М О
Т И В
И
към присъда № 25/26.10.2018г.
по НОХД № 491/2018г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 67/2018г. от 02.10.2018г. против Х.Д.И.
*** за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция по искане на подсъдимия Х.Д.И. и защитника му, направено
в с.з.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен поддържа обвинението против подсъдимия Х.Д.И. така както
същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по него и съответно
осъден. Прокурорът предлага на подсъдимия Х.Д.И. да бъде наложено наказание при
условията на 58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, но
не при условията на чл.55 от НК и размер около минималния предвиден за съответния
вид престъпление. Конкретно за деянието по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК представителят на държавното обвинение претендира да
бъде наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което съответно
да бъде редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета т.е. на подсъдимия
да бъде определено окончателно наказание в размер на три години и четири месеца
лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно при първоначален строг
режим в затвор.. Претендира се и приложението на разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ да бъде приспаднато при изпълнението на наложеното му наказание. По
отношение на вещественото доказателство – 1 бр. СИМ карта се предлага същата да
бъде унищожена като вещ без стойност. Настоява се и подсъдимият да бъде осъден
да заплати направените по делото разноски.
В настоящото наказателно
производство пострадалата П.Т.О., редовно призована, не се яви в разпоредително
заседание. Същата е уведомена по предвидения в НПК ред – с разпореждането за
насрочване на разпоредителното заседание, както за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, така и процесуалните си права вкл. правото да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец, но до започване на разпоредителното заседание не
направи такова искане.
Подсъдимият Х.Д.И., лично и чрез защитника
си, в с.з. не оспорва обвинението така както същото е формулирано в
обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Не оспорва и правната
квалификация на деянието, извършването на което е обвинен. Основните претенции на
защитата на подсъдимия и на самия подсъдим са свързани с размера на наказанието,
което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, съответно за
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК при определянето на това наказание.
Като не се оспорват фактическите положения изложени от прокурора в обвинителния
акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и обоснованата правна
квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимия се навеждат
доводи, че процесуалното поведение на подсъдимия в досъдебната и съдебната фази
на наказателното производство и направеното от него признание на фактите в
значителна степен е допринесло за изясняване на фактическата обстановка и е
облекчило по този начин работата на съда, което следва да бъде взето предвид
при определяне на наказанието. Навеждат се доводи и че отнетото чрез деянието
на подсъдимия имущество не е на голяма стойност, както и че няколко години след
последното му излизане от затвора подсъдимият не е вършил престъпления, като по
този начин се обосновава тезата за
налагане на наказание при условията на чл.55 от Нк т.е. под предвидения в
закона минимум. Конкретно се претендира наказание в размер на две години
лишаване от свобода. Претендира се и приложението на чл.59 от НК т.е.
приспадане на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Самият подсъдим, при упражняване на правото си на лична
защита и в последната си дума, не изразява отношението си към извършеното
деяние, а претендира единствено да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на две години.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Д.И. е роден на ***г***.
С постоянен и настоящ адрес ***. Български гражданин е. Има завършено начално
образование. Не е женен. Не работи. Осъждан е както следва:
- със споразумение № 51/26.10.2011г.
по нохд № 47/2011г. на РС гр.Котел, в сила от 27.10.2011г., за деяние по чл.195
ал.1 т.3 и 5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, извършено през
периода м.февруари – м.март 2010г. – на осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от
три години;
- със споразумение № 140/22.11.2011г.
по нохд № 687/2011г. на РС гр.Карлово, в сила от 22.11.2011г., за деяние по чл.195
ал.1 т.31 4 и 5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.18 ал.1 и чл.54 от НК, извършено на 09.08.2011г.
– на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание с наказанието по нохд
№ 47/2011г. на РС гр.Котел - една година лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- с присъда № 253/19.03.2012г. по
нохд № 1030/2011г. на РС гр.Сливен, в сила от 04.04.2012г., за деяние по чл.195
ал.1 т.3 и 5 вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено на 04.03.2010г. – на осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК
за изпитателен срок от три години;
- с присъда № 79/09.04.2012г. по
нохд № 260/2012г. на РС гр.Ямбол, в сила от 25.04.2012г., за деяние по чл.195
ал.1 т.3, 4 и 5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, извършено в периода
м.ноември 2010г. – м.февруари 2011г. - на
една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- с присъда № 64/20.03.2013г. по
нохд № 267/2012г. на РС гр.Пирдоп, в сила от 20.03.2013г., за деяние по чл.194
ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от Нк, извършено в периода 25.04.2011г. –
28.04.2011г. – на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- със споразумение №
38/13.06.2013г. по нохд № 90/2013г. на РС гр.Котел, в сила от 13.06.2013г., за
деяние по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК, извършено на 03.02.2013г. – на пробация за срок от една година;
- с определение от 26.06.2013г. по
чнд № 122/2013г. на РС гр.Пирдоп, в сила от 12.07.2013г. е определено едно общо
наказание по нохд № 267/2012г. на РС гр.Пирдоп, по нохд № 47/2011г. на РС
гр.Котел, по нохд № 687/2011г. на РС гр.Карлово, по нохд № 1030/2011г. на РС
гр.Сливен и по нохд № 260/2012г. на РС гр.Ямбол – една година лишаване от
свобода, увеличено на основание чл.24 от НК с още три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от три години;
- с присъда № 234/21.10.2014г. по
нохд № 1378/2014г. на РС гр.Сливен, в сила от 20.01.2015г., за деяние по чл.195
ал.1 т.3, 5 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.28 и чл.54 от НК – осем
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение
определеното по чнд № 122/2013г. на РС гр.Пирдоп общо наказание една година и
три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип и отделно от наказанието по нохд № 1378/2014г. на РС
гр.Сливен.
На 20.09.2016г. подсъдимият Х.Д.И.
изтърпял наказанието в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено по нохд
№ 1378/2014г. на Районен съд гр.Сливен, като преди това /на 11.02.2016г./ е
изтърпял и приведеното в изпълнение, на основание чл.68 ал.1 от НК, определеното
по чнд № 122/2013г. на Районен съд гр.Пирдоп общо наказание в размер на една година
и три месеца лишаване от свобода, при приспадане на времето, през което подс. Х.И.
е бил задържан или е изтърпявал
наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността, по която му е било наложено общото наказание.
Предвид гореизложените фактически
данни, подс. Х.И. е извършил деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
След като излязъл от затвора, подс.
Х.И. *** и се установил да живее на квартира в ***********. Той не полагал
общественополезен труд, а продължил да се занимава с престъпна дейност,
извършвайки кражби.
На 16.08.2018г. вечерта подс. Х.И. бил
в района на Кооперативния пазар в гр.Сливен заедно със своята приятелка - свид.
Ф.К., от гр.Котел. Двамата изчаквали приключването на работния ден, за да
съберат останалите по сергиите плодове и зеленчуци. Докато били там, подс. Х.И.
видял, че една възрастна жена, която продавала цветя, е останала сама до късно
в своя магазин и решил да я обере. Това била свид. П.О., на 70 години, която
стопанисвала магазин № 20, находящ се в югоизточната част на моста.
За да извърши намисленото, подс. Х.И.
се отдалечил от свид. Ф.К., като й казал да стои и да го чака, а той отишъл до
магазина на свид. П.О.. В продължение на повече от половин час подс. Х.И. наблюдавал
свид. П.О., в очакване на удобен момент да я ограби.
Около 21.15 часа, когато тя се
приготвила да заключи магазина, държейки в ръцете си два букета с цветя, подс. Х.И.
се приближил тихо зад гърба й и със сила издърпал от рамото дамската й чанта.
Свид. П.О. се опитала да задържи чантата си, като я хванала за една от
презрамките, но подс. Х.И. продължил да дърпа силно, при което дръжките на
чантата се скъсали и останали в ръцете й.
Подс. Х.И. побягнал в посока
кв.„Клуцохор“ с открадната дамска чанта, в която се намирали мобилен апарат
„Х-TREMER“ /със зарядно устройство/ на стойност 22 лв., стационарен апарат м.
„А1“ на стойност 19 лв., както и сумата от 400 лв., всички собственост на свид.
П.О..
Ограбената жена подгонила
нападателя си, но не успяла да го стигне, тъй като той бил млад мъж и бягал
бързо. Свид. П.О. единствено успяла да види, че извършителят пресякъл шосето и
продължил да бяга по ул.„Радецки“ в кв.„Клуцохор“.
В района на местността „Хамам баир“
подс. Х.И. се срещнал със свид. Ф.К. и й показал откраднатата чанта. Извадил
намиращите се в нея пари, преброил ги, взел също така двата телефона и
зарядното устройство. Чантата изхвърлил в храстите край пътя. Още същата вечер,
с част от откраднатите пари подс. Х.И. закупил ваучер на „М-Тел“ (А1) и цигари.
Подсъдимият казал на свид. Ф.К. да се прибира в квартирата им и да вземе със
себе си двата отнети от свид. П.О. телефони, както и зарядното устройство, след
което отишъл в казино в гр.Сливен, където проиграл останалите пари.
На следващия ден - 17.08.2018г.,
сутринта, подс. Х.И. отишъл до дома на своя познат - свид. Й.К. от гр.Сливен, и
му предложил отнетия от свид. П.О. мобилен апарат „Х-TREMER“, от който
предварително извадил СИМ-картата. Подсъдимият не казал какъв е произхода на
този телефон. Свид. Й.К. се съгласил и в замяна му дал своя телефон марка
„Нокия“.
На 17.08.2018г., следобед, подс. Х.И.
бил установен като извършител на инкриминирания грабеж. Поради това служители
на РУ на МВР гр.Сливен, сектор „Криминална полиция“, между които свид. Д.С.,
посетили квартирата на подс. Х.И. ***. След като разбрал, че полицаите го
търсят, подс. Х.И. избягал от жилището, в което се намирал и се укривал
известно време, поради което бил обявен за общодържавно издирване.
Още същия ден, с протокол за
доброволно предаване от 17.08.2018г. свид. Ф.К. предала на полицейските
служители 1 бр. стационарен апарат м. „А1“ и зарядното устройство, заявявайки,
че това е телефонът, който Х. /т.е. подсъдимият/ е откраднал. Тя предала също
така и 2 бр. СИМ- карти на мобилните оператори „А1“ и „Виваком“. Свид. Ф.К. била отведена в РУ на МВР гр.Сливен,
като при проведената беседа разказала на полицейските служители подробно за
грабежа, извършен от подс. Х.И. предишната вечер.
В резултат на извършените
оперативно-издирвателни мероприятия, на 21.08.2018г. подс. Х.И. бил установен и
задържан.
След задържането на подс. Х.И.,
същият посочил къде се намира отнетият от свид. П.О. мобилен телефон
„Х-TREMER“. С протокол за доброволно предаване от 21.08.2018г. свид. Й.К.
предал на водещия разследването полицай процесния телефон /ведно с намиращата
се в него СИМ-карта на „Виваком“ с № 89359032300129105896/, заявявайки че това
е телефонът, който подс. Х.И. му е дал няколко дни по-рано.
Предадените мобилни телефони,
предмет на престъплението, са били върнати с разписка на свид. П.О..
Според заключението на назначената
по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на вещите, предмет на
грабежа е, както следва: чанта за през рамо от плат 30x25 см с преден и заден
джоб - 4 лв.; мобилен телефон „X- TREMER“ със зарядно устройство - 22 лв.;
мобилен телефон „А1“ без зарядно устройство - 19 лв. Общата стойност на така
описаните инкриминирани вещи /без паричната сума в размер на 400 лв./ възлиза
на 45 лв.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия Х.И.; показанията на свидетелите П.О.,
Ф.К., Д.С. и Й.К.; заключението на вещото лице по назначената в досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, както и писмените доказателствени
материали – по описа на приложеното досъдебно производство № 1057/18г. на РУ на
МВР гр. Сливен - протоколи за доброволно предаване, разписка за връщане на отнетите
вещи; документи относно отнетите мобилни телефони, предоставени от свид. П.О., справка
за съдимост, характеристична справка, декларация за СМПИС.
Съдът по принцип винаги внимателно
анализира обясненията на подсъдимия, изхождайки от обстоятелството, че наред с
качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за негова защита, още
повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не
носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В конкретния случай, по време на разпита си в хода на
досъдебното производство, подсъдимият е заявил, че разбира в какво се състои
обвинението и се признава за виновен по него, но отказва да даде обяснения.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, макар и в
различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
Показанията на свид. П.О. са
подробни и последователни. Те в най-голяма степен допринасят за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, тъй като тя непосредствено
е възприела всички събития свързани с механизма на отнемане на инкриминираните
вещи. Обстоятелството, че тази свидетелка е пострадала от престъплението
действително я прави заинтересована от изхода на делото, но с оглед на
съдържанието на изнесените от нея твърдения за случилото се и във връзка с
останалите доказателствени материали по делото, може да се направи извод, че
това й качество по никакъв начин не се е отразило на достоверността на
показанията й.
Показанията на свид. Ф.К. също са
подробни и последователни. Тя е била заедно с подс. Х.И. по време на извършване
на престъплението от последния, макар да не е присъствала на самото отнемане на
вещите от пострадалата. Непосредствено след деянието свидетелката се е срещнала
с подсъдимия и той й е разказал за случилото се вкл. че със сила е отнел
чантата от пострадалата. Възприела е и виковете на пострадалата. Депозира
твърдения и за какво се е случило с вещите, намиращи се в отнетата чанта. Съдът
съобрази обстоятелството, че тази свидетелка е приятелка на подсъдимия, но това
й качество по никакъв начин не се отразява на достоверността на показанията й.
Показанията на свид. Д.С. също са
последователни и непротиворечиви. Той е полицейски служител, на когото е било
възложено да извърши необходимите действия за разкриване на извършителя на
престъплението по отношение на пострадалата О.. Депозира твърдения относно
това, което е научил в хода на тази си работа и в частност при проведените
беседи с пострадалата и с подсъдимия. Този свидетел е незаинтересован от изхода
на делото.
Показанията на свид. Й.К. също са
последователни и непротиворечиви. Този свидетел изнася твърдения за мобилния
телефон, предоставен му от подсъдимия и какво се случило с него, както и какво
му е било обяснено за произхода на тази вещ.
Съдът намира, че следва да се
кредитират заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство оценителна експертиза. Това заключение допринася за изясняване на
важни обстоятелства от предмета на доказване свързани със стойността на част от
вещите, отнети от подсъдимия. Това заключение е изготвено от компетентно вещо
лице, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво основание
да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват
доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си описано по-горе подсъдимият Х.Д.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, тъй като на 16.08.2018г., в гр.
Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта
на стойност 4 лв., мобилен апарат „Х-TREMER“ /със зарядно устройство/ на
стойност 22 лв., стационарен апарат м. „А1“ на стойност 19 лв., както и сумата
от 400 лв., всичко на обща стойност 445 лв., от владението на П.Т. Иванова ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила:
С оглед на приетото за установено от фактическа
страна е несъмнено, че на посочените време и място подс. Х. И. е отнел чужди
движими вещи /описани подробно по-горе/ от владението на пострадалата П.Т.О., използвайки
за това сила.
Безспорно е, че за отнемането на чантата на
пострадалата /в която са били останалите инкриминирани вещи/ подсъдимият е
използвал сила, в резултат на което са се скъсали дръжките на тази чанта и
владението на пострадалата върху тези вещи е било преустановено.
С оглед на направените
по-горе констатации относно обремененото съдебно минало на подс. Х.И. и в
частност осъждането му по присъда № 234/21.10.2014г. по нохд № 1378/2014г. на
РС гр.Сливен , в сила от 20.01.2015г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.28 и чл.54 от НК – на осем месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип,
както и привеждането на основание чл.68 ал.1 от НК в изпълнение на определеното
по чнд № 122/2013г. на РС гр.Пирдоп общо наказание една година и три месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип и отделно от наказанието по нохд № 1378/2014г. на РС гр.Сливен, няма
съмнение и по отношение на това, че деянието на подсъдимия е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК – осъждан е
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Х.И. е
извършил деянието, предмет на настоящото наказателно производство, с пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал е че употребява сила, за
да установи владение върху чуждите движими вещи и пари.
Като причини и условия за
извършване на престъпленията съдът преценява възрастта му и свързаната с това
социална незрялост, липсата на упражняване на трудова дейност, както и стремежа
да се облагодетелства по незаконен начин.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК във връзка с задължителното приложение на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът отчете и
степента на обществената опасност както на извършителя, така и на неговото
деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви
наказания като размер следва да се наложат за извършените престъпления, съдът
отчете обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъпление, което макар и
да е тежко по смисъла на закона, не разкрива някаква особено висока степен на
обществена опасност и частност такава, която да е по-голяма от типичната за
този вид престъпления.
От друга страна съдът не прецени като самостоятелно
смекчаващо отговорността на подсъдимия направеното от него самопризнание на
фактите в хода да съдебното производството, тъй като това самопризнание обуславя
задължителното приложение на чл.58а ал.1 от НК и определяне на наказание намалено
с една трета.
В тази връзка като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се преценят невисоката степен на
обществена опасност на дееца, направеното от него признание, цялостното му
процесуално поведение в хода на наказателното производство /допринесло в
значителна степен за разкриването на престъпленията респ. за изясняването на
обективната истина по делото/, мотивите, които са го подтикнали към
извършването на престъпленията и невисоката стойност на отнетото, част от което
е възстановено.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се преценят механизма на извършеното, проявената последователност
и упоритост при преследването на престъпните цели и обстоятелството, че
подсъдимият е извършил и други престъпления т.е. обремененото му съдебно минало
вкл. факта, че вече е бил осъждан за други престъпления против собствеността и
приложената спрямо него наказателна репресия очевидно не е дала положителен
резултат.
С оглед на така коментираните
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание за извършеното от него
престъпление в размер на минималния предвиден за тези престъпления.
Така на подсъдимия Х.Д.И. за
извършеното от него престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.“б“ от НК настоящият съд прецени, че следва да се определи наказание пет
години лишаване от свобода т.е. минималния предвиден в закона за този вид
престъпления, като този размер следва да
се намали с една трета т.е. да му се наложи наказание три години и четири
месеца лишаване от свобода.
С оглед размера на така наложеното
наказание, същото следва да бъде търпяно ефективно и при първоначален строг
режим, предвид нормата на чл.57 ал.1 т.2 „б“ от ЗИНЗС, предвид това, че се
касае за умишлено престъпление и не са изтекли повече от пет години от
изтърпяването на предходно наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено по реда на чл.66 от НК.
Настоящият съд обсъди и
възможността за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, но стигна до
извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до констатацията,
че предвиденото най-леко наказание за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко и следователно да обосновават необходимостта за определяне
на наказанието по този ред. Впрочем именно такова искане се прави и обосновава
от защитата на подсъдимия, а и самият подсъдим настоява за това.
Защитата и подсъдимия обосновават
искане за определяне на наказание под минималния предвиден за съответното
престъпление размер, обосновавайки се преди всичко с приноса на подсъдимия за
изясняването на обективната истина и процесуалното му поведение в хода на
цялото производство. Това поведение и приноса му настоящият съд отчете
адекватно и в достатъчна степен, определяйки наказание в размер на минималния
за съответното престъпление, но и отчитайки същевременно наличието и на
отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват определянето на
наказание под минималния размер. Освен това следва да се отбележи и
обстоятелството, че в настоящия случай подсъдимият не е изразил критично
отношение към извършеното, не е показал съжаление, нито е проявил разкаяние. Той
се е възползвал от правото да не дава обяснения. При упражняването на правото
си на лична защита в с.з. и при последната си дума единствено претендира да му
бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Липсата на
самопризнание, съжаление и разкаяние в никакъв случай не следва да се
преценяват като отегчаващо отговорността му обстоятелство, но същевременно няма
как и не следва да се претендира от защитата наличието на такова смекчаващо
отговорността обстоятелство /свързано с отношението на подсъдимия към
извършеното деяние/, каквото в действителност категорично липсва.
Така определеното и наложено /след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ наказание в максимална степен съответства на
степента на обществената опасност на дееца и на извършеното от него, съобразени
са с всички обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, поради
което може да бъде направен извод, че по този начин биха било постигнати целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва
да се приспадне от така наложеното на подс. Х.Д.И. наказание три години и
четири месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан по
настоящото наказателно производство, а именно от 21.08.2018г. до привеждане в
изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание.
Подсъдимият следва да бъдат да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Сливен
сумата от 41.06 лева, представляваща направени по делото разноски за
назначената и извършената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза.
Вещественото доказателство – 1 бр. СИМ-карта на мобилен оператор „Виваком“,
следва да се унищожи като вещ без стойност.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 06.11.2018 г.