Решение по дело №173/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1423                                           05.06.2019г.                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                          ХХ граждански състав     

На тридесети май                                                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

при секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 173 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявена е искова молба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.К.К. и Я.М. против В.Г.А., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 294.15 лева, представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за далекосъобщителни услуги, както и законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати и сумата от 122.94 лева договорна неустойка за неизпълнение по договорите. При условията на евентуалност, в случай, че установителната претенция бъде приета за недопустима, се моли вземането за сумата от 294.15 лева да се разгледа като предмет на осъдителен иск.

               Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 14.03.2016г.  за номер ********** и договор за мобилни услуги от 17.03.2016г. за номер **********. Въз основа на посочените договори абонатът е ползвал мобилни услуги под абонатен № *********. За потребените услуги са издадени фактура № **********/15.10.2016г. за 309.77 лева, платима до 30.10.2016г. и фактура № **********/15.11.2016г. за 40.12 лева, платима до 30.11.2016г. Плащания по фактурите не са постъпили. Ето защо Теленор е прекратил едностранно договора и е издал крайна фактура № **********/15.01.2017г. за обща сума от 824.92 лева, сбор от 294.15 лева неплатен остатък от задълженията по предходните фактури и 529.77 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Неустойка се дължи по т.11 от договора, в случай на прекратяването му по вина на потребителя, а размерът й е равен на сумата от месечните вноски до края на срока на договора. Предвид споразумение с КЗП неустойката е в размер на три месечни абонаментни такси. Ето защо се търси неустойка за номер ********** в размер на 62.97 лева и неустойка за номер ********** в размер на 59.97 лева, общо 122.94 лева. Отделно се търси и заплащане на 294.15 лева цена за ползвани далекосъобщителни услуги.

               Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се представлява.

               За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № 4127/08.11.2018г. на БРС ч.гр.дело № 8069/2018г. С определение от 11.01.2019г. заповедният съд е обезсилил заповедта изцяло.

               С определението по чл.140 ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 294.15 лева, представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането. Останал е висящ осъдителен иск за тези суми.

               В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.

               По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

               Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

               Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 01.03.2019г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства – договори за мобилни услуги от 14.03.2016г. и от 17.03.2016г., фактури за доставяните услуги и общи условия. От тях е видно, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на далекосъобщителни услуги в полза на ответника. Ответникът е ползвал мобилни услуги, за което потребление са издавани съответните фактури, неоспорени от него. Те удостоверяват размерите на съответните цени на услугата. Освен това поради неизпълнението на ответника да заплати дължимите такси, договорите му са били едностранно прекратени, поради което дължи и неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора абонаментни такси. В случая ищецът търси не целия сбор на таксите в размер на 529.77 лева, а само три стандартни такси, в общ размер от 122.94 лева, на колкото се равнява претендираната неустойка. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 280 лева, представляващи платена държавна такса и адвокатски хонорар. Разноски в заповедното дело не се присъждат, тъй като заповедта по чл.410 ГПК е обезсилена.

               Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд

 

                     Р Е Ш И:

 

       ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.К.К. и Я.М. сумата от 294.15 лева /двеста деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/, представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по сключени договор за мобилни услуги от 14.03.2016г. и договор за мобилни услуги от 17.03.2016г. за абонатен номер ********* за периода от 15.09.2016г. до 14.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 10.01.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 122.94 лева /сто двадесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ договорна неустойка за неизпълнение по договорите.                    

               ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.К.К. и Я.М. сумата от 280 лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

               Препис от решението да се връчи на страните.

               Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

              

              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.