№ 70
гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201657 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от адв. К А., в качеството и на защитник на
„Юветранс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. **** ***** и
съдебен адрес в *** **** срещу Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), с
който за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 а, ал. 1,
ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП е наложено адманистративно наказание
"Имуществена санкция" в размер на две хиляди и петстотин лева. Наведени са оплаквания
за допуснати нарушения на процесуалните правила и на приложимия материален закон при
издаването на процесния ЕФ, както и такива, според които въззивникът не е извършил
процесното нарушение. Претендирана е отмяна на обжалвания ЕФ, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от упълномощен
процесуален представител (юк. И И). Излагат се твърдения, според които подадената жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания ЕФ да
бъде потвърден. Претендира за присъждане на разноски. Представени са писмени бележки.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 29.01.2021г., в 21,18 ч., по път I- 4, при км. 133+194, в посока на намаляващ км.,
път който е включен в обхвата на платената винетна такса, с устройство № 40292 – елемент
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било установено,
движение на т. а. – влекач МАН, модел „ТГА 18.430“, с рег. № *********, с обща допустима
техническа маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 3, състоящ се в композиция от влекач
с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, собственост на „Юветранс"
ЕООД, ЕИК: *********, за което, изцяло, не била заплатена дължимата пътна такса
съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата (ЗП). Съставен бил Електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
Регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), с който за нарушаване разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 а, ал. 1, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП
е наложено адманистративно наказание "Имуществена санкция" в размер на две хиляди и
петстотин лева. ЕФ е връчен по надлежния ред на 24.11.2021г.
Недоволни от наложената санкция „Юветранс" ЕООД, на 06.12.21г. са депозирали
жалба, по предвидени за това ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените и приети по делото писмени материали съдържащи се в
административнонаказателната преписка, депозирани пред ВТРС с писмо с вх. № 19434 от
17.12.2021г.; както и заверени преписи от Протокол № 28765/21 и Заповед № РД – 11-
983/13.09.21г. на председател на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената въззивна жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок и от лице имащо право на това.
Разгледана по същество, съдът приема, че същата е неоснователна.
Настоящият състав приема, че, административнонаказателното производство е
проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
абсолютните такива, даващи основание за неговата отмяна. Електронният фиш съдържа
необходимите реквизити. Издаден е в съответната форма и ред, от компетентни длъжностни
лица, като не се констатират и нарушения при неговото връчване.
На първо място, както съдът прие, ЕФ № ********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на
смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При
2
изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е
установила, като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на
контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното
нарушение.
На следващо място и съгласно разпоредбата на чл. 189 ж, ал. 1 от ЗДвП, при
констатираното нарушение установено и заснето от електронната система за събиране на
пътни такси в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „пътна инфраструктура“ е издаден процесния електронен
фиш, съдържащ установените и необходими реквизити. С оглед на това съдът приема, за
неоснователни наведените от жалбоподателя, в тази насока, оплаквания.
Неоснователни според въззивния съд са и наведените от жалбоподателя доводи
оспорващи техническата годност на използваното техническо средство/система, заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението и табелата с регистрационния номер на
пътното превозно средство. Осъществяваната дейност по констатиране на процесното
нарушение е извършено съобразно регламентираните правомощия в чл. 167 а от ЗДВП.
Съобразно създадената законова регламентация електронната система за събиране на ТОЛ
такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, и не
представлява автоматизирано техническо средство, като за нея несъществува изискване за
сертифициране, одобрение и последващ контрол на годност от Българския институт по
метрология.
Съдът намира за неоснователни и наведените оплаквания за недоказаност на
извършването на нарушението. Съобразно чл. 167 а, ал. 3 от ЗДВП, електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДВП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. Такива доклади и статични изображения са представени по делото (л.28-37), като
съдът ги приема за годно доказателство относно съдържащите се в тях обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по делото. В хода на административнонаказателното
производство и на това през ВТРС, жалбоподателят не е представил доказателства,
оборващи закрепените в приложените писмени доказателства обстоятелства.
Въззвивният съд не констатира и твърдяните от жалбоподателя непълноти при
описанието на нарушението и неяснота относно не заплатената по вид такса. Както съдът
посочи, по – горе, ЕФ е издаден при спазване на утвърдения образец съгласно чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП и при точно и пълно описание на административното нарушение чрез посочване на
3
вида такса, която не е била заплатена. Мястото на нарушението е достатъчно
индивидуализирано при спазване на данните съобразно утвърдения образец ЕФ
(29.01.2021г., в 21,18 ч., по път I- 4, при км. 133+194, в посока на намаляващ км., на път
който е включен в обхвата на платената винетна такса). Описан е и вида на превозното
средство и неговия собственик, а именно т.а. – влекач МАН, модел „ТГА 18.430“, с рег. №
*********, с обща допустима техническа маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 3,
състоящ се в композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси
5, собственост на „Юветранс" ЕООД, ЕИК: *********.
Не е налице неяснота и относно това, заплатена ли е изискващата такса, какъв е видът
й, и дали е заплатен по–нисък размер от дължимия, при посочването, че изцяло, не била
заплатена дължимата пътна такса съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата (ЗП) за
констатираното движение на превозното средство в описания пътен участък. Ирелевантно за
процесната наказателна отговорност на нарушителя са събраните по делото данни, според
които т.а, в предходни моменти и за други сегменти от националната пътна мрежа, не са
подавани декларации, респективно не са заплащани дължимите пътни такси, доколкото тези
обстоятелства не са свързани с предмета на доказване на процесното нарушение.
В тази връзка, неяснота относно обективните елементи на състава на процесното
нарушение водещо до ограничаване на правото на нарушителя да разбере какво нарушение
се твърди да е извършено не се констатира при отразеното в съдържанието на ЕФ
обстоятелство, според което за описаното ППС нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП е ясно описано,
като се изразява в незаплащане на дължимата пътна такса за преминаването в описания
пътен участък, като при това са посочени начините, които позволяват това заплащане да
бъде осъществено, а именно чрез валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число становище на НТУ и
приложените към него писмени доказателства, съдът приема, че е осъществен състава на
визираното нарушение.
От обективна страна е доказано по безспорен начин, че въззивното дружество е
собственик на т. а. – влекач МАН, модел „ТГА 18.430“, с рег. № *********, с обща
допустима техническа маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 3, състоящ се в
композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, както и че
на 29.01.2021г., в 21,18 ч., по път I- 4, при км. 133+194, в посока на намаляващ км., път
който е включен в обхвата на платената винетна такса, с устройство № 40292 – елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било фиксирано,
движение на товарния автомобил, за което, не била заплатена дължимата пътна такса
съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата (ЗП). Този извод се предпоставя от
установеното по делото обстоятелство, според което в периода след 20.37 ч., на 29.01.21г., и
към момента на фиксиране на нарушението - в 21.18. ч., за движението на процесното
превозно средство, в посочения пътен участък не са подавани декларации, като за същото не
4
е било закупена и маршрутна карта.
Видно от представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства
(извлечение от регистър за заплатени пътни такси – л.16) дружеството е ползвало услуга по
договор, свързана с предплатен и лимитиран пробег, който към момента на фиксирането на
извършването на нарушението е бил изчерпан и с отрицателен баланс. В тежест на
жалбоподактеля е да следи както работата на техническите средства подаващи информация
за движението на превозното средства така и за заплащането на дължимите такси,
неизпълнението на което изпълва признаците на процесното административно нарушение,
както е в настоящия случай.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго
определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по
пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради
което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в
случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Правилно и законосъобразно е наложена и санкцията от
административнонаказаващия орган, съобразно чл. 187 а, ал. 1, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3
б от ЗДвП, а именно - "Имуществена санкция" в размер на две хиляди и петстотин лева.
Същата е определена в твърд размер и не са налице възможности за нейното изменение.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на юристконсулта на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, Юветранс" ЕООД, ЕИК: ********* следва
да бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на
регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) сумата в размер на 100. 00 лева,
представляваща юристконсултско възнаграждение съгласно чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, в
размер, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), с
който на „Юветранс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
**** ***** и съдебен адрес в *** ****, за извършено на 29.01.2021г., в 21.18ч. ., по път I- 4,
при км. 133+194, нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187
а, ал. 1, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП е наложено адманистративно наказание
5
"Имуществена санкция" в размер на две хиляди и петстотин лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, „Юветранс" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. **** ***** и съдебен адрес в *** ****
да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройство (МРРБ) сумата в размер на 100. 00 лева, представляваща
юристконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в 14 - дневен срок, от
съобщаването му на страните, пред Административен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6