№ 7835
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110161237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. М. Н., чрез пълномощника адв. М. М.,
срещу „фирма“ ООД, ЕИК ***, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №435503, предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна.
В срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответната страна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по така предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата /чл.11, ал.1/ в сключен между
страните договор за паричен заем № 685145/30.05.2022г., предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължение на
кредитополучателя да представи обезпечение, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, е допустимо. Налице е правен интерес от водене на
настоящото производство, предмет на което е искова претенция, касаеща
нищожност на договорна клауза от съдържанието на договор за
1
потребителски кредит, тъй като нищожността може да бъде релевирана
неограничено във времето, както с иск, така и с възражение. Допълнителен
аргумент в насока на допустимост на производството, е че с оглед правния
характер на спора между страните, а именно, че се касае за спор между лице,
притежаващо материалноправното качество на “потребител” и дружество,
предоставящо парични суми, то приложимост намират разпоредбите на ЗЗП и
ЗПК, по силата на които съдът е длъжен служебно да следи за наличието на
недействителни /нищожни/ клаузи.
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит № 685145/30.05.2022г., с
посоченото в исковата молба, съдържание.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка при непредставяне на
обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита - чл.11, ал.1 от
договора, е нищожна на твърдяните от ищеца основания.
По разноските.
2
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. М. М.,
следва да се присъди сумата от 480 лв. -адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в чл.11,
ал.1 от Договор за паричен заем № 685145/30.05.2022г., сключен между В. М.
Н. с ЕГН ********** и „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „фирма“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на В. М. Н. с
ЕГН **********, сумата от 50 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „фирма“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да
заплати на адв. М. М. при АК - Пловдив, с адрес на кантората: гр. /населено
място/ №81, ет.3, ап.Б, сумата от 480 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3