№ 240
гр. С., 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500259 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П., в качеството на
пълномощник на търговско дружество „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес
на управление на дейността- гр. В., ул. „С.в. № * с ЕИК *** против решение
№ 251/15.04.2022г. по гр.дело № 3730/2021г. по описа на С.ския районен съд,
в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати на И. Г. В. с ЕГН
**********, от град С. кв. Б. *** по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от
КТ сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, причинени му в резултат на претърпяната от
него трудова злополука на 28.04.2021г. ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 18.08.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до
1
окончателното и изплащане. С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил исковата претенция до първоначално претендирания размер
от 7000.00 лв. като неоснователен. Въззивникът „ ЗЕМТЕХ” ООД е бил
осъден да заплати на И. В. Г. сумата от 184.90 лв.- обезщетение за причинени
имуществени вреди, съставляващи разходи за неговото лечение, настъпили в
резултат на претърпяната от него трудова злополука на 28.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
исковата молба - 18.08.2021г. до окончателното изплащане. С обжалваното
решение жалбоподателят е бил осъден да заплати и деловодни разноски в
размер на 360.82 лв., както и 207.40 лв. държавна такса.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и поставено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Съдът, не бил взел предвид обстоятелство, че в исковата молба ищецът
е претендирал заплащане на обезщетение, от което да се приспадне
заплатеното от застрахователя обезщетение по сключения договор за
застраховка. Той неправилно бил присъдил пълния размер на приетото от
него за справедливо обезщетение. По този начин обжалваното решение било
постановено в нарушение на принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес. Така постановеният съдебен акт бил в противоречие с
практиката на ВКС, обективирана в редица решения: решение № 78/2017г. ,
по гр. дело № 60397/2016г. на ВКС, 2- ро гр. отд., решение№ 577/29.11.2010
г. по гр. д. № 1741/2009г., на ВКС , 3- то г.о. , решение № 42 от 15.05.2017г.
по т.д. № 60102/2016г. на ВКС, 3- то г. о., решение № 208 от 12.05.2020 г. по
гр. дело № 4494/2018г. на ВКС 4- то г.о.
Относно правилността на решението страната сочи, че не са били
представени по делото никакви доказателства и съответно не е бил установен
механизмът на настъпване на увреждането, както и причинната връзка между
трудовата злополуката и настъпилите увреждания. Не са били ангажирани
доказателства за установяване вида и характера на увреждането на ищеца,
продължителността на разстроеното здраве, възстановителния период и
други. Страната счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила,
съдът кредитирал показанията на свидетеля Д., която живеела на семейни
начала с ищеца и не била равнодушна към изхода от спора. Също така се
2
твърди, че част от тези показания противоречали на останалия доказателствен
материал по делото. Счита, че по делото не е бил доказан по категоричен
начин характерът и размерът на вредите, подлежащи на обезщетение. Посочва
се, че по отношение на претендираните имуществени вреди в размер на
184.90 лв. за заплатени разходи за лечение, първоинстанционното решение
било абсолютно необосновано и неправилно. Жалбоподателят посочва, че по
делото не били представени никакви доказателства относно посочените в
исковата молба разходи. Не било доказано, че те са извършени именно от
ищеца и че са били направени за неговото лечение.
Определеното от съда обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди било в необосновано завишен размер, тъй като не били
представени достатъчно убедителни доказателства за интензивност на
търпени болки и страдания.
Страната изтъква, че показанията на свидетеля Стойков са по-
надеждни, тъй като той не бил в пряка родствена връзка със страните и не се
намирал в такива отношения с тях, които да разколебават твърденията му. От
неговите показания следвало, че изложението в исковата молба, относно
продължителността на търпените неимуществени вреди, било опровергано.
Още повече се пораждало съмнение, че ищецът бил допринесъл сам за
усложняване на травмата си, извършвайки тежка физическа работа. Това
обстоятелство не било взето предвид от съда при формиране на фактическата
обстановка по делото и съдът неправилно бил приел, че не било настъпило
пълно възстановяване на ищеца.
Жалбоподателят счита, че от показанията на свидетеля И.ов, който
твърди, че ищецът работил до края на работния ден се установявало, че е
болката изпитана от ищеца Г. не е била силно изразена.
Страната е обжалвала решението и в частта, с която е съдът не е приел
за основателно направеното възражението по реда на чл. 201 ал.2 КТ. Изтъква
се, че неспазването на правилата за безопасност на труда е нарушение на
трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на нарушените правила
може да обоснове груба небрежност. В този смисъл била съдебната практика
на ВКС (решение по гр. дело № 387/2010, решение по гр. дело № 951/2011г.,
решение по гр. д. № 4075/2013г. и д.р.).
Твърди се, че ищецът не е разположил елементите на замята, по начин по
3
който да бъдат възприети от останалите и с това бил нарушил и най-
елементарните житейски правила за безопасност.
От показанията на свидетеля Б., било ясно, че ищецът сам е отказал да
премести щангите на безопасно място. Ищецът бил длъжен да подбере такова
поведение, с което би предотвратил злополуката. Той се бил поставил сам в
рискова ситуация и не следвало да бъде „оправдан”, за собственото си
поведение. В тази връзка се сочи решение № 9 от 02.02.2018г. по гр. дело №
1144/2017 год. на ВКС, 3- то гр. отделение.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови
друго решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Не се
правят нови доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от адв. В. Д., пълномощник на И. В. Г., с ЕГН
**********, от град С. кв. Б. ***, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Страната счита, че постановеното съдебно решение е
правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния, както и с
процесуалния закон. Изключение била частта, с която не било присъдено в
пълен размер от 6860.57 (от 7000.00) лева търсеното обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди се, че са налице всички предпоставки за
присъждане на обезщетение, въз основа на чл. 200, ал.1 от КТ. – валидно
трудово правоотношение между страните, настъпило внезапно травматично
увреждане на здравето през време, или по повод на извършването на работата,
причинило временна неработоспособност, т.е настъпила трудова злополука,
вреди и причинна връзка между увреждането и вредите.
В отговора си, въззиваемата страна твърди, че въз основа на
доказателствата по делото, тези предпоставки били доказани. За това
свидетелствали приложеният трудов договор № 52 от 04.02.2019 г., наличието
на трудово правоотношение между пострадалото лице и ответното дружество
към момента на злополуката - 28.04.2021г. Посочва се, че настъпилата
злополука в складовото помещение на „ Земтех” ООД е трудова, на основание
чл. 55 КСО и Разпореждане № 5104-03-80 от 31.05.2021 г. и че същата не е
била оспорена.
Отговорността по чл. 200 ал. 1, КТ била безвиновна, при която
4
работодателят отговарял не лично за своите действия или бездействия, а за
вреди възникнали, при и по повод изпълнението на извършената работа.
По делото било безспорно установено, че нареждане за разтоварване на
пръскачките е било дадено от управителя на ответното дружество -Венелин
Грунов. Работниците пренасяли щангите за пръскачки без контрол, без
инструктаж, без да е оценен рискът от възможна злополука. Те не били
получавали лични предпазни средства, макар работодателят да е бил длъжен
да им осигури такива. Страната счита, че твърдението във въззивната жалба
за допринасяне за трудовата злополука отстрана на И. В. е неоснователно.
Работодателят бил този, който не бил обезопасил дейността по разтоварване
на детайлите, като не бил спазил разпоредбите на ЗЗБУТ. Единствено негова
била вината за настъпилата трудова злополука. Правилна била констатацията
на първоинстанционния съд, че за причинената на И. В. телесна повреда,
„ЗЕМТЕХ” ООД дължи обезщетение за причинените му имуществени вреди.
– 184.90 лв.
Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила, в частта, с
която „ЗЕМТЕХ” ООД е било осъдено да заплати на И. В. Г., обезщетение за
имуществени вреди, в размер на 184.90 лв., както и присъдените разноски
пред първоинстанционния съд. Не се правят нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК, на 08.05.2022г. е депозирана насрещна
въззивна жалба от адв. В. Д., пълномощник на И. В. Г., срещу решение №
251/15.04.2022г., по гр.д. 3730/2021г., по описа на Районен съд – С., в частта с
която по предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е била
отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука настъпила на 28.04.2021г. за сумата над
5000.00лв. до пълния претендиран размер от 7000.00лв.
В жалбата се твърди, че присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. не е
справедливо. Съдът следвало да се съобрази с дадените от св.Д. свидетелски
показания, от които се било установило, че въпреки предприетите мерки от
медицинските специалисти за лечение на дясното ходило на ищеца,
подобрение не се било наблюдавало, поради което той си мислил, че ще
остане инвалид и няма да може да проходи. Неговите притеснения се
подсилвали от факта, че живее под наем. Силно била затруднена
5
способността му да се обслужва сам. Неотминаващите симптоми наложили да
потърси и друга специализирана помощ. При д-р Т. и д-р Р.. По късно, около
месец след злополуката ищецът започнал да усеща болка и забелязал
подутина и зачервяване в долната част на гърба си. След посещение в лечебно
заведение станало ясно, че има образувана киста, която се била получила в
следствие от злополуката. Това наложило оперативното и премахване, което
станало на 19.10.2021 г. Ищецът Г. бил изписан на 21.10.2021 г.
Моли се да се отмени първоинстанционното решение в частта относно
присъдените неимуществени вреди и да се постанови ново решение, с което
да се осъди ответникът да заплати търсеното обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 6860.57 лв.
Иска се в останалата му част обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещната въззивна
жалба, с която същата се оспорва като неоснователна и се моли да не бъде
уважавана.
Обжалваното решение е било съобщено на страната на въззивника
„ЗЕМТЕХ” ООД на15.04.2022г. , а въззивната жалба е депозирана на
09.05.2022г.
Страните не са направили доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна „ЗЕМТЕХ” ООД, редовно призована се
представлява от представител по пълномощие адв. П., която заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, както и че оспорва
насрещната въззивна жалба и моли да не се уважава. Претендира разноски.
В с.з. въззивникът Г. редовно призован се явява лично и с представител
по пълномощие адв. Д., която заявява, че поддържа насрещната въззивна
жалба, оспорва въззивната жалба, поддържа своя отговор на въззивна жалба и
моли да се уважи насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
6
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба на „ЗЕМТЕХ” ООД е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Насрещната въззивна жалба на И. Г.та е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност
или смърт на работника, работодателят отговаря имуществено независимо от
това дали негов орган или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя в този случай е безвиновна. Необходимо е да
се установи травматично увреждане на работника, функционална връзка на
увреждането с работата, настъпили временна нетрудоспособност,
инвалидизация или смърт и причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация или
смърт.
В случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен.
Вследствие на настъпила на 28.04.2021г. трудова злополука, ищецът Г. е
получил травматични увреждания изразяващи се в контузия на дясна
глезенна става, която довела до болезнен оток на тъканите и кръвонасядания
с болезнени, ограничени и затруднени движения в областта на дясната
глезенна става. Според заключението на д-р Ч. получените увреждания
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека
телесна повреда). Макар по делото да не е извършена СМЕ, която да
конкретизира срока на отшумяване на получените наранявания, от
представените болнични листи е видно, че ищецът се е намирал във временна
нетрудоспособност за лечение на получената при трудовата злополука травма
до 06.08.2021г. Като се има предвид този факт, може да се приеме, че
възстановителният период е бил около три месеца и половина.
Описаните по – горе травматични увреждания са били получени от
ищеца по време на извършване на трудовата му дейност.
Съдът намира, че е налице причинно-следствената връзка между
травматичното увреждане на ищеца и настъпилата временна
7
нетрудоспособност.
Съдът не приема за доказана претенцията на ищеца за връзка между
претърпяната операция за отстраняване на киста на 19.10.2021г. и
настъпилата на 28.04.2021г. трудова злополука. В тази насока, ищецът не е
представил доказателства, от които да се обоснове наличието на причинно –
следствена връзка. Ето защо не следва да се присъжда обезщетение
имуществено/неимуществено за претърпени страдания от тази медицинска
интервенция.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 от
КТ във връзка на получената от ищеца контузия на глезенна става. Следва да
се изследва въпросът за дължимите неимуществени и имуществени вреди.
По възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца и за прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ,
съдът съобрази следното :
Разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ предвижда, че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Под „груба небрежност“
практиката приема, че тя е осъществена, тогава когато е налице неполагане на
дължима грижа, която и най-небрежният човек би положил при подобни
условия. По делото са налице данни, че ищецът е бил инструктиран за
условията за трудова безопасност. В деня на настъпване на трудовата
злополука, той и другите му двама колеги не са счели за необходимо да
пренаредят вещите в склада, в който е следвало да поставят новите пренасяни
части. От това следва изводът, че не само ищецът, а и останалите работници с
него са преценили, че извършваната операция е безопасна. Това се
потвърждава и от факта, че инцидентът не се е случил при преноса на първата
тежест. Всъщност от показанията на свидетелите е видно, че настъпването на
травмата не е свързано с липса на място в склада, ищецът просто се е спънал.
Ето защо, съдът не може да приеме, че от негова страна е била проявена „
груба небрежност“, която да обоснове прилагането на разпоредбата на чл.201,
ал.2 от КТ и присъденото обезщетение да бъде намалено.
По отношение на имуществените вреди, съдът взе предвид
следното:
8
С исковата молба са били претендирани неимуществени вреди в размер
на 184.90лв., за които се твърди че са били свързани с транспортни разходи за
прегледи в гр. С.З. ( гориво) и потребителски такси за преглед. За
установяване на твърденията си страната е представила няколко документа.
При анализа им, съдът установи следното:
Фискален бон от 04.12.2018г. за 30.00лв. – не се дължи, тъй като е
издаден преди датата на трудова злополука;
Фискален бон от 18.06.2021г. за 8.70лв. – не се дължи, тъй като е
издаден за потребител А.Г.;
Фискален бон от 26.05.2021г. за 8.70лв. – не се дължи, тъй като е
издаден за потребител А.Г.;
Фискален бон от 30.06.2021г. за 30.00лв. – не се дължи, тъй като на
тази дата няма извършен преглед в гр. С.З. ( амбулаторен лист);
Фискален бон от 24.06.2021г. за 3.00лв. – не се дължи, тъй като няма
данни за извършен преглед на тази дата ( амбулаторен лист);
Фискален бон от 03.06.2021г. за 8.70лв. – не се дължи, тъй като е
издаден за потребител А.Г.;
Касов бон за 2.90лв. – не се дължи, тъй като няма нито дата, нито е
описано за какво е платена сумата;
Фискален бон от 28.06.2021г. за 30.00лв. – не се дължи, тъй като на
тази дата няма извършен преглед в гр. С.З. ( амбулаторен лист);
Фискален бон от 23.07.2021г. за 2.90лв. – не се дължи, тъй като е няма
данни да е издаден за потребител И. Г.;
Фискален бон от 14.07.2021г. за 30.00лв. – не се дължи, тъй като на
тази дата няма извършен преглед в гр. С.З. ( амбулаторен лист);
Квитанция от 13.05.2021г. за 30.00лв., сумата по която се дължи тъй
като е отразено, че се отнася за преглед за освидетелствуване на ищеца от д-р
Ч..
По този начин се установява, че от претеднираните имуществени вреди
са дължими само 30.00лв., тъй като претенцията е доказана само в този
размер. За присъденото над тази сума от 30.00лв, до 184.90лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено.
9
Относно претенцията за неимуществени вреди, съображенията на
съда са следните:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При формиране на
решението относно присъденото обезщетение, съдът се ръководи от вида,
броя и характера на уврежданията, формата и степента на страданията
понесени от пострадалия, продължителността на претърпените болки и
страдания, прогнозите за възстановяване.
В случая пострадалото лице е мъж, на 44г., което е получило една лека
телесна повреда - контузия на дясна глезенна става. Същото се е
възстановило за сравнително кратък период от време - около три месеца и
половина, през което време е бил във временна нетрудоспособност. През това
време той е изпитвал болки при ходене, както и притеснение дали ще се
възстанови и ще може да работи. Все пак от свидетелските показания е видно,
че болките не са били с особено голям интезитет дори в първия ден на
настъпване на нараняването, тъй като след инцидента ищецът е продължил да
работи и сам се е прибрал у дома. По въпроса за изпитаното от ищеца
безпокойство - дали ще може да работи, основно е дала показания св.Д., която
е жената, с която ищецът живее на съпружески начала, поради което съдът
следва да отчете вероятната заинтересованост на свидетелката. Към датата на
депозиране на исковата молба няма обективни данни ищецът да не се е
възстановил напълно.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца болки и страдания е обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2484.9.00лв., от които следва да се приспадне
обезщетението заплатено от застрахователя в размер на 184.90лв. Така
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2300.00лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за присъденото над
тази сума до 5000.00лв.
Правните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на
въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде изменено.
Първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта на
присъдените разноски, както и в частта на присъдената в полза на РС – С. ДТ.
Пред първа инстанция ищецът е претендирал 7045.50лв. от които
10
6860.60лв. обезщетение за неимуществени вреди ( в ИМ са посочени
700.00лв., като е уточнено че се претендира сумата , която се получава след
заплащане от страна на застрахователя обезщетение за трудовата злополука)
и 184.90лв. – имуществени вреди. От тях, съдът прие за дължими общо
2330.00 лв. – 2300.00лв. обезщетение за неимуществени вреди и 30.00лв.
обезщетение за имуществени вреди. По този начин на ищеца за първа
инстанция се дължат деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2814.82лв. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено за присъденото над тази сума (360.82лв.).
Според уважената част на иска на ответника се дължат разноски за
първа инстанция в размер на 462.00лв. С първоинстанционното решение са
страната са били присъдени разноски в размер на 167.02лв., поради което с
настоящето следва да се присъдят още 294.98лв.
С обжалваното решение ответникът е бил осъден да заплати ДТ в полза
на съдебната власт в размер на 207.40лв. В действителност следва да заплати
93.00лв. и за над тази присъдена сума решението следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция разноски на ищеца не се следват, тъй като
насрещната му въззивна жалба не е уважена.
За въззивна инстанция ответникът е доказал разноски в размер на 603.75
лева, от които 103.70лв. ДТ и 500.00 лева адвокатски хонорар. В полза на
страната следва да се присъдят 410.55 лева. Това е така тъй като въззивната
жалба е частично уважена, а присъдените разноски са съобразно
уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №251/15.04.2022г. по гр.дело № 3730/2021г. по
11
описа на С.ския районен съд,
в частта с която на основание чл. 200, ал. 1 от „ЗЕМТЕХ” ООД, със
седалище и адрес на управление на дейността- гр. В., ул. „С.в. № * е бил
осъден да заплати на И. Г. В. с ЕГН **********, от град С. кв. Б. ***
сума в размер на 5000.00 ( пет хиляди)лева, обезщетение за
неимуществени вреди, за сумата над 2300.00 ( две хиляди и триста) лева.
в частта с която на основание чл. 200, ал. 1 от „ЗЕМТЕХ” ООД, със
седалище и адрес на управление на дейността- гр. В., ул. „С.в. № * е бил
осъден да заплати на И. Г. В. с ЕГН **********, от град С. кв. Б. ***
сума в размер на 184.90 ( сто осемдесет и четири и деветдесет)лева,
обезщетение за имуществени вреди, за сумата над 30.00 ( тридесет) лева.
в частта с която „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление на
дейността- гр. В., ул. „С.в. № * е бил осъден да заплати на И. Г. В. с ЕГН
**********, от град С. кв. Б. *** деловодни разноски за първа инстанция
за сумата над 165.00 ( сто шестдесет и пет )лева до присъдените му
360.82 ( триста и шестдесет и осемдесет и два)лева.
в частта с която „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление на
дейността- гр. В., ул. „С.в. № * е бил осъден да заплати по сметка на
СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер над 93.00 (
деветдесет и три)лева до присъдените 207.40 ( двеста и седем и
четиридесет)лева.
КАТО НЕПРАВИЛОН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. В. с ЕГН **********, от град С.
кв. Б. *** против „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление
на дейността- гр. В., ул. „С.в. № * иск с правно основание чл.200, ал.1 от
КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение неимуществени
вреди, за сумата над 2300.00 ( две хиляди и триста).
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. В. с ЕГН **********, от град С. кв. Б.
*** против „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление на
дейността- гр. В., ул. „С.в. № * иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ
за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди
за сумата над 30.00 ( тридесет )лева до пълния присъден размер от
184.90лева.
ОСЪЖДА И. Г. В. с ЕГН **********, от град С. кв. Б. *** да заплати
на „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността- гр. В.,
ул. „С.в. № * допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер
на 294.98 лева.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА И. Г. В. с ЕГН **********, от град С. кв. Б. *** да заплати
на „ЗЕМТЕХ” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността- гр. В.,
ул. „С.в. № * деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 410.55 (
четиристотин и десет лева и 55 стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14