№ 1575
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100512521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20076726/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 38081/2020 г. по
описа на СРС, 113 състав, ЗАД „А.И.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1903,62 лева – неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „ЗД Е.“ АД по щета №
**********, ведно със законната лихва от предявяване на иска /18.08.2020 г./ до
окончателното плащане, както и сумата 97,82 лева – мораторна лихва за периода
27.02.2020 г. – 29.08.2020 г. В тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са
възложени разноски в размер на 526,14 лева.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „А.И.“ АД /ответник по делото/, с която
решението се обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че ответникът е оспорил размера на вредите, като счита, че
отговорността му следва да бъде ограничена до стойността на вредите, изчислена по
средни пазарни цени, а процесният автомобил към датата на събитето е бил в
експлоатация за период от над три години. Последното според въззивника не може да
бъде вменено в тежест на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Поддържа, че регресното вземане не обхваща стойността за ползване на заместващ
автомобил, тъй като тази сума не представлявала вреда за застрахованото лице. Освен
това съгласно приложимите към застрахователния договор общи условия,
застрахователят по застраховка „Каско“ не се е задължил да предоставя на
застрахования заместващ автомобил като част от застрахователното покритие.
Заявеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените
искове.
Подаден е отговор от „ЗД Е.“ АД /ищец в производството/, с който жалбата е
оспорена с доводи за неоснователност. Въззиваемият поддържа, че застрахователното
покритие по застраховка „Каско“ обхваща претърпените вреди и пропуснатите ползи,
1
като в конкретния случай по силата на специалните условия, приложими към договора,
застрахователят е поел задължение да отговаря и за вредите за застрахования,
възникнали от невъзможността да се ползва застрахованото имущество за определен
период. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно. Същото обаче е частично недопустимо в частта, с която съдът е разгледал и
се е произнесъл по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на
подаване на исковата молба 18.08.2020 г. до датата, до която в полза на ищеца е
присъдено обезщетение за забава – 29.08.2020 г. и за сумата от 6,40 лева, определена
чрез лихвен калкулатор / https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/. В посочената
част решението следва да бъде обезсилено, а производството по иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД – частично прекратено.
По същество решението на СРС е постановено при правилен анализ на
събраните по делото доказателства, довел до правилни изводи за релевантните за спора
факти, съответно до правилност на изводите на съда по основателността на
предявените искове в допустимата им част. Съображенията за това са следните:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане от страна на
застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените вреди и
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно сключено застрахователното
правоотношение по застраховка „Каско“; наличието на валидно сключено
застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“;
заплащането от страна на ищцовото дружество на сума в размер на 9821,21 лева –
застрахователно обезщетение; заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на
сумата от 7932,59 лева, представляваща част от заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
В решението си по същество СРС е приел, че спорът между страните касае
именно обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Приел е, че от заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ се
установява, че щетите по лекия автомобил са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в размер
на 9 999.65 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение
2
съдъте приел, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието - следва да се определи на база средни пазарни цени към
датата на ПТП цени без коефицент на овехтяване. В обобщение на изложените
съображения съдът е приел, че обезщетението, изчислено по средни пазарни цени е в
размер на 10 014.65 лв., с включени ликвидационни разноски, като с оглед
обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата от 7 932.59
лв., а ищецът е изплатил обезщетение в размер на 9 836.21 лв. и е направил разноски
по неговото определяне в размер на 15.00 лв., то е намерил иска за основателен и
доказан за пълния предявен размер от 1 903.62 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск е присъдена законната
лихва върху уважения размер, считано от подаването на исковата молба – 18.08.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата.
От изслушаното в хода на първоинстанционното производство заключение на
САТЕ, което настоящият състав на съда кредитира като изгответно от специалист,
притежаващ необходимите специални знания из тези области на техническите науки и
отговарящо изчерпателно на стоящите за изследване релевантни по отношение на
предмета на делото въпроси, се установява, че по средни пазарни цени стойността на
вредите възлизат на сумата от 9999,65 лева. Ето защо и неоснователно с въззивната
жалба се поддържа, че застрахователят е изплатил обезщетение по цени на официален
за съответната марка сервиз. Що се касае за възражението, че цените на новите части е
следвало да се вземат тези от алтернативни доставчици, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото изчислено по този начин застрахователното обезщетение не
би репарирало в пълна степен вредата за застрахованото лице по арг. от чл. 386, ал. 2
КЗ, вр. чл. 400, ал. 1 КЗ . Последното не означава, че експертът е изчислил вредата по
цени на официалния за марката сервиз, доколкото всички останали услуги и
консумативи са изчислени по средни пазарни цени към датата на настъпване на
събитието.
Следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по
регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на
доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение на
собственика на застрахованото имущество за вредите от невъзможността да се ползва
застрахования автомобил за определен период от време.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо
имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат
от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно клауза Е + от договора /л. 19 от делото пред СРС/, чл. 2, ал. 1,
застрахователят /ищцовото дружество/ предоставя на застрахования "заместващ
автомобил" в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на
посочените там условия.
Установява се от представеното с исковата молба /л. 27/ доказателство –
възлагателно писмо за заместващ автомобил, че такъв действително е бил предоставен
на застрахования от страна на ищеца. С оглед съдържанието на това писмо,
предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от факта на претърпяното по
вина на застрахования при ответника /въззивник/ ПТП и необходимостта от
извършване на ремонт за остраняване на щетите по застрахованото при ищеца
имущество от доверен на застрахователя сервиз.
3
По отношение размера на цената за ползването на заместващия автомобил по
делото е представена фактура № ********** от 16.10.2019 г. на стойност 432,34 лв. с
вкл. ДДС /л. 31/.
С оглед изложеното следва да се приеме, че се касае за имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от процесното застрахователно събитие.
Увреденото застраховано имущество е било предадено в доверен на застрахователя
сервиз за извършване на ремонтни дейности, което обстоятелство не е спорно по
делото. За периода, докато автомобилът се е намирал в сервиз, собственикът му е бил
лишен от възможността да ползва имуществото си, с оглед което следва да се приеме,
че последният обективно се е нуждаел от заместващ автомобил. Цената на ползването
на тази услуга съгласно издадената фактура е в размер на 432,34 лева. Установява се,
че за периода до 12.11.2019 г., когато автомобилът е върнат на ползващото се по
застраховката лице съгласно приемо-предавателен протокол от посочената дата,
необходимостта от заместващ автомобил за увредения е била налице.
Съгласно данните от заключението на САТЕ средната цена за наемане на
автомобил на ден към датата на настъпване на събитието е в размер на 42,50 лева. В
конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че заместващ автомобил
е ползван. Възлагателното писмо за ползване на тази услуга е издадено на 25.09.2019
г., а застрахованият автомобил е върнат на собственика му на 12.11.2019 г. Предвид
ограничението на клауза „Е+“ и изричното записване в писмото, че автомобил се
предоставя за до 30 календарни дни, следва да се приеме, че този разход за
застрахователя е установен в производството и стойността му не надвишава средните
пазарни цени за периода. Ето защо и това възражение на въззивника следва да се
прецени като неоснователно.
Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че ищецът се е суброгирал в
правата на увреденото лице до сумата, заплатена като застрахователно обезщетение по
договора за имуществена застраховка „Каско“. С обжалваното решение исковете
правилно са уважени в допустимата им част.
При липсата на други конкретни оплаквания от страна на жалбоподателя
решението в частта, с която са уважени предявения иск по чл. 411 КЗ изцяло и иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 27.02.2020 г. до 17.08.2020 г. и за сумата от 91,42 лева
/изчислена чрез онлайн лихвен калукатор
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора решението на районния съд следва да бъде ревизирано и
в частта за разноските, като се отмени за сумата над 524,46 лева – присъдени в полза
на ищеца разноски, като на ответника се присъдят на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8
ГПК разноски за прекратената част от производството в размер на 0,32 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
За въззивното производство право на репариране на сторените в тази фаза на
процеса разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, вр. ал. 4, вр. ал. 8 ГПК на
въззивника се следват разноски за частта от производството, която се прекратява с
въззивното решение в размер на 0,52 лева. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
въззиваемият има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение спрямо частта
от решението, която се потвърждава. Същите възлизат на сумата от 99,68 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20076726/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №
38081/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, с която ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****,
4
е осъдено да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 6,40 лева – лихва за забава в изплащането на главница в размер на 1903,62 лева, за
периода 18.08.2020 г. – 29.08.2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск в
посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20076726/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №
38081/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, с която ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****,
е осъдено да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 1903,62 лева – неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при „ЗД Е.“ АД по щета № **********, ведно
със законната лихва от предявяване на иска /18.08.2020 г. / до окончателното плащане,
както и сумата 91,42 лева – мораторна лихва за периода 27.02.2020 г. – 17.08.2020 г.
ОТМЕНЯ решение № 20076726/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №
38081/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта за разноските, с която ЗАД
„А.И.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата над 524,46 лева до присъдения размер от 526,14 лева – разноски
за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****, заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 8 ГПК сумата от 99,68 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК ****,
основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 8 ГПК, сумата от 0,32 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС, както и сумата от 0,52 лева – разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5