Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3193 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - Ф.
„Н.и.”, твърди, че
ответниците кандидатствали с проект пред Ф. „Н.и.“ в национален конкурс
„Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области- 2012 г., като проектното им предложение е с наименование
„Идентифициране на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско
общество. Роля на образователната система за превенция на насилие“. Посочва, че
проектът е допуснат и класиран от временно-научна експертна комисия в област
„Педагогика“. Направено е предложение за финансиране на този проект, което е
одобрено от Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.“. Въз основа на това между ищеца и
ответника е сключен договор № ДФНИ П01/ 0002 от 22.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователския проект. Уговореният срок на действие на договора е 24
месеца, а размерът на предоставените средства възлиза на сумата от 250 000 лв.
Ищецът твърди, че на 23.11.2012 г. превел по сметка на ответника Ф.ация „Р.И.
Р.на обществени ресурси“ сумата от 122 062, 50 лв., представляваща авансово
плащане по сключения договор, както и по сметка на ответника „Л.” ЕООД сумата
от 52 937, 50 лв., представляваща авансово плащане по сключения договор.
Посочва, че впоследствие е извършена проверка на действията на ръководството на
Ф. „Н.и.”, при която са констатирани допуснати нарушения по конкурсната
процедура. С оглед на това на 11.02.2013 г., на основание чл. 99, ал. 1 АПК
Министърът на образованието, младежта и науката издал Заповед № РД-09-122/
11.02.2013 г., с която е отменено утвърденото класиране по проектните
предложения за финансиране от Ф. „Н.и.”, предложени от ВНЕК по „Педагогика“. С
отмяната на този административен акт, по силата на който е сключен договора
между страните, породените от него правни последици са отпаднали с обратна
сила, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и сумите,
които ищецът е платил на ответниците въз основа на този договор, се явяват
получени от последните на отпаднало основание и подлежат на връщане. Твърди, че
ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от датата на изпадане в забава – 23.11.2012 г. до
датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното Ф. „Н.и.” моли
ответникът Ф.ация „Р.И. Р.на обществени ресурси“ да бъде осъден да му заплати
сума в размер на 122 062, 50 лв., представляваща такава получена на 23.11.2012
г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 62 095, 37 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
23.11.2012 г. до 23.11.2017 г., както и ответникът „Л.” ЕООД да бъде осъден да
му заплати сума в размер на 52 937, 50 лв., представляваща такава получена на
23.11.2012 г. на отпаднало основание за това, както и сума в размер на 26 930,
25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът „Л.” ЕООД оспорва предявените
искове. Твърди, че е получил сумата от 52 937, 50 лв. на валидно правно
основание за това, а именно сключен договор, който не е развален поради
неизпълнение. Посочва, че е изпълнил всички задължения, които са възникнали в
негова тежест по сключения договор и съгласно проекта, като е закупил със
средствата от предоставеното финансиране и със собствени средства апаратура и
специализирано оборудване, материали, химикали и консумативи, информационни
продукти, направил е разходи за командировки, за възнаграждения по сключени с
физически лица граждански договори, както и за административни разходи. Така
направените разходи са извършени за функционирането на
Информационно-консултативен център в гр. София и на Информационно-консултативен
център в гр. Варна. Ответникът твърди, че е изпълнил всички дейности по
научната част от проекта. Прави възражение за погасяване по давност на
предявените от ищеца вземания. Заявява при условията на евентуалност възражение
за прихващане между предявените вземания и вземане, което той има към ищеца за
получаване на сума в размер на 10 587, 50 лв., което представлява стойността на
собствените средства, с които дружеството е финансирало изпълнението на
проекта. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с“ оспорва
предявените искове. Твърди, че е получил сумата от 122 062, 50 лв. на валидно
правно основание за това, а именно сключен договор, който не е развален поради
неизпълнение. Посочва, че е изпълнил всички задължения, които са възникнали в
негова тежест по сключения договор и съгласно проекта, като е закупил със
средствата от предоставеното финансиране и със собствени средства апаратура и
специализирано оборудване, материали, химикали и консумативи, информационни
продукти, направил е разходи за командировки, за възнаграждения по сключени с
физически лица граждански договори, за административни разходи. Ответникът
твърди, че е изпълнил всички дейности по научната част от проекта. Във връзка с
изпълнение на проекта са създадени два информационно-консултативни центъра в
гр. София и в гр. Варна, в които са предоставяни безплатни психологически
консултации на пострадали от насилие деца, жени и няколко мъже. Прави
възражение за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания. Заявява
при условията на евентуалност възражение за прихващане между предявените
вземания и вземане, което той има към ищеца за получаване на сума в размер на
24 411, 35 лв., което представлява стойността на собствените средства, с които
дружеството е финансирало изпълнението на проекта. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2 ) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство.
От приетите като доказателства по делото два броя платежни нареждания, издадени на 23.11.2012 г., се установява, че ищецът Ф. „Н.и.” е заплатил на ответника Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” сумата от 122 062, 50 лв. и на ответника „Л.” ЕООД сумата от 52 937, 50 лв. Доказването на тези факти в процеса означава, че е установено настъпването на първата от посочените две предпоставки, при които в полза на ищеца възникват парични вземания по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД срещу всеки един от двамата ответници.
В тези платежни документи като основание за извършване на плащането на паричните суми в размер на 122 062, 50 лв. и в размер на 52 937, 50 лв. е записано, че то е в изпълнение на задължение за авансово плащане на първи етап, като е посочен и следния номер „ДФНИ – П01/2/2012”. От представените в производството писмени доказателства се установява, че този номер е идентичен с номера, поставен върху договора за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е сключен между страните по спора на 22.11.2012 г., поради което съдът приема, че сумата от 182 000 лв. е заплатена от ищеца на ответника за погасяване на парично задължение, което е възникнало в тежест на платеца точно по този договор.
Правото на едно лице да получи обратно даденото от него в хипотезата на третия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възниква тогава, когато се установи, че основанието, въз основа на което е осъществена престацията, е съществувало към момента на нейното получаване от обогатилото се лице, но след това то е отпаднало с обратна сила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Ето защо в случая съдът трябва да се произнесе по това дали е настъпил факт, който води до отпадане на действието на сключения между страните договор с обратна сила.
За да се отговори на този въпрос на първо място трябва да се съобрази, че договорът, в изпълнение на който е престирана процесната парична сума, е такъв за отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания. Този договор се сключва след проведен конкурс по реда на Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/, между Ф. „Н.и.”, който е юридическо лице към министъра на образованието и науката, осъществяващо дейност по подкрепяне финансово на проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, и този правен субект, който е спечелил конкурса за отпускане на целево финансиране на изготвен от него проект.
В чл. 29 ЗННИ е регламентиран редът, при който се провежда конкурсната процедура, както и правомощията на всеки от органите, които участват в нея. Тя включва извършване на оценка на конкурсните проекти от национални и/или международни оценители /чл. 29, ал. 1 ЗННИ/, изготвяне на класиране на проектите съобразно получените оценки от временни научно-експертни комисии, което се представя на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/, издаване на решение от Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, с което се определят проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, сключване на договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти /чл. 29, ал. 2 ЗННИ/.
При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че облигационните отношения между страните по повод отпускане на целеви средства за насърчаване на научните изследвания възниква от смесен фактически състав, включващ административноправен елемент - решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, с което се определя проекта, който ще бъдат финансиран, и размера на средствата, които се предоставят като финансиране /чл. 29, ал. 3 ЗННИ/, което има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като представлява волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения, и частноправен елемент - договор за финансиране, сключен между Ф. „Н.и.”, действащ чрез управителя си, и лицето, спечелило конкурсната процедура /чл. 29, ал. 4 ЗННИ/. С решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” се определя както едната от страните, така и съдържанието на част от основните задължения, които възникват за съдоговорителите по договора за финансиране, който се сключва по реда на ЗННИ, каквото е това, което възниква в тежест на Ф. „Н.и.” да предостави на лицето, изготвило класиран в конкурсната процедура проект, парични средства за финансиране на разходите по изпълнение на проекта. Тези елементи от облигационната връзка, която възниква въз основа на сключения договор, не могат да бъдат предмет на постигната между страните по сделката уговорка, т.е. не подлежат на определяне от тяхната свободна воля, а се определят по административен ред.
От представените по делото доказателства се установява, че в случая е осъществен гражданскоправният елемент от сложния фактически състав, при който договорът за финансиране на научни изследвания се счита за сключен и при който за ищеца възниква задължението за изплащане на средства за финансиране на изпълнителя на проекта, който е одобрен в проведения по ЗННИ конкурс – на 22.11.2012 г., между Ф. „Н.и.”, от една страна в качеството му на възложител, и ответниците Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.” и „Л.” ЕООД, от друга страна в качеството им на изпълнители, е сключен писмен договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области”, който е подписан от представител на всеки един от съдоговорителите.
От приетия като доказателство по делото протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” се установява, че на 09.11.2012 г. от този орган са приети решения за одобряване на класиране на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области” – 2012 г. и за определяне на това кои от класираните проекти да бъдат предложени за финансиране, като в област „Научни изследвания с приложения в педагогическата сфера” е взето решение да бъдат предложени за финансиране проектни предложения до пореден № 3 според класирането в приложение № 6, които са обобщени в списък, представляващ приложение № 8, в който под № 42 е посочено проектното предложение на ответниците Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД. Следователно към датата на подписване на договора е осъществен и административноправния елемент от сложния фактически състав, при който възникват процесните облигационни отношения. Установява се, обаче, че това решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, което както се посочи има характер на индивидуален администартивен акт, е отменено по реда на чл. 99, т. 1 АПК, в частта, с която е одобрено класирането на проектните предложения за финансиране, изготвено от временните научно-експертни комисии по „Педагогика” и по „Мулти дисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление” съгласно приложение към заповедта, в което е включено и проектното предложение, направено от юридическите лица Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД. Това е станало със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката. Въпреки, че в диспозитива на самата заповед не е ясно посочено точно кой от всички актове, които се издават в производството по отпускане на финансиране по ЗННИ се отменя, съдът счита, че актът, който се отменя с нея е решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, което е това по определяне на проектите, които ще бъдат финансиран въз основа на направените предложения за класиране от временните научно-експертни комисии. Този извод се налага както при съобразяване на текста на диспозитива на заповедта, така и на факта, че индивидуалният административен акт, с който се утвърждава по окончателен начин класирането в конкурс, който е проведен по ЗННИ и с който се определя кои са лицата, които ще получат финансиране, т.е. от който се пораждат права за определен субект, е именно решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”. Такива права не се пораждат от нито един от останалите актове, които се издават от помощните органи, които участват в провеждането на това производство, каквито са например временните научно-експертните комисии. В закона не е предвидено решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” да подлежи на утвърждаване с акт на друг административен орган. Ето защо съдът счита, че решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” в частта му, с която е одобрено класирането на проектните предложения, които следва да бъдат финансирани, което е изготвено от временната научно-експертна комисия в област „Педагогика”, е този акт, който е отменен с издадената на 11.02.2013 г. заповед, като отмяната е станала по реда на чл. 99, т. 1 АПК от по-горестоящия административен орган, който е Министъра на образованието, младежта и науката. По въпроса кой точно индивидуален административен акт е отменен със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието младежта и науката е налице и практика на Върховния административен съд, който се е в произнесъл в същия смисъл с Решение № 9912 от 02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3378/2013 г. по описа на ВАС, VII отд.
С оглед на така установения факт и за да отговори на въпроса дали с отмяната на административния акт отпадат последиците на възникналите въз основа на него и на сключения договор облигационни отношения, съдът трябва да се произнесе по това какво е действието на акта за отмяна на влязъл в сила административен акт по отношение на породените от последния правни последици – дали тази отмяна има обратно действие и породените от акта последици не се считат за настъпили от момента на издаването му или отмяната действа за в бъдеще и правните последици от акта отпадат занапред.
Уредената в чл. 99 АПК отмяната на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, когато е налице някое от изрично и изчерпателно изброените в тази норма основания, представлява регламентиран извънреден способ за контрол на един порочен административен акт. В чл. 105 АПК е предвидено изрично какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на трети добросъвестни лица, които са придобили права по него. В тази разпоредба е посочено, че отмяната или изменението на административния акт по реда на чл. 99 АПК не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица, което означава, че спрямо тази категория правни субекти отмяната действа занапред. По аргумент за противното от чл. 105 АПК и доколкото липсва изрична норма, с която да е уредено какво е действието на отмяната на административния акт по този ред по отношение на страните в административното производство по издаване на акта, трябва да се приеме, че спрямо тази категория лица отмяната има обратно действие, т.е. действа от момента на издаването на акта.
Ответниците Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД са лица, които са придобило права от решението от 09.11.2012 г. на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” за одобряване на класирането на проектните предложения и определяне на проектите, които ще бъдат финансирани по ЗННИ, поради което тези юридически лица са страни в административното производство по издаване на този индивидуален административен акт. Следователно по отношение на ответниците отмяната на този акт по реда на чл. 99, т. 1 АПК има обратно действие и спрямо тях се счита, че той никога не е пораждал своите правни последици, които са да определи правният субект, с който да бъде сключен договора за финансиране, както и съдържанието на едно от основните задължения по този договор, които възникват за Ф. „Н.и.”, а именно това да предостави на лицето, изготвило избрания научноизследователски проект, парични средства за финансиране на неговото изпълнение. Това означава, че административноправният елемент, при наличие на който договорът, по силата на който ищецът е престирал на ответниците процесните парични суми и при осъществяването на който се поражда задължението, в изпълнение на което е направено плащането, е отпаднал с отмяна на решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” от по-горестоящия орган, като от момента на неговата отмяна и предвид нейното обратно действие се счита, че този елемент никога не е бил налице. С отпадане на административно-правния елемент с обратна сила, се счита, че цялото облигационно отношение отпада с обратна сила, тъй като без него фактическият състав, при който то възниква, не е довършен. Съществуването на гражданскоправния елемент, който е сключения договор, без наличието на индивидуалния административен акт, сам по себе си не може да породи никакви правни последици. Ето защо и твърденията на ответниците, че договорът не е развален поради неизпълнение, нито пък е прекратен по волята на някоя от страните по него, са напълно ирелевантни за това дали в случая съществува правно основание за престиране на процесните парични суми или не.
След като по делото се установи, че сумата от 122 062, 50 лв.
и сумата от 52 937, 50 лв. са заплатени от Ф. „Н.и.” съответно на „Ф.ация
„Р.И. Р.на О.Р.с” и на „Л.” ЕООД в изпълнение на задължение, което е възникнало
на правно основание, което в своята съвкупност се счита отпаднало с обратна
сила с отмяната на основание чл. 99, т. 1 АПК на индивидуалния административен
акт, който е част от неговия фактически състав, то трябва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за обогатилите се лица, които са
ответниците, е възникнало задължение да върнат на Ф. „Н.и.” получените от всяко
от тях парични средства в пълен размер.
В
производството не се представиха доказателства ответниците да са погасили възникналите в тяхна тежест парични
задължения към ищеца. Те, обаче, са направили в преклузивния законоустановен срок за това
/по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявените вземания, които възражения
следва да бъдат
разгледани.
Искът с
правно основание чл. 55 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност. Давността
тече от момента на възникване на вземането за връщане на получената сума, което
в хипотезата на отпаднало основание, е от деня на отпадане на основанието. В
тази насока са задължителните указания, дадени с т. 7 от Постановление № 1/
28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че основанието, на което са престирани сумата от 122 062, 50 лв. и сумата от 52 937, 50 лв. е отпаднало с влизане в сила на акта, постановен по реда на чл. 99, т. 1 АПК, с който се отменя индивидуалния административен акт, издаден от Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” за определяне на лицето, с което ще бъде сключен договора за финансиране и на размера на средствата, които ще се предоставят за изпълнение на изготвения от него научноизследователски проект. По делото не се твърди и няма представени доказателства този акт да е обжалван от ответниците, които са страните, които са засегнати от неговото постановяване, поради което съдът приеме, че е влязъл в сила по отношение на тях на датата, която следва изтичането на 14-дневния срок за обжалване, а именно на 26.02.2013 г. От този момент започва да тече петгодишният давностен срок, с който се погасява възникналото за ищеца вземане за получаване на всички платени въз основа на отпадналото основание суми и изтича на 26.02.2018 г. С оглед на това и предвид датата на постъпване в съда на исковата молба срещу ответниците, с която ищецът е предявил своите вземания към тях по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – 23.11.2017 г., следва да се заключи, че осъдителните искове са предявени преди изтичане на давността, поради което и направените възражения от ответниците за погасяването им по давност, са неоснователни.
Ответниците са заявили в процеса и възражения за прихващане между вземането, което ищецът има към всеки от тях по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и вземанията, които те имат към Ф. „Н.и.”, както следва: вземането на „Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” за получаване на сума в размер на 24 411, 35 лв., представляваща фактически направените разходи от това юридическо лице в изпълнение на договор за финансиране на научни изследвания, сключен на 22.11.2012 г., които се дължат с оглед едностранното прекратяване на договора без вина на изпълнителя и на основание чл. 24, ал. 1 от сключения договор, и вземането на „Л.” ЕООД за получаване на сума в размер на 10 587, 50 лв., представляваща фактически направените разходи от това юридическо лице в изпълнение на договор за финансиране на научни изследвания, сключен на 22.11.2012 г., които се дължат с оглед едностранното прекратяване на договора без вина на изпълнителя и на основание чл. 24, ал. 1 от сключения договор. Ето защо съдът следва да разгледа и въпроса дали тези вземания са възникнали в полза на ответниците на твърдяното от тях основание.
Като правопораждащи факти по отношение и на двете вземания, които са предмет на направените в процеса възражения за прихващане, ответниците сочат наличието на договор, сключен на 22.11.2012 г., между страните по спора, прекратяването на този договор по волята на Ф. „Н.и.” и възникване в резултат на това и на основание чл. 24, ал. 1 от договора в тежест на Ф. „Н.и.” на задължение да заплати разходите, които са фактически направени от двете юридически лица – изпълнители по сделката за изпълнение на проекта. С оглед на това и за да се приеме, че това договорно задължение е възникнало за ищеца, трябва да се докаже, че договорът за финансиране е сключен между страните по спора, както и че е породил правни последици за страните по него.
Както беше посочено в мотивите, изложени по основателността на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, договорът, по силата на който се твърди, че за Ф. „Н.и.” са възникнали задължения към ответниците, се счита сключен при наличие на два елемента – индивидулен административен акт по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, който е административноправният елемент от фактическия състав, при който възникват облигационните правоотношения, и съгласие на страните за сключване на договора, който е необходимият гражданскоправен елемент за възникване на тези отношения. В настоящото решение се изложиха мотиви за това, че административноправният елемент, при наличие на който договорът за финансиране на проект по ЗННИ се счита сключен, е отпаднал с отмяната по реда на чл. 99, т. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.” от по-горестоящия орган, като и че отмяната има обратно действие. С отмяната на индивидуалния административен акт по чл. 29, ал. 3 ЗННИ с обратно действие, се счита, че цялото облигационно отношение между страните по спора по договора от 22.11.2012 г. отпада с обратна сила, което означава, че в отношенията между тях се счита, че то никога не е пораждало правни последици, включително в тежест на нито един от субектите, които са подписали писмения договор от 22.11.2012 г., не е възникнало задължение със съдържание такова, каквото е посочено в някоя от клаузите от този договор. Следователно в тежест на Ф. „Н.и.” не е възниквало никога задължение съгласно уговорката на чл. 24 от писмения договор за финасиране, сключен на 22.11.2012 г., защото в отношенията между него и ответниците, се приема, че тази сделка не е била сключвана и не е пораждала никакви правни последици. Това означава, че вземанията, които Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД са предявили в процеса чрез възраженията за прихващане, не се доказва да са възникнали на твърдените от тези лица основания, а именно съществуващи между страните договорни правоотношения, по които за ищеца са възникнали договорни задължения да заплати на ответниците сумите от 24 411, 35 лв. и от 10 587, 50 лв.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че направените възражения за прихващане са неоснователни и вземанията на ищеца за получаване на сумата от 122 062, 50 лв. от ответника Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.” и на сумата от 52 937, 50 лв. от ответника „Л.” ЕООД, не могат да бъдат погасени по силата на съдебното решение и предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са основателни и срещу двамата ответници и следва да се уважат в пълния заявен с исковата молба размер.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на получената без основание сума, възникнало по силата на закона в тежест на ответниците, е парично, поради което и последните дължат на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок, в който обогатилото се лице трябва да изпълни задължението си да върне полученото без основание, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е отправил покана до Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.” да изпълни възникналото в негова тежест по силата на закона задължение да му върне сумата в размер от 122 062, 50 лв., която е получена на отпаднало правно основание за това, което означава, че това юридическо лице не е поставено в забава преди завеждане на делото и предявеният срещу него акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
В производството не се доказва ищецът да е отправил покана и до „Л.” ЕООД да изпълни задължението си да му върне сумата в размер от 52 937, 50 лв., която е получена на отпаднало правно основание за това, което означава, че това дружество не е поставено в забава преди завеждане на делото и предявеният срещу него акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 17 338, 37 лв., от които 10 561, 02 лв. – платена държавна такса и 6 777, 35 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 11 492, 12 лв.
Ответникът Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.” също е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски. По делото се доказаха направени от тази страна разходи за водене на делото в размер на 6 365 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете, съдът счита, че в полза на Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” следва да се присъдят разноски в размер на 2 146, 18 лв.
Ответникът „Л.” ЕООД също е направил своевременно искане за присъждане на направените от него разноски. По делото се доказаха направени от тази страна разходи за водене на делото в размер на 3 460 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изричо записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от исковете, съдът счита, че в полза на „Л.” ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1 166, 66 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ф.ация
„Р.И. Р.на О.Р.с”, рег. по ф.д. №
341/ 2009 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на
управление:***3, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. „Н.и.”, с БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 122 062, 50 лв. /сто двадесет и две хиляди и
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
заплатена на Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с”, на 23.11.2012 г. на отпаднало основание сума съгласно
договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране
на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области”,
сключен на 22.11.2012 г., между Ф. „Н.и.” и Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.”
ЕООД, въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, обективирано в
протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”, проведено на
09.11.2012 г., което решение в частта, касаеща изготвения от Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с”
и „Л.” ЕООД научноизследователски проект, е отменено на основание чл. 99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра на образованието
младежта и науката, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 23.11.2017 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Л.”
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. „Н.и.”, с БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 52
937, 50 лв. /петдесет и две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща заплатена на „Л.” ЕООД, на
23.11.2012 г. на отпаднало основание сума
съгласно договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс
„Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в
приоритетните области”, сключен на 22.11.2012 г., между Ф. „Н.и.” и Ф.ация „Р.И.
Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД, въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”,
обективирано в протокол № 11 от заседание на Изпълнителния съвет на Ф. „Н.и.”,
проведено на 09.11.2012 г., което решение в частта, касаеща изготвения от Ф.ация
„Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД научноизследователски проект, е отменено на
основание чл. 99, т. 1 АПК със заповед № РД09-122/ 11.02.2013 г. на Министъра
на образованието младежта и науката, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 23.11.2017 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. „Н.и.”
срещу Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер
на 62 095, 37 лв. /шестдесет и две хиляди и деветдесет и пет лева и тридесет и
седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 122 062, 50 лв., начислена за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2017
г., както и предявения от Ф. „Н.и.”
срещу „Л.” ЕООД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 26 930, 25 лв.
/двадесет и шест хиляди деветстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 52 937, 50 лв.,
начислена за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” срещу Ф.
„Н.и.” възражение за прихващане на
предявеното вземане на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с насрещно вземане
на Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” към Ф. „Н.и.” за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД на сума в размер на
24 411, 35 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин и единадесет лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща фактически направените разходи от Ф.ация
„Р.И. Р.на О.Р.с” в изпълнение на договор за финансиране на научни изследвания,
сключен на 22.11.2012 г., които се дължат с оглед едностранното прекратяване на
договора без вина на изпълнителя и на основание чл. 24, ал. 1 от него.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Л.” ЕООД срещу Ф. „Н.и.” възражение за прихващане на предявеното
вземане на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с насрещно вземане на „Л.”
ЕООД към Ф. „Н.и.” за заплащане на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1ЗЗД на сума в размер на 10 587, 50 лв. /десет хиляди петстотин
осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща фактически
направените разходи от „Л.” ЕООД в изпълнение на договор за финансиране на
научни изследвания, сключен на 22.11.2012 г., които се дължат с оглед
едностранното прекратяване на договора без вина на изпълнителя и на основание
чл. 24, ал. 1 от него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” и „Л.” ЕООД да заплатят на Ф. „Н.и.” сума в размер на 11 492, 12 лв. /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ф. „Н.и.” да заплати на Ф.ация „Р.И. Р.на О.Р.с” сума в размер на 2 146, 18 лв. /две хиляди сто четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, както и на „Л.” ЕООД сума в размер на 1 166, 66 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: