Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. София,
17.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
При секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 11406/2016
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и
сл. ГПК (отм.), вр. с пар. 2 ПЗР на ГПК.
С решение от 03.11.2005
г. по гр. д. № 3329/2005 г. на СРС, 25 с – в, са отхвърлени предявените
от Н.А.П., ЕГН********** (починал в хода на производството пред СГС, като на
негово място е конституирани наследниците му по закон Г.Т.П., с ЕГН **********,
И.Н.П., с ЕГН **********, М.Н.П., с ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН **********) и М.А.П.,
ЕГН ********** (починал, като на негово място пред СРС е конституиран
наследника му по закон И.М.И., ЕГН **********)*** искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК - за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици въз основа на наследствено правоприемство от К. Н. С. ЕГН **********
на двустаен апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „*******застроен
на площ от 65. 20 кв. м., състоящ се от една стая, дневна и обслужващи
помещения при граници: изток - семейство К., запад - К., север - зелена площ,
юг - коридор на бл. 37, заедно с избено помещение, застроено на площ от 5. 55
кв. м. при граници: на запад - С., на изток - К., на север - разделителна
стена, на юг - коридор, заедно с припадащите се части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Въззивното
производство е образувано по жалба само от ищеца Н.А.П.
(починал в хода на производството пред СГС), който, чрез представителя си, е оспорвал
изцяло решението на СРС като неправилно и незаконосъобразно - постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон. В жалбата се поддържа, че съдът
не е обсъдил изцяло събраните пред него доказателства. Правилно СРС е приел, че
с молба от 22.01.1990 г. наследодателката
К. С. е направила искане до председателя на ИК на ОбНС „Триадица“ да
закупи процесния имот, въз основа на което е издадена заповед №
ДИ-03-16/22.01.1990 г. имотът да се продаде на молителката. В заповедта е
посочено, че собствеността ще премине след плащане на цената и сключване на
договор за покупко - продажба. Установено е, че цената е била изцяло заплатена
от наследодателката с лични средства и кредит от ДСК. Неправилно СРС е приел,
че ищците не са твърдели, че е сключен договор за покупко - продажба на имота.
Твърди се, че при договора за покупко – продажба на недвижими имоти чрез съвета
следва да се приложат нормите на ЗЗД, доколкото няма ограничения в ЗСГ и ППЗСГ.
При това, договорът е следвало да се приеме за сключен ако продавача приеме
предложението на купувача, така както е направено.
Наследниците
на Н.А.П., починал на 31.12.2017 г., конституирани в производството пред СГС, Г.Т.П.,
И.Н.П., М.Н.П. и Т.Н.П., поддържат въззивната жалба на наследодателя си. Едва с
молбата от 14.06.2018 г., преди последното по делото съдебно заседание пред
въззивния съд, след за конституирането на наследниците на починалото лице, те
са направили възражение за придобиване на имота по силата на текла в полза на
наследодателите им придобивна давност. Молят да се отмени решението, като се уважи иска по
чл. 97 ГПК (отм.).
Въззиваемата
страна - ответника СО, чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС е законосъобразно и правилно постановено. По делото не е
доказано да е изпълнен фактически състав за придобиване на имота от
наследодателката на ищците - не е сключен договор за продажба. Моли да се
остави в сила решението на СРС, с което иска е отхвърлен.
Доколкото конституирания с определение от 16.11.2015 г. от СРС
наследник на ищеца М.А.П. - И.М.И., ЕГН ********** не е подала въззивна жалба срещу решението и не
се е присъединила към въззивната жалба на другия ищец в срока по чл. 204, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав намира, че тази страна не оспорва решението и
спрямо нея то е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
От приетото пред СРС удостоверение за наследници № 000389/12.05.2004
г., се установява, че К. Н. С. е починалата на 22.01.1991 г., като е оставила
за наследници по закон първоначалните ищци - синовете й Н.А.П.
и М.А.П..
По делото е представена преписката № ДИ-03-288/1983 г.
на СО - район Триадица във връзка с продажбата на апартамент
№ 61, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. ******“ (сега Т. *********.
От преписката се установява, че със заповед № 435/12.12.1982
г. на началника на служба жилищно настаняване на СНС Благоевски район, наследодателката
на първоначалните ищци - К. С. и настанена в държавен недвижим имот - двустаен
апартамент в гр. София, ж. к. „*******“, бл******, ет. *ап*
К. С. е направила искане до Председателя на ИК на ОбНС
Триадица с молба от 22.01.1990 г. за закупуване на посочения имот, като със
заповед № ДИ - 03-16/22.01.1990 г. на председателя е наредено имота, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, бл******,
ет. ******, ул. ******“, застроен на площ от 65. 20 кв. м., състоящ се от една
стая, дневна и обслужващи помещения при граници: изток - семейство К., запад - К.,
север - зелена площ, юг - коридор на бл. 37, заедно с избено помещение, застроено
на площ от 5. 55 кв. м. при граници: на запад - С., на изток - К., на север -
разделителна стена, на юг - коридор, заедно с припадащите се части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, да се продаде на К.
С. за сумата от 14 050 лв.
Според заповедта, собствеността на продаваемия имот ще
премине върху купувача след изплащане на продажната цена и сключване на договор
за покупко -продажба.
По делото не е спорно и от приложените молба на ДСК и
писмо на ДСК от 19.11.1990 г. се установява, че К. С. е получила кредит от ДСК
в размер на 9 835 лв., като е внесла и собствени средства в размер на 4 215 лв.
За пълното изплащане на продажната цена, ДСК Жилищно кредитиране е уведомила
ОбНС Триадица ОбНС, като междувременно наложила и законна ипотека върху
продаваемото жилище, заличена на 26.08.2003 г.
При така установените обстоятелства, съдът достига до
следните правни изводи :
Предявен е
положителен установителен иск за собственост на имот по чл. 97 ГПК (отм.). В производството по спора за собственост всяка от страните следва да докаже
обстоятелствата, от които черпи правата си : ищецът следва да докаже, че е придобил
собствеността върху спорния имот на правно
основание, което е годно да го направи собственик, а ответникът - правоотричащите си
възражения.
Ищците са
основали правото си на собственост върху процесния имот на наследствено
правоприемство и придобиването му от наследодателката им К. С. по реда на НДИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на
собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен
начин, че е придобило това право посредством един от изброените в закона
придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването
на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички
елементи от този фактически състав.
Както основателно е приел и СРС, редът, по който се е
извършвала продажба на жилище, държавна собственост, на граждани, е бил уреден
в разпоредбите на ЗС, в редакцията към ДВ бр. 31/90 г. - отм., но действащи към
процесния период - чл. 15, вр. чл. 13
ЗС и чл. 18 ЗС и тези на чл.120 и чл.121 от НДИ (отм.
ДВ. бр. 82 от 27.09.1996 г., но действаща в периода).
Следва да се съобрази, че според
чл. 18 ЗС, според редакцията на текста към
релевантния за спора момент 1983 г. - 1991 г., прехвърлянето на право на
собственост или учредяването на друго вещно право върху недвижим имот, в
случаите, предвидени в раздела за държавна собственост на ЗС, се е извършвало
писмено, при което нотариална форма не е необходима. Във всички случаи обаче
се касае до прехвърляне или учредяване на вещни права върху държавни имоти
въз основа на сложни фактически състави, включващи сключване на договори,
вземането на решения от държавни органи и други елементи.
В случая, за да се породи право на собственост в полза
на наследодателката на първоначалните ищци К. С. е следвало да се
установи - пълно и главно, че се е реализирал целият сложен фактически състав
по продажбата на държавно жилище, които включва : акт на държавен орган -
заповед на председателя на ИК на ОбНС и правна сделка - писмен договор за
продажба, подписан от Председателя на ИК на ОбНС.
Правилно СРС е приел, че действащите в
законодателството норми през периода са изисквали при продажба на държавно
жилище да е реализиран освен административния елемент, който в случая е налице
предвид издаването на заповед № ДИ – 03 - 16/22.01.1990 г. на Председателя на
ИК на ОбНС Триадица и гражданско правния елемент на придобивното основание - да
е сключена правна сделка - двустранно подписан договор.
Само при кумулативното осъществяване на двата елемента
- административен и гражданскоправен, законът приема за завършен цялостният
смесен фактически състав на покупко - продажбата на държавно жилище на
граждани, респективно се счита спазена, предвидената от закона писмена форма,
както приема и СРС.
В случая нито пред СРС, нито пред настоящата инстанция
ищците са провели доказване на факта, че е подписан писмен договор между председателя
на ИК на СНС и наследодателката на ищците К. С., по отношение на която е
издадена заповедта за продажба на имота.
Действително, към преписката за продажба по делото е
приложено копие от договор от 29.01.1991 г., който обаче не е подписан от Председателя
на ИК на ОбНС Триадица.
Основателно СРС е приел за неотносим към възникване на
основанието за придобиване на собствеността и факта, че наследодателката на
ищците е внесла определената за жилището цена изцяло. Съгласно изискването на
чл. 121 от НДИ (отм.), купувачът е бил длъжен да внесе цената на жилището
изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса преди сключването
на договора.
При обсъдените доказателства СРС основателно и в
съответствие с материалния закон е направил извод, че не се доказва да е осъществен
предвидения от закона смесен фактически състав, понеже ищците на са установили сключването
на договор за покупко - продажба на
процесния имот в предвидената от закона форма. Изводите на СРС се споделят и от
въззивният състав.
Предвид изложеното по - горе нормите на чл. 14, ал. 3 от ЗЗД, на които се позовава ищеца и във въззивната жалба, не намират приложение в
настоящият случай.
По отношение на наведеното едва в последното съдебно
заседание пред въззивния състав възражение за придобиване имота от
наследодателите на ищците и по давност, съдът намира, че то е преклудирано.
Ищците неоснователно са се позовали на т. 6 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на
ВКС, касаещо въззивното производство по отменения ГПК, каквото е настоящото.
Според даденото разрешение в т. 6 на ТР № 1/04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС, приложимо към настоящото въззивно производство, „№ 1/04.01.2001
г. на ОСГК на ВКС „пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни
средства, представляващи фактически твърдения свързани с изгодни за тях правни
последици. По отношение на ищеца важи ограничението, твърдените нови факти да
не изменят основанието на иска му, което не е допустимо пред въззивната
инстанция с оглед чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.). Използването на защитни
средства от ответника като възражения срещу предявения иск е наложително, тъй
като те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Моментът, към
който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването
на спорното право, е деня на приключване на устните състезания. Поради това,
ответникът следва да изчерпи всички свои възражения, които може да направи
срещу предявения иск до този момент. Това могат да бъдат възражения за
придобивна или погасителна давност, направени за пръв път от ответника пред
въззивния съд. Съответно ищецът разполага с реплика срещу тях за прекъсване или
спиране на давността или, че е изтекъл давностният срок.“
От тълкуването на ВКС следва, че възражението за давност
може да се направи до приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция, но само от ответника, като защитно средство срещу предявените исковете.
По отношение на ищеца важи ограничението по чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), че не
може да сочи нови факти и твърдения извън въведените в исковата молба, особено
такива, които касаят основанието на иска.
Тъй като
крайните изводи на въззивният съд изцяло съвпадат с тези на СРС, атакуваното
решение в оспорената част - по въззивната жалба на първоначалния ищец Н.А.П.,
респективно на неговите наследници, следва да се остави в сила - като законосъобразно
постановено, в правилно приложение на материалния и процесуален закон.
Решението
е влязло в сила по отношение на М.А.П. - починал в хода на
процеса пред СРС, респективно по отношение на
конституирания на негово място наследник по закон И.М.И.. Този ищец,
респективно неговият наследник, не са оспорили първоинстанционното решение. Тъй като не са необходими, а обикновени другари с
другия ищец, по смисъла
на чл. 172, ал. 1 ГПК (отм.) и не са се присъединили към въззивната жалба на техния
обикновен другар до изтичане на преклузивния срок, уреден в чл. 204 ГПК (отм.),
по отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила.
(В този
смисъл т. 2 и т. 16 от ТР № 1 от
04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС).
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски в производството има ответника – въззиваема
страна. Той не е направил искане за присъждане на разноски до приключване на
устните състезания пред СГС и такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.11.2005 г. по гр. д. № 3329/2005
г. на СРС, 25 с - в, с което е отхвърлен предявения от Н.А.П.,
ЕГН ********** (починал в хода на производството пред СГС, като на негово място
е конституирани наследниците му по закон Г.Т.П., с ЕГН **********, И.Н.П., с
ЕГН **********, М.Н.П., с ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН **********)*** иск, с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение
на СО, че са собственици, въз основа наследствено правоприемство от К. Н. С.
ЕГН **********, на двустаен апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“,
ул. „*******застроен на площ от 65. 20 кв. м., състоящ се от една стая, дневна
и обслужващи помещения при граници : изток - семейство К., запад - К., север -
зелена площ, юг - коридор на бл. 37, заедно с избено помещение, застроено на
площ от 5. 55 кв. м. при граници: на запад - С., на изток - К., на север -
разделителна стена, на юг - коридор, заедно с припадащите се части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
РЕШЕНИЕТО от 03.11.2005 г. по гр. д. № 3329/2005
г. на СРС, 25 с - в е влязло в сила по отношение М.А.П.,
ЕГН **********, починал пред СРС, като на негово място е конституиран
наследника му по закон И.М.И., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.