Силистра, 02.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на прокурора …………..като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 181 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17/30.05.18г., постановено по гр.д. № 319/17г. по описа на ТРС,
са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от ищцата А.М., за осъждане
на Д.Б. да премахне, респ. преустрои, намиращите се в неговия имот - Дворно
място с площ от 600 кв. м., съставляващо УПИ V-111, в кв. 9, по плана на с.
Ножарево, общ. Главиница, сгради (нанесени в Комбинирана скица, изготвена по
назначената съдебна техническа експертиза, която скица представлява неразделна
част от решението), като премахне изцяло Навеса над тоалетната (Постройка № 4
по скицата) и Лятната кухня (Сграда № 2 по скицата), както и да премахне
частично покрива (стряхата) на Жилищната сграда (Сграда № 1 по скицата) до
размера на частта, навлизаща в имота (дворното място) на ищеца, като го
преустрои в едностранен - под наклон само в неговия имот; Стопанската сграда
(Сграда № 5 по скицата), в частта, нарушаваща изискването за отстояние от
границата между имотите (дворните места) на ищеца и ответника.
Осъдена е А.М. да заплати на Д.Б. направените по делото разноски,
възлизащи на 700 лв.
Недоволна от решението, е останала А.М., която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което да се уважи исковата й претенция.
Ответната страна Д.Б. счита, че решението е правилно и законосъобразно,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109
от ЗС.
Ищцата, чрез упълномощения неин баща,
в качеството й на собственик на имот - Дворно място с площ от 600 кв. м.,
съставляващо УПИ IV-105 в кв. 9 по плана на с. Ножарево, общ. Главиница, ведно с построените в него масивна жилищна
сграда със застроена площ от 120 кв. м. и пристройки, твърди че на границата на
нейния имот и този на ответника последният е построил (в посока от северозапад
към югоизток): навес над тоалетната му; лятна кухня (пристройка към къщата му);
стопанска сграда (обор за крави); покрив на къщата му, които са незаконни,
построени без строително разрешение и в нарушение на строителните правила и
норми. Твърди, че постройките пречат да ползва пълноценно собствения си имот
съобразно предназначението му, защото дъждовните и снежните води от покривите
им, които са наклонени към нейния имот, се оттичат в основите на къщата й и въпреки
поставените улуци преливат и наводняват имота. Твърди, че стряхата /покривът на къщата/ на
ответника пречи да се влезе в имота й с колесен трактор с ремарке, за да се
извършват стопански работи.
Твърди също, че септичната яма, която била изградена в имота й, се
оказала там, където се събират най - много води и поради това към момента на
подаване на исковата молба вече е почти пълна.
Претендира да бъде осъжден Д.Б. да премахне изцяло намиращите се в
неговия имот навес над тоалетната и Лятната кухня, както и да премахне частично
покрива (стряхата) на жилищната сграда - до размера на частта, навлизаща в нейния
имот, като го преустрои в едностранен - под наклон само в неговия имот и Стопанската
сграда, в частта, нарушаваща изискването за отстояние от границата между
имотите (дворните места) на ищеца и ответника.
Ответникът оспорва иска, твърдейки че не той е изградил процесните
постройки и към момента на придобиване на имота от него през 2012г. те вече са били изградени в този им вид, като
сочи че последните извършени строителни работи в имота му са от 1985-1986г.,
т.е. дори още преди придобиване на имота от праводателите на ищцата през 1993г.
Представя НА № 55/04.03.1974 г., с който наследодателят му Б. Салимов е признат за собственик „по давностно владение и договор за покупко -
продажба” на дворно място, съставляващо имот с пл. № 111, за който е отреден
парцел V, в кв. 9 по плана на с. Ножарево, заедно с построените в него сгради,
както и НА № 86/8.11.12г., съгласно който останалите наследници му даряват
своите части от наследствения имот и той става едноличен негов собственик.
Представя и НА № 59/22.02.1993 г.(л. 31), с
който Ъ. Исмаил е закупил дворно място, находящо се в с. Ножарево, общ.
Главиница, обл. Силистра, с площ от 660 кв. м., представляващо УПИ IV-105, в
кв. 9, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и пристройки.
Настоящият състав се солидаризира с извода на ТРС, че в периода 1955 -
1997 г. в имота са ответника е изградена спорната жилищна сграда, а в периода
1975 г. - 1997 г. други две от спорните постройки (лятната кухня и стопанската сграда), съобразявайки
изявленията на бащата на ищцата /стр. 67/, показанията на св. Ферад и Тахир и
посочените дати в Удостоверението за търпимост от 22.05.2017г. Навесът на
тоалетната също е построен до 1997 г. съгласно становището на пълномощника на
ищцата и неин баща и праводател.
Правилно ТРС в тази връзка не е кредитирал показанията на свидетелите на
ищцата в частта, касаеща изграждането на процесните постройки, респ.
преустройването им. Същите от една страна противоречат на становището на баща й,
а от друга взаимно си противоречат.
Видно от НА № 99/29.03.2011г., на 29.03.11г. Ъ.М. и съпругата му продават
на ищцата и тяхна дъщеря дворно място, находящо се в с. Ножарево, общ.
Главиница, обл. Силистра, с площ от 660 кв. м., представляващо УПИ IV-105, в
кв. 9, съгласно плана на селото, одобрен със Заповед № 3674/31.08.1987 г.,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) от
120 кв. м. и пристройки, а на 29.10.2012 г. с НА № 171/29.10.2012 г., (л. 8) те
продават на дъщеря си Стопанска сграда, със ЗП от 95 кв. м., Гараж, със ЗП от
28 кв. м. и Тоалетна, със ЗП от 4 кв. м., построени в същото дворно място.
Не се спори по делото, че имотът се ползва от пълномощника на ищцата, а
тя живее при свекърва си. Това обаче не е пречка за допустимост на предявения
иск. Интересът от исковата защита по чл. 109 от ЗС е налице винаги, когато се
твърди, че трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения
на собствеността в имота на собственика.
Не се спори също, че процесните постройки са построени без строителни
книжа, но са търпими. По делото е представено и
Удостоверение за търпимост № У-132 /стр.12/, издадено на 22.05.2017 г.
от главния архитект на Община Главиница, с което Общинска администрация – гр.
Главиница удостоверява, че построените в периода 1955г. – 1975г. сгради в УПИ
V-111, кв. 9 по регулационния план на с. Ножарево, собственост на ответника, са
допустими по действащия регулационен план, отговарят на правила и нормативите,
действали по време на изграждането им, не са променяли характера си на дейност
и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
За да се уважи искът по чл. 109 от ЗС, ищецът следва да установи освен че
е собственик на имота, така също че ответникът извършва неоснователни действия,
които му пречат да осъществява собственическите си права.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, която дава
заключение, че навесът над тоалетната (№ 4 - съгласно скицата към експертизата
- л. 63), жилищната сграда (№ 1) и лятната кухня (№ 2) на ответника са
изградени на регуалационната (и имотна граница) между имотите на ищцата и
ответника, а стопанската сграда (№ 5) навлиза с 40 см в имота на ищеца.
Посочено е, че разстоянието между двете основни жилищни сгради в двете УПИ е
3,58 м в северната част между къщите до 4,45 м в южната част.
Във връзка с твърдението за проблемно оттичането на дъждовните и снежните
води от покрива на Селим в имота на ищцата е направен оглед на място и е установено,
че същите се отвеждат с улуци към тревната площ, на север от имота на
ответника. По делото е назначена и изслушана и съдебна хидротехническа
експертиза (л. 92 - 94), която установява, че в имота на ищцата няма оттичане
на дъждовни и снежни води от построените в имота на ответника сгради. В западната
част на имота на ответника Селим на стрехите на сградите са монтирани улуци от
поцинкована ламарина с вътрешен диаметър ф 110 мм, които заустват във
вертикална водосточна тръба с вътрешен диаметър ф 80 мм, която отвежда
дъждовната вода в зелената площ към улица „Първа”. Посочено е, че общата
водосборна площ от сградите на ответника е 36,95 м2, а монтираните улуци са с
диаметър 110 мм, което е напълно достатъчно да се поемат дъждовните води.
Вертикалната водосточна тръба е в състояние да поеме водни количества при
критични дъждове до 389 л/час/м2. Максимално допустимата водосборна площ за
отводняване с вертикална водосточна тръба
ф 80 мм е 500 м2, което е много над съществуващата водосборна площ в
имота на ответника – 36,95 м2. Посочено е също, че съобразно покривните
конструкции на сградите в имота на ответника, дъждовните и снежните води трябва
да се оттичат минимум на 1,00 м от основите на сградите. Това изискване е
спазено в западната част на имота на ответника, където дъждовните води се са
отведени до зелената площ към ул. „Първа”, на около метър от основата на
масивния му навес. Съоръженията за отводняване на дъждовните води и тези при
снеготопене в имота на ответника са изградени съобразно строителните правила и
норми. На сградата на ответника има изградени водосточни съоръжения. Ищцата няма
изградени дъждоотвеждащи съоръжения на своя покрив. Съответно около сградата
няма изграден водоплътен тротоар. Снегът, който се натрупва между сградите,
включително и дъждовната вода, може по -
лесно да стигне до основите на нейните сгради, тъй като не са изградени тези
неща, които са изградени в имота на ответника (л. 102). Това налага извода за
неоснователност на твърдяните неправомерни действия на ответника, водещи до
пречка ищцата да ползва пълноценно собствения си имот съобразно
предназначението му, защото дъждовните и снежните води от покривите на сградите
на С., които са наклонени към нейния имот, се оттичат в основите на къщата й,
преливайки и наводнявайки имота, както и че септичната яма в имота й се пълни, защото
там се събират най - много води от отичането и към момента на подаване на
исковата молба вече е почти пълна.
Съгл. т.3 от ТР № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК
изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява
неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи за
пълноценното упражняване на правото на собственост върху този съседен имот, но
само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми. Незаконният строеж
безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането
му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени
единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по
предназначение (напр. при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно
изградената сграда до съседния имот или при нарушение на санитарно - хигиенни
изисквания, които са установени с цел опазване здравето на всички живущи в
определено населено място или част от него). В тези случаи самото нарушение на
такива строителни и санитарно - хигиенни норми предполага ограничаване правата
на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по
предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание
чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи.
И все пак всичко това е посочено с изричното уточнение, че с оглед на
твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът
следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия
или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от
обикновените.
Безспорно при преценката относно законността, респ. търпимостта на
строежа съдът не е обвързан от издаденото удостоверение за търпимост и може да
извърши инцидентен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
По делото не се спори, че навесът над тоалетна, лятната кухня и жилищната
сграда са изградени на имотната (и регулационна) граница, а стопанската сграда
дори навлиза в имота на ищеца с 0,40 м.
Съдът, съобразявайки че сградите са построени до 1997 г., стига до
извода, че са в нарушение на строителните правила и норми /Правилник за планово
изграждане на населените места (ДВ. бр. 51/1950 г., отм - чл. 189 , чл. 196; Строителни правила и норми
за изграждане на населени места (ДВ. бр. 75/1959 г., отм - т. 7, подт. 1, т.
60, подт. 1, подт. 2 ; Наредба № 5
от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.)
- чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 113, /изкл-е в чл. 114/; Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 1/2001 г.) - чл.
31, ал.1, т. 1, чл. 21,чл.42/. Правилно ТРС е приел, че по делото не се твърди
и не е доказано наличието на някои от особените хипотези, позволяващи
изграждането на сгради и постройки на вътрешната регулационна граница (линия)
на имота, като съгласие на собственика на съседния имот, разполагането на
сградите до калканен зид, денивелация на терена, решение на общински съвет и
др. Следователно в конкретният случай е следвало да бъдат спазени правилата и
нормите, предвидени за свободно застрояване, като сградите и постройките бъдат
разположени изцяло в УПИ V-111, на определено разстояние от регулационната
граница с УПИ IV-105. В тази връзка правилно
е прието, че процесните сгради и постройки са изградени в нарушение на
действалите към момента на изграждането им и към настоящия момент строителни
правила и норми, гарантиращи нужните отстояния между сградите и регуалционните
граници на имотите.
В случая обаче, предвид момента на придобиване на собствеността от ищцата
и с оглед направеното от ответника в тази връзка възражение, следва да бъде изследвано поведението на праводателя на
същата.
По принцип собствениците на съседни имоти могат да постигнат съгласие за
застрояване на регулационната линия (дори и неформално) и са длъжни да
съобразяват поведението си с това фактическо състояние, ако то е трайно
установено. Така постигнатото съгласие следва да обвързва и техните
правоприемници, които придобиват собствеността, с оглед правното и фактическо
състояние на вещта, като съществуващите ограничения в ползването, включително и
касаещи отстоянията и разположението на съществуващите в имота сгради, не
представляват скрит недостатък на вещта, тъй като са видими и известни за
приобретателя. Поради това следва да се
приеме, че правото на собственост е придобито и с оглед съществуващите
ограничения в ползването. В този см. Р. № 122 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6600/2013 г., I г. о., ГК.
В конкретния случай единият от праводателите на ищцата и неин проц.
представител – баща й Ъ. Исмаил, категорично заявява, че спорните сгради и
постройки са изградени до 1997 г. Същият, заедно със съпругата си, до
прехвърлянето на УПИ IV-105, заедно със сградите и постройките в него на ищцата
в процеса през 2011 - 2012 г., т. е. 14 - 15 години са търпели съществуващото
положение без да предприемат действия за защита на накърненото си право на
собственост. При това положение се налага извод, че ищцата е придобила
недвижимите вещи заедно със съществуващите ограничения в ползването, касаещи
разположението на вече изградените в имота на ответника сгради и постройки.
При твърдяно състояние, увреждащо съседния имот, следва да се преценя
доколко претендираната защита съответства на конкретното ограничение, като
наличието на това съответствие се преценява с оглед на това дали сочените
пречки са по-големи от обикновените. / в този см. Р № 430/2010 г. на ВКС, II г.
о./. В тази връзка не са безпочвени разсъжденията на ТРС, че праводателите на
ищцата са приели ограниченията в собственическите си права, които ограничения
са преминали и върху нея като приобретател. В този ред на мисли следва да се
посочи и изявлението на вещото лице, че всички сгради в селото са построени на
регулационната линия. Въпросът е до колко тези ограничения й създават пречки по
– големи от обикновените.
С оглед конкретния казус твърдението, че стряхата /покривът на къщата/ на
ответника пречи да се влезе в имота на ищцата с колесен трактор с ремарке,
необходим за извършване на стопански работи и предвид обстоятелството, че в
случая се касае за имот на село, където постоянно се извършва такава стопаска
работа, съдът съобразявайки показанията на свидетелката Мехмед за
невъзможността за преминаване на колесния трактор в двора на М., съдът счита,
че навлизането на стряхата /покривът на къщата/ на ответника в имота на ищцата
създава пречки, по – големи от обикновените, за използване на имота по
предназначение, респ. упражняване на правото му на собственост в пълен обем.
В този смисъл, доказвайки този конкретен израз на ограничение на правата
си на собственик, ищцата успешно провежда негаторния иск по чл. 109 ЗС по
отношение на навлизането на стряхата /покривът на къщата/ на ответника в имота й
и искът се явява основателен само в тази част. Неоснователен е в частта,
касаеща твърдяните неправомерни действия на ответника, водещи до пречка ищцата
да ползва пълноценно собствения си имот съобразно предназначението му, защото
дъждовните и снежните води от покривите на сградите на С., които са наклонени
към нейния имот, се оттичат в основите на къщата й, преливайки и наводнявайки
имота, както и че септичната яма в имота й се пълни, защото там се събират най
- много води от отичането и към момента на подаване на исковата молба вече е
почти пълна.
Като е достигнал до различен краен извод и е отхвърлил иска изцяло, ТРС е
постановил неправилно решение в частта, касеща навлизането на стряхата
/покривът на къщата/ на ответника в имота на ищцата. Ето защо същото следва да
се отмени в неправилната част, ведно с решението относно присъдените разноски в
полза на ответника над сумата от 500 лв. съобразно отхвърлената част.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва
да заплати на ответната страна сумата от 400 лв., направени от последния
деловодни разноски пред СОС.
Водим от изложеното до тук, СОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
17/30.05.18г., постановено по гр.д. № 319/17г. по описа на ТРС, в частта, в
която е отхвърлен като неоснователен искът, предявени от А.М., за осъждане на Д.Б.
да премахне частично покрива (стряхата) на Жилищната сграда (Сграда № 1 по
скицата) до размера на частта, навлизаща в имота (дворното място) на ищата,
като го преустрои в едностранен - под наклон само в неговия имот и в частта, в
която е осъдена А.М. да заплати на Д.Б. направените по делото разноски над
размера от 500 лв. до присъдените 700 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Б.С. ***, с ЕГН **********, да премахне частично покрива
(стряхата) на Жилищната сграда (Сграда № 1 по скицата, която е неразделна част
от решението на ТРС), находяща се в неговия имот - Дворно място с площ от 600
кв. м., съставляващо УПИ V-111, в кв. 9, по плана на с. Ножарево, общ. Главиница.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/30.05.18г., постановено по гр.д. № 319/17г. по описа на ТРС, в
останалата част.
ОСЪЖДА А.М., с ЕГН **********, да заплати на Д.Б.С., с ЕГН **********, направените по въззивното дело разноски, възлизащи на 400 /четиристотин лева/лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: