№ 20779
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110150330 по описа за 2021 година
Предявен е от „Сартен България“ ЕООД ,ЕИК : ********* / с предишно
наименование „Сартен България“ ООД/ срещу „Мерск България Лимитид“ ЕООД
осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата в размер на 3 556.73 лева, с която се е обогатил неоснователно като
получена без правно основание.
Ищецът твърди, че на 26.01.2021 г. по електронната поща на Хасан Ахмед Манчо -
служител на ищцовото дружество е получена фактура № **********/21.01.2021 г., издадена
от „Мерск България Лимитид“ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумата от 3
556.73 лева, като е посочено основание за плащане „унищожено оборудване – контейнер с
№ MRKU7329096“. Посочва, че в отговор на запитване за какво се отнася фактурираната
сума, ответното дружество е уточнило, че последната касае ремонт на забележки или
пълното унищожаване на контейнер, установени при предишен износ. Сочи, че на
28.01.2021 г. ищцовото дружество е направило възражение, че не дължи процесната сума,
тъй като цитираният контейнер е натоварен от доставчик на „Сартен България“ ООД, с
който е договорено условие на доставка CFR Варна и отговорността по доставката до
пристанище Варна се носела от самия изпращач, което не правело ищцовото дружество
страна по сделката по наемането на контейнера, като твърди, че същият контейнер бил
претоварен в Марпорт – Република Турция, като нямало отбелязани записки за щети или
подобна информация, която да е стигнала до знанието на ищеца, както и че такива не са
установени при пристигането на контейнера на пристанище Варна. Посочва, че контейнера
не е напускал пределите на пристанището, а стоката е натоварена на камиони. Твърди, че на
17.12.2020 г. е съставен протокол, от който било видно, че по процесния контейнер нямало
забележки, като впоследствие било издадено нареждане за експедиция на стоката след
деконтейнеризация № 82220/2020-12-14, което било подписано от ответното дружество,
като отново липсвали отбелязвания за наличието на повреда на контейнера. Сочи, че с
покани с изх. № 16/04.03.2021 г. и изх. № 17/11.03.2021 г., съответно получени от ответника
на 08.03.2021 г. и на 15.03.2021 г., поканил последния да издаде кредитно известие към
процесната фактура, но поканите останали безрезултатни и тъй като ищецът отказал да
1
заплати сумата по фактура № **********/21.01.2021 г. ответникът го маркирал като
„неактивен клиент“, което от своя страна създало пречка за освобождаването на 9
контейнера, които ищцовото дружество очаквало от Хандан на 25.05.2021 г. по доставка
BL20852220, поради което на 25.05.2021 г. ,чрез платежно нареждане заплатил на ответника
процесната сума. Счита, че с платената от него сума ответното дружество се е обогатило
неоснователно, тъй като сумата е получена без основание, поради липсата на доказателства,
че стоката на ищцовото дружество е нанесла вреди на контейнер с № MRKU7329096. По
така изложените доводи предявява настоящия иск. Претендира разноски.В с.з. се
представлява от процесуален представител,който поддържа иска,подробни съображения
излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Навежда възражение за ненадлежна пасивна процесуална
легитимация, като твърди, че надлежна страна в процеса би трябвало да е „Мерск Лайн“, тъй
като между същия и ответното дружество е налице договор за представителство и
последното действа от името и за сметка на „Мерск Лайн“, като в този смисъл твърди, че
обогатяване, ако има такова, е в негова полза. Възразява, че искът е недопустим и поради
липса на международна компетентност на българския съд, като твърди, че ако надлежна
страна би бил „Мерск Лайн“ Дания, то съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012
на Европейския парламент на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
международно компетентен да разгледа спора е съдът по местоживеене на ответника,
респективно седалище и адрес на регистрация на юридическите лица, а именно съдът в
Кралство Дания. Оспорва иска и като неоснователен. Посочва, че е налице превозен договор
– коносамент, издаден от превозвача „Мерск Лайн“ с посочен товародател от Китай и
получател – ищцовото дружество, като твърди, че процесният контейнер е вписан в този
коносамент. Не оспорва, че контейнер № MRKU7329096 е послужил за опаковането на стока
на ответното дружество, но навежда, че същият е собственост на „Мерск Лайн“ и че за
транспорта на стоката са били ангажирани „Мерск Лайн“ чрез агента им в България - „Мерск
България Лимитид“. Навежда, че с подписването на Условията на договора за превоз
ищецът се е съгласил с последните, като съгласно т. 15.4 от същите, се е задължил да върне
контейнерите празни, чисти и в същото състояние, в което са получени, в противен 3 случай
е отговорен за всеки възникнал. Посочва, че съгласно т. 11.4 от Условията на договора за
превоз, изпращачът следва да инспектира контейнерите преди използването, т.е. ако е имало
забележки в коносамента или в други документи при товаренето, то търговецът би могъл
лесно да докаже, че повредата не е възникнала по време на превоза, като твърди, че в
конкретния случай не е било така и разход съгласно т. 15.5 от Условията на договора за
превоз, търговецът, респективно ищецът е следвало да обезщети превозвача за всяка загуба
и/или повреда на контейнера. Посочва, че в крайната дестинация, съгласно разтоварителен
акт за техническо състояние, издаден от лицензиран пристанищен оператор – Пристанище
Варна ЕАД и имащ характер на официален документ, било установено и констатирано, че
контейнерът е повреден - с издут под. Навежда, че цитираният акт е с дата 15.12.2020 г., а
стоката била освободена на 17.12.2020 г., предвид което можело да се приеме, че повредата
на процесния контейнер е причинена по време на превоза на стоката. Посочва, че съгласно
договора за агентство ответникът организирал ремонта на увредения контейнер, като
впоследствие калкулирал и фактурирал стойността на същия на задълженото лице –
получател на стоката, т.е. ищцовото дружество. Навежда твърдение, че е налице
извънсъдебно признание на дълга чрез плащане на процесната фактура. По така изложените
доводи моли за прекратяване на делото, алтернативно - за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.В с.з. се представлява от процесуален представител,който поддържа
възраженията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД връщане на
сумата в размер на 3 556.73 лева , платена от ищеца на ответника , с която последния се е
обогатил неоснователно като получена без правно основание.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД , следва ищецът да
докаже , че е заплатил претендираната с исковата молба сума ,а ответникът е този, който
трябва да установи съществуването на основанието за получаването й , респ. за задържането
й.
Не е спорно между страните че по делото е налице превозен договор – коносамент,
издаден от превозвача „Мерск Лайн“ с посочен товародател от Китай и получател –
ищцовото дружество като контейнер № MRKU7329096 e вписан в този коносамент.
Същият е послужил за превоз на стока с получател „Сартен България“ ООД ,като е
видно ,че от страна на изпращача не са вписани забележки при товаренето в коносамента
или в други документи.
Не е спорно и че е издадена от „Мерск България Лимитид“ ЕООД фактура №
**********/21.01.2021 г. на стойност 3 556.73 лева, с основание за плащане „унищожено
оборудване – контейнер с № MRKU7329096“ и че на 25.05.2021 г., чрез платежно
нареждане, „Сартен България“ ООД е заплатил на „Мерск България Лимитид“ ЕООД сума в
размер на 3556.73 лева.
Предвид това съдът приема,че е налице договор за превоз на товар в открито море,
съгласно който превозвачът следва да предаде на посочено в коносамента като получател
лице, предоставения му от изпращача товар, в конкретния случай – „Сартен България“ООД
,на чиято заповед е издаден коносамента.
Коносаментът е доказателство за сключения превозен договор и удостоверява
правото на разпореждане с товара, т.е. представлява товаро -разпоредителен
документ/титул/. Именно поради това предаването на коносамента обективира и предаване
на стоката/товара на легитимираното от превозния документ лице, респ. прекратяване на
превозния договор поради постигане на целта му. По своята правна същност коносаментът е
едностранно издаден от превозвача писмен документ, съдържащ удостоверение, че е
получил предадените за превоз товари, както и гаранция на същия, че ще ги предаде в
посоченото пристанище на легитимирания притежател на коносамента.
Макар в него да се възпроизвежда голяма част от съдържанието на превозния
договор, коносаментът не е договор за морски превоз. Посочването на клаузите от
превозния договор има само информативно значение за получателя на стоката, който по
правило не участва при сключване на самия договор. Коносаментът по начало се ползва с
обвързваща доказателствена сила в отношенията между превозвача и легитимирания
получател на товара. Такова е предназначението на договора за превоз на товари съгласно
чл. 101 вр. чл. 103 от КТК. Няма спор, че е налице такъв договор, по който получателя на
товара и ищец по спора е встъпил като страна с пристигане на кораба в пристанище Варна,
респ. с необходимостта да получи товара. Коносаментът доказва факта на приемане на
товара за превоз от превозвача и волеизявлението му, че се задължава да предаде товара на
посочения товарополучател. Получателят на товара по превозния договор не е трето
ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, а в определен момент от развитието на
превозното правоотношение става страна по договора на мястото на изпращача.
Именно поради изложеното ,ищеца се явява обвързан и от ОУ на превозвача ,като
съгласно т.15 от ОУ за превоз е солидарно отговорен ,в качеството си на получател с
товародателя.
Съгласно т.15.4 от ОУ за превоз ,задължение на търговеца е да върне
предоставените му контейнери за превоза на стоката му празни,чисти и в същото състояние
3
,в което са получени ,като в случая се доказва ,че процесния контейнер ,собственост на
превозвача е бил използван за превоз , а съгласно Акт за техническо състояние ,съставен от
„Пристанище Варна“ЕАД-Запад за това ,че са били разтоварени на 16.12.2020год.
повредени контейнери,между които и процесния,пристигнали на пристанище Варна на
15.12.2020год.
Възражението на ищеца ,че стоката от контейнера била освободена на
17.12.2020год.,без да е посочена повреда на същия е неоснователно ,тъй като контейнерите
са разтоварени на 16.12.2020год ,при което разтоварване е констатирана и повредата на
процесния контейнер ,поради което се налага извода ,че същата не е настъпила при
разтоварването ,а при превоза и следва да се приеме ,че търговецът е отговорен за разхода на
собственика по отстраняване на повредата на предоставения му контейнер,съобразно т.15.5
от ОУ на превоза.
Това задължение ,както бе посочено е солидарно ,поради което съда приема ,че
превозвача е имал право да го изисква от ищеца,в качеството му на получател на стоката,за
превоза на която е бил използван контейнера.
Не се доказва ,че тази повреда е възникнала при товаренето или че контейнера е бил
лошо състояние към този момент ,предвид ,че както бе посочено ,изпращача ,чиято е
отговорността да прегледа стоката и контейнера /т.11.4 от ОУ/ не е вписал забележки при
товаренето в коносамента или в други документи.
Ето защо ,следва да се приеме ,че повредата е възникнала по време на превоза
,констатирана е при разтоварването на 16.12.2020год. ,предвид ,че в акта ,издаден от
лицензирания пристанищен оператор е посочено ,че същия е повреден /с издут под/ .
Предвид изложеното ,ищеца като получател на стоката е бил отговорен за разходите
за ремонта на контейнера,собственост на превозвача,послужил за превоз на същата.
При тези обстоятелства съдът приема ,че плащането на 21.05.2021год. на сумата от 3
556.73 лева от страна на ищеца , с основание за плащане „унищожено оборудване –
контейнер с № MRKU7329096“ на ответника не е лишено от правно основание.
Също така в конкретния случай ответника е действал като агент на собственика на
превозвача и собственик на контейнера Мерск Лайн ,като съгласно Договора за
представителство , „Мерск България Лимитид“ ЕООД има задължение да се грижи за
своевременното събиране на навло ,такси и други приходи,дължими на Мерск Лайн като
осигурява своевременното превеждане на сумите ,в съответствие с инструкциите на Мерск
Лайн.
Предвид гореизложеното ,съдът намира ,че претенцията на ищеца се явява
неоснователна ,тъй като се установи в настоящото производство,че ответникът е получил
сумата от 3 556,73лв. на годно правно основание ,тъй като ищецът е дължал обезщетение на
превозвача за щети на контейнера,предоставен му в качеството му на получател на стока,
на основание т.15.5 от ОУ за превоз към превозния договор , което изключва
неоснователното обогатяване на ответника с тази сума.
Ето защо предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
ответната страна,която е заявила своевременно искане за разноски.
Съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ответникът е доказал
разноски в общ размер от 1325лв. ,от които 960лв. – възнаграждение на един
адвокат,уговорено и платено с преводно нареждане от 30.07.2021год. ,360лв. – адвокатско
възнаграждение в производството ,развило се по гр.д.№664/2022год. по описа на СГС по
частна жалба на ищеца ,която е оставена без уважение ,уговорено и платено на
4
19.04.2022год. и 5лв. – д.т. за СУ ,които следва да му се заплатят от ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сартен България“ ЕООД ,ЕИК : ********* / с
предишно наименование „Сартен България“ ООД/ ,със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен,ул.“Вит“,№ 1 срещу „Мерск България Лимитид“ ЕООД ,ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Атанас Дуков“ № 32,офис сграда „М Плаза“
,ет.6 осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 3 556.73 лева, с която сума се е обогатил неоснователно като получена без
правно основание ,поради което е длъжен да върне като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сартен България“ ЕООД ,ЕИК : ********* / с предишно наименование
„Сартен България“ ООД/ ,със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,ул.“Вит“,№ 1
срещу „Мерск България Лимитид“ ЕООД ,ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Атанас Дуков“ № 32,офис сграда „М Плаза“ ,ет.6 , на основание
чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 1325 лв. ,представляваща деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5