№ 20690
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110157587 по описа за 2023 година
Предявени са от С. Б. К. срещу З. М. Ш. осъдителни искове с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от общо 1537,77 лева,
представяващи разходи по поддръжка на съсобствени между страните недвижими имоти,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 19.10.2023г., до окончателното
изплащане на сумата, както следва:
- за дворно място, находящо се в ***, цялото с площ 617 кв.м., представляващо имот с
планоснимачен № 1005 от квартал № 121 по плана на гр. Б., заедно с построената в него
сграда на етаж, тавански етаж и сутерен, състояща се от три стаи, кухня, две входни антрета,
клозет и стълбище за таванския етаж на етажа; една стая и тавански помещения на
таванския етаж; и зимнични помещения, част от които преустроени за обитаване, находящи
се в сутерена под първия етаж на сградата, разходи в общ размер от 1187,68 лева, от които:
ел.енергия, студена вода и природен газ - 1019,10 лв., кабелна телевизия - 98,04 лв.,
механизъм тоал. казанче - 5,33 лв., механизъм тоал. казанче - 6,66 лв., дръжка врата - 12,99
лв., смесител - 12,66 лв., проверка газова инсталация - 13,33 лв., платен данък (МДТ) - 50,44
лв., сторени в периода от 01.05.2022г. до 30.09.2023г.;
- за недвижим имот: апартамент № 42, находящ се в ***, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,01 квадратни метра, разходи
в общ размер от 350,09 лв., от които такса вход- 59,50 лв., ТЕЦ 2021-2022г. - 144,08 лв., ТЕЦ
2022-2023г. - 145,05 лв., ел.енергия - 1,46 лв., сторени в периода от 01.05.2022г. до
30.09.2023г.
Ищцата твърди, че ответникът /бивш нейн съпруг/ и синът им обитават следния
1
недвижим имот: дворно място, находящо се в ***, цялото с площ 617 кв.м., представляващо
имот с планоснимачен № 1005 от квартал № 121 по плана на гр. Б., заедно с построената в
него сграда на етаж, тавански етаж и сутерен, състояща се от три стаи, кухня, две входни
антрета, клозет и стълбище за таванския етаж на етажа; една стая и тавански помещения на
таванския етаж; и зимнични помещения, част от които преустроени за обитаване, находящи
се в сутерена под първия етаж на сградата. Посочва, че собственици на имота са ответника,
синът на страните- М. З.в Ш., и дъщеря им- А. З.ва Ш.а, като ищцата има запазено правото
на ползване върху 1/2 идеална част от имота. Посочва, че бракът им е прекратен на
29.11.2018г. с Решение на СРС, 92- ри състав, гр. дело № 54849/2018г. Навежда твърдения,
че от месец май 2022г. З. Ш. е спрял да заплаща разходите по обитавания от него
горепосочен имот, като същите по поддръжка на недвижимия имот се заплащат от нея.
Твърди, че притежава заедно с ответника още един недвижим имот - апартамент № 42,
находящ се в ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88,01 квадратни метра, разходите по поддръжка на който за периода от
май месец 2022г. до настоящия момент също се заплащат изцяло и единствено от нея.
С уточнителна молба от 24.11.2023г. ищцата е посочила, че претендира за къщата в
гр. Б. общо 1187,68 лева, от които ел.енергия, студена вода и природен газ - 1019,10 лв.,
кабелна телевизия - 98,04 лв., механизъм тоал. казанче - 5,33 лв., механизъм тоал. казанче -
6,66 лв., дръжка врата - 12,99 лв., смесител - 12,66 лв., проверка газова инсталация - 13,33
лв., платен данък (МДТ) - 50,44 лв, а за апартамента в ж.к. Люлин- 350,09 лева, от които
такса вход- 59,50 лв., ТЕЦ 2021-2022г. - 144,08 лв., ТЕЦ 2022-2023г. - 145,05 лв., ел.енергия -
1,46 лв., сторени в периода от 01.05.2022г. до 30.09.2023г. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че къщата в гр. Б. се ползва съвместно от ищцата и от
сина им М. Ш., като за банята в имота е закупил „мека връзка“ за биде за 17,40 лева и
батерия за 40 лева, а за апартамента в ж.к. „Люлин“ - 6 броя брави, патрони и дръжки на
обща стойност 300 лв., балатум за 200 лв. и 5 броя „лед лампи“ за 20 лв. Навежда твърдения,
че на 24.01.2024г. превел на ищцата чрез „Easy Pay“ сумата 1100,00 лв. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове за сумата от 1100 лева като погасени чрез плащане, а в
останалата им част да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Със становище от 29.02.2024г. С. К. е посочила, че по делото не са представени
доказателства, че ответникът е сторил разходи за имота. Твърди, че балатумът е лична вещ
на ответника, като същият се намира на руло в апартамента. Признава сторения от
ответника разход за 1/2 част от сумата за батерия и гъвкави връзки в банята, които били
консуматив за поддръжка на имота и били подменени поради авария. Сочи, че сумата от
1100 лева била изпратена, но не била получена поради несъответствие в платежното
нареждане на името й, поради което сумата била още дължима. Поддържа, че
претендираните от нея суми касаели период от 01.05.2022г. до 30.09.2023г. От 01.10.2023г.
до момента имало нови натрупани суми за консумативни разноски, които З. Ш. продължавал
2
да не плаща.
Със становище от 07.03.2024г. С. Б. К. е посочила, че ответникът ползва всички
помещения в къщата, включително всекидневна и кухня. Оспорва сторените разходи за
апартамента в ж.к. „Люлин“.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС ищцата следва да докаже, че страните в
процесния период са били съсобственици на процесните имоти, както и размера на
сторените разходи по поддръжка на недвижимите имоти.
В конкретния случай с определението от 16.04.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 20.06.2024г., съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
че С. Б. К. е дарила на М. З.в Ш. и А. З.ва Ш.а 1/2 идеална част от жилищна сграда,
находяща се в гр. Б., ***, както и че е запазила вещно право на ползване върху имота; че С.
Б. К. и З. М. Ш. са съсобственици при равни квоти на апартамент № 42, находящ се в ***;
както и че с Решение № 549236 от 29.11.2018г., постановено по гр. дело № 54849/2018г. по
описа на СРС, 92-ри състав е прекратен бракът между З. М. Ш. и С. Б. К..
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетите
препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том Първи, рег. № 7436,
дело № 94/2022г. по описа на нотариус И.П., препис от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 55, том LLXIII, дело № 22702/94г. на нотариус Д.Д., както и препис от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том Втори, рег. № 4526,
дело № 336/2004г. на нотариус Е.К..
От приетия препис от Решение № 549236 от 29.11.2018г., постановено по гр. дело №
54849/2018г. по описа на СРС, 92-ри състав се установява, че бракът между страните е бил
прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. С цитираното решение е било
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, както следва: по време
на брака съпрузите са придобили в режим на семейна имуществена общност следните два
недвижими имота: семейно жилище на страните, придобито през 1994г., находящо се в гр.
Б., *** и апартамент № 42 в ***, придобито през 2004г. В т. 3 е посочено, че семейното
жилище, находящо се в гр. Б., *** ще се ползва съвместно от страните. В т. 4 е посочено, че
придобитите по време на брака недвижими имоти след развода остават за страните в
обикновена съсобственост.
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че в процесния период ищцата С. Б. К. е заплатила дължимите за процесните имоти цени на
ел. енергия, вода и природен газ, кабелна телевизия, вноски към Етажната собственост,
топлинна енергия, както и е сторила разходи за механизъм на тоалетно казанче, дръжка на
врата, смесител и е заплатила такса за извършена проверка на газова инсталация, всички на
обща стойност от 1537,77 лева.
3
С оглед на гореизложеното по делото не е спорно, че С. К. е сторила разходи за
консумативи на съсобствените на страните недвижими имоти за процесния период на
посочената в исковата молба стойност.
По отношение на изложените от ответника съображения, касаещи размера на
процесните претенции съдът намира следното:
Въведеното твърдение, че ответникът през деня отсъства от жилището, находящо се в
гр. Б., ***, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, доколкото по делото не е
спорно, че страните съвместно обитават съсобствения им имот, респ. са пасивно
легитимирани да отговарят за задълженията за поддържането му съобразно притежаваните
от тях квоти в съсобствеността. В настоящия случай, както беше посочено, по делото не е
спорно, а и се установява, че ответникът е съсобственик в процесния имот като притежава
1/2 от същия. Обстоятелството дали и в какъв обем се ползват имотите от съсобствениците е
неотносимо към процесната претенция. Още повече, в конкретния случай претендираните
суми, касаещи имота в гр. Б. са за 1/3 от сторените консумативни разходи с оглед на
посоченото в исковата молба обстоятелство, че в имота живее синът на страните- М. Ш..
На следващо място, по отношение на твърдението на ответника, че е сторил разходи
за съсобствените им имоти в размер на общо 577 лева, съдът намира, че в настоящото
производство не е предявена насрещна претенция от страна на ответника, респ. не е
въведено в срока по чл. 131 ГПК възражение за прихващане с посочените суми. На
следващо място по делото не са ангажирани и доказателства от страна на ответника за
сторените от него разходи за процесните имоти.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковите претенции са основателни и
ответникът в качеството му на съсобственик в процесните имоти следва да отговаря за
тежестите на общата част съразмерно с частта си съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. В случая за
сторените разходи за консумативи и поддръжка на процесните имоти.
Изрично следва да бъде посочено, че съдът не е бил сезиран с претенция за сторени
разходи за подмяна на дограма през 2019г., в който смисъл са и изявленията на ищцата
лично в проведеното съдебно заседание на 26.09.2024г. В съдебното заседание С. К. е
заявила, че отделно има претенции за плащане на дограма в размер на 310,50 лева, която не
е била включена в сумата от 1537,77 лева. Процесуалният представител на ищцата е заявил,
че претенцията за 310,50 лева за дограма не е вписана с исковата молба, така че същата не
следва да се взема предвид. Претендират сумите така както са описани в исковата молба и са
възприети в доклада.
На последно място, между страните не е спорно, че на 24.01.2024г. З. Ш. е превел в
полза на ищцата С. К. сумата от 1100 лева с основание „разходи“. Горното обстоятелство се
установява и от приетата разписка от 24.01.2024г.
По отношение на извършеното от ответника плащане в хода на процеса, съдът
намира следното:
Основанието, на което е извършено едно плащане, т.е. причината, поради която
4
плащането е извършено, е от съществено значение в отношенията между платеца и
получилото плащането лице, като меродавна за това е волята на платеца. Разпоредбата на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД намира приложение само при наличието на няколко еднородни задължения,
т.е. ако по делото е установено по категоричен начин, че действително извършилият
плащането длъжник е имал към момента на плащането няколко еднородни задължения към
същия кредитор. Ако длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички
извършени спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг. При наличие на спор
между длъжника и кредитора относно основанието, на което е извършено плащането, в
тежест на всеки един е да установи наличието на основанието, на което твърди, че
плащането е било извършено. Така и Решение № 1183 от 04.12.2008г., постановено по гр.
дело № 4557/2007г. на ВКС.
В конкретния случай въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е
заявил кои конкретни свои задължения погасява със сумата от 1100 лева, нито ищцата е
заявила кои свои вземания счита, че са останали непогасени.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2024г. процесуалният представител на
ответника е заявил, че сумата от 1100 лева следва да се счита погасителна за предявената
претенция.
С оглед на изявленията на страните и липсата на посочено основание в приетата
разписка съдът намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
Съгласно същата този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не
е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата.
В конкретния случай се касае за еднакво обременителни задължения, поради което в
изпълнение на горецитираната разпоредба със сумата от 1100 лева следва да се погасят най-
старите задължения. От посоченото в уточнителната молба от 24.11.2023г. и таблицата,
приложена към исковата молба /л. 21 от делото/ се установява, че със сумата от 1100 лева
ответникът е погасил задълженията си за двата имота до м.02.2023г. изцяло и частично за
м.03.2023г.
С извършеното плащане ответникът е погасил задълженията си за имота в гр. Б. за
периода от 01.05.2022г. до 29.02.2023г. включително, представляващи суми за ел. енергия,
газ, студена вода, кабелна телевизия, механизъм тоал. казанче, местни данъци, дръжка врата
и такса проверка газ, всички в общ размер от 915,96 лева. Поради което предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 271,72 лева, представляваща разходи за поддръжка на
имота в периода от 01.03.2023г. до 30.09.2023г., а именно неплатени суми за ел. енергия, газ,
студена вода, кабелна телевизия, смесител и тоалетно казанче, като следва да бъде отвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1187,68 лева, включваща
5
сторени разходи за ел. енергия, вода, газ, кабелна, дръжка за врата, проверка газ, местни
данъци и механизъм тоалетно казанче, заплатени в периода от 01.05.2022г. до 29.02.2023г.
По отношение на имота в гр. София, ж.к. Люлин са заплатени суми в размер от
184,04 лева, представляващи дължими такси към ЕС, топлинна енергия за периода от 2021-
2022г. и ел. енергия, заплатени в периода от 01.05.2022г. до 29.02.2023г. Останали са
неизплатени задължения в размер от 166,05 лева за периода от 01.03.2023г. до 30.09.2023г.,
представляващи цена на топлинна енергия за отоплителен сезон 2022/2023г. и такси вход
към ЕС.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни за сумата от общо
437,77 лева, от които 271,72 лева за имота в гр. Б. и 166,05 лева за имота в гр. София, ж.к.
Люлин, а за разликата над уважените размери до пълните предявени размери исковете
подлежат на отхвърляне поради извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ответникът е бил канен да
заплати сторените консумативни разходи с изпратени и неоспорени имейли, както и с
телепоща от 25.08.2023г., като въпреки получените покани същият не е заплатил процесните
суми, поради което е станал повод за завеждане на настоящото дело. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в общ размер от 100 лева, като претендира разходи за банкови
референции в размер на 24 лева, копирни услуги в размер на 20,94 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. По делото са представени доказателства за сторените
разноски, както и договор за правна защита и съдействие от 12.10.2023г. В проведеното
съдебно заседание на 26.09.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал
възражение за прекомерност на претендираните разноски. На първо място, съдът намира, че
сторените разноски за такси за банкови плащания не представляват разноски по смисъла на
чл. 78 ГПК и не следва да бъдат присъждани на ищцата. На следващо място, по
релевираното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар съдът
намира, че както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е
обвързан от минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност
на делото /каквато в случая липсва- по делото не са приети експертизи, не са изслушвани
свидетели и не са ангажирани множество писмени документи/; 2/ обема на извършената от
представителя защита /подаване на искова молба и явяване в две съдебни заседания/; 3/
защитаваният материален интерес по исковете /1537,77 лева/. При приложение на
гореописаните критерии съдът намира, че възнаграждение в размер на 453,78 лева
съответства на същите. С оглед на което на ищцата следва да се присъдят разноски в общ
размер от 574,72 лева /453,78 + 20,94+100/.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на С. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 271,72 лева,
представляваща разходи по поддръжка на съсобствен имот, находящ се в ***, изразяващи се
в заплатени ел. енергия, студена вода и природен газ, кабелна телевизия, механизъм
тоалетно казанче, смесител, сторени в периода от 01.03.2023г. до 30.09.2023г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба - 19.10.2023г., до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1187,68 лева, включваща сторени разходи за ел. енергия, вода, газ,
кабелна, дръжка за врата, проверка газ, местни данъци и тоалетно казанче, заплатени в
периода от 01.05.2022г. до 29.02.2023г. поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на С. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 166,05 лева,
представляваща разходи по поддръжка на съсобствен имот- апартамент № 42, находящ се в
***, изразяващи се в заплатени такси за вход и ТЕЦ 2022-2023г., сторени в периода от
01.03.2023г. до 30.09.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -
19.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 350,09 лева, включващи
сторени разходи за топлинна енергия за периода от 2021-2022г., такси за вход и ел. енергия,
заплатени в периода от 01.05.2022г. до 29.02.2023г., поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на С. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 574,72 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7