, а не такива, за които е изтекъл давностния срок.

При липса на каквито и да е други доказателства за основанието, въз основа на което е направено спорното счетоводно записване, не може да се приеме, че същото е извършено в съответствие със закона, поради което правилно и на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 и чл.77 от ЗКПО с отчетените разходи в размер на 26 883,90 лв. е преобразуван в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2011 г.

6.По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 и чл.77 от ЗКПО със сумата в размер на 150 618,22 лв.

В хода на ревизията е установено, че през 2011 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи” срещу кредита на сметка 411 „Клиенти“ ревизираното дружество е осчетоводило сумата в размер на 150 618,22 лв. с основание - отписване на вземания. Съгласно представената хронология на смет 411 тази сума включва вземане в размер на 145 400,00 лв. от „Д.г.к.“ ООД по фактура от 2008г. и 5 218,22 лв. по фактури от 2006г.

Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗКПО, в приложимата редакция за периода 2011 г., разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. С чл.37 от ДОПК е регламентирано , че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи определени обстоятелства, изчерпателно изброени в разпоредбата.

В тежест на ревизираното лице е да установи настъпването на обстоятелствата по чл.37 от ДОПК. В хода на ревизията, въпреки че са изискани, не са представени доказателства, кои вземания са отписани и дали са изпълнени условията за признаване на разходите от отписване на вземанията, посочени в чл.37 от ЗКПО.

С жалбата по административен ред жалбоподателят е представил копие на договор за франчайз от 31.03.2008 г., сключен с „Д.г.к.” ЕООД, анекс към договора от 20.07.2011 г., Нотариален акт № 136 , т.І, рег.№ 2703, дело № 141 от 2008 г. и доклад за определяне на настояща стойност на задължение от 17.06.2011 г.

Съгласно договора за франчайз от 31.03.2008 г. и Нотариален акт № 136, т.І, рег.№ 2703, дело № 141 от 2008 г., „И.г.к.” АД учредява на „Д.г.к.” ЕООД право на ползване за срок от 20 години върху всички имоти, общо изградени с отстъпено право на строеж върху ПИ 72624.611.1 в гр.Добрич. Правото на ползване е учредено за сумата от 240 000 лв. без ДДС, която сума е платима по банков път на равни месечни вноски по 1200 лв. в продължение на 20 години. Съгласно подписания между страните анекс от 20.07.2011 г. страните се съгласяват да бъде извършено предсрочно пълно изплащане на дължимите за отстъпеното право на ползване месечни вноски до края на периода на ползване - 31.03.2008 г., които са дисконтирани към 20.07.2011 г. и съгласно извършена оценка от лицензиран оценител са в размер на 103 000 лв. Уговорено е, че плащането ще се извърши по банков път като окончателно плащане по фактура № **********/31.08.2008 г., издадена от „И.г.к.” АД. Посочената фактура не е представена, представена е извадка от аналитично записване, съгласно която на 31.07.2011 г. е дебитирана сметка 503 и е кредитирана сметка 411, ан. Сметка „Д.г.к.” ЕООД с получен превод в размер на 103 000 лв.

Данъчното третиране на разходите от обезценка на актив е дадено в разпоредбите на чл. 34 и 35 ЗКПО, съгласно които отчетените разходи от обезценка не се признават за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане /чл. 34, ал. 1/, а в годината на отписване на съответния актив от баланса на дружеството /чл. 35, ал. 1/.Неоснователно жалбоподателят претендира, че настоящата хипотеза не е обхваната от диспозицията на чл.34 от ЗКПО. Учредяването на срочно и възмездно ограничено право на ползване на недвижими имоти представлява продажба на дълготраен нематериален актив / в този смисъл е решение № 3505/18.04.2005 г. постановено по адм. дело № 6869/2004 г. по описа на ВАС/. Със сключения анекс от 31.03.2008 г. е намалена цената на учреденото с посочения НА право на ползване. Не се възприема становището на дружеството- жалбоподател, че в случая е намалена цената по сделка, дължима от ползвателя. За да е валидно осъществена, тази промяна следва да е извършена във формата, в която е извършена самата сделка. Тоест, следва да е спазена изискуемата от закона форма по чл. 18 ЗЗД.

Едва с редакцията на чл. 37 ЗКПО, в сила от 01.01.2014 г., се дава възможност за признаването на формирате по реда на чл. 34 ЗКПО временни разлики от непризнати разходи от обезценки и отписване на вземания да се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от шестте обстоятелства, посочени в чл. 37 ЗКПО. От посоченото става ясно, че вече е предвидена възможност тези временни разлики да могат да бъдат отлагани и за по-късен период. В случая, обаче, по отношение на спорния период е приложима редакцията на разпоредбата, действала през 2011 г., в която такава възможност не е предвидена. Цитираната разпоредба на чл. 37 ЗКПО, в сила от 01.01.2014 г., е материалноправна норма и няма обратно действие съгл. чл. 14 от ЗНА. По общото правило за действие на правните норми във времето, материалноправните норми се прилагат само за фактически състави, възникнали при действието им, освен ако не им е придадено обратно действие, а в случая такова няма допуснато. Правопораждащият факт е настъпил преди действието на новата материалноправна норма, която не го преурежда, поради което за настъпилия правнорелевантен факт се прилага разпоредбата в първоначалната й редакция

Представените в хода на ревизията и съдебното производство документи не удостоверяват, дали е изпълнено някое от условията за признаване на разходите от отписване на вземанията, посочени в чл.37 от ЗКПО. Видно от описаните документи дружеството е договорило нова цена на отстъпеното право на ползване, както и е променен начина на изпълнение на задължението - от плащане всеки месец в плащане наведнъж на цената на учреденото за период от 20 години право на ползване. Ревизираното дружество се е съгласило да отпише част от вземането си и именно това е посочено като основание в хронологичните записвания при отчитане на този разход.

Нормата на чл.34 от ЗКПО урежда, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37. От ревизираното лице не са представени доказателства, че през 2011 г. или в някоя от предходните години е настъпило някое от обстоятелствата, посочени в чл.37 от ЗКПО, което би било основание непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания по реда на чл.34 да бъдат признати през 2011 г., поради което правилно и законосъобразно е извършеното при ревизията преобразуване на финансовия резултат на за 2011 г. в посока увеличение със сумата от 150 618,22 лв.

В хода на съдебното обжалване е допусната ССчЕ, която имаше за цел след проверка в счетоводството на „Д.г.к.” ЕООД да установи има ли отразени в счетоводните регистри за периода 2006 г.- 2011 г. на дружеството покупки от „И.г.к.“ ЕАД, налице ли са първични и вторични счетоводни документи, търговски документи, какви счетоводни записвания и през кой период са отразени. Видно от отговора на вещото лице /стр.7 и стр.11 от заключението/, единственото счетоводно записване по отношение на договора за франчайз е при сключването му през 2008 г. Анексът от 20.07.2011 г., въз основа на който „И.г.к.” ЕАД твърди, че е отписало вземането си, не е намерил отражение в счетоводството на „Д.г.к.” ЕООД.

С оглед изложеното жалбата в тази част е неоснователна.

7. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 чл.77 от ЗКПО със сумата в размер на 2 482,00 лв.

В хода на ревизията е установено, че през 2011 г. по дебита на сметка 609 „Други разходи” срещу кредита на сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“ е отразена сумата в размер на 2482.00 лв. В хода на ревизията не са представени доказателства, кои вземания са отписани и дали са изпълнени условията за отписване на вземанията. Няма представени доказателства за заведени съдебни дела, ако има срещу кого са заведени и дали тези дела са свързани с основната дейност на ревизираното лице, за да бъде извършена преценка относно правилността на извършеното счетоводно записване.

В тежест на ревизираното лице е да докаже правилността на взетото счетоводно записване и доколко то е в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Въпреки, че по надлежния ред са изискани доказателства в тази връзка, такива не се представени в хода на ревизията, не са представени такива и с жалбата пред настоящата инстанция. Непредставянето в хода на ревизията на писмени доказателства, от които ревизираното лице черпи изгодни за себе си права, поставя под съмнение съществуването на такива документи. Съгласно чл.37, ал.4, вр. с ал.3 от ДОПК в случай, че задълженото лице не представи изисканите доказателства, органът по приходите може да приеме, че такива не съществуват и се преценяват само събраните в хода на производството доказателства.

При липса на каквито и да е доказателства за основанието, въз основа на което е направено спорното счетоводно записване, не може да се приеме, че същото е извършено в съответствие със закона, поради което правилно и на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 и чл.77 от ЗКПО с отчетените разходи в размер на 2482.00 лв. е преобразуван в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2011 г.

8. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО във връзка с чл.10 и чл.77 от ЗКПО със сумата общо в размер на 6 366,61лв.

В хода на ревизията е установено, че през м.06.2011г. на основание Протокол №106/30.06.2011г. и Протокол №107/30.06.2011г. за бракуване на ДМА е доначислен ДДС съответно 2200,00 лв. и 1 970,00 лв. През м.11.2011г. счетоводно е отразен Протокол №112/30.11.2011г., с който е доначислен ДДС в размер на 1 243,82 лв., а през м.12.2011г. на основание мемориален ордер (МО) № 453/31.12.2011г. с доначислен ДДС в размер на 1.64 лв. Като основание за доначисляването на ДДС е посочено „бракуване на ДМА“ и сумите са осчетоводени в подсметка 609/2 аналитична сметка 7 „Непризнати разходи за данъчни цели“.

Съгласно чл.28, ал.4 от ЗКПО не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл.79, ал.3 от ЗДДС на активи, непризнати по реда на ал.1-3. В случая ревизираното лице е отчело като разход именно данък, доначислен на осн. чл.79, ал.З от ЗДДС за бракувани ДМА, поради което правилно, на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО, посоченият разход не е признат за данъчни цели и с него е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение.

9. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. на основание чл.26, т.6 от ЗКПО във връзка с чл.10 и чл.77 от ЗКПО със сумата общо в размер на 16 793,83 лв.

В хода на ревизията не са представени доказателства за извършените счетоводни записвания. Съгласно разпоредбите на чл.26, т.6 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, поради което законосъобразно с обжалвания РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2011 г. в посока увеличение със сумата от 16 793,83 лв.

10. По отношение коригирана балансова стойност на УПИ 504, находящ се в с. Горни Богров и непризнати разходи в размер на 69 881,77 лв. за данъчен период 2010 г.

Органите по приходите са констатирали, че при издаване на РД е допусната техническа грешка по отношение на сумата, с която е коригиран финансовия резултат за отчетен период 2010 г. Сумата, с която органът по приходите приема, че следва да коригира финансовият резултат за 2010 г. е 69 881,77 лв., а не 98 388,67 лв. /балансовата стойност на продадения имот в с. Горни Богров/.

При анализ на счетоводните записвания на счетоводна сметка 609 „Други разходи” е установено следното счетоводно записване: Дт сметка 609 „Други разходи” срещу Кт на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДА“ със сумата в размер на 69 981,77 лв. От страна на ревизираното лице е представена Заповед №14/21.06.2010 г /стр.64/ на изпълнителния директор на дружеството, съгласно която направените разходи за проекти, консултантски услуги и проучвателни работи, свързани с горепосочения имот на стойност 69 981,77 лв., няма да бъдат използвани в дейността на дружеството и за тази цел следва да бъдат отписани от баланса на „И.г.к.” АД’. Имотът е продаден на физическо лице за сумата от 98 388,67 лв.

Съгласно МСС № 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване, т.15. Себестойността на един имот, машина, съоръжение или оборудване включва покупната цена, включително митата и невъзстановимите данъци върху покупката, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние за предвидената му употреба. Всички търговски отстъпки и възстановени суми се приспадат при изчисляване на покупната цена. Примери за преки разходи са: а) разходи за подготовката на обекта; б) разходи за първоначална доставка и обработка; в) разходи за монтаж; г) професионални хонорари, например на архитекти и инженери; д) предполагаемите разходи за демонтаж и отвеждане на актива и възстановяване на терена, до размера на начислената провизия според МСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи.

Т.23 от МСС 16 гласи, че последващите разходи, свързани с отделен имот, машина, съоръжение и оборудване, които вече са признати, трябва да се прибавят към балансовата сума на актива, когато е вероятно предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.

Посочените разходи неправилно са осчетоводени в сметка 609 „Други разходи”, в нарушение на цитираните разпоредби от МСС 16. Съгл. чл.77, ал.1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, предвид което правилно и законосъобразно с размера на тези разходи е преобразуван ФР на дружеството в посока увеличение.

11. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2012 г. на основание чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗКПО със сума общо в размер на 217,45 лв.

Жалбоподателят не оспорва извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2012 г., но счита, че със същата сума е следвало да бъде намален счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г.

В хода на ревизията е установено, че дружеството в отчетен период 2012г. е отчело разходи в размер на 217,45 лв. по фактури, касаещи отчетен период 2011 г., и участвали при формиране на финансовия резултат за 2012г. Органът по приходите е посочил, че за горните разходи е нарушен принципа на съпоставимост на приходи и разходи и принципа на текущо начисляване, регламентирани в чл.4, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството. Освен това разходите са за минал отчетен период и от тях дружеството не черпи стопанска изгода за ревизираната 2012 г. Т.е. разходът е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство. С основанието на чл.77, ал.1.от ЗКПО тези разходи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че неправилно отчетения разход следва да бъде отнесен към периода, в който е възникнал и същото не намира нормативно основание. Не намира нормативна основа и възражението на жалбоподателя за задължението на ревизиращите органи да отнесат неправилно отчетения през 2012 г. разход през отчетния период, в който този разход е възникнал.

По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2012 г. на основание чл.77, ал.1 и ал.2 от ЗКПО със сума общо в размер на 217,45 лв. Отделно от това, при липса на каквито и да е други доказателства за основанието, въз основа на което е направено спорното счетоводно записване, не може да се приеме, че същото е извършено в съответствие със закона, поради което правилно и на осн. чл.26, т.2 от ЗКПО вр. с чл.10, ал.1 и чл.77 от ЗКПО с отчетените разходи в размер на 17 534,54 лв. е преобразуван в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2010 г.

По ЗДДС

І. Относно корекция на ползвано право на данъчен кредит по реда на чл.79,ал.3 от ЗДДС и доначислен ДДС във връзка с направена констатация за липса на стока.

Предвид констатациите и посочените в Ревизионния доклад на Агенция Митници правни основания по Закона за акцизите и данъчните складове, и имайки предвид чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС, в хода на ревизията е определен допълнително изискуемия и дължим ДДС за установените с ревизията на Агенция „Митници“ извършени продажби на акцизни стоки по периоди и в размери, подробно описани в РД /стр.725-722 от преписката/.

Задълженията за ДДС установени на основание чл.79,ал.3 от ЗДДС са определени при съобразяване с констатациите на Ревизионен доклад № 8/29/1/29.04.2013 г., въз основа на който е издаден Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. от началника на Митница Варна, потвърден с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници”. С разпоредбата на 79,ал.3 от ЗДДС в приложимата редакция на закона е въведено изискването за регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, да начисли и да дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Данъчната основа на задълженията е определена съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗДДС , съгласно която разпоредба „Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката“. Спорът е формиран по въпроса за определянето на данъчната основа на задълженията на ДДС, съобразно размера на начисления акциз. Релевантна за правилното й установяване е преценката относно законосъобразността на издадения Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. от началника на Митница Варна, в потвърдената с Решение № 578/22.11.2013 г. на директора на Агенция „Митници” част.

При формирането на данъчната основа на задълженията по ЗДДС, органите по приходите са взели предвид установените задължения за акциз на основание чл.20,ал.2,т.8 от ЗАДС , съгласно изготвения в хода на ревизията на митническите органи РД № 8/29/1/29.04.2013 г. Съобразно приложимата разпоредба на чл.104,ал.1 от ЗАДС за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Предвид чл.118,ал.1,т.1 от ДОПК задълженията за акциз могат да се установят само с ревизионен акт. Ревизионният доклад не е акт , с който се установяват задължения за данъци и осигурителни вноски, а официален документ , който се издава в хода на ревизионното производство съдържащ констатации и предложения, не е индивидуален административен акт, нито изпълнително основание. Следователно неправилно при определянето на данъчната основа на задълженията по ЗДДС съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗДДС са взети предвид констатациите на ревизионния доклад изготвен в хода на ревизионното производство на митническите органи. Въпреки това и видно от работилата по делото ССчЕ задълженията за акциз установени с РА № 8/37/26.07.2013 г. на митническите органи за липсващите количества втечнен нефтен газ, отписани от дружеството като фири, съвпадат напълно с количествата на липсите, установени с РД или общо 697 983,56 кг.

Задълженията за акциз се установяват само с влязъл в сила ревизионен акт , т.е. при определянето на данъчната основа на задълженията на ДДС следва да се съобрази резултатът от предприетото оспорване на Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. от Началника на отдел „Последващ контрол“ при Митница Варна, в потвърдената с Решение № 578/22.11.2013 г. на Директора на Агенция „Митници” част. При определянето на задълженията за ДДС и установените липси на акцизната стока, следва да се зачете СПН на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 297 ГПК.

Видно от заключението на ССчЕ потвърдените с решение № 329/09.01.2019 г. постановено по адм. дело № 9792/2018 г. задължения за акциз установени с Ревизионен акт № 8/37/1/26.07.2013 г. от началника на Митница Варна за липсващите количества гориво – общо 584 320,8723 кг. / представени в Справка 10 към експертизата , л.457 от делото/ са в размер на 198 669,10 лв. Данъчните задължения за ДДС на основание чл.79,ал.3 от ЗДДС следва да се определят съгласно колона 10 на Приложение В към ССчЕ /л.470 от делото/.

ІІ. Относно определяне на данъчна основа и изискуем данък за извършени доставки на акцизни стоки.

При определянето на данъчните задължения за ДДС не е взето предвид обстоятелството, че с Решение № 578/22.11.2013 г. издадено от Директора на Агенция „Митници“ е отменен частично РА № 8/37/1/26.07.2013 г. на Началника на отдел „Последващ контрол“ при Митница-Варна и установените с РА задължения за акциз на основание чл.20,ал.1,т.1 от ЗАДС в размер на 91 253,62 лв. са намалени до размера от 64 157,18 лв. С решенията на първоинстанционния съд и съответно на касационната инстанция жалбата на дружеството в тази част е отхвърлена и съответно данъчната основа на задълженията за ДДС следва да се определи съобразно потвърдената част на РА на Началника на отдел „Последващ контрол“ при Митница-Варна

При съображенията изложени в т.І съдът намира, че размерът на начисления ДДС следва да се коригира. При определянето на задълженията за ДДС съдът взема предвид Справка 3 и Справка 4 на работилата по делото ССчЕ /л.452 и л.453 от делото/.

ІІІ. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „З.с.” ЕООД

В хода на ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5377,50 лв., по фактура №0... 120/05.06.2009 г. /л.608/ с данъчна основа 14 600,00 лв., ДДС 2 920,00 лв. и фактура №0... 121/05.06.2009 г. /л.608/ с данъчна основа 12 287,50 лв., ДДС 2 457,50 лв. с предмет на стопанската операция „труд и механизация”, издадени от „З.с.” ЕООД с ЕИК *********.

За упражняване на право на приспадане на данъчен кредит нормата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС изисква наличието на получена стока или услуга по облагаема доставка. Дефиницията за облагаема доставка е визирана в чл.12, ал.1 от ЗДДС. Това е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.

В хода на ревизията, от извършената насрещна проверка на доставчика „З.с.” ЕООД, както и предоставените налични при получателя - ревизираното лице, документи /само фактурите/ не се установява и доказва наличие на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, която да е основание за издаване на фактури и за начисляване на ДДС по тях.

Събраните доказателства обосновават извод, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на получателя, включени са в СД и Дневниците за покупки на получателя и в СД и Дневниците за продажби на доставчика, между страните е извършено плащане по сделката. Не се установи, че посочените фактури документират реална стопанска операция, както и вида на престацията във връзка с предмета на фактурите „доставка на труд и механизация“. Както е посочило и вещото лице М.М. в работилата по делото ССчЕ, поради липса на други съпътстващи документи към фактурите, като договори, приемо-предавателни протоколи, актове обр.19, количествени сметки и др. не може да се установи вида и количеството на фактурираните услуги „труд и механизация“, периода на извършването им и обекта, където са предоставени, съответно не може да се установи дали е настъпило данъчно събитие.

Представените писмени доказателства, както и работилата по делото ССЕ установяват изпълнението на формалните изисквания на Закона за счетоводството, за осчетоводяване на извършените доставки , както и извършеното разплащане между страните. Не се оспорва, а и се установява от събраните по делото доказателства спазването на формалните изисквания на ЗДДС, с оглед декларирането на доставките от изпълнителя и съответно от жалбоподателя. Изпълнението на формалните изисквания на закона не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е правомерно начислен, съответно е възникнало правото на данъчен кредит за получателя. Необходимо е да се установи, че данъкът е начислен при реално настъпило данъчно събитие, което не се установява чрез събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства.

В настоящия случай, данъчните органи оспорват възникването на това право по доставките на услуги и стоки с извода за липса на данни за реалното им предоставяне. Във връзка с изложеното, именно данъчният субект е този, който следва, в условията на главно пълно доказване, да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания за упражняване правото на данъчен кредит, включително и настъпването на реални данъчни събития по смисъла на чл.25 от ЗДДС, отразени в процесните фактури.

При съвкупната преценка на представените от ревизираното лице доказателства и релевираните от него доводи, съдът намира гореописаната доказателствена задача за неизпълнена, респективно – реалността на процесните доставки – за неустановена.

ІV. Относно начислен ДДС в размер на 526, 40 лв. за данъчен период м.03/2010 г. във връзка с осъществен ВОП.

В хода на ревизията е установени, че през данъчен период м.03.2010 г. „И.г.к.“ ЕАД декларира и отчита данъчна основа на ВОП в размер на 1407,91 евро - покупка на нивомери от „СА Рочестър Гейджес Интернешънъл“. За документиране на ВОП ревизираното лице като получател по доставката е издал протокол по чл.117 от ЗДДС с № 86/29.03.2010 г. с данъчна основа /левовата равностойност/ 2753,63 лв. и начислен изискуем ДДС в размер на 550,73 лв., отразен в справка-декларацията, дневника за покупките и продажбите за д.п.м.03.2010 г.

Видно от издадената фактура-инвойс № 11/2009/2804 от 26.03.2010 г. стойността на доставката е в размер на 2753,63 евро с левова равностойност 5385,36 лв. – посочена и като оборот по продажба в база данни на информационната система VIES за първото тримесечие на 2010 г. от посочения доставчик към българския получател - РЯ. От своя страна ревизираното лице е посочило стойност на ВОП в по-малък размер в системата VIES, а именно - 1407,91 евро, поради което възниква разлика от 1345 евро, равняваща се на 2 632 лв., представляваща неотразена стойност на ВОП при българския получател.

Режимът на самоначисляване, приложим при ВОП изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само ВОП) трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, а в настоящия казус приходните органи не твърдят това, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит. Начисляването от органа по приходите на ДДС за ВОП при законоустановения механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в общностното право в областта на Общата система на ДДС изискват да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на СЕС - решение по съединени дела 95/07 и С-96/07 (Еcotrade Spa) и решение по дело С-284/10 ("ЕМС - България Транспорт" ООД). СЕС категорично се приема, че когато няма данни доставката да е укрита, дори да не са изпълнени някои формалности, не се допуска практика, която от една страна допуска приходните органи да начислят ДДС, а от друга да не признават на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като това е в противовес с принципа на данъчен неутралитет. Жалбата в тази част е основателна.

С РА в частта по ЗКПО са установени задължения за авансови вноски за корпоративен данък – лихви в размер 2333,01 лв. и сума за възстановяване за данъчен период 2009 г. в размер на 30 236,18 лв. Тази сума не подлежи на корекция, видно от заключението ССчЕ изготвено от М.Д. /Справка 13 ,л.466 от делото/.

С оглед гореизложеното РА следва да се измени в частта на установените задължения за ДДС за данъчни периоди включени в календарното време от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., както следва:

Данъчен период	За разлика ВОП	За продажби на ВНГ	За липси	Без право на данъчен кредит	Общо/ лв.	Лихви/лв.
01.2009 г.		672,47			672,47	412,45
04.2009 г.		447,65	9 545,01		9 992,66	5798,39
05.2009		250,86	2 211,93		2 462,79	1402,97
06.2009			2 730,11	5 377,50	8 107,61 лв.	4535,55
07.2009		819,71	9427,36		10 247,07	5626,51
08.2009			2 654,66		2 654,66	1431,01
09.2009		7,48	5 714,44		5 721,92	3029,51
10.2009		283,22	4 987,61		5 270,83	2740,41
11.2009		512,72	1 498,08		2 010,80	1027,72
12.2009		1 330,79	3 413,67		4 744,46	2382,09
01.2010		2 542,72	2 635,40		5 178,12	2553,80
02.2010		673,55	4 193,82		4 867,37	2361,89
03.2010		1 210,04	3 600,19		4 810,23	2291.91
04.2010		621,62	4 303,94		4 925,56	2305,20
05.2010		202,30	7 500,18		7 702,48	3537,24
06.2010			3 969,19		3 969,19	1789,08
07.2010			4 326,69		4 326,69	1912,30
08.2010			4 359,38		4 359,38	1888,58
09.2010			9 178,33		9 178,33	3898,46
10.2010			4 187,45		4 187,45	1741,93
11.2010			6 362,10		6 362,10	2592,62
12.2010			7 861,40		7 861,40	3134,68
01.2011			5 458,74		5 458,74	2128,75
02.2011			4 779,54		4 779,54	1826,02
03.2011			3 195,74		3 195,74	1192,90
04.2011			2 759,56		2 759,56	1006,63
05.2011			4 214,70		4 214,70	1500,36
06.2011			4 034,11		4 034,11	1401,79
07.2011			1 475,01		1 475,01	499,62
08.2011		56,76	412,31		469,07	154,77
12.2011			5 238,15		5 238,15	1547,12
Общо/лв.:	0,00	9 631,89	136 228,80	5 377,50	151 238,19	69 652,26

При посочения изход на спора, на основание чл. 161 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да плати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 11 696,00 лв. / 50 лв.- платена държавна такса, 350 лв. – възнаграждение за ССчЕ, 300,00 лв.- възнаграждение за СХЕ, 2 396,00 лв.- възнаграждение за ССчЕ , 8 600, 00 заплатен адвокатски хонорар, удостоверено с фактура № 0….3373/01.04.2015 г. на л.200 от делот-/ изчислени съобразно уважената част на жалбата – 50 759,04 лв. и общия материален интерес от 273 982,50 лв., в размер на 2166,84 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид високата фактическа и правна сложност на делото и необходимостта от извършването на множество процесуални действия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

На основание чл.161 от ДОПК, във вр. с чл.8,т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателя следва да бъде осъден да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 762,23 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата за 223 223,46 лв. /общ размер на главница и лихви на установените с РА задължения за публични държавни вземания/. Изчислено по компенсация вземането е в размер на 2 595,39 лв.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.172, ал.1 от АПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК , съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на „И.г.к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400045-091-01/05.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 6/04.03.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/, гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчни периоди /д. п./ м.01.2009 г., д.п.м.02.2009 г., д.п.м.03.2009 г., д.п.м.04.2009 г., д.п.м.05.2009 г., д.п.м.06.2009 г., д.п.м.07.2009 г., д.п.м.08.2009 г., д.п.м.09.2009 г., д.п.м.10.2009 г., д.п.м.11.2009 г., д.п.м.12.2009 г., д.п.м.01.2010 г., д.п.м.02.2010 г., д.п.м.03.2010 г., д.п.м.04.2010 г., д.п.м.05.2010 г., д.п.м.06.2010 г., д.п.м.07.2010 г., д.п.м.08.2010 г., д.п.м.09.2010 г., д.п.м.101.2010 г., д.п.м.11.2010 г., д.п.м.12.2010 г., д.п.м.01.2010 г., д.п.м.01.2011 г., д.п.м.02.2011 г., д.п.м.01.2011 г., д.п.м.03.2011 г., д.п.м.04.2011 г., д.п.м.05.2011 г., д.п.м.06.2011 г., д.п.м.07.2011 г., д.п.м.08.2011 г. и д.п.м.121.2011 г. главница общо в размер на 184 725,28 лв. и лихви общо в размер на 86 024,21 лв., и е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение за д.п.2008 г., д.п.2009 г., д.п.2010 г., д.п.2011 г. и д.п.2012 г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2008 г.- данък за възстановяване в размер на 30 236,18 лв. и за д.п.2009 г. – лихви за авансови вноски в размер на 2 333,01 лв. и УСТАНОВЯВА: задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2008 г.- данък за възстановяване в размер на 30 236,18 лв. и за д.п.2009 г. – лихви за авансови вноски в размер на 2 333,01 лв. и задължения за ДДС за данъчни периоди /д. п./, както следва:

Данъчен период	Общо/ лв.	Лихви/лв.
01.2009 г.	672,47	412,45
04.2009 г.	9 992,66	5798,39
05.2009	2 462,79	1402,97
06.2009	8 107,61 лв.	4535,55
07.2009	10 247,07	5626,51
08.2009	2 654,66	1431,01
09.2009	5 721,92	3029,51
10.2009	5 270,83	2740,41
11.2009	2 010,80	1027,72
12.2009	4 744,46	2382,09
01.2010	5 178,12	2553,80
02.2010	4 867,37	2361,89
03.2010	4 810,23	2291.91
04.2010	4 925,56	2305,20
05.2010	7 702,48	3537,24
06.2010	3 969,19	1789,08
07.2010	4 326,69	1912,30
08.2010	4 359,38	1888,58
09.2010	9 178,33	3898,46
10.2010	4 187,45	1741,93
11.2010	6 362,10	2592,62
12.2010	7 861,40	3134,68
01.2011	5 458,74	2128,75
02.2011	4 779,54	1826,02
03.2011	3 195,74	1192,90
04.2011	2 759,56	1006,63
05.2011	4 214,70	1500,36
06.2011	4 034,11	1401,79
07.2011	1 475,01	499,62
08.2011	469,07	154,77
12.2011	5 238,15	1547,12
Общо/лв.:	151 238,19	69 652,26

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1400045-091-01/05.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 6/04.03.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/, гр. Варна при ЦУ на НАП в частта на увеличението на данъчния финансов резултат на основание чл.26,т.2 от ЗКПО за данъчен период 2009 г. – за горницата над 149 927,69 лв. до 167 185,66 лв.; за данъчен период 2010 г. за горницата над 386 667,10 лв. до 406 852,28 лв. и за 2011 г. за горницата над 104 225,49 лв. до 137 798,86 лв.

ОСЪЖДА „И.г.к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от управителя Й. А.Л. да плати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/, гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 595,39 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Административен съдия:

Номер на акта:	2057
Дата:	31 октомври 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия:	Веселина Тенчева Чолакова

Дело:	20157050700935
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	31 март 2015 г.

Решение по дело №935/2015 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта