Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, …………..2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ПЛАМЕН ПЕНОВ
секретар Марина
Филипова, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр. дело №
703 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260068/23.10.2020 година, постановено
по гр.дело № 126 по описа за 2020 година, Ловешкият районен съд е
отхвърлил предявения от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА“,Париж peг. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, против Н.Л.Т. ***, на основание чл.415 и чл.422 ГПК във връзка с чл.79 във
вр. с 240 и чл.86 ЗЗД , иск за съществуване на вземане в размер на 390.12 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2017 до 06.07.2018; 27.96
лева лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД периода от 06.07.2018 до 11.12.2019, или
общо дължима сума 418.08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане; Отхвърлил е, като неоснователен и недоказан, и
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск между същите страни за същото
вземане, както и претенцията на ищеца за разноски за производството.
Против решението е подадена въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, с която обжалва решението като
недопустимо, алтернативно- неправилно.
Потвърждава, че след подаване на
исковата молба, с доброволно плащане от 06.02.2020 г. в размер на 426.00 лева
ответницата е погасила изцяло претендираното от ищеца вземане, предмет на
гражданското производство, ведно със сторените деловодни разноски. Този факт е
признат от ищеца и с нарочна молба по реда на чл.175 ГПК от 15.09.2020 г.
Ответницата Н.Т. се е явила в съдебното заседание и е заявила изрично, че е
погасила задължението си по кредитната карта, от което въззивникът прави извод,
че между страните няма спор по отношение облигационното отношение помежду им,
както и относно плащането.
Счита, че съдът по свой почин е
променил предмета на правния спор, с което е нарушил чл.6, ал.2 ГПК. В
нарушение на принципа на диспозитивното начало не е зачел волята на ответника,
който с признанието на иска се
разпоредил със своето право в защита на висящия процес. Твърди, че съдът
не се е съобразил с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК.
Поддържа, че постановявайки
отхвърлително решение, въпреки волята на страните, съдът е поставил в условия
на процесуална изненада и двете страни и по този начин е създал предпоставка за
продължаване на съдопроизводствените действия, чрез въззивното обжалване.
Моли да бъде обезсилено съдебното
решение, алтернативно- да бъде отменено като неправилно, като се присъдят и
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор на
въззивната жалба.
Не са направени искания за
допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно,
тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да
бъде разгледан по същество.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА“е предявил срещу Н.Л.Т. иск за установяване на вземане в
размер общо на сумата 418.08 лева, представляваща неизплатено задължение по договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същата сума.
Ответницата е изплатила задължението си след образуване на делото
и този факт се признава от ищеца с подадената от него по делото молба с № 260822/15.09.2020г.
От събраните по делото писмени
доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 28.02.2017 година в гр.Ловеч
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ***и Н.Л.Т. е подписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14537486.Отпуснатия
на ответницата кредит е в размер на 4000.00 лева с начислени към него такса
ангажимент от 100.00 лева, застрахователна премия 1344.00 лева, с обща стойност
на плащанията 10 389.00 лева при лихвен процент 37.11% и ГПР 46.09%.
Погасителните вноски са 60 на брой. В договора е предвидено, че кредиторът може
да предостави за ползване на потребителя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след нейното активиране. Първата трансакция е извършена на
11.08.2017 г., с което ищецът е приел, че договорът за кредитна карта е сключен
на тази дата.
На 27.12.2019 г. пред Ловешкия
районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА“, Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА“,клон
България срещу длъжника Н.Л.Т. и в
производството по ч. гр.дело № 2505/2019 година Ловешкият районен съд е издал
Заповед № 1347 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1347 от
27.12.2019 г., с което разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 319.12 лева главница; 28.61 лева
мораторна лихва за периода от 11.07.2018 г. до 18.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 27.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 75 лева,
включващи ДТ 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК
длъжникът е подал възражение и в изпълнение на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК
районният съд е указал на заявителя да предяви иск за вземането си.
Исковата молба е подадена в
едномесечния срок по чл.414, ал.4 ГПК, поради което настоящето производство е
допустимо.
Съдът приема, че
е сезиран с иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД-
за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 2505/2019 година на Ловешкия
районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а при
условията на евентуалност- с осъдителен
иск по чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД за същото
вземане.
Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици,следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането му съществува и е в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.
Претенциите са неоснователни.
На първо място страна по договора
за кредит е дружество-кредитор, който е различен от ищеца по настоящето дело и
това е видно при проверка в Търговския регистър по ЕИК на двете дружества.Към
настоящия момент предоставилият кредита търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ***е заличен от
търговския регистър, а в исковата молба не се твърди, че ищецът е правоприемник
на кредитора, не са представени и доказателства за правоприемство.
Ако се приеме ,че ищецът е
универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ***, то отношенията между страните се основават на договор за
потребителски кредит, сключен на 28.02.2017 година.
В чл.21 от приложения към
исковата молба Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14537486, оторизационен код а7617еу, е
уредено, че кредитната карта ще бъде предоставена от кредитора на
кредитополучателя и с нея ще бъде доставен документ- приложение, неразделна
част от този договор, съдържащ конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Следователно, е необходимо сключване на
допълнителен договор за кредитната карта, съдържащ и конкретни условия за
ползването ѝ.
По делото не са представени
доказателства, че кредитната карта е предоставена на ответницата, липсва и
приемо-предавателен протокол, както и посоченото в договора приложение.
Намиращото се на стр.26 и сл. от делото Приложение
не съдържа подпис на ответната страна, поради което не представлява основание
за пораждане на права в полза на ищеца.
Поради това, че договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съблюдавани от
съда служебно.
Съгласно
чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК регламентира изискванията за форма на договора
за потребителски кредит (ДПК), а в чл.11, ал.1 се определя необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит. Според чл.10, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Това се отнася и до
всички изменения и допълнения към договора. Неспазването на тези изисквания има
за последица нищожност на договора, съгласно чл.22, ал.1 ЗПК.
В настоящия случай към договора
за кредит са добавени и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на
кредитополучателя на „Кредит Класик”, застрахователната премия по който е в
размер на 1344.00 лева и е включена в размера на погасителните вноски.Този
договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, поради нечетливия
формат и намаления размер на шрифта, на който е изписан, с оглед на което се
явява нищожен. А това има за последица намаляване на размера на задължението на
ответницата, респ. на размера на погасителните вноски.
В производството пред Ловешкия районен съд „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА“клон България е подал молба ( с вх.№ 260288/15.09.2020 г.), в която се
съдържа признание, че ответницата е изплатила задължението си към ищцовото дружество, с което е погасено и
спорното право. Това е и твърдението на ответницата. Ето защо и на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и този факт, настъпил след
предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право. Ловешкият
районен съд е спазил нормата на закона и правилно е приел, че липсва основание
за уважаване на исковете.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснато от РС Ловеч
нарушение на диспозитивното начало в процеса е неоснователно. Съдът се е
произнесъл по спора, с който е сезиран и в рамките на очертания от ищеца
предмет. След признание и от ищеца, че вземането, за което е предявил своя
установителен (евентуално- осъдителен) иск не съществува, поради плащането му
от ответната страна, то липсват правни
основания за уважаване на претенциите.
Поради съвпадане на изводите на настоящата въззивна инстанция с тези на
Ловешкия районен съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса в Ловешкия окръжен съд и на основание чл.78,
ал.3 ГПК разноски на въззивника не следва да се присъждат, а Н.Т. не е поискала
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Воден
от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/23.10.2020 година, постановено
по гр.дело № 126 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: