НЧХД № 2248/2019 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен
съд- гр. Пазарджик тъжба от С.Г. ***, който е повдигнал обвинение против подс. Б.С.Б.-***,
за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.146 ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК, а именно за това, че на 23.08.2019 г., в с. Ю., обл. Пазарджик,
публично, е казала и направила нещо унизително за честта и достойнството на С.Г.К.
в качеството му на длъжностно лице- кмет на с. Ю., при и по повод изпълнение на
службата му, в негово присъствие с думите „Ти какво правиш тук бе, боклук?“ и
„Сгази го тоя боклук!“ и посегнала с ръка и се опитала да му удари шамар през
лицето.
В съдебните заседания тъжителят не се явява, но се представлява от
повереник, чрез който поддържа повдигнатото обвинение. Повереникът пледира за
постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата и присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимата участва лично и със защитник в съдебните заседания. Дава
обяснения и лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана. Лично и чрез
защитника си, пледира да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Прави се
искане от защитника за присъждане на сторените разноски.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Св. Л.Б. и подс. Б.Б.-С. са сестри. От няколко години отношенията между тях
и семействата им са силно влошени, заради наследствен имот в с. Ю., обл.
Пазарджишка, който части от който всяко от двете сестри използва.
Частният тъжител С.К. към инкриминираната дата бил кмет на с. Ю..
На 23.08.2019 г., вечерта между св. Л.Б. от една страна и подс. С. и
съпругът й- св. А. С.- от друга, възникнал конфликт, при който подсъдимата
нападнала сестра си, като й нанесла няколко удара, успяла да я повали на земята
и скъсала и горната й дреха. След като разправията приключила подс. С. и
съпругът й си тръгнали, като се качили в семейния автомобил. Св. Б. се опитала
да се свърже по телефона със съпруга си, но не успяла. Тогава позвънила на
частния тъжител К. и потърсила съдействие от него като кмет на селото. След
това излязла отвън и препречила пътя на автомобила на съпрузите С., като им
казала да останат и да изчакат, защото щяла да извика полиция. Спорът между
страните продължавал, като подс. С. крещяла към тъжителката и се опитвала да й
нанася удари. В този момент св. Т.М.- съпруг на св. Б. се прибирал към дома си.
Виждайки го, съпругата му започнала да вика и това привлякло вниманието му.
Възприемайки случващото се, св. М. повикал за съдействие съседа си св. Н.Н.,
който бил пред дома си. Приближавайки автомобила на подсъдимата и съпругът й,
св. М. бил нападнат от св. А. С., който излязъл от колата и хванал Т.М. за
гушата. Той от своя страна, за да се предпази хванал нападателя си за ръцете. В
този момент до тях се приближил св. Н. и застанал между двамата мъже, като ги хванал
за ръцете и ги разделил. Тогава св. С. отново влязъл в автомобила си, а св. М.
застанал встрани. През цялото време подс. С. не преставала да крещи към сестра
си и зет си обидни думи, наричайки ги „боклуци“ и „крадци“.
В този момент на място пристигнал частния тъжител С.К., който се придвижвал
с велосипеда си. Когато наближил, спрял и слязъл от колелото. Той попитал
присъстващите какво се случвало, опитвайки се да успокои ситуацията. С тези си
действия обаче той предизвикал гнева и словесната агресия на подс. С. и съпруга
й св. С., който бил в автомобила потеглил напред й блъснал велосипеда на
тъжителя, като по този начин го притиснал под автомобила. Тъжителят К. отскочил
встрани, за да не бъде блъснат от автомобила на С.. Това поведение на св. С.
силно изненадало и възмутило св. Н., който си тръгвал и той извадил мобилния си
телефон и започнал да снима създалата се ситуация. Тогава подс. С. се обърнала
към съпруга си и му казала да се качва в автомобила и да „даде назад“, като
продължила да крещи и да обижда присъстващите наричайки ги „боклуци“ и „С боклуци ще се разправям само“. Тъжителят няколко кратно и казал
„спокойно“, но тя продължавала. Когато съпругът й подместил автомобила,
подсъдимата започнала да разчиства пътя като хвърлила встрани велосипеда на
тъжителя и едновременно с това направила коментар „…като си кмет, та какво… ще застава с колелото…“. Тъжителят в този
момент позвънил на тел.112, за да съобщи за случилото се, като едновременно
това отвърнал на коментара й „Ти като си
луда, всичко ли ти е позволено“, а подс. С. отвърнала „Всичко ми е позволено“. Възмутен от поведението й, тъжителят й
заявил „Ти ще видиш, ще те вкарам където
ти е мястото“, при което подс. С. го нарекла отново „боклук, боклуци такива“, при което тъжителят отвърнал с думите „Ще видим кой е боклук след туй“. След
като тъжителят започнал да съобщава на оператора на 112 какво е станало, подс. С.
започнала да му крещи какво правел тук и че всичко било лъжа, след което се
опитала да издърпа телефона му, но като не успяла се качила в автомобила и със
съпругът й потеглили.
На място пристигнал и дежурен автопатрул на РУ- Пазарджик, в чиито състав
били свидетелите Д.Г. и Г.К.. Те отработили случая като взели обяснения от
присъстващите и оформили докладна записка.
За случая била извършена прокурорска проверка по жалба на подсъдимата С.,
която приключила с отказ да се образува ДП.
По повод на случилото се на 22.11.2019 г. тъжителят К. ***, с която поискал
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление против
личността му, а именно публична обида в качеството му на кмет, нанесена му чрез
изречените думи „боклук“ и с действия- опит да му нанесе шамар през лицето.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Л.Б., Т.М., Н.Н., частично от показанията на Д.Г. и Г.К.,
заключението на извършената съдебна видеотехническа експертиза, а също и изцяло
от относимите и приети по делото писмени и веществени доказателства, сред които
видеозаписът направен с мобилния телефон от св. Н. и аудиозаписите на
подадените сигнали на РЦ 112- Кърджали.
Съдът кредитира изцяло показанията на първите трима свидетели. Вярно е, че
свидетелите Л.Б. и Т.М. са сестра и зет на подс. С., между които безспорно
съществуват дългогодишни влошени отношения, както и това, че същите водят дела
от частен характер срещу подсъдимата за същия инцидент, но това не ги прави
автоматично заинтересовани от изхода на делото. Още по-малко такава
заинтересованост може да се търси от св. Н., който е съсед на свидетелите Б. и М.
и който няма изградени каквито и да било отношения както с подсъдимата, така и
с частния тъжител.
Свидетелите Л.Б., Т.М. и Н.Н. са станали преки очевидци на случилото се,
като подробно, логично и еднопосочно разказват за действията на подс. С., както
и на съпругът й- св. А. С., но също и за изречените от подсъдимата думи както
към М. и Л.Б., така и към тъжителя К.. И тримата свидетели са категорични, че
веднага след пристигането си, тъжителят К. се е поинтересувал за случващото се,
но е бил нападнат словесно от подс. С.. Заявяват също, че съпругът на
последната прегазил велосипеда на тъжителя с автомобила си. Категорични са, че
подс. С. е нарекла тъжителя в негово присъствие „боклук“ и то няколко пъти, изричайки думите „Какво правиш тук, бе боклук“, „Какво като си кмет, бе боклук, какво ги
защитаваш“. Както и че това се случило на улицата в близост до домовете им.
Сочат, че по никакъв начин подсъдимата не е била провокирана от страна на
тъжителя К., като той с пристигането си попитал единствено какво се случвало. Също
така еднопосочно заявяват, че не са чули частния тъжител да обижда подс. С..
Единственият коментар, който направил по отношение на подсъдимата, бил „Ти като си луда, всичко ли ти е позволено“.
Съдът дава вяра на показанията на тези трима свидетели, поради тяхната
обективност, непротиворечивост и взаимно допълване. Освен това техните
показания кореспондират и с приетите по делото веществени доказателства,
предявени на страните чрез възпроизвеждане на съдържащите се в тях видеозапис и
аудиозаписи, както и от снимките на ел. картони на приетите повиквания на тел.
112. От видеозаписа се установява, че велосипедът на тъжителя К. е прегазен от
управлявания от св. С. автомобил и че докато разчиства пътя пред автомобила от
велосипеда и падналите части от колата, подс. С. крещи и няколко пъти
употребява израза „боклуци“, насочен както към присъстващите Т.М. и Л.Б., така
и към тъжителя К. („С боклуци ще се
разправям само“, „боклуци“, „боклук“),
които думи изрича при направения от К. коментар по повод прегазването на
автомобила и обстоятелството, че е могло да се случи нещо по-лошо („да се удари главата“). Пак от този запис
се установява, че докато тъжителят няколко кратно казва на подсъдимата „чакай, спокойно“, тя продължава да
крещи и да изрича горепосочените обидни думи. Това и поведение продължава и
докато К. разговаря с оператора на тел. 112, като дори се опитва да издърпа
телефона от ръцете му. Тези крясъци се чуват и от възпроизведения запис на
подадения от тъжителя сигнал на тел. 112, в който той съобщава за опита на св. С.
да го прегази с автомобила си. Последното обстоятелство е отразено и в снимката
на ел. картон на приетия сигнал. Свидетелите Д.Г. и Г.К.- полицейските
служители от АП на РУ- Пазарджик, също сочат в показанията си, че са получили
сигнал за опит за сгазване/блъскане с автомобил и спор между две страни, макар
че и двамата в показанията си посочиха, че нямат спомен кметът на селото да е
бил установен от тях на място. Това обстоятелство обаче се установи безспорно
не само от показанията на свидетелите М., Б. и Н., но и от приетите писмени
доказателства- изготвена докладна записка от същите полицейски служители и
приложените към нея обяснения на присъствалите и установени от тях лица, между
които и тези на тъжителя К..
Съдът кредитира събраните веществени доказателства, тъй като макар и
оспорен от страна на подс. С. направеният от св. Н. видеозапис, съгласно
приетото и ценено от съда като обосновано и компетентно заключение на
видеотехническата експертиза, същият не е манипулиран. От друга страна
представените от РЦ-112 Кърджали аудиозаписи на приетите повиквания, предявени
на страните, не бяха оспорени.
В противовес на анализираните по-горе доказателства са обясненията на подс.
С., която отрича да е обиждала тъжителя К., като твърди, че само той я е
обиждал през цялото време, като я нарекъл „луда“ и „боклук“ и че при
пристигането си сам хвърлил целенасочено велосипеда си под техния автомобил.
Съдът прие,
че обясненията на подс. С. за развилата се ситуация са само и единствено израз
на заетата в процеса защитна позиция, а не източник за фактите от обективната
действителност. Очевиден е стремежът й да депозира обяснения, с които да се
оневинява, респ. да омаловажава действията си и да покаже, че е налице
противоправно поведение единствено от страна на тъжителя К.. Обясненията на
подсъдимата се оборват по категоричен начин от коментираните
по-горе еднопосочни гласни, веществени и писмени доказателства. Освен това нейните
твърдения не се доказаха от нито едно от доказателствата по делото, в това
число дори от показанията на св. А.С. (нейния съпруг), който в показанията си твърди,
че когато съпругата му посегнала да вземе телефона от ръцете на тъжителя, той й
бил казал „ти си луда“, а тя му
отвърнала „боклук“, като никъде в
показанията си не сочи, че тъжителят е нарекъл подсъдимата „боклук“. Неговите
показания, както и обясненията на подсъдимата, обаче се оборват от останалия
доказателствен материал по делото. Свидетелите Н., М. и М. заявиха в своите
показания, че тъжителят К. не отправил срещу подс. С. израза „Ти се луда“, а е
направил коментар по отношение на нейните действия с думите „Ти като си луда всичко ли ти е позволено“. Този
коментар ясно се чува и на видеозаписа направен от св. Н., и на аудиозаписа на
подадения от К. сигнал на тел. 112. Нещо повече от видеозаписа се установява,
че този коментар е направен от тъжителя по отношение на непосредствено
предхождащ го коментар от страна на подс. С., който тя прави докато разчиства
пътя на автомобила от велосипеда и падналата решетка на колата, който прави по
отношение на тъжителя с думите „…като си
кмет, та какво… ще застава с колелото...“, като след коментара на тъжителя
му отвръща „всичко ми е позволено“.
Пак от същия запис се установява, че докато тъжителят говори с оператора на
тел.112 подсъдимата крещи многократно, че лъже и че тя иска да говори, като се
опитва да му вземе телефона от ръцете. В този момент тъжителят въобще не
разговаря с нея и не й отправя каквито и да е реплики, още по-малко да я нарича
„луда“ или „боклук“, както твърдят подсъдимата и св. С.. Напротив пак от този
запис, се установява, че след като разчиства пътя на автомобила и съпругът й
потегля напред, тъжителят отправя към нея репликата „Ти ще видиш, ще те вкарам
където ти е мястото“, при което подс. С. го нарича отново „боклук, боклуци такива“, при което той й отвръща „Ще видим кой е боклук след туй“.
Всичко това ясно показва, че подс. С. е била агресивно настроена не само
към свидетелите б. и М., но и към тъжителя сред пристигането му на мястото на
развилия се предходен инцидент, като е отправяла многократно коментари и обиди
към тях с изразите „боклук“ и „боклуци“.
Освен горепосочените противоречия в показанията на св. С. и обясненията на
подс. С., както помежду им така и с останалите доказателства по делото, съдът
констатира вътрешни противоречия и в показанията на св. С., като напр.
твърдението му по отношение това какво е направил св. М., когато спрял с
велосипеда си пред автомобила му. На два пъти заяви, че сам хвърлил велосипеда
си под автомобила му, а при уточняващ въпрос на защитата, заяви, че е поставил
напреки на пътя колелото, а не че го е хвърлил под колата. Твърди първоначално,
че при случката с тъжителя св. Б. не присъствала, но после посочи, че била там
когато си тръгвали. Не без значение е и обстоятелството, че св. С. като съпруг
на подсъдимата е пряко заинтересован от изхода на делото и се стреми да даде
показания в полза на изградената от нея защитна позиция. Всичко изложено до тук
даде основание на съда, да не даде вяра на твърдяното от подс. С. и св. С..
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс. Б.Б.-С. е
осъществила престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
като на 23.08.2019г. в село Ю., обл.Пазарджик, е казала нещо унизително за
честта и достойнството на С.Г. ***, като е изрекла думата „боклук“ в негово
присъствие и обидата е нанесена публично.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото
и начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида, то
следва подсъдимата да е казала в присъствието на тъжителя думи, които са годни
да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични,
съотносими към съвременните стандарти. Чрез израза „боклук“ и „боклуци“ подс. С.
е изразила отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на
засегнатия К.. С тази дума, тя е изразила своето презрително, негативно
отношение към личността на тъжителя по начин, противоречащ на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и
достойнството на другите. Изреченото определение по адрес на тъжителя в негово
присъствие е обидно, тъй като „боклук“ човек без никаква стойност, загубил
ценностите си. Имайки предвид значението на тази дума, то несъмнено с изричането
й е засегната честта и достойнството на техния адресат- тъжителя С.К.. Следва
да се каже също и това, че макар, че тази дума е употребена и в множествено
число- „боклуци такива“, следва да се
има предвид, че израза е насочен към всички присъстващи, към които е била
насочена нейната агресия и коментари- както свидетелите Б. и М., така и
тъжителя К., което означава че всеки един от тях е бил техен адресат, а няма
съмнение, че тъжителят е присъствал и възприел отправените обидни думи. В този
смисъл е и съдебната практика на върховната инстанция.
Безспорно установено е и квалифициращото деянието обстоятелство- публичност
на обидата, защото обидните думи са изречени в присъствието не само на техния
адресат, но и в присъствието на други хора- свидетелите Б., М. и Н., което се
установява от всички събрани по делото гласни доказателства, а освен това и
мястото на което са били изречени е обществено- улица в с. Ю., по която
преминават и случайни граждани, като от видеозаписа се установява, че такива е
имало в лицето на две малолетни деца.
От обективна страна подс. С. е осъществила изпълнителното деяние чрез
казването (изричането) на думи, както в присъствието на тъжителя К., така и в
присъствието на други лица, наричайки го „боклук“, която дума е унизителна за
честта и достойнството на тъжителя.
От субективна страна, подс. С. е осъществила деянието при пряк умисъл. Тя е
съзнавала, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя,
била е наясно, че казва думите в присъствието на тъжителя и че те ще бъдат
възприети от него като обидни. Наясно е била, че извършва деянието пред повече
хора и на място, което позволява то да бъде възприето от повече хора. Подсъдимата
е съзнавала общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е
искала тяхното настъпване.
Съдът призна подс. С. за невинна и я оправда по
обвинението, че обидата е извършена спрямо С.К. в качеството му на длъжностно
лице- кмет на с. Ю.при изпълнение на службата му, т.е. за квалифициращото
обстоятелство по чл.148 ал.1 т.3 от НК, както и чрез казване на израза „сгази
го тоя боклук“ и с действия- опит да нанесе шамар през лицето. Действително
тъжителят С.К. *** и като такъв притежава качеството длъжностно лице, но към
момента на осъществяване на престъплението- отправяне на обидните думи към
него, той не е изпълнявал своите служебни задължения, които има като кмет на
селото, а е отишъл на мястото като лице, което се ползва с авторитет и може да
тушира и омиротвори създалата се ситуация между св. Б. и подс. С.. На следващо
място от събраните доказателства не се установи безспорно подсъдимата да е
изричала израза към тъжителя „Сгази го тоя боклук“, както и да е направила опит
да го зашлеви през лицето. Св. Н. беше категоричен, че не е чул такъв израз и
не е видял подсъдимата да се опитва да нанася шамар/удар на тъжителя. Св. М.
също заяви, че не е видял подсъдимата да посяга към тъжителя. Единствено св. Б.
заяви в показанията си, че е видяла подсъдимата да се опитва да нанесе удар с
юмрук на тъжителя, но той се отдръпнал и тя не успяла да го удари. Тоест от нито едно доказателство не се установява подс. С. да е направила
опит да нанесе удар с шамар през лицето на тъжителя К.. Освен това заявеното от
св. Б. за възприетия от нея опит за нанасяне на удар сочи не на действие,
целящо злепоставяне на тъжителя и засягане на неговата чест и достойнство, а
опит да му бъде нанесено телесно увреждане.
Съдът не споделя направените от защитата доводи, че от доказателствата се
установявала друга фактическа обстановка, при която се бил развил инцидентът
между тъжителя и подсъдимата, а именно когато те вече си тръгвали и че било
пред дома на св. Н., а не както се твърдяло в тъжбата, че било пред дома на
свидетелите М. и Б.. Действително се установи, че инцидентът се е развил между
домовете на св. Н. и на свидетелите М. и Б., а не изцяло пред дома на
последните, но този факт само доуточнява мястото на случилото се, и не налага
изменение на обвинението, нито променя факта, че такъв инцидент се е случил и
то в близост до дома на свидетелите М. и Б.,*** селото. Това уточнение за
мястото на инцидента, който се установи от доказателствата по делото е бил
доста динамичен, не може да доведе до извод за невиновност на подсъдимата и да
обуслови оправдаването й по повдигнатото обвинение за нанесена публична обида.
Не може да бъде приета и изложеното становище, че тъжителят бил нарекъл
подсъдимата с обидната дума „луда“, при което тя му отвърнала наричайки го
„боклук“, тоест че е налице института на реторсията по смисъла на чл.146 ал.2
от НК. Както се посочи по-горе тъжителят не е наричал подсъдимата „луда“ или
„ти си луда“. Единственият му коментар е по отношение на нейните реплики към
него „какво като си кмет“ и е свързан с нейното цялостно поведение и действия,
като в този коментар той дава оценка на нейното държане с думите „Ти като си луда всичко ли ти е позволено“.
Субективната оценка на поведението на подс. С., която дава с този израз
тъжителя, не може да бъде приета за отправен към нея обиден израз. В този
смисъл е и константната съдебна практика.
В този ред на мисли съдът намира за неоснователни и доводите на защитата за
приложение на чл.9 ал.2 от НК, тъй като случаят се характеризирал като
малозначителен, тъй като се твърди, че тъжителят бил провокирал подсъдимата. На
първо място такава провокация от страна на тъжителя не се установи, нито пък
той да е обидил пръв подсъдимата. На следващо съдът намери обществена опасност
на деянието и на дееца за завишена в настоящия случай предвид времето, мястото
и начина на осъществяване на деянието. Изричането на обидните думи е станало през
деня, в следобедните часове, както се посочи по-горе, не само пред тъжителя, но
и пред други лица, с възможност дори да бъдат чути и от хора , намиращи се в
близост до мястото, където се развива инцидента, още повече че обидите са
изричани от подсъдимата на висок тон, крещейки. Освен това обидната дума не е
изречена само веднъж, а няколкократно и е отправяна дори не само към един, а
към повече адресати. Обществената опасност на подсъдимата също е завишена, като
се имат предвид лошите характеристични данни, които се извличат от
доказателствата по делото, а именно агресивното й и невъздържано поведение, а
освен това следва да се има предвид и че наред с настоящето деяние, тя е
осъществила и други престъпни прояви, които се установиха от доказателствата по
делото. Следва също така да се имат предвид и подбудите за извършване на
деянието- незачитането на установения законов ред в страната, незачитането на
чуждата личност и достойнство и мисълта за безнаказаност. На тези обстоятелства
противостои единствено необремененото съдебно минало на подсъдимата, което
обаче не е достатъчно за да формира извода за малозначителност на деянието или
за неговата явна незначителност.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подс. С., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Подс. С., както се посочи по-горе е личност със завишена степен на
обществена опасност. Вярно е че не е осъждана към момента на деянието, но
следва се отчетат негативните й характеристични данни.
Конкретно извършеното деяние е със завишена степен на обществена опасност,
предвид демонстративния начин на неговото извършване, с манифестирано чувство
за безнаказаност. Завишена е обществената опасност на деянието и предвид това,
че обидната дума е изречена повече от един път и по отношение не само на
тъжителя, но и на свидетелите М. и Б..
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимата,
в незачитането на установения правов ред и чуждата личност, както и правото на
достойнство и чест. Следва да се отчете също и допълнителния мотив за
осъществяване на деянието, а именно изграденото у подс. С. убеждение, че тъжителят
няма право да се намесва във възникналия между нея и сестра й конфликт,
независимо че е потърсен като лице ползващо се с авторитет, тъй като е кмет на
селото.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало на подс. С., а като отегчаващо- негативните
характеристични данни.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.301 ал.1 т.4 от НПК.
За умишленото престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1
от НК към инкриминираната дата се предвижда наказание глоба от три хиляди до
десет хиляди лева и обществено порицание, а подсъдимата е пълнолетна, не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК към датата на деянието, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на подс. С.
следва да бъде наложено административно наказание- глоба в минималния предвиден
в закона размер от 1 000 лева, като намери че същото ще изиграе своята
превантивна и възпитателна роля и ще изпълни целите на чл.27 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Б.Б.-С. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 81.87 лева в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик за изготвената експертиза, а на
частния тъжител С.К.- разноски в размер на 413 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар и държавна такса.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: