№ 13907
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110101114 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 311, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими за изясняване на спора по делото, с оглед на което приемането им
е допустимо.
Ищецът е направил искане по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде
задължен ответника да представи справка за размера на последните получени
от него брутни трудови възнаграждения за м. септември и октомври 2024 г.,
както и копие от цялото трудово досие на ищеца. Искането следва да бъде
уважено в частта относно справката за размера на полученото брутно
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото
правоотношение, т.е. за м. октомври 2024 г., като в останалата си част
искането следва да се остави без уважение, доколкото исканите копия от
документи не са необходими за изясняване на спора по делото.
Следва да бъде допуснато искането за събиране на гласни
доказателствени средства на ответника чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че работодателят е
положил многократни усилия да издири служителя през времето на неговото
отсъствие и относно причините за преминаването в режим на работа от
помещенията на работодателя.
Ответникът иска допускане на свидетел, не сочи, кои обстоятелства ще
установява с него нито от какъв език да се допусне преводач.
1
УКАЗВА на ответника да посочи тези обстоятелства подробно, за да се
произнеса съда по същество по това доказателствено искане.
Страните не са направили други доказателствени искания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в
едноседмичен срок да представи справка за размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м. октомври 2024 г.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА на основание чл. 190, ал. 1 вр. чл. 161 ГПК,
че при непредставяне на документа в указания срок, съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА да представи в оригинал трудовата си книжка в
откритото съдебно заседание за извършване на констатация, че представения
препис съответства на оригинала.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели, в режим на довеждане от ответника, за установяване на
посочените в мотивната част на определението обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаването на
настоящето определение могат вземат становище във връзка с дадените
указания и изготвения писмен доклад по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
в случай че в този срок не представят писмени доказателства или не поискат
да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
2
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.05.2025
от 15 00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба
и от приложенията към него.
На основание чл. 312, ал. 1, пр. 3 ГПК съдът напътства страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. (Медиацията
е алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове,
доброволна неформална и поверителна процедура /процес/ при която трето
неутрално и безпристрастно лице – медиатор, подпомага спорещите
равнопоставени страни да постигнат взаимно приемливо споразумение.
Предимства на медиацията: страните сами определят интересите и
приоритетите си; страните сами контролират резултата от процедурата;
медиацията запазва и възстановява взаимоотношенията между страните;
решаването на спорове чрез медиация спестява време; медиацията е по-евтина
в сравнение със съдебната процедура; медиацията е процедура, при която
няма налагане на чужда воля върху страните и няма губеща страна).
СЪДЪТ приканва страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА
нейните предимства както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на
влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавната такса в
половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 312, ал. 1 вр. чл.
3
146 ГПК, както следва:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК съдът докладва обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и възражения по делото:
Производството е образувано по искова молба на М. Ф. М. срещу
„Алорика България“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 29.04.2022 г. е сключил с
ответника срочен трудов договор № 2255 със срок до приключване на
работата по проект „UPO“, с който е бил назначен на длъжност „служител,
запитвания с испански език“. Твърди, че по договора уговореното място на
работа е било „в предприятието на работодателя, намиращо се в гр. София,
както и на други места, когато това следва от характера на работа“, както и че
уговорено основно трудово възнаграждение е било в размер на 2 621, 44 лв.
Сочи, че заедно със сключване на трудовия договор е сключено и
допълнително споразумение към него, с което е въведен смесен режим на
работа, включващ работа в помещенията на работодателя и работа от
разстояние в България, считано от 02.05.2022 г. Сочи, че в т. 3 от
допълнителното споразумение се е съдържала клауза, която твърди да е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, а именно, че
работодателят може по всяко време едностранно и с незабавно действие да
променя минималния брой часове, които служителят отработва в
работодателските помещения, както и да преустанови смесения режим на
работа като уведоми писмено най-малко един ден предварително служителя.
Твърди, че работодателят му е осигурил необходимото оборудване и че от
02.05.2022 г. е започнал да изпълнява трудовите си функции дистанционно от
дома си в с. Юнец, обл. Варна. Сочи, че на 01.09.2023 г. с ново допълнително
споразумение трудовият договор № 2255 е изменен в такъв за неопределено
време. Сочи, че на 18.10.2024 г. със заповед № 2203 работодателят го е
задължил да върне предоставеното му оборудване, като е уведомен, че от
21.10.2024 г. достъпът му до работните системи от дома ще бъде прекратен,
поради което следва да се яви на работа на 21.10.2024 г. съобразно графика си
за работа в офис на работодателя в гр. София, за да продължи да изпълнява
трудовите си функции. Твърди, че е уведомил работодателя си относно
невъзможността му да се яви в неговия офис, поради отдалечеността на
населеното място, където живее. Сочи, че на 21.10.2024 г. достъпът му до
работните системи е преустановен. Твърди, че със заповед № 2258/07.11.2024
г., връчена му на 12.11.2024 г. работодателят му е наложил дисциплинарно
4
наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни /чл. 190, ал. 1, т. 2 KT/ и поради други тежки
нарушения на трудовата дисциплина чл. 190, ал. 1, т. 7 KT/. Твърди, че
уволнителната заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на
дисциплинарната процедура – поканата за обяснения до ищеца била
подписана от ненадлежно оправомощено лице да провежда дисциплинарното
производство; не са били посочени конкретни дисциплинарни нарушения;
немотивираност на заповедта. Твърди, че заповед № 2203 е издадена въз
основа на нищожна клауза, поради което липсвало валидно нареждане за
полагане на труд в помещенията на работодателя, както и че работодателят
неправомерно е преустановил дистанционния достъп до работните системи, с
което е препятствал полагането на труд от ищеца. Иска от съда да признае за
незаконно уволнението и да го отмени, да го възстанови на заеманата от него
длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер по
2 726, 30 лв. месечно от връчването на уволнителната заповед - 12.11.2024 г.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който твърди, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Твърди, че дисциплинарното производство е проведено
законосъобразно, както и че уволнителната заповед отговаря на законовите
изисквания. Излага съображения за законосъобразност на клаузата в т. 3 от
допълнителното споразумение от дата 29.04.2022 г., както и на издадената въз
основа на нея заповед № 2203. Моли съда да отхвърли исковете като
недоказани и неоснователени. Прави възражение за нищожност на заповед №
2203.
Претендира разноски по делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, както и с осъдителен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът указва разпределението на
5
доказателствената тежест по предявените искове между страните на основание
чл. 154, ал. 1 ГПК по следния начин:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже наличието на съществувало
трудовото правоотношение между него и ответника, както и неговото
прекратяване.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже законното упражняване на
потестативното си право да уволни служителя на основанието, на което е
извършено, а именно, че е проведено законосъобразно дисциплинарно
производство, като в конкретния случай съобразно с твърденията на ищеца
следва да установи: 1) изискване на обяснения от ищеца от упълномощен
служител; 2) издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание с
посочените в чл. 195 КТ реквизити; 3) връчване на заповедта; 4) извършване
на твърдените в заповедта нарушения от ищеца.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което доказателствената тежест
по посочения иск се явява идентична с разпределената по предходния
предявен иск.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: 1) оставането си без работа поради
незаконното уволнение; 2) причинната връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа; 3) продължителността на периода, за който е останал
без работа; 4) размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
което е получил преди уволнението.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже законно упражняване на
потестативното си право да уволни служителя на основанието, на което е
извършено.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема за признати и в
този смисъл безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства
по делото:
ОБЯВЯВА за безспорно по делото обстоятелството, че между ищеца и
ответника е съществувало трудовото правоотношение, възникнало на
6
основание трудов договор № 2255/29.04.2022 г., по което ищецът е заемал
длъжността „служител, запитвания с испански език“.
ОБЯВЯВА за безспорно по делото обстоятелството, че уговореното
брутно трудово възнаграждение в трудов договор № 2255/29.04.2022 г. между
страните е било в размер на 2 621, 44 лв.
Спорът между страните се концентрира спрямо обстоятелствата:
законосъобразността на заповед № 2203/18.10.2024 г. и т. 3 от допълнителното
споразумение от 29.04.2022 г., въз основа на която е издадена; извършено ли е
нарушение на трудовите задължения от страна на ищеца; била ли е
упълномощена служителката, отправила поканата за писмени обяснения;
конкретизацията на посоченото нарушение в поканата и в заповедта;
съответствието на съдържанието на заповедта с изискванията на закона;
размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца
на прекратяване на трудовото правоотношение.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът посочва, че страните са
представили доказателства и са направили доказателствени искания, които
считат относими към установяване на фактите, за които носят тежест за
доказване. Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата,
съдът дължи произнасяне в решението по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7