Решение по дело №3901/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1441
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110203901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110203901 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. Г. И. срещу наказателното
постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

В жалбата си въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като
оспорва фактическата обстановка. Счита, че АУАН е съставен изцяло на основание
обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като обстоятелствата
не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота на фактическата
обстановка, както и НП е издадено при непълнота на доказателствата. Счита, че при
определяне размера на наказанието не са проверени отразените устно от въззивника
обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Изразява и позиция, че е нарушен
чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба защитник
поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление. Акцентира
върху това, че в ЗДП липсва легална дефиниция на понятието „дрифтене“, като поради това
трябва да се опишат точните действия на водача. Възможно е поднасянето да се дължи на
независещи от водача причини. Автомобила се е намирал на разстояние от проверяващите,
поради което и същите не са могли да възприемат рязкото увеличаване на скоростта на
автомобила. Не е изяснена целта на водача да ползва пътя, освен да се движи по него.
Претендира възнаграждение.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по
съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко
1
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :

На 30.09.2022г. екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. П. и св. Ж.,
изпълнявали функции по контрол на движението в . Любен Каравелово, обл. Варна, като се
намирали на кръстовището на ул. „И. Вазов“ и ул. „Пирин“. Времето било сухо и ясно.
Полицейските служители възприели звук, а след това и видели лек автомобил „БВМ
320“ с рег. №***, управляван от въззивника И.. Автомобила се движел в посока откъм
центъра на селото към с. Водица, с висока скорост. Излязъл от завоя, въртейки гуми, влязъл
в лентата за насрещно движение, после се върнал обратно в своята лента и това се
повторило.
Това движение било извършено, като автомобила, буксувал със задните си гуми ,
въртял се и навлизал в съседната пътна лента. При това автомобила бил неконтролируем от
страна на водача и била създадена опасност за останалите участници в движението. Св. П. и
св. Ж. лично възприели движението на автомобила и навлизането му по улицата с т. нар.
„дрифтене“.
Полицейските служители спрели веднага автомобила.
Св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение в съдържанието
на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена
правна квалификация по ЗДП.
Въззивникът подписал АУАН при вписване , че няма възражения. Възражения не
постъпили и впоследствие по АНП.
На 12.10.2022г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Използването на пътищата за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари било квалифицирано
като нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП и на осн. Чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП са били наложени
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и
показанията на св. П. и св.Ж..
Показанията на св. П. и св.Ж. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са
възприели движението на автомобила.
Следва да се отбележи, че в депозираните пред съда показания свидетелите ясно и
категорично описват действията на въззивника И., преднамерено извършил действия по
2
„дрифтене“ на пътното платно. Показанията на свидетелите се кредитират в цялост от съда,
тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка за нарушител и т.н.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения
по ЗДП, като е дал правна квалификация на извършеното.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по
вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като
същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.


Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

С жалбата въззивникът счита, че не е изяснена фактическата обстановка, като
АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е
правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е
налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на
доказателствата.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото
извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от
наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. В НП е посочено въз основа на
какъв акт се издава, с което е изпълнено задължението да се посочат доказателства в
подкрепа на обвинението.
Счита се , че при определяне размера на наказанието не са проверени отразените
устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
3
По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава
«устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На следващо място, НП е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, при
наличието на конкретно установена фактология, в хода на проведеното наказателно
производство.
Изразява се и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът, изхождайки от факта, че наказанието е с императивно определен размер,
намери за нужно да отбележи, че не е предоставена възможност на наказващия орган да
прецизира размер на наказанието. Без значение за определяне на размер на наказанието, но
все пак факт по административно наказателната преписка е , че по отношение на
въззивника И. са установени единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лоши характеристични данни, изведени от справката за нарушител, видно от която, в период
от 2021г. до установяване на нарушението, предмет на настоящия казус, въззивникът И. е
извършител на многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата.
По отношение на посоченото, че в ЗДП липсва легална дефиниция на понятието
„дрифтене“, като поради това трябва да се опишат точните действия на водача.
Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН
и показанията на разпитаните свидетели, намери, че нарушението е безспорно доказано.
Безспорно е установено, че въззивникът И., при управлението на автомобила, при
движението му по ул.“И. Вазов“, в посока откъм центъра на село Л. Каравелово към с.
Водица, е излязъл от завоя, въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение, после
се върнал обратно в своята лента и това се повторило. Движение било извършено, като
автомобила, буксувал със задните си гуми , въртял се и навлизал в съседната пътна лента.
При това автомобила бил неконтролируем от страна на водача.
Установяването на безконтролно движение на МПС на пътя, при което се създава
непосредствена опасност за живота и здравето на други участници в движението и се
застрашава целостта на намиращи се в близост обекти, представлява използване на
пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението
им за превоз на хора и товари.
Нарушението е било пряко възприето от свидетели- очевидци, чиито показания
напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН и докладни записки.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
4


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0445-001016/12.10.2022г. на началник група в ОДМВР
Варна, РУ Аксаково, с което на И. Г. И. са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12
месеца на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП.

ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5