РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2744 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу Д.Я.Я. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1260,73 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1071,92 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 31.10.2016 г.,
както и 188,81 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 9633/2016 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 24223, находящ се *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 9633/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
24223 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е
погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на
адрес, ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Техем
сървисис“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Сочи, че не дължи претендираната сума и, че така
посочените доказателствени средства не могат да бъдат ползвани като такива.
Сочи, че не са налице доказателства в подкрепа на исковите претенции съобразно
изискванията на ГПК и материалния закон.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждането
на разноски. В нарочни писмени бележки моли съда да отхвърли предявения иск.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че в случая не са
спазени предвидените правила от наредба за топлоснабдяването №16-334 относно
измерването и разпределението на топлинна енергия, отчетена със средството за
търговско измерване в абонатната станция, в хипотезата на присъединени към нея
няколко сгради. Твърди, че съгласно чл.52, ал.5 от Наредбата „при присъединени
две или повече сгради към една абонатна станция дяловете потребена топлинна
енергия от отделните сгради се определят по изчислителен път с помощта на контролни
топломери и водомери. Сочи, че вх. А на процесната сграда има отделен
идентификатор. Оспорва заключението по допуснатите експертизи, доколкото вещите
лица отричат съществуването на две сгради. Поради изложеното счита, че в
настоящия случай при отчитането на топлинна енергия следа да се приложи ал. 5
на чл.52 от Наредбата, който не е спазен, предвид установената липса на
монтирани контролни топломери.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изпраща
представител. С нарочна писмена молба представя документи касаещи месечните
начисления за абонатен № 24233 за процесния период.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 9633/2016г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3748,
38 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.06.2006 г. до 31.10.2016 г; сума в размер на 2092,75 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.08.2006 г. до 13.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 196,82 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6055/22.12.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия, както и
от представената от третото лице - помагач индивидуална месечна справка за
използваната топлинна енергия се установява и какви са задълженията на
ответника по делото за исковия период - 01.11.2013 г. до 31.10.2016 г.
По
делото е депозирано и заявление от етажната собственост, находяща се на ***, с
което заявяват, че в етажната собственост не е проведено ОС за избор на
топлинен счетоводител, поради което заявават желание ТЕЦ да не подава топлинна
енергия.
Видно
е от депозираната по делото скица № 15-523637/24.10.2017 г. е, че двата входа
на сградата, находяща се в гр. Плевен, *** имат отделни кадастрални номера.
По
делото е депозирано и решение № 10615/24.08.2017 г. по описа на ВАС, с което се
установява, че е потвърдено решението по адм. д. №564/2015 г. по описа на АдС
Плевен, с което е отменена Заповед № 18-3828/19.05.2015 г. на началника на СГКК
гр. Плевен за обединяването на сгради с идентификатори № 56722.661.832.5 и
56722.661.832.6 в една сграда.
По делото са изслушани и заключенията по
допуснатите ССЕ, СТЕ и комплексна ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като
обективно и компетентно дадени.
В заключението си вещото лице по допуснатата
СТЕ сочи че: до абонатната станция, находяща се в гр. Плевен, ***, *** е
доставяна топлинна енергия от топлоснабдителното предприятие, което от своя
страна означава, че е доставяна топлинна енергия до имотите на етажната
собственост; че до процесния имот е доставяна топлинна енергия, както и, че
разпределението на същата е извършено съгласно действащата нормативна база. В
проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи и, че в апартамента са монтирани
5 броя отоплителни тела, като в този случай сметката на ответника съдържа
следните компоненти: отопление от банята, делът на имота за отдадена топлинна
енергия от сградната инсталация и отчетен за един месец единици. Твърди, че
блокът е един с два входа, както и, че абонатната станция обслужва и двата
входа. Излага, че на двата входа няма монтирани топломери, но че тяхното
поставяне не е задължително. Твърди, че непоставянето на контролен топломер не
се отразява на отчитането
От заключението на
допуснатата по делото ССЕ се установява, че ответника е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия за процесния период
и във връзка с това за всеки календарен месец е възниквало задължението
му да заплаща определена сума, като в съответствие с потребената топлинна
енергия ищецът е издавал данъчни фактури; сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от
ищеца; размерът на главницата, представляващ стойност на незаплатена топлинна енергия
за процесния период е в размер на 1071,92 лева; че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 30 дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в срок
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава до деня на постъпване
на дължимата сума; че дължимата лихва за забава е в размер на 188,81 лева.
От заключението на допуснатата по делото
комплексна ССЕ и СТЕ се установява, че съществуваща сграда на ***“ е разделена
с решение от 24.08.2017 г. на две сгради с идентификатори № 56722.661.832.5 за
вх. „А“ и 56722.661.832.6 за вх. „Б“. в заключението си вещите лица посочват,
че съществуващата абонатна станция в момента захранва и двете сгради, като
измерването става с един търговски топломер. Сочат, че по техническа
документация отоплителната инсталация е с един разширителен съд и обща
обезвъздушителна система. Вещите лица сочат и, че за процесния период, през
който е направена СТЕ е преди влизането в сила на решението на ВАС. Излагат и,
че фактическото разделение на ВОИ инсталацията съгласно действащата нормативна
база не е еднократен акт и обхваща няколко етапа: първо изготвяне на технически
проект за изменение на вътрешната отоплителна инсталация на всяка една от
отделените сгради и едва след одобрението на тези проекти може да се раздели
търговското мерене на ТЕ за всяка една от утвърдените сгради и едва след това
се прилага чл.60 от Наредбата. В заключенията си вещите лица поддържат и
размера на изчислената главница и лихва. В проведеното по делото о.с.з. вещите
лица поддържат заключението си и сочат, че през процесния период е бил един
търговския прибор и едва след нов инвестиционен проект може да се монтират два
топломера. Излага и, че при изготвяне на експертизата е ползвана и
кореспонденцията между Л. Т. и ищцовото дружество относно искането на първия да
се спре топлоподаването на вх. Б.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори по делото, че Д.Я.Я.
е собственик
на недвижим имот, находящ се ***, с аб. № 24223, както и, че сградата, в която се
намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От изслушаното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява и какъв е размерът на претендираните от ищеца суми.
Спорно
по делото е дали отдадената топлинна енергия до сградата етажна – собственост е
изчислена правилно. Ответникът навежда доводи, че при изчисляване на
потребената топлинна енергия следва да се приложи разпоредбата на чл.52, ал.5
от Наредбата, според която при присъединени две или повече сгради към една
абонатна станция дяловете на потребената топлинна енергия от отделните сгради,
следва да се определи по изчислителен път с помощта на контролни топломери и
водомери, която липса води до неправилно изчисление на доставената топлинна
енергия. Действително съобразно разпоредбата на чл. 60 от Наредбата при няколко
сгради присъединени към една абонатна станция „топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, се изчислява за всяка сграда поотделно и следва да се
определи по изчислителен път с помощта на контролни топломери и водомери.
Такава е и практиката на въззивния съд в тази насока, която и процесуалния
представител на ответника нееднократно цитира. Спорно в настоящия случай е дали
през процесния период абонатната станция е обслужвала две сгради, за да се
приложи цитираната практика от процесуалния представител на ответника или е обслужвала
една такава. Според заключението на допуснатата комплексна СТЕ и ССЕ, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена както през процесния период, така и към настоящия момент абонатната станция обслужва
и двете сгради /входове/, чието фактическо разделяне е станало факт през август
месец тази година. Фактът, че сградата с двата входа е разделена окончателно
през август 2017 г. не се отрича и от ответника по делото. При изготвянето на експертизата, за обосноваване
на извода си, че към процесния период абонатната станция е обслужвала една
сграда, състояща се от вх. А и вх. Б вещите лице се позовават и на кореспонденция
между представител на етажната собственост – Л. Т. и ищецът, с която първият
след влизане в сила на решението на ВАС уведомява „Топлофикация Плевен“, че
блокът е разделен на две отделни сгради и моли същия да спре подаването на
топлинна енергия до вх. Б. Поради
изложеното и с оглед на представените по делото доказателства съдът приема за
установено, че към процесния период абонатната станция е обслужвала една сграда
с два отделни входа, поради което е неприложимо и отчитането по реда на чл.52, ал.5
от Наредбата. Действително след извършване на процедурата по разделяне на ВОИ
инсталация, за която няма данни по делото да е извършена измерването следва да
бъде по посочен от ответната страна начин и неспазването му ще е основание за
неправилно отчитане, но докато същото стане факт измерването на доставената
топлинна енергия следва да става по стария начин.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за Д.Я.Я., в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 1260,73 лева, поради което предявения иск с правно основание чл.422
вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 36.00 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 166,82 лв - от които –116,82 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 36,00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 515,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 340 лева за допуснати по делото експертизи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, част
от претендираното юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство,
съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Я.Я. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сума в размер на обща сума в
размер на 1260,73 лева / хиляда
двеста и шестдесет лева и седемдесет и три стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 1071,92 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 31.10.2016 г.,
както и 188,81 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Д.Я.Я.
ЕГН
**********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 36,00 лева /тридесет и шест лева/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 9633
по описа за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.Я. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 515,00 лв. /петстотин и петнадесет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: