Определение по дело №341/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20182130200341
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към НОХД № 341/2018 г.

 

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против Н.Г.Г. с обвинение по чл. 209, ал.3 във вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Карнобат поддържа обвинението, което счита за доказано по несъмнен начин и счита, че са налице предпоставките за освобождаване на подс.Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. 

Защитата на подсъдимия пледира, за наличието на предпоставките за освобождаване на подс.Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 а от НК и моли за присъда в този смисъл.

Подс. Н.Г.Г. признава вината си и моли за минимално наказание. В последната дума моли съда да му наложи глоба в минимален размер.

По искане на подс.Г. и неговия защитник делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът, след като се съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

На 14.06.2018г. подс. Г., заедно със свидетелите Р.Г.М., Н. Х.Т.и Т.З.П., тръгнали лек автомобил „Пежо“ модел 806 с рег. № ТХ 5652 ХТ, управляван от подс.Г.. Те пътували от гр.Добрич за гр.Сливен. По пътя за гр.Сливен те спрели в с.Черница, общ.Сунгурларе за да купят храна. Подс.Г. решил да потърси работа в селото.   

Пострадалата М.С.Д. живеела самостоятелно в къща в с. Черница, общ. Сунгурларе. На 14.06.2018г. около 13:40 часа, подс.Г. спрял с лекия си автомобил пред дома ѝ. Подс.Г. слязъл от автомобила и се запътил към пострадалата М.Д.. Останалите слезли от автомобила и останали на улицата. Подс. Г. обяснил на пострадалата Д., че той и неговите спътници били строители и извършвали ремонтни дейности на покриви. През това време останалите трима свидетели били встрани от автомобила и не участвали в разговора. Пострадалата попитала подс.Г. колко е цената на квадратен метър при ремонт на покрива. Подс.Г.  отговорил, че цената е 40 лева на квадратен метър и предложил той и останалите да направят ремонта.  Пострадалата Д. се съгласила и им казала да започната да работят. Подс.Г. казал на св.Тодоров и св.Петров да се качат на покрива и да огледат какви материали ще бъдат необходими за поправката. Двамата се качили на покрива и извършили оглед, слезли и казали,че за ремонта са необходими летви и черна хартия.

Подс.Г. обяснил на пострадалата, че трябва за купи материали и ще му трябват около 400 лева, която сума после ще приспадне от общата сума за ремонта. Пострадалата Д. дала на подс.Г. сумата от 400 лева за да закупи материали за ремонта. Разговорът и постигната уговорка между подс.Г. и пострадалата Д. не бил известен за свидетелите  Р.М., Н. Х.Т.и Т.З.П.. Те не знаели, че той е взел пари от постр.Д. за да купи материали за ремонта. Подс. Г. нямал никакво намерение да закупува материали или да прави ремонт на покрива, като единственото му намерение било да вземе парите от пострадалата Д. и затова когато тя му предала парите се качил в автомобила си и отишъл в центъра на селото. Той се обадил по телефона и извикал свидетелите  Р.М., Н. Тодоров и Тодор Петров. Подс.Г. обяснил на свидетелите, че е получил обаждане по телефона, че баща му е много зле със здравето и трябва веднага да тръгне обратно към Шумен. За разговора с постаралата обяснил, че тя няма пари за ремонт и той е проверил цената на материалите и на есен ще се върне за да ѝ поправи покрива. След това четиримата потеглили с автомобила към гр.Шумен.

След като подс.Г. не се върнал с материалите за ремонта, постаралата Д. разбрала, че е станала жертва на измама и подала сигнал до полицията. След проведени мероприятия извършителят на престъплението бил разкрит. В хода на досъдебното производство подс.Г. възстановил на пострадалата Д. сумата от 400 лева.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпознаване на лица, протоколи за разпит на свидетели и на обвиняем, справка за съдимост, справка издадена от ТД на НАП Варн, офис Шумен изп. дело 27020002432/ 2002г., заверено копие от изп. дело 27020002432/ 2002г. на ТД на НАП Варн, офис Шумен и др. събрани по досъдебното производство.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

Направеното самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението е подс.Николай Г..

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че Подс. Н.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление от общ характер по измама, тъй като на 14.06.2018г. в с. Черница, общ. Сунгурларе, обл.Бургас с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у лицето М.С.Д. с ЕГН: ********** ***, че ще извърши ремонт на покрива на къщата ѝ в с. Черница и с това  ѝ причинил имотна вреда в общ размер на 400 лева, като случаят е маловажен.

Обект на престъплението измама е гарантираното от закона право за разпореждане със собствеността въз основа на свободно и съзнателно взето решение, като със същото се нарушават обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна престъплението измамата се характеризира с няколко особености. На първо място тя има два предмета на посегателство - заблудено физическо лице и ощетеното имущество. В случая подс.Г. безспорно е знаел, че въвежда в заблуждение постр.Д., тъй като ѝ обещал да извърши ремонт на покрива ѝ. Взел от пострадалата сумата от 400 лева за да купи материали.   Подсъдимият е въздействал върху пострадалата пряко и непосредствено и формирал у нея неправилни представи че ще извърши ремонт на покрива и с това ѝ причинил съответната имотна вреда в размер на 400 лв. Подс.Г. е създал у пострадалата неправилни представи за действителността и по този начин я е въвел в заблуждение. Вследствие на това заблуждение пострадалата е извършила имуществено разпореждане и предала на  подсъдимия паричната сума от 400 лева, т.е. в резултат на  действията му по въвеждане на пострадалата в заблуждение, последната е извършила фактическо разпореждане с посочената сума и по този начин ѝ и е нанесена съответната вреда.

Налице е причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с пари и формираните неправилни представи относно основанието за това разпореждане.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна при осъществяване на престъплението подс. Г. е действал с пряк умисъл и с користна цел. Умишленото престъпление винаги е съзнателен волеви акт, при който обществено опасните последици представляват пряка цел на дееца. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за себе си имотна облага.

Съдът, като съобразни всички събрани по делото доказателства намира, че извършеното от подс. Г. престъпление измама е маловажен случай. Съгласно чл. 93, ал.1, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Безспорно по делото се доказа, че от подс. Г. е получил от постр.Д. сумата от 400 лв., като до приключване на досъдебното производство е възстановил на пострадалата сумата в пълен размер. Сумата предмет на престъплението е в размер под размера на минималната работна заплата за страната, като от престъплението не са настъпили други съществени вредни последици. Поради изложените съображения съдът прие, че извършеното от подс. Г. е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и го призна за виновен в извършване на престъплението по чл. 209, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Причини за осъществяване на деянието от подс.Г. е незачитането на установения в Р.България правов ред, чуждата собственост и стремежът за придобиване на материални облаги по незаконен начин.

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

 За престъплението чл. 209, ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание " лишаване от свобода" до една година или пробация. В настоящия случай съдът намира че по отношение на подс.Г. следва да се приложи института на чл.78а от НК и същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по следните съображения:

От справката съдимост се установява, че с Определение № 68/24.11.2011г. по НОХД № 280/2011 г. на РС-Каварна е одобрено  споразумение за решаване на наказателното производство срещу подс.Г. за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца. Определението е влязло в сила на 24.11.2011г. и по това осъждане подс.Г. е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК на 24.11.2014г.

С присъда № 104/09.10.2012г. по НОХД № 798/2012г. на РС-Шумен подс.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.2 от НК във вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Присъдата е влязла в сила на 24.10.2012г. и на 26.10.2012г. е бил издаден изпълнителен лист срещу подс.Г. за сумите от 1000лева и 5 лева, платими в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт. Изпълнителният лист е бил изпратен на ТД на НАП-Варна офис Шумен и вземането по същия е на 15.01.2013г. е било присъединено към изп.дело № 27020002432/2002г. От представеното изпълнително дело се установява, че задължението не е платено и след присъединяването на задължението по издадения  изпълнителен лист не са налагани обезпечителни мерки. Изпълнителното производство не е било спирано и давностният срок не е бил прекъсван. Съгласно т. 7 от ТР №2 от 28.02.2018г.  по ТД № 2/2018г. на ОСНК ВКС институтът на чл.78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането ѝ е било образувано изпълнително производство, но вземането е било погасено по давност, ако след този срок е изтекъл срок равен на този по чл.86, ал.1 т.3 от НК. Предвид момента на присъединяване на вземането по издадения изпълнителен лист по НОХД № 798/2012г на ШРС към изп.дело № 27020002432/2002г. и липсата на предприети действия по принудителното му събиране, то към 15.01.2015г. е настъпила погасителната  давност за събирането на това вземане, като след тази дата до извършването на престъплението – 14.06.2018г., за което подс.Г. е даден на съд е изминал период по-дълъг от визирания в чл.86, ал.1 т.2 от НК и същият е реабилитиран по право за това наказание.

Предвид изложените съображения, са налице всички условия да приложение института на чл. 78а НК, като липсват ограниченията по ал.7 на същия член от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Поради тези обстоятелства, съдът на основание чл. 78а НК вр. с чл. 209 ал. 3 вр. с ал. 1 НК, освободи подс.Г. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв., /минималния размер, предвиден от законодателя/, като се съобрази със семейното и имотното му състояние.

Съдът намира, че с така наложеното по вид и размер наказание ще могат се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и останалите граждани.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

        

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: