№ 465
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100500099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
срещу решение № 260424/28.09.2020 г. по гр.д. № 11085/2019 г. по описа на ВРС, 26 състав,
с което е отхвърлено искането за установяване между страните, че Н. Г. М., ЕГН
**********, а адрес: ***** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* следните суми:
637,17 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard, активирана на 15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 27,30 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 32,88 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019
г., за които суми е издадена Заповед № 3373/25.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6389/2019 г.
С решението е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иск за осъждане
на ответницата да заплати същите суми.
В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното решение.
Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е счел за недоказано
от страна на ищеца (въззивник) наличието на валидно кредитно правоотношение, в резултат
на което искът е бил отхвърлен изцяло. Въззивникът сочи, че въз основа на представеното в
производството приложение, носещо подписа на служител на кредитора, същият е отпуснал
1
на кредитополучателя револвиращ кредит, до който въззиваемият (кредитополучател)
осъществявал отдалечен достъп чрез издадената му кредитна карта MasterCard. Твърди се, че
в приложението се съдържат съществените елементи на договорното правоотношение като
лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на
обезщетението за забава и др. С оглед назначената съдебно-счетоводна експертиза, счита за
установено усвояването на 900 лв. по личната сметка на въззиваемата страна, както и
наличието на погашения по револвиращия кредит като доказателство за облигационна
обвързаност на страните по договор за кредит. Счита, че е налице реално ползване на сумата
по кредитния лимит, като навежда твърдения и за липса на възражение по отношение на
автентичността на положения от кредитополучателя подпис на всяка страница.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в неговата
цялост, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна чрез особен представител депозира
писмен отговор с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт и присъждане на възнаграждение за особен представител.
Идентично становище поддържа и в съдебнво заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България иск против Н. Г. М. с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
същата, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция следните
суми: 637,17 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, активирана на 15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 27,30 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 32,88
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до
01.04.2019 г.
С оглед приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д. № 6389/2019 г. на ВРС
се установява, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. Г. М. за посочените
суми, заедно с направените разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
2
От писмените доказателства - Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
11149083/05.02.2015 г. ведно с Приложение към него CARD-12530024/05.02.2015 г.;
Сертификат № CARD-11149083, номер на банкова сметка на Н. Г. М., месечно извлечение
по кредитна карта, детайли на извлечението по кредитна карта, обратна разписка, последна
покана от 12.09.2018 г. се установява, че на 05.02.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като кредитор и Н. Г. М., като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 3 000 лв. Уговорено е кредиторът да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.
като резултат от последващо извършване на проучване на изпълнението на задълженията по
Договора за кредит. В представеното Приложение към Договора за потребителски кредит са
обективирани конкретните условия на револвиращия кредит, както и процедурата за
активиране на картата, заедно с размера на отпуснатата сума – 1 000 лв.
По смисъла на чл. 13 от Договора за потребителски кредит всяка трансакция с
кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ
кредит. От назначената от първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че е налице
усвояване на кредита в размер на 900 лв., извършено на 19.09.2016 г., както и че титуляр на
сметката, по която е осъществено предоставянето на сумата, е Н. Г. М.. С оглед
представените от дружеството – въззивник месечни извлечения по кредитна карта №
12530024 са проследени трансакциите по същата, от което се установява, че са налице както
тегления на парични суми, така и внасяне на месечни погасителни вноски. Съдът счита, че
са налице доказателства за реалното усвояване на сумата по предоставения кредит, от което
следва да се приеме за доказано и съществуването на облигационна обвързаност между
страните по делото, приета от кредитополучателката и възникнала по силата на Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-11149083/05.02.2015 г. ведно с Приложение към него CARD-
12530024/05.02.2015 г. Обстоятелството, че същата не е подписала приложението не може да
се цени като незнание от нейна страна, предвид чл. 12 от Договора за кредит( който е
подписан от същата), даващ възможност на кредитора да издаде и активира кредитна карта
на лицето, без допълнителна санкция от нейна страна. Това очевидно е сторено, а
осъществените трансакции и погашения доказват и че въззивваемата се е ползвала от
допълнителната кредитна услуга.
В резултат от гореизложеното настоящият съдебен състав счита направеното от
въззиваемата страна чрез процесуалния й представител възражение за липса на
доказателства за усвояване на кредита за неоснователно.
В исковата си молба ищецът - въззивник в настоящото производство, е навел
твърдения за уведомяване на длъжника, че счита оставащата сума по кредита за предсрочно
изискуема. По делото е представена последна покана от 12.09.2018 г., за която обаче не са
ангажирани доказателства за реалното й връчване на длъжника. Изхождайки от липсата на
3
доказателства в тази посока, съдът намира изявлението на кредитора за обявяването на
предсрочната изискуемост на процесната сума за ненадлежно. Следва то да се счита за
връчено на длъжника с получаването на преписа на исковата молба ведно с книжата от
назначения му особен представител, а именно 11.12.2019 г., от която дата следва да бъде
дължима законната лихва върху главницата.
По изложените мотиви, съдът намира, че решението на ВРС следва да бъде
отменено, освен в частта на претендирата лихва в размер на 32,88 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на въззивната страна
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а именно 75 лв.
внесена държавна такса за въззивна жалба, 300 лв., изплатени за особен представител на
въззиваемия и 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260424/28.09.2020 г. по гр.д. № 11085/2019 г. по описа на
ВРС, 26 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че Н. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: ***** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните
суми: 637,17 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard, активирана на 15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 27,30 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 32,88
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до
01.04.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: *****, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14 следните суми: 637,17 лв., представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-11149083 и отпуснат потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, активирана на 15.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
27,30 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018
г.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260424/28.09.2020 г. по гр.д. № 11085/2019 г. по
описа на ВРС, 26 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Н. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: ***** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14 за сумата от 32,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019 г.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „БНП Париба
4
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сторените в настоящото производство разноски в
размер на 452,60(четиристотин и петдесет и два лева и шестдесет стотинки) лева,
представляващи част от дължимите разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената
част от исковете, както и 595,53 (петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и три
стотинки)лева разноски за първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5