М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 4013/2016г.
по описа на ПРС,
Втори нак.състав
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение на С.Ц.С. ***, ЕГН ********** и предала на съд
за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че на
08.07.2008 год. и на 02.02.2009 год., при условията на продължавано
престъпление, в гр.Пловдив, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Икономическа полиция”, като свидетел по
досъдебно производство № ЗМ 766/2007 год. по описа на сектор „ИП” при ОД на МВР
гр.Пловдив, устно, съзнателно е потвърдил неистина и затаил истина, а именно:
- на
разпита като свидетел на 08.07.2008 год. е заявил: „… През м. юли 2007 г. аз управлявах
товарен автомобил с рег. № ****, а през това време другият автомобил марка ДАФ
с рег. № ****не извършваше курсове, защото не беше лицензиран. … Заявявам, че
посочените курсове на дати 11.07.2007 г. от моят автомобил марка ДАФ с рег. № ***,
отразен в тетрадката на охраната на базата на Стройкомплект АД гр.Пловдив, от
14.07.2007 г. за същият автомобил и от същото место, на дата 16.07.2007 г. за
същият автомобил от същото место и на 14.07.2007 г. за автомобил марка Мерцедес
с рег. № **** от същото место, не отговарят на истината. По това време, както
казах, товарен автомобил марка ДАФ с рег. № ****не извършваше курсове и не е
излизал от базата ми. Другият автомобил марка Мерцедес с рег. № **** се
управляваше от мен и аз не съм извършвал курсове от базата на Стройкомплект АД
гр.Пловдив. Не си спомням да съм извършвал изобщо товарни курсове с тези
автомобили в гр. Пловдив. … С. не е искал да му превозвам дървен материал от
базата на Стройкомплект-96 АД гр.Пловдив. … Не си спомням кога за последно съм
се виждал или чувал със Й. С., но може
би не сме се виждали и чували около година и половина.”.
- на
разпита като свидетел на 02.02.2009 г. е заявил: „… През времето 17.07.2008 г.
и 20.07.2008 г. не съм бил в гр.Сандански и не съм превозвал дървени елементи
за сглобяеми дървени къщи с товарните автомобили на фирмата ми – марка ДАФ с
рег. ***и влекач Мерцедес ****. Не съм изпращал и моят шофьор Л.Б.Т. с
товарните автомобили на такъв курс – да превозва дървени елементи за мобилни
дървени къщи от гр.Пловдив до гр.Сандански. Не зная къде се намира базата на
Четвърти километър до гр.Сандански. Г. Й. С. не е наемал мен и моите товарни автомобили,
за да превозват дървени елементи за сглобяеми дървени къщи от гр.Пловдив до гр.Сандански.
Предявените ми документи – Приемо-предавателен протокол от дата 17.07.2007
год., Стокова разписка от 17.07.2007 г., Приемо-предавателен протокол от
20.07.2007 год., Стокова разписка от 20.07.2007 г. мога да коментирам по
следния начин: Тези документи виждам в момента за първи път и в тях
констатирам, че са вписани регистрационният номер и марката на моят товарен
автомобил ДАФ рег. № ***. Не мога да обясня при какви обстоятелства са
изготвени тези документи и кой и защо е вписал там регистрационният номер на
моят товарен автомобил и името на моя шофьор Л.Т.. Нямам спомен и не мога да
посоча към датите 17 и 20. 2007
г. къде съм бил и какви курсове са извършвали моите
товарни автомобили. Не съм се срещал и не съм виждал Й. С. през м. юли 2007 г., както и по-късно. С.
за последно видях в края на 2006
г. … Лица с имена И.В.У. и А.К.А. не познавам и не свързвам
тези имена с конкретни лица. В гр.Сандански съм бил преди много години, може би
през 2003 г.
От 2003 г.
не съм посещавал гр.Сандански по никакъв повод.”
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение и на Л.Б. ***, ЕГН ********** и предала на съд за извършено престъпление по
чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че на 05.08.2008 год. и на 04.12.2008 год., при условията на продължавано
престъпление, в гр.Пловдив, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при ОД МВР гр.Пловдив, сектор „Икономическа полиция”, като свидетел по
досъдебно производство № ЗМ 766/2007 год. по описа на сектор „ИП” при ОД МВР
гр.Пловдив, устно, съзнателно е потвърдил неистина и затаил истина, а именно:
- на
разпита като свидетел на 05.08.2008 год. е заявил: „… В гр. Пловдив съм
извършвал курсове, като съм доставял цимент на строителни обекти…”.
- на
разпита като свидетел на 04.12.2008 год. е заявил: „Предявените ми документи –
Приемо-предавателен протокол от дата 17.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София,
Стокова разписка от 17.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София,
Приемо-предавателен протокол от дата 20.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София, Стокова
разписка от 20.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София мога да коментирам
по следния начин: Не познавам тези документи и никога не съм ги виждал. Относно
сделката, за която са съставени те, а именно продажба от страна на „Фида-7” ООД на дървени елементи по
спецификация и покупка от страна на БТС София на същите дървени елементи мога
да кажа, че не зная нищо за тази сделка и аз не съм извършвал този транспорт на
тези дървени елементи до гр.Сандански. В тези документи фигурира името Л.Т. и
транспортното средство – ДАФ с влекач ***и ремарке ***. Това е марката и рег.
номера на товарния автомобил, който е собственост на С.Ц. и към настоящия
момент аз го управлявам. Категоричен съм, че товарните курсове, вписани в тези
документи не са извършени от мен и не мога да кажа кой е управлявал към тези
дати товарния автомобил, който аз управлявам в момента”.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано от фактическа и правна страна, така както е
по обвинителен акт от събраните писмени и
гласни доказателства в хода на съдебното следствие и моли съда подсъдимите С.Ц.С. и
Л.Б.Т. да бъдат признати за виновни. Досежно индивидуализация на наказанието което следва да се наложи на всеки един от
подсъдимите, представителят на
прокуратура пледира съда да
наложи наказание при условията на чл.55 от НК като компенсация за продължилото по-дълго време
производство. Представителят на прокуратура предостави на съда да определи вида
на наказанието което да наложи на подсъдимите.
По отношение на направените разноски по делото се поиска от
представителят на прокуратурата да се възложат на подсъдимите.
Подсъдимият С.Ц.С. се явава и лично участва в
наказателното производство. Не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения в насока не
извършителство на посоченото в обвинителния акт престъъпление. По време на съдебните прения моли съда да бъде
оправдан.
Подсъдимият Л.Б.Т. се явава и лично участва в наказателното
производство. Не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения в насока не извършителство на посоченото
в обвинителния акт престъпление. По време на съдебните прения моли съда да бъде
оправдан.
Адв.Н.А. – защитник на
подсъдимите С.Ц.С. и Л.Б.Т. пледира невиновност на подзащитните и. В
пледоарията си излага доводи за недоказаност на обвинението по отношение на подсъдимите и за тяхното оправдаване. В
пледоарията си адв.А. направи и алтернативно искане при признаване на
подсъдимите за виновни, за не налагане от съда на наказанието Пробация, чието
изпълнение би попречило на изпълнението на трудовите им задължения като шофьори
на товарни камиони.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Ц.С. е
роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, безработен,
женен, неосъждан, ЕГН **********
От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Т. съдът намира като установено, че същия не е
осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е
било налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият Л.Б.Т. е роден на *** ***, б., български гражданин, с
основно образование, трудово ангажиран, неосъждан, ЕГН **********.
От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Т. съдът намира като установено, че същия не е
осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е
било налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
През 2007 година по Пр. пр. № 9551/2007г. на Районна прокуратура гр.Пловдив се водело
досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа
полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив срещу Й. П.С. от гр.София за това дали в
периода от 11.07.2007г. до 05.08.2007г. в гр.Пловдив противозаконно присвоил
чужди движими вещи – 11 бр. комплекта детайли за изграждане на мобилни дървени
къщи, собственост на „Дорофей” ООД, гр.Чепеларе, които пазел –
престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Разследването
по досъдебното производство е било възложено на Т.П. - *** при сектор „Икономическа
полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив. В хода на наказателното производство Й. П.С. бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че в периода от 11.07.2007г. до 05.08.2007г. в гр.Пловдив при условията
на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи –
дървени елементи за шест броя еднофамилни къщи със застроена площ 96 кв.м. на
стойност 46 454,70 лева, собственост на „Дорофей” ООД, гр.Чепеларе, които
пазел, като обсебването е в големи размери.
В хода
на наказателното производство по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив било
установено следното:
Свидетелят
Ю.А.Д., който е ***гражданин, пребивава в Република България от 1999 година,
като участвал в няколко търговски дружества и демонстрирал намерение да развива
търговска дейност на територията на страната. През 2005 година същият участвал
в учредяването на търговско дружество „Дорофей” ООД, със седалище в гр.Чепеларе,
на което бил определен и за управител.
През месец септември 2006 година дружеството осъществило внос от Русия на
детайли за изграждане на 11 броя дървени мобилни къщи, еднофамилни и
двуфамилни, с различна площ. След вноса дървените елементи за по-голямата част
от къщите се съхранявали в с.Исперихово, обл.Пазарджик. В края на 2006 година свидетел Ю. Д.се
запознал с Й. С., като между двамата бързо възникнало доверие, което довело до
възникване на желание у тях за бъдеща съвместна търговска дейност. Израз на
тези намерения се явило предложението на. Й. С. да съдейства за реализирането
на пазара в Република България на внесените от „Дорофей” ООД детайли за мобилни
дървени къщи. В тази връзка свидетел Ю.Д. и Й. С. обсъждали учредяването на
търговско дружество „Екомир”, в което да са съдружници и което да се занимава с
реализацията в България на руските дървени къщи. По повод съвместните им
планове Й. С. свързал свидетел Д. със свои познати – С.С. /починал на
29.03.2008 год./ и М. С. /починала на 18.11.2008 год./ от гр.Пловдив, които
работели в дружеството „Стройкомплект 96” АД в гр.Пловдив, с база на ул.„Кукленско
шосе” № 17. През месец декември 2006 година Й. С. завел свидетел Ю.Д. в базата
на „Стойкомплект 96”
АД. Там С.С., М.С., свидетел Ю.Д., както и Й. С. преговаряли за ползването на базата на
„Стойкомплект 96”
АД за складирането на дървените детайли за къщите и за изграждане в базата на
една от къщите като мостра. Въпреки, че участвал в преговорите по наемането на
имота на ул.„Кукленско шосе” № 17 от „Стройкомплект 96” АД, към месец декември 2006
година свидетел Ю.Д. нямал формално
никакво участие в дружеството – наемател „Бермак 97” ЕООД на същия имот. Също
така между дружеството „Дорофей” ООД, управлявано от свидетел Ю.Д., явяващо се
собственик на внесените от Русия детайли за единадесет броя мобилни дървени
къщи и дружеството „Бермак 97”
ЕООД, впоследствие преименувано в „Екомир – 96” ООД, представлявано от Й. С. не били оформени
в писмен вид договорни отношения. Междувременно на 10.02.2007 година
между Дорофей” ООД, представлявано от свидетел Ю.Д. и „Трасетстрой” ООД,
представлявано от свидетел Д.С.Ч., бил сключен договор за изграждане на дървена
къща в двора на „Стройкомплект 96”
АД. Фактическата съвместна дейност,
съгласно устните уговорки между свидетел Ю.Д. и Й. С., започнала с
преместването на 11-те броя детайли за руски дървени къщи на площадката на
„Стройкомплект 96”
АД и с изграждането на тази площадка на едната от къщите като мостра. Израз на
тази фактическа съвместна дейност бил договорът, сключен от „Дорофей” ООД с
„Тресетстрой” ООД за изграждане на дървената къща на площадката, наета от
„Бермак 97”
ЕООД, представлявано от Й. С..
Израз на
уговорената съвместна дейност на свидетел Ю.Д. с Й. С. било и посещението им
началото на 2007 година на офис на Българския туристически съюз /БТС/ в гр.София.
Й. С. се познавал от дълги години със В.С.У. – ****
на БТС. Свидетел Ю.Д.
и Й. С. запознали В.У. с плановете си за
бъдеща търговия със сглобяеми руски дървени къщи в България. Споделили, че имат
на склад в гр. Пловдив няколко дървени къщи и изградена мостра. Интересували се
от възможностите на БТС за покупка на такъв вид къщи. Предложението
заинтригувало В.У., защото по това време БТС разполагал със средства за
строителство.
По
същото време, по което се развивала процедурата по регистриране на промяна в търговското
дружество „Бермак 97”
ЕООД за включването като съдружници на Й. С. и свидетел Ю.Д. /месец февруари
2007 година/, отношенията между Й. С. и свидетел
Ю.Д. добили негативни нюанси, които много бързо ескалирали.
В края на
месец март 2007 година, т.е. един месец след като встъпили като съдружници в
„Екомир – 96”
ООД, Й. С. като управител на
дружеството, връчил на свидетел Ю.Д. писмо, с което го предупреждавал за
изключването му като съдружник от „Екомир – 96” ООД.
Междувременно Й. С. активно продължавал дейността си по намиране на пазар за
дървените къщи, внесени от „Дорофей” ООД. В края на март – началото на април
2007 година поканил В.У. в гр.Пловдив, за да разгледа на място изградената
мостра на дървена къща, находяща се на площадката на „Стройкомплект 96” АД. Свидетелят харесал
показаната му мостра и принципно приел офертата на Й. С. за доставка на дървени
къщи за БТС, като отложил обаче конкретните преговори за покупка на къщи във
времето, до получаване на очакваното финансиране. През април 2007 година свидетел
Ю.Д. отишъл до базата на „Стойкомплект 96” АД, където се намирали дървената къща –
мостра и детайлите за останалите 10 бр. дървени къщи, собственост на
дружеството му. Изненадващо за него охраната на „Стройкомплект 96” АД създала пречки за
достъпа му до дървената къща – мостра и до детайлите за останалите дървени
къщи.
На
бетоновата площадка, ползвана за съхраняване на детайлите за дървени къщи и за
монтираната като мостра дървена къща, била организирана охрана. Дружеството
„Стройкомплект 96”
АД имало сключен договор с фирма „Гарант дискрет” за охрана на цялата база на
дружеството на ул.„Кукленско шосе” № 17, като охраната била денонощна,
включително и през почивните и празнични дни и се осъществявала от свидетелите С.В.С.,
Л.С.К. и Н.Т.. Достъпът до базата се осъществявал
през портал, където тримата изпълнявали задълженията си и записвали превозните
средства, които изнасяли стока от площадката. Въпреки тази охрана на обекта, в
края на март 2007 година Й. С. наел дружеството „Асо Трезор 2М” ООД конкретно
за охраняване на частта от базата на „Стройкомплект 96” АД, наета от дружеството
„Екомир – 96”
ООД. Тази допълнителна охрана имала за цел да не се допуска свидетел Ю.Д. до
наетата площадка, върху която били разположени дървената къща – мостра и
детайлите за останалите дървени къщи. По договор допълнителната охрана била дневна,
за времето от 08.00 ч. до 18.00 ч., само за работните дни, от понеделник до
петък включително. Обект на охрана били детайлите за дървени къщи и дървената
къща – мостра, като това изрично било разяснено от Й. С. на свидетел М.Т.Д. –
представител на охранителната фирма „Асо Трезор 2М” ООД за гр. Пловдив. Й. С.
разяснил, че тези обекти са собственост на дружеството „Екомир – 96” ООД, управлявано от него.
Допълнителната охрана се осъществявала от свидетелите Т.Н.К. и Евтим Георгиев
Ходулов. По указания на Й. С. от
охранявания обект не трябвало да се изнасят дървени елементи. Също така по
указания на Й. С. не трябвало да се дава достъп до обекта на свидетел Ю.Д..
Въпреки,
че не бил допускан до базата на „Стройкомплект 96” АД и до собствените на
„Дорофей” ООД дървена къща – мостра и детайли за дървени къщи, свидетел Ю.Д. не
се обезпокоил много от поведението на Й. С., тъй като разчитал на това, че дървената къща –
мостра и детайлите за другите 10 бр. дървени къщи са собственост на „Дорофей”
ООД и макар, че са оставени с негово съгласие на наетата бетонна площадка от
„Бермак 97”
ЕООД, впоследствие от „Екомир – 96”
ООД, друг освен „Дорофей” ООД нямал право да се разпорежда с тях.
До
началото на юли 2007 година БТС получил разрешение за построяване на дървени
къщи в района на хижа „Беговица” в Пирин, стопанисвана от Туристичество
дружество „Еделвайс” (ТД „Еделвайс”) гр.Сандански. В съответствие с
постигнатите принципни уговорки с Й. С., В.У. решил да закупи за Туристическо
дружество „Еделвайс” гр.Сандански, 3 бр. еднофамилни къщи, показани му в гр.Пловдив.
В началото на юли 2007 година В.У. се
свързал с Й. С. за уточняване на параметрите за сделката. Уговорили транспортът
да бъде организиран и да е за сметка на Й. С.. Фактурирането на сделката за
покупка на дървените къщи било възложено от В.У. на свидетелката Л.С.Б. *** на ТД
„Еделвайс” гр.Санданскси. Организацията по получаване на детайлите за трите
дървени къщи В.У. възложил на свидетел А.К.А. – ****на ТД „Еделвайс” гр.
Сандански.
Й. С. от
своя страна веднага се заел с организиране на транспортирането на дървените
елементи за къщички от базата на „Стройкомплект 96” АД в гр.Пловдив до база в
района на хижа „Беговица” до гр.Сандански. Самото превозване на елементите било
извършено на няколко курса от 11.07.2007 година до 05.08.2007 година
включително.
Й. С. ***
и по негово нареждане на четири пъти за времето от 11.07.2007 година до 05.08.2007 година детайли за общо 6 бр.
дървени сглобяеми къщи били натоварени и изнесени от площадката на ул
„Кукленско шосе” № 17 в гр.Пловдив.
На
11.07.2007 година в присъствието на Й. С. и по негово нареждане, след работно
време, с товарен автомобил ДАФ с ДР № ***КР, били изнесени детайли за дървени
къщи.
На
14.07.2007 година от 07.30 ч. до 16.00 ч. в присъствието на Й. С. и по негово нареждане, със същия
товарен автомобил ДАФ с ДР № ****и от 13.20 ч. до 16.00 ч. с товарен автомобил
Мерцедес с ДР № **** били изнесени детайли за дървени къщи.
На
16.07.2007 година след работно време – от 18.30 ч. до 20.00 ч., в присъствието
на Й. С. и по негово нареждане, с товарен автомобил ДАФ с ДР № ****били
изнесени детайли за дървени къщи.
На
05.08.2007 година от 08.30 ч. до 15.00 ч. в присъствието на Й. С. и по негово нареждане, с товарен
автомобил ДАФ с ДР № ****, били изнесени детайли за дървени къщи.
Свидетел
С.В.С., в изпълнение на задълженията си
по охрана на базата на дружеството „Стройкомплект 96” АД, записал стриктно в
тетрадка датите и превозните средства, с които дървените елементи били изнасяни
от площадката на ул.„Кукленско шосе” № 17 в гр.Пловдив. Товаренето на дървените
елементи се извършило от свидетел С.П.Т. с автокран, който бил нает за тази
услуга от Й. С., като последният изрично
поискал да не се съставят документи за извършване на услугата.
Горепосочените
автомобили - товарен автомобил ДАФ с ДР № ****бил собственост на „Уникредит
лизинг” АД гр.София, а товарен автомобил Мерцедес с ДР № **** бил собственост
на „Мототехника – София” ЕООД гр.София. И двете превозни средства се ползвали
по силата на лизингови договори от ЕТ „С.Ц.”, представляван от подсъдимия С.Ц.С.,
имащ качеството на свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив. През инкриминирания период подсъдимият С.С. управлявал
товарен автомобил Мерцедес с ДР № ****, а подсъдимият Л.Б.Т., имащ качеството
на свидетел по
досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа
полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив управлявал товарен автомобил ДАФ с ДР № ***.
Пакетите
с детайли за общо 3 бр. еднофамилни сглобяеми дървени къщи били превозени по
нареждане на Й. С. за хижа „Беговица” от подсъдимите С.С. и Л.Т. - свидетели по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив. Доставката на пакетите с
детайли за еднофамилни къщи за ТД „Еделвайс” гр.Сандански до хижа „Беговица”
била осъществена на два курса с товарния автомобил ДАФ с ДР № ****и ремарке № ***,
управляван от подсъдимия Л.Т.. Детайлите били разтоварени най-напред на база
Четвърти километър до гр.Сандански, стопанисвана от свидетел И.В.У. – син на В.У..
Свидетел И.У. контактувал при пристигането на детайлите с Й. С. и с подсъдимите Л.Т. и С.С. – свидетели по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив. В хода на наказателното
производство по досъдебно производство №
766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив свидетел И.У. е разпознал подсъдимите Л.Т. и С.С. –
свидетели по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив като
лицата, които превозили с горепосочените товарни автомобили и доставили
пакетите с детайли за цитираните по-горе 3 бр. еднофамилни сглобяеми дървени
къщи. По време на транспорта на пакетите с детайли за общо 3 бр. еднофамилни
сглобяеми дървени къщи до хижа „Беговица” свидетел А.А. също контактувал с Й. С.
и със подсъдимия Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив, в хода на което свидетел А.А. е разпознал подсъдимия Л.Т., като лицето
което е извършило превоза и доставката на детайлите за дървените къщи с товарен
автомобил ДАФ с ДР № ****и ремарке с № ***.
Фактурирането и съставянето на
първични счетоводни документи за покупката на детайлите за 3-те дървени къщи от
ТД „Еделвайс” било оформено на 17.07.2007 год. и на 20.07.2007 год. Като
продавач на детайлите за 3-те бр. еднофамилни дървени къщи Й. С. посочил
дружество „Фида – 7”
ООД, в което дружество последният бил съдружник и което представлявал и
управлявал. На 17.07.2007г.от дружество „Фида – 7” ООД била съставена фактура № 14, подписана от Й. С.
като съставител и представител на дружеството и подпечатана от него с печат на
„Фида – 7”
ООД. С дати 17.07.2007 год. и 20.07.2007 год. били съставени стокови разписки
за по 5 бр. пакети с дървени елементи. В стоковата разписка от 17.07.2007 год.
като предаващ стоково-материалните ценности от името на „Фида – 7” ООД бил посочен подсъдимия Л.Т.
– свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД
на МВР гр. Пловдив, но била подписана от Й. С.. Стоковата разписка от
20.07.2007 год. била издадена и подписана от Й. С. като предаващ
стоково-материалите ценности от името на „Фида – 7” ООД. Като приемащ в двете
стокови разписки се подписал свидетел А.А.. Според отразеното в двете стокови
разписки доставката била осъществена и в двата случая с товарен автомобил ДАФ с
ДР № ****и ремарке с № ***. В приемо-предавателен протокол от 20.07.2007 год.
подробно били описани пакетите с детайли, доставени от „Фида – 7” ООД за БТС, като протоколът
бил подписан от Й. С. за „Фида – 7”
ООД и от свидетел А.А. за БТС. В протокола било отразено, че пакетите са
доставени с транспортно средство ДАФ – влекач с ДР № ***и ремарке с ДР № ***,
управлявани от подсъдимия Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив/в
протокола погрешно било изписано собственото му име като Любомир/.
В хода на
разследването по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив за
участие в процесуално-следствени действия за разпит в качеството на свидетел на
08.07.2008г. е бил призован подсъдимия С.Ц.С.. След като подсъдимия С.С. – свидетел по
досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив се е явил пред водещия
разследването – свидетел Т.П., последният изрично разяснил на подсъдимия С.С.
разпоредбите, касаещи случаите, в които лицата призовани в качеството на свидетели могат да откажат да
свидетелстват, задълженията на свидетелите, обстоятелствата, при които
свидетеля не е длъжен да дава показания
и правата, които има в качеството
на свидетел – съгласно разпоредбите на чл. 119, чл. 120, чл. 121, чл.
122 от НПК, както и че материалите от разследването не могат да се разгласяват
без разрешение на прокурора – съгласно чл. 198 от НПК, и за отговорността, която носи при съзнателно потвърждаване
на неистина или затаяване на истина при даване на показания по досъдебното
производство – съгласно разпоредбата на
чл. 290, ал.1 от НК. Посоченото
процесуално следствено действие е било проведено на 08.07.2008г. с времетраене начален час 14:30ч. до 15:15ч.
След началото на разпита водещия разследването е предоставил възможност на подсъдимия
С.С. - свидетел по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив да изложи фактите и
обстоятелствата, които са му известни по
случая. В хода на проведения разпит в
качеството на свидетел подсъдимият С.С.
е посочил, че е собственик и управител на ЕТ „С.Ц. ”, със седалище на
фирмата в гр.Я., ул. „П.Л.” № **. Дейността на фирмата му била транспортна и
той осъществявал търговската си дейност с два товарни автомобила, които взел на
лизинг от „Уникредит лизинг” АД гр. София и „Мототехника – София” ЕООД гр. София.
Въпросните автомобили били товарен
автомобил ДАФ с ДР № ****и товарен
автомобил Мерцедес с ДР № ****. Подсъдимият С.С. – свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив
посочил, че в качеството си на ЕТ „С.Ц. ” наел подсъдимия Л.Т. и лицето В.И.да работят като шофьори на
горепосочените два товарни автомобила. В своите показания от 08.07.2008г.
подсъдимият С.С. – свидетел по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив е посочил, че „… През м. юли 2007 г. аз управлявах
товарен автомобил с рег. № ****, а през това време другият автомобил марка ДАФ
с рег. № ****не извършваше курсове, защото не беше лицензиран. … Заявявам, че
посочените курсове на дати 11.07.2007 г. от моят автомобил марка ДАФ с рег. № ***КР,
отразен в тетрадката на охраната на базата на Стройкомплект АД гр. Пловдив, от
14.07.2007 г. за същият автомобил и от същото место, на дата 16.07.2007 г. за
същият автомобил от същото место и на 14.07.2007 г. за автомобил марка Мерцедес
с рег. № **** от същото место, не отговарят на истината. По това време, както
казах, товарен автомобил марка ДАФ с рег. № ****не извършваше курсове и не е
излизал от базата ми. Другият автомобил марка Мерцедес с рег. № **** се
управляваше от мен и аз не съм извършвал курсове от базата на Стройкомплект АД
гр. Пловдив. Не си спомням да съм извършвал изобщо товарни курсове с тези
автомобили в гр. Пловдив. … С. не е искал да му превозвам дървен материал от
базата на Стройкомплект-96 АД гр. Пловдив. … Не си спомням кога за последно съм
се виждал или чувал със Й. С., но може
би не сме се виждали и чували около година и половина.” Впоследствие на
02.02.2009г. бил проведен допълнителен разпит на подсъдимия С.С. – свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив от
водещия разследването – свидетел Т.П..
Последният отново изрично разяснил на подсъдимия С.С. - свидетел по
досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив разпоредбите, касаещи случаите,
в които лицата призовани в качеството на
свидетели могат да откажат да свидетелстват, задълженията на свидетелите,
обстоятелствата, при които свидетеля не е длъжен да дава показания и правата, които има в качеството на свидетел – съгласно разпоредбите на чл.
119, чл. 120, чл. 121, чл. 122 от НПК, както и че материалите от разследването
не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора – съгласно чл. 198 от НПК, и за отговорността, която носи при
съзнателно потвърждаване на неистина или
затаяване на истина при даване на
показания по досъдебното производство – съгласно разпоредбата на чл. 290, ал.1 от НК. Посоченото процесуално следствено действие е
било проведено на 02.02.2009г. с
времетраене начален час 14:30ч. до 15:50ч. Подсъдимият С.С. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив е
посочил, че поддържа изцяло дадените от него показания в протокола за разпита
му като свидетел от 08.07.2008г. по досъдебно производство № 766/2007 г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив. В допълнително дадените
му показания в качеството му на свидетел по посоченото досъдебно производство подсъдимият
С.С. заявил: „… През времето 17.07.2008
г. и 20.07.2008 г. не съм бил в гр. Сандански и не съм превозвал дървени
елементи за сглобяеми дървени къщи с товарните автомобили на фирмата ми – марка
ДАФ с рег. ***и влекач Мерцедес ****. Не съм изпращал и моят шофьор Л.Б.Т. с
товарните автомобили на такъв курс – да превозва дървени елементи за мобилни
дървени къщи от гр. Пловдив до гр. Сандански. Не зная къде се намира базата на
Четвърти километър до гр. Сандански. Господин Й. С. не е наемал мен и моите
товарни автомобили, за да превозват дървени елементи за сглобяеми дървени къщи
от гр. Пловдив до гр. Сандански. Предявените ми документи – Приемо-предавателен
протокол от дата 17.07.2007 год., Стокова разписка от 17.07.2007 г.,
Приемо-предавателен протокол от 20.07.2007 год., Стокова разписка от 20.07.2007
г. мога да коментирам по следния начин: Тези документи виждам в момента за
първи път и в тях констатирам, че са вписани регистрационният номер и марката
на моят товарен автомобил ДАФ рег. № ***КР. Не мога да обясня при какви
обстоятелства са изготвени тези документи и кой и защо е вписал там
регистрационният номер на моя товарен автомобил и името на моят шофьор Л.Т..
Нямам спомен и не мога да посоча към датите 17 и 20. 2007 г. къде съм бил и какви
курсове са извършвали моите товарни автомобили. Не съм се срещал и не съм
виждал Й. С. през м. юли 2007
г., както и по-късно. С. за последно видях в края на 2006 г. … Лица с имена И.В.У.
и А.К.А. не познавам и не свързвам тези имена с конкретни лица. В гр. Сандански
съм бил преди много години, може би през 2003 г. От 2003 г. не съм посещавал гр.
Сандански по никакъв повод.”
В хода на
разследването по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив за
участие в процесуално-следствени действия за разпит в качеството на свидетел на
05.08.2008г. е бил призован подсъдимият Л.Б.Т.. След като подсъдимият Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив се е
явил пред водещия разследването - свидетел
Т.П., последният изрично разяснил на подсъдимия
Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив разпоредбите, касаещи случаите, в които лицата
призовани в качеството на свидетели
могат да откажат да свидетелстват, задълженията на свидетелите,
обстоятелствата, при които свидетеля не е длъжен да дава показания и правата, които има в качеството на свидетел – съгласно разпоредбите на чл.
119, чл. 120, чл. 121, чл. 122 от НПК, както и че материалите от разследването
не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора – съгласно чл. 198 от НПК, и за отговорността, която носи при
съзнателно потвърждаване на неистина или
затаяване на истина при даване на показания
по досъдебното производство – съгласно разпоредбата на чл. 290, ал.1 от НК. Посоченото процесуално следствено действие е
било проведено на 05.08.2008г. с
времетраене начален час 15:50ч. до 16:15ч. След началото на разпита водещият
разследването е предоставил възможност на подсъдимия Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив да
изложи фактите и обстоятелствата, които са му
известни по случая. В хода на
проведения разпит в качеството на свидетел, подсъдимият Л.Т. е обяснил, че работи като *** в ЕТ „С.Ц.” и
изпълнявайки служебните си задължения управлявал товарен автомобил марка ДАФ с
рег. № ***, с който доставял цимент в строителни складове в гр.София и други
обекти в страната. Подсъдимият Л.Т. - свидетел по
досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив е заявил: „… В гр. Пловдив съм извършвал курсове, като съм доставял цимент на
строителни обекти…”. Впоследствие на 04.12.2008г. бил проведен допълнителен
разпит на подсъдимия Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив от водещия разследването – свидетел
Т.П.. Последният отново изрично разяснил
на подсъдимия Л.Т. - свидетел по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив разпоредбите, касаещи
случаите, в които лицата призовани в
качеството на свидетели могат да откажат да свидетелстват, задълженията на
свидетелите, обстоятелствата, при които свидетеля не е длъжен да дава
показания и правата, които има в
качеството на свидетел – съгласно
разпоредбите на чл. 119, чл. 120, чл. 121, чл. 122 от НПК, както и че
материалите от разследването не могат да се разгласяват без разрешение на
прокурора – съгласно чл. 198 от НПК, и за отговорността, която носи при съзнателно потвърждаване
на неистина или затаяване на истина при даване на показания по досъдебното
производство – съгласно разпоредбата на
чл. 290, ал.1 от НК. Посоченото
процесуално следствено действие е било проведено на 04.12.2008г. с времетраене начален час 13:30ч. до 14:00ч. Подсъдимият
Л.Т. - свидетел по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив е посочил, че поддържа изцяло дадените от него показания
в протокола за разпита му като свидетел от 05.08.2008г. по досъдебно
производство № 766/2007 г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив. В
допълнително дадените показания в качеството му на свидетел по посоченото
досъдебно производство подсъдимия Л.Т. заявил: „Предявените ми документи –
Приемо-предавателен протокол от дата 17.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София,
Стокова разписка от 17.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София,
Приемо-предавателен протокол от дата 20.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София,
Стокова разписка от 20.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София
мога да коментирам по следния начин: Не познавам тези документи и никога не съм
ги виждал. Относно сделката, за която са съставени те, а именно продажба от
страна на „Фида-7”
ООД на дървени елементи по спецификация и покупка от страна на БТС София на
същите дървени елементи мога да кажа, че не зная нищо за тази сделка и аз не
съм извършвал този транспорт на тези дървени елементи до гр. Сандански. В тези
документи фигурира името Л.Т. и транспортното средство – ДАФ с влекач ***и
ремарке ***. Това е марката и рег. номера на товарния автомобил, който е
собственост на С.Ц. и към настоящия момент аз го управлявам. Категоричен съм,
че товарните курсове, вписани в тези документи не са извършени от мен и не мога
да кажа кой е управлявал към тези дати товарния автомобил, който аз управлявам
в момента.”
След
приключване на досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив бил
внесен обвинителен акт в Районен съд гр.Пловдив срещу обвиняемия Й. П.С., по
който било образувано НОХД № 1692/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІІI н.с., приключило с присъда №
184/19.05.2014 г., с която първоинстанционният съд признал подсъдимия Й. П.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. чл.
206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 11.07.2007г. до
05.08.2007г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – дървени елементи за шест броя
еднофамилни къщи със застроена площ 96 кв.м. на стойност 46 454,70 лева,
собственост на „Дорофей” ООД, гр. Чепеларе, които пазел, като обсебването е в
големи размери, като Районен съд гр. Пловдив е приел за установена
гореописаната фактическа обстановка по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при
ОД на МВР гр. Пловдив.
С Решение
№ 53/09.03.2015г. на Пловдивски окръжен съд по ВНОХД № 1353/2014г. е била
изменена Присъда № 184/19.05.2014г., постановена
по НОХД № 1692/2010г., XVIII н.с., с която подсъдимия Й. П.С. бил признат за невинен в това, че
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – дървени елементи за еднофамилни
къщи със застроена площ 96 кв.м. за разликата над три броя до шест броя –
предмет на обвинението и за стойността над 23227.35 лв. до 46454.70 лв., като
го оправдала по първоначалното му обвинение в този смисъл.
С
постановление на прокурор при РП Пловдив от 16.02.2009 година е било разделено
ДП дознание № 766/2007г. по описа на отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР
Пловдив и образувано ново досъдебно производство срещу С.Ц.С. за извършено
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу Л.Б.Т. за извършено
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на
проведеното разследване по досъдебно
производство № 96/2009 год. по описа на
отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР гр.Пловдив е било установено, че през
месец юли 2007г. В.С.У., заемащ длъжността *** на Българския туристически съюз
/БТС/, гр.София уведомил сина си – свидетел И.В.У., че е сключил договор за 3
броя сглобяеми дървени къщи с лицето Й. С. *** и предоставил на свидетел И.У.
телефон за връзка с лицето Й. С. *** за да се уточнят последните двама относно
доставката на елементите за 3-те броя сглобяемите къщи. Свидетел И.У. провел
телефонен разговор с лицето Й. С. *** и двамата се разбрали, когато камионите,
натоварени с елементите за 3-те броя дървени къщи, бъдат приведени в движение
от гр.Пловдив в посока към базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански.
Лицето Й. С. *** следвало да се обади по телефона на свидетел И.У., за да може
последния да посрещне шофьорите, заедно с камионите. През месец юли 2007г.
лицето Й. С. *** е обадил по телефона на свидетел И.У., като му казал, че
камионът, натоварен с елементи за сглобяемите дървени къщи, е потеглил от
гр.Пловдив към базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански и му дал
телефон за връзка с подсъдимия Л.Т. - ***на
товарния автомобил, превозващ част от елементите за 3-те броя дървени къщи, за
да поддържат връзка при превоза, тъй като подсъдимият Л.Т. не знаел пътя. Междувременно В.У. провел разговор със свидетел
А.К.А., работещ като ****в Туристическо дружество „Еделвайс” гр.Сандански, в
хода на който го уведомил, че в базата в
района на хижа „Беговица” до гр.Сандански ще бъдат доставени елементи за три броя сглобяеми дървени къщи. В.У. възложил на свидетел А.А. организацията
по разтоварването и получаването на детайлите за трите дървени къщи. При
извършване на превоза на елементите за сглобяемите дървени къщи подсъдимият Л.Т.
подминал базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански, която се намирала
на „Четвърти километър” до гр.Сандански и се обадил по телефона на свидетел И.У.,
за да го посрещне. Свидетел И.У. установил подсъдимия Л.Т. и управлявания от
него товарен автомобил на къмпинга „Десети километър” до гр.Сандански и двамата
се върнали в базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански, която се
намирала на „Четвърти километър” до гр.Сандански. Междувременно свидетел А.А.
отишъл до базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански и там заварил
товарен камион ДАФ с ДР № ****и заедно със *** на камиона – подсъдимия Л.Т.. Двамата организирали разтоварването на
елементите за въпросните три броя сглобяеми дървени къщи. Докато било
извършвано разтоварването на елементите за трите броя сглобяеми дървени къщи
свидетел А.А. и подсъдимия Л.Т. разговаряли,
като по време на разговора свидетел А.А. разбрал от подсъдимия Л.Т., че товарен
камион ДАФ с ДР № ****е бил натоварен с елементите за дървените къщи в
гр.Пловдив, откъдето подсъдимият Л.Т. поел управлението на същия товарен
автомобил и с него доставил в базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански
елементите за трите броя сглобяеми дървени къщи. В хода на досъдебно
производство № 96/2009 год. по описа на
отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР гр. Пловдив при проведения му разпит на
14.05.2009г. свидетел. А.А. е заявил, че
*** на товарен камион ДАФ с ДР № ****бил разпознат от него като подсъдимия Л.Т.
при извършеното разпознаване на лица в хода на разследването по досъдебно
производство № 766/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив. В хода на досъдебно
производство № 96/2009 год. по описа на
отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР гр. Пловдив при проведения му разпит на
15.05.2009г. свидетел И.У. е заявил, че ***на
товарният камион, извършил горепосочения първи превоз на елементите за
сглобяемите къщи бил разпознат от него като подсъдимия Л.Т. при извършеното разпознаване на лица в
хода на разследването по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр.Пловдив.
Вторият курс на доставката на елементите за сглобяемите къщи бил извършен от
два камиона, като свидетел И.У. разговарял с подсъдимия С.С. - ***управлявал
първия камион от двата камиона, извършили втория курс на доставка на въпросните
детайли за сглобяемите дървени къщи. Подсъдимият С.С. също участвал в
разтоварването на детайлите за сглобяемите дървени къщи. В хода на досъдебно
производство № 96/2009 год. по описа на
отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР гр. Пловдив при проведения му разпит на
15.05.2009г. свидетел И.У. е заявил, че ****
на първия товарен камион от двата камиона, извършили втория курс на доставка на
елементите за сглобяемите къщи в базата в района на хижа „Беговица” до гр.Сандански бил разпознат
от него като подсъдимия С.С. при извършеното разпознаване на лица в хода на
разследването по досъдебно производство № 766/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Фактурирането
и съставянето на първични счетоводни документи за покупката на детайлите за
3-те дървени къщи от Туристическо дружество „Еделвайс” гр.Сандански било
оформено на 17.07.2007 год. и на 20.07.2007 год. Като продавач на детайлите за
3-те бр. еднофамилни дървени къщи лицето Й. С. посочил дружество „Фида – 7” ООД. На 17.07.2007г. от
дружество „Фида – 7”
ООД, била съставена фактура № 14,
подписана от лицето Й. С. като
представител на дружеството и подпечатана от него с печат на „Фида – 7” ООД. С дати 17.07.2007 год. и
20.07.2007 год. били съставени стокови разписки за по 5 бр. пакети с дървени
елементи. В стоковата разписка от 17.07.2007 год. за удостоверяване предаването
на елементи на сглобяемите дървени къщи по настояване на свидетел А.А. като
предаващ стоково-материалните ценности – част от елементите за трите броя
сглобяеми дървените къщи от името на „Фида – 7” ООД било вписано името на шофьора, извършил
първата доставка на елементи за 3-те броя дървени сглобяеми къщи – подсъдимият Л.Т., както и номера и марката на товарния
камион, с която подсъдимия Л.Т. осъществил доставката им.
Привлечени като обвиняеми С.С. и Л.Т. не вземат становище относно вината
и не дават обяснения по предявеното им обвинение.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали от показанията на свидетелите Б.Д.С., Д.С.Ч., С.В.С.,
Т.Н.К., М.Т.Д., С.П.Т., Л.С.Б., А. К.А.,
И.В.У., Ю.А.Д., Т.Д.П. дадени в хода на съдебното следствие, както от писмените доказателства събрани по ДП
и надлежно приобщени към доказателствения материал.
Обясненията на подсъдимия са освен средство за защита, са и средство
за събиране на доказателства. За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се
подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се
опровергават от тях.
Подсъдимите С.С. и Л.Т. дават обяснения по предявените им обвинения,
отричайки извършването на престъплението
за което са предадени на съд и съпричастност към каква и да е дейност по
превоза на дървени къщи, в разглобен вид от гр.Пловдив до гр.Сандански, но
които съдът не кредитира с достоверност, тъй като се опровергават от приетите по делото доказателства – показанията
на свидетелите И.У., А.А., М.Д., Т.К. и С.С., както и от приетите по делото
писмени доказателства. В съдебно заседание свидетелите И.У. и А.А. категорично
заявиха, че подсъдимите са двамата **** на камиони с които са били докарани
трите дървени къщички и разтоварени в база на БТС в гр.Сандански, на датите
посочени от обвинението. Свидетелите М.Д., Т.К. и С.С. изрично посочиха в съдебно заседание, че при
осъществената охрана на дървените къщички в гр.Пловдив е водено в тетрадка записване на влизащите на
територията на склада товарни МПС, както и техните регистрационни номера.
Свидетелите К. и С. потвърдиха направените записи в тетрадка която са ползвали,
при предевяването им в съдебната зала на МПС влизащи и излизащи в складовата
база, съвпадащи с датите посочени в обвинението, както и с регистрационните
номера на товарните автомобили управлявани от подсъдимите. В съдебно заседание
свидетел Д. изрично посочи, че по искане на Й. С. е била осигурена охрана на
складовата база където са се съхранявали къщичките, както и че е имало създаден
ред за записване в тетрадка на влизащите и излизащите от склада МПС. Във връзка
с изготвените приемо-предавателни протоколи, стокови разписки свидетелката Л. Бахтева и свидетел А.
категорично заявиха, че подсъдимите са лица които са докарали с товарни МПС
дървените къщи в гр.Сандански от гр.Пловдив и във връзка с това са били и
изготвени посочените писмени доказателства удостоверяващи това доставяне, както
и разплащането на фирмата доставчик собственост на Й. С. на договорената сума.
Противоречия в приетите по делото свидетелски показания съдът не
констатира, поради което и кредитира изцяло за постановяването на своя съдебен
акт.
Престъпленията против правосъдието,
каквото е това по чл.290 от НК, се подразделят на две групи според съдържанието
на своя обект. В първата група престъпления влизат посегателствата, които
възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт –
чл.286-чл.293 от НК, а във втората група – посегателствата, които
възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт
решения – чл.293а-чл.300 от НК. Още в Решение № 345/21.12.1988г.
на ВКС, ІІ н.о. е посочено основополагащото за всяко престъпление по чл.290,
ал.1 НК съждение – „Престъпленията
лъжесвидетелствуване и подбуждане към лъжесвидетелствуване са насочени против
правилното отправление на правосъдната дейност. С тези деяния се създават
затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина
във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно
и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването на неистина и
затаяването на истина е деяние съставомерно по чл.290, ал.1 от НК само когато се отнася
до факти или обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
делото. Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт,
предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност,
поради което деянието е несъставомерно.
Във връзка с изложеното
съдът намира, че авторството
на горепосочените
деяния осъществени от подсъдимите се доказват по един несъмнен начин от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите С. и Т. са имали представа за всички обективни елементи на
престъплението. Съзнавали са че спомагат на привлечения като обвиняем Й. С. по ДП № 766/2007г. по описа на отдел „ИП” при ОДМВР Пловдив да изгради алиби по отношение направените от него
присвоителни разпореждания с вещи чужда собственост, които пазел, като заявили
че не са извършвали превози на елементи на дървени къщи от гр.Пловдив до
гр.Сандански, както и че нямат представа за съставените приемо-предавателни
протоколи, стокови разписки и фактури във връзка с тези доставки. Целта им е била да
не бъде признат за виновен Й. С. за извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимите са предвиждали конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна всеки един от подсъдимите С.С. и Л.Т. независимо един от друг за извършили
престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, тъй като С.Ц.С. на 08.07.2008 год. и на 02.02.2009 год., при
условията на продължавано престъпление, в гр.Пловдив, пред надлежен орган на
властта – разследващ полицай при ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Икономическа
полиция”, като свидетел по досъдебно производство № ЗМ 766/2007 год. по описа
на сектор „ИП” при ОД на МВР гр.Пловдив, устно, съзнателно е потвърдил неистина
и затаил истина, а именно:
- на
разпита като свидетел на 08.07.2008 год. е заявил: „… През м. юли 2007 г. аз управлявах
товарен автомобил с рег. № ****, а през това време другият автомобил марка ДАФ
с рег. № ****не извършваше курсове, защото не беше лицензиран. … Заявявам, че
посочените курсове на дати 11.07.2007 г. от моят автомобил марка ДАФ с рег. № ***,
отразен в тетрадката на охраната на базата на Стройкомплект АД гр.Пловдив, от
14.07.2007 г. за същият автомобил и от същото место, на дата 16.07.2007 г. за
същият автомобил от същото место и на 14.07.2007 г. за автомобил марка Мерцедес
с рег. № **** от същото место, не отговарят на истината. По това време, както
казах, товарен автомобил марка ДАФ с рег. № ****не извършваше курсове и не е
излизал от базата ми. Другият автомобил марка Мерцедес с рег. № **** се
управляваше от мен и аз не съм извършвал курсове от базата на Стройкомплект АД
гр.Пловдив. Не си спомням да съм извършвал изобщо товарни курсове с тези
автомобили в гр. Пловдив. … С. не е искал да му превозвам дървен материал от
базата на Стройкомплект-96 АД гр.Пловдив. … Не си спомням кога за последно съм
се виждал или чувал със Й. С., но може
би не сме се виждали и чували около година и половина.”.
- на
разпита като свидетел на 02.02.2009 г. е заявил: „… През времето 17.07.2008 г.
и 20.07.2008 г. не съм бил в гр.Сандански и не съм превозвал дървени елементи
за сглобяеми дървени къщи с товарните автомобили на фирмата ми – марка ДАФ с
рег. ***и влекач Мерцедес ****. Не съм изпращал и моят *** Л.Б.Т. с товарните
автомобили на такъв курс – да превозва дървени елементи за мобилни дървени къщи
от гр.Пловдив до гр.Сандански. Не зная къде се намира базата на Четвърти
километър до гр.Сандански. Г.Й. С. не е наемал мен и моите товарни автомобили,
за да превозват дървени елементи за сглобяеми дървени къщи от гр.Пловдив до
гр.Сандански. Предявените ми документи – Приемо-предавателен протокол от дата
17.07.2007 год., Стокова разписка от 17.07.2007 г., Приемо-предавателен
протокол от 20.07.2007 год., Стокова разписка от 20.07.2007 г. мога да коментирам
по следния начин: Тези документи виждам в момента за първи път и в тях
констатирам, че са вписани регистрационният номер и марката на моят товарен
автомобил ДАФ рег. № ***. Не мога да обясня при какви обстоятелства са
изготвени тези документи и кой и защо е вписал там регистрационният номер на
моят товарен автомобил и името на моя ***Л.Т.. Нямам спомен и не мога да посоча
към датите 17 и 20. 2007 г.
къде съм бил и какви курсове са извършвали моите товарни автомобили. Не съм се
срещал и не съм виждал Й. С. през м. юли 2007 г., както и по-късно. С. за последно видях
в края на 2006 г.
… Лица с имена И.В.У. и А.К.А. не познавам и не свързвам тези имена с конкретни
лица. В гр.Сандански съм бил преди много години, може би през 2003 г. От 2003 г. не съм посещавал
гр.Сандански по никакъв повод.”
и Л.Б.Т.
на 05.08.2008 год. и на 04.12.2008 год., при условията на продължавано
престъпление, в гр.Пловдив, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай
при ОД МВР гр.Пловдив, сектор „Икономическа полиция”, като свидетел по
досъдебно производство № ЗМ 766/2007 год. по описа на сектор „ИП” при ОД МВР
гр.Пловдив, устно, съзнателно е потвърдил неистина и затаил истина, а именно:
- на
разпита като свидетел на 05.08.2008 год. е заявил: „… В гр. Пловдив съм
извършвал курсове, като съм доставял цимент на строителни обекти…”.
- на
разпита като свидетел на 04.12.2008 год. е заявил: „Предявените ми документи –
Приемо-предавателен протокол от дата 17.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София,
Стокова разписка от 17.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София,
Приемо-предавателен протокол от дата 20.07.2007 год. между „Фида-7” ООД и получател БТС-София,
Стокова разписка от 20.07.2007 г. с изпълнител „Фида-7” ООД и получател БТС София
мога да коментирам по следния начин: Не познавам тези документи и никога не съм
ги виждал. Относно сделката, за която са съставени те, а именно продажба от
страна на „Фида-7”
ООД на дървени елементи по спецификация и покупка от страна на БТС София на
същите дървени елементи мога да кажа, че не зная нищо за тази сделка и аз не
съм извършвал този транспорт на тези дървени елементи до гр.Сандански. В тези
документи фигурира името Л.Т. и транспортното средство – ДАФ с влекач ***и
ремарке ***. Това е марката и рег. номера на товарния автомобил, който е
собственост на С.Ц. и към настоящия момент аз го управлявам. Категоричен съм,
че товарните курсове, вписани в тези документи не са извършени от мен и не мога
да кажа кой е управлявал към тези дати товарния автомобил, който аз управлявам
в момента”.
Всеки един от двамата е имал представа за всички обективни елементи на
престъплението. Всеки от тях
е съзнавал, че
бива разпитван като свидетел от разследващ полицай, който в рамките на своите правомощия следва да вземе
решение относно това дали привлечения като обвянием Й. С. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение,
съставлява ли извършеното престъпление и виновно ли го е извършил. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че давайки свидетелски показания
затаява истината, доколкото не е съобщил
иначе обективно възприетите от него факти относно постигнати договорености за превоз на товари,
за ползване на МПС във владение и разпореждане на двамата подсъдими и доставяне
на място, на лица явяващи се крайни потребители.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите за извършеното от всеки от тях деяние, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието – подбуждане към лъжесвидетелстване и
лъжесвидетелстване, с които се засягат обществените отношения свързани с
правораздаването и с тях може да се стигне до сриване на авторитета на
правораздавателните органи при положение, че решаващият правораздавателен и
правозащитен орган бъде заблуден от недобросъвестните свидетели и в една или
друга степен им повярва. Конкретно всяко едно от
деяния също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето,
начина и мястото на тяхното извършване –
демонстративно и с
чувство за безнаказаност. Подсъдимите С. и Т. са
личности с невисока степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани и
криминално проявени, положително охарактеризирани по местоживеене, а настоящите
им деяния са инцидентни в техния живот.
Подбудите
за извършване на престъплението следва да се търсят в личността на всеки от
извършителите и се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
в изкривената им ценностна система и липсата на респект към правораздавателните
органи.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимите съдът прецени – чистото
им съдебно минало. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът
не констатира.
С оглед на горното и като отчете степента
на обществената опасност на всяко от деянията и на подсъдимите С. и Т. като
извършители, както и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери,
че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимите и
обществото, на подсъдимите
С.С. и Л.Т. следва да бъде наложено наказание от по три месеца лишаване от свобода. Предвид данните за
личността на подсъдимите и основно предвид чистото им съдебно минало и
позитивните им характеристични данни, съдът намира, че принудително възпиращия
ефект и поправително – превъзпитателното въздействия спрямо тях, а и
предупредителния и общовъзпитателен ефект спрямо всички останали членове на
обществото ще могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от двамата. С оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът приложи института на условното
осъждане и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за подсъдимите С.С. и Л.Т. за изпитателен срок от по три години. При определяне продължителността на
изпитателния срок съдът отново оцени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства според тяхната тежест.
С оглед
изхода на делото съдът осъди подсъдсимите С.С. и Л.Т. да заплатят направените
по делото разноски а именно по 187,50 лева за всеки един от тях в полза на
бюджета на съдебната власт.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.