№ 31617
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110107839 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. В. В. срещу „В К“ ООД за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сума в размер на
1257,90 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба от „В К“
ООД срещу Й. В. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 2365,14 лева, от
която 1947,14 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ...... г., ведно
със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 418 лева,
представляваща договорна лихва за периода 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г.
Извършена е проверка на исковата молба и насрещната искова молба, в резултат на
която съдът намира, че предявените насрещни искове са допустими и следва да бъдат
приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като са предявени в срока
по чл. 131 ГПК, спазена е родовата подсъдност и имат връзка с първоначалния иск.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство по реда
на чл. 211, ал. 1 ГПК предявените от „В К“ ООД срещу Й. В. В. осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на
2365,14 лева, от която 1947,14 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
1
...... г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и 418 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.02.2023 г. от 10:00 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на „В К“ ООД и
препис от отговора на насрещната искова молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Й. В. В. е предявила срещу „В К“ ООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сума в размер
на 1257,90 лева, представляваща начислена по Договор за паричен заем Standard 14 № ...... г.
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен Договор за паричен заем
Standard 14 № ...... г., по силата на който дружеството предоставило кредит в размер на
2000 лева със срок на погасяване до 04.12.2022 г. на 30 двуседмични погасителни вноски
при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР от 49,37 %. Излага, че според
договора за извършена от кредитора допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка
за паричен заем“ заемателят дължи такса в размер на 1257,90 лева, която била дължима през
периода на кредита съразмерно и била добавена във всяка една погасителна вноска от
погасителния план. Поради това размерът на общото задължение по кредита възлизал на
3774,30 лева. Ищцата излага, че не дължи начислената такса за експресно разглеждане на
кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си таксата
представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено задължението
за заплащане на таксата, за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречието с добрите нрави, тъй като изпълнението водело до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните и се третират неравноправно
икономически слаби участници в оборота. Счита, че таксите и/или комисионните, които се
събират, следва да бъдат точно и ясно посочени в договора. Твърди, че клаузата уреждаща
допълнително възнаграждение за допълнителна услуга – експресно разглеждане на
документи, е нищожна поради противоречието със закона, тъй като тази такса няма пряко
отношение към насрещната престация, дължима от ответника, а е услуга, свързана с кредита
и усвояването му /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/. Излага съображения, че е нарушено императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено изрично как е образуван
ГПР, а последният бил посочен единствено като процентна величина. Ищцата твърди, че
сключеният с ответника договор е недействителен на сочените от нея основания, поради
което следва да върне единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други
2
разходи по него. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба е заплатила сума по
кредита в общ размер на 214 лева за главница и лихва. С оглед на тези съображения Й. В. В.
счита, че не дължи сумата 1257,90 лева, представляваща такса за експресно разглеждане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало насрещна искова молба срещу
Й. В. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 2365,14 лева, от която 1947,14
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ...... г., ведно със законната
лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 418 лева, представляваща
договорна лихва за периода 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г. Ищецът по насрещния иск заявява,
че по силата на сключения с Й. В. В. договор за паричен заем е предоставил на последната
сума в размер на 2000 лева, а от своя страна ответницата по насрещните искове следвало да
я върне на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 125,81 лева. „В К” ООД
твърди, че в погасителната вноска се включвала освен главница и лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена поради желание на Й. В. В. да се ползва от тази услуга. Тъй като
кредитополучателят не представил допълнително обезпечение, съгласно поетото
задължение по договора, му била начислена и неустойка в размер на 838,80 лева.
Ответницата по насрещните искове заплатила само първата вноска по кредита, като след
това преустановила погасяването на задълженията си по процесния договор, с оглед на
което „В К” ООД обосновава правния си интерес от предявяването на насрещните
осъдителни искови претенции.
В законоустановения срок ответницата по насрещните искове е депозирала отговор
на насрещната искова молба, с който счита за основателна претенцията на „В К” ООД за
сумата от 1786 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем
„Standart 14“ № ...... г. и оспорва претенциите за сумата 161,14 лева - главница по договора и
за сумата 418 лева, представляваща начислена и неизплатена договорна лихва. Излага
съображения за недействителност на процесния договор за паричен заем, тъй като
фиксираният годишен лихвен процент в размер на 40,32 % нарушавал добрите нрави и
водел до неравноправие между страните, единият в качеството си на потребител, а другият –
на доставчик на финансови услуги. Заявява, че размерът на договорената възнаградителна
лихва надхвърля повече от четири пъти законната, с оглед на което уреждащата я клауза
противоречи на добрите нрави. Сочи, че е налице заблуждаваща търговска практика от
страна на ищеца по насрещните искове като последният не е посочил действителния размер
на ГПР, а го е вписал в договора единствено като процентна величина. Това от своя страна
довело до неравноправност и нищожност на клаузата, уреждаща дължимостта и размера на
ГПР. Твърди, че „В К” ООД недобросъвестно я е увредило като не е предоставило
информация за кредитната сделка, в т.ч. за размера на всички разходи, поради което тя не е
могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение и не е могла да
прецени дали да сключи процесния договор. Счита, че поради недействителността на
договора за паричен заем и на основание чл. 23 ЗПК следва да върне единствено чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи. Моли съда да отхвърли
3
насрещните искови претенции за сумата над 1786 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ № ...... г., до пълния предявен размер от
1947,14 лева и изцяло претенцията за сумата от 418 лева - начислена и неизплатена
договорна лихва.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По първоначалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ищцата за последната е възникнало
задължение за заплащане на сума в процесния размер.
По насрещните искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца по тях е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за
паричен заем, като е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; че е
настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността
на непогасената му част; че оспорените клаузи са действителни, в т.ч. индивидуално
уговорени.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ...... г., по силата
на който на Й. В. В. е предоставен заем в размер на 2000 лева, както и че Й. В. В. дължи на
„В К” ООД сумата 1786 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем „Standart 14“ № ...... г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5