ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 570
гр. Пазарджик, 28.10.2019 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ
МАРАТИЛОВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева в.ч.гр.д.№751/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
Обжалвано е с частна жалба от „Макроадванс“ АД определение № 420 на РС Панагюрище по гр.д №555/2018 година по описа на съда.
Анализирайки фактическата обстановка по спора жалбоподателят
подържа ,че неправилно е постановеното определение ,с което съдът е отказал да
измени акта си в частта за разноските .Счита ,че на ответницата по предявения
от тях иск не се дължат разноски , тъй като нито е направено своевременно
искане за това ,нито са представени доказателства за реално направени такива.
Моли определението да бъде отменено и направеното от
тях искане – уважено.Претендира разноски.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира жалбата за допустима и основателна по следните
съображения:
В производство по чл.410 от ГПК по заявление на „Макроадванс“
АД е издадена заповед за изпълнение против С.С.А.,Д.Х.А. и З. Х.А.,в качеството
им на наследници на Д.Х.А..
В срок е постъпило възражение от З. А. ,към което е
приложено удостоверение за отказ от наследство.
От С.А. е постъпило възражение ,което обаче не е
мотивирано/това не е и задължително/.Дадени са указания на кредитора за
предявяване на иск по смисъла на чл.415 от ГПК.
Съобразявайки данните в заповедното производство в
срок кредиторът е предявил иск само срещу С.А..
В срок е постъпил отговор лично от С.А. ,която наред
с други правоизключващи и правопогасяващи възражения е направила и възражението
,че иска по отношение на нея е
неоснователен , тъй като е направила отказ от наследство и е представила
доказателства за това.
Не е направила претенция за присъждане на разноски.
След като се е запознал с отговора на исковата молба
ищецът е направил отказ от иска с молба от 15.11.2018 година,като в молбата се
съдържат и принципно изложени доводи за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
С определение от 20.11.2018 година ,съдът е прекратил
производството , като е присъдил в тежест на ищеца минимален размер адвокатско
възнаграждение.Към този момент нито има искане от ответницата за присъждане на
разноски , нито пък има доказателства за реално сторени такива.
На 27.11.2018 година по делото е постъпила молба от С.А.
с приложен към нея договор за правна защита и съдействие с дата 23.07.2018
година.
В срок след съобщаване на определението за
прекратяване „Макродванс“ АД са направили искане за изменение на този акт в
частта за разноските ,като сочат ,че отговора е подаден лично от ответницата и
не са представени доказателства за направени такива.
Съдът е разменил книжа ,при което е постъпил писмен
отговор от С.А. с основен довод ,че не е дала повод за завеждане на делото.
Първоинстанционният съд е постановил акт по това
искане ,който е прогласен за нищожен и впоследствие е постановил обжалваното
определение.С него е оставил без уважение молбата на А.,като всъщност не е
отговорил на доводите и на двете страни , налице ли са изобщо основания за
присъждане на разноски ,а е мотивирал размера с оглед разпоредбите на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд намира ,че определението е неправилно и следва да бъде отменено ,като
се измени постановеното определение за прекратяване на делото в частта относно
разноските по следните съображения:
По делото е постъпил писмен отговор от ответницата
,като не е направено искане за разноски
и не са представени доказателства за направени такива.Съдът не имал
каквото и да е основание с определението си за прекратяване на делото да
присъжда разноски , просто позовавайки се на
евентуален минимален дължим размер за адвокатско възнаграждение.
Би могъл да се обсъжда въпроса в хипотези като
настоящата ,когато съдът прекратява производството в закрито заседание ,без да
е възникнала възможност за ответника да направи искане за разноски ,дали би
могъл той в срока за обжалване по реда на чл.248 от ГПК да направи искане за
допълване на определението.Според въззивната инстанция това е допустимо,но в
конкретната хипотеза дори не е направено и таова искане ,което да е дало на
съдът основание да допълни акта си.Той просто служебно и е присъдил разноски и
то в определен от него размер.
Отделно от това – не може да се приеме ,че
ответницата не е дала повод за завеждане на делото.
Проведено е производство по чл.410 от ГПК
,ответницата е направила просто възражение,което обуславя правния интерес на
ищеца от предявяване на иска.Другата ответница е посочила основание,че не е
пасивно легитимирана да отговаря по иска и доказателство за добросъвестността
на кредитора е това ,че иск срещу нея не е предявен.
Заповедното производство представлява проверка по
естеството си за отношението на длъжника към искане и след като след връчване
на заповедта за изпълнение длъжника е подал възражение,то той е дал повод за завеждане на делото.
Поради изложените съображения ,съдът намира ,че
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено ,като бъде
изменено първоначално постановеното определение ,в частта за разноските,съответно
чрез отмяната му в осъдителната част за разноски.
Направено е искане за присъждане на разноски от „Макроадванс“ АД , което съдът намира за
неоснователно.Трайна е съдебната практика ,че в производства по чл.248 от ГПК
разноски не се дължат и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 420 на РС Панагюрище по гр.д.№
555/2018 година по описа на съда.
ИЗМЕНЯ определение № 604 от 20.11.2018 година по
същото дело ,като го отменя в частта , с която „Макроадванс“ АД е осъден да
заплати на С.А. разноски по делото в размер на 483 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.