№ 12709
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110133486 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 14.10.2022 . г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 33486/2021 г.г.. за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи) и иск с плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания: сумата от
4392,64 лв., представляваща потребена вода от длъжника, доставена до обект с клиентски
номер **********, за периода от 10.1.2013 г. до 7.6.2020 г. ведно със законна лихва от
2.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2465,53 лв. за периода
от 10.2.2013 г. до 7.6.2020 г.Ищецът твърди, че между " С.В." АД и ответника са налице
трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги.
Поддържа, че с оглед разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, като правоотношенията
между страните били регламентирани от "Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор "С.В." АД", одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. (Общи условия).
Предвид изложеното, "С.В." АД моли съдът, да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
ответниците оспорват основателността на исковете
Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намери следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 от Закона за водите
(ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи) и иск с
плавна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да докаже,
че между него и ответника е възникнало облигационно отношение, по което ищецът има
качеството на доставчик на твърдяната услуга, а ответника на потребител, по силата на
което правоотношение ищецът е престирал твърдяната услуга и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а вземането за лихва
произтича от възникване на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
е ответникът е бил носител на правото на собственост върху описания в исковата молба
имот, а именно: имот, находящ се на адрес: ....., през процесния период.
С оглед изложеното , съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съобразно която
"потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост., съдът
намира, че между ответницата и ищеца е възникнало облигационно правоотношение през
процесния период с твърдяното от ищеца съдържание, по което ответникът е носител на
задължението за заплащане на цената на доставяните от ищеца услуги.
По делото е допусната и назначена СТЕ, видно от заключението на която през целия
процесен период, ответникът е доставял до посочениs обект вода с питейни качества.
По делото няма спор, че цените, по които дружеството е фактурирало доставените
ВиК услуги за процесния период, са в съответствие със цените, утвърдени от КЕВР.
По делото е допусната и назначена ССЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно.
По делото е допусната и назначена ССЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно, съгласно която за периода м.08.2017г. до 07.06.2020 г..,
цената на доставяните от ищеца услуги възлиза на сумата от 432.03 лв.
Съдът намира именно този период за релевантен при формиране на извод за това в
какъв размер следва да се приеме, че е основателна главната искова претенция, поради
следното:
В законоустановения срок ответницата е направила възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., „ Вземанията на
2
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”.
В случая заявлението е подадено на 02.09.2020 г..., ., поради което в този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност.
Съласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
По делото се установи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цена на
предоставяните ВиК услуги, като съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен
срок след датата на фактуриране. Следователно с изтичане на този срок, ответникът е
изпаднал в забава и се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в
размер на законната лихва.
В случая цената на услугите, потребени през м.08.2017г. е осчетоводена с фактура
№75233253, издадена на 24.08.2017г., /стр. 3 от комплексната експертиза/_, т.е. срокът за
изпълнение на това задължение изтича на 23.09.2017г. и същото не е погасено по давност,
предвид на това, че заявление е подадено на 02.09.20202 г..
Съгласно заключението от ССЕ, размерът на цената на услугите, доставяни в
посочения период възлиза на сумата от 432.03лв., като главната претенция следва да се
уважи за сумата от 432.03 лв.. и да се отхвърли за разликата до 4392.64 лв. и за периода
10.01.2013г. до м.06.2017 г.., вкл.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде формиран извод за основателност на този иск следва да бъде установено
съществуване на главното задължение – обстоятелство, което се установи по делото и
изпадане на длъжника в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно с изтичане на този срок, ответникът е изпаднал в забава и се е
породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Съгласно заключението от ССЕ лихвата, текла върху непогасената по давност част от
главницата възлиза на сумата от., като искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи сумата от
69.51 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2465.63 лв., доколкото
30 дневният срок за плащане на сумата по фактура № №75233253, издадена на 24.08.2017г.,
е изтекъл на 23.09.2017г. като ответникът е изпаднал в забава на 24..09.2017г. , като се
отхвърли и за периода 10.02.2013 г. до 23.09.2017г., вкл.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса, депозит за вещи лице, както и за юрсконсултско възнаграждение в размер,
определен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащане на правната помощ в общ размер от 83.09 лв исковото производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски в производството по ч.гр.дело №
42252/2020 г. по описа на СРС, 172 състав за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13.67лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Е. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ....., че
има задължения към С.В. АД, ЕИК ....., ..... в размер на сумата от 432.03лв.. - главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент, находящ се в .....,за периода от
м.08.2017г. до . 07.06.2020., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението 02.09.2020 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до 4392.64 лв. и за периода 10.01.2013г. до м.06.2017 г.., вкл; за
носител на вземане от 69.51 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 24.09.2017г.
до 07.06.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
2465.63 лв. и за периода 10.02.2013 г. до 23.09.2017г., вкл.
ОСЪЖДА Е. Б. Р., ЕГН **********, да заплати на С.В. АД, ЕИК ....., ..... разноски
за държавна такса, депозит за вещи лице, както и за юрсконсултско възнаграждение в
размер, определен съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер от 83.09 лв исковото
производство, както и разноски в производството по ч.гр.дело № 42252/2020 г. по описа на
СРС, 172 състав за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
13.67лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4