№ 10963
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110120763 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ........., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. Г. К., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ..........., дължи сумите: 350,28 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 31.3.2018 г. ведно със законна
лихва от 3.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,92 лв. за
периода от 14.9.2017 г. до 27.8.2019 г., 1,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.4.2018 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от
3.9.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,18 лв. за периода от
30.5.2018 г. до 27.8.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50694/19 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като наемател на топлоснабдявания имот –
апартамент № 3 в гр.С., ........... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.” ООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава,
признати със заповедта, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което обуславя
1
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В хода на делото ответникът е починал и съгласно чл. 227 ГПК на негово място е
конституиран наследникът му В. С. К..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения служебен адвокат, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва качеството на баща му на клиент на
топлинна енергия и наличието на възникнало облигационно отношение, оспорва
приложимостта на общите условия, оспорва доставката на топлинна енергия в
претендираните количества. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от
него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане на
дължимата за потреблението цена.
Основният спорен въпрос по делото е дали наследодателят на ответника е бил страна по
договор за продажба на топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна
собственост, съответно са възникнали задължения в наследството, за които ответникът
отговаря.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът между това трето
2
ползващо лице и топлопреносното предприятие не се предполага с установяване факта на
ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване с установяване наличието на
съвпадащи волеизявления на страните в този смисъл, например с подаване от ползвателя на
молба-декларация и откриване на индивидуална партида от топлопреносното дружество.
При наличието на такъв договор, именно този правен субект дължи цената на доставеното
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесният
имот е общинска собственост и е бил предоставен на наследодателя на ответника за
ползване по силата на наемно правоотношение възникнало с приложената по делото
настанителна заповед от 3.8.1999 г. на СО, район Изгрев, с която С. К. е настанен в имота
безсрочно. Т.е. той е имал качеството облигационен ползвател на имота. За да е клиент на
доставената ТЕ в имота и задължено за заплащането й лице, е необходимо и още едно
условие – сключен договор с ищеца. По делото няма никакви доказателства, от които да се
установи сключен договор за доставка на топлинна енергия. В представения списък на
етажната собственост с потребители на топлинна енергия от Т. за апартамент №3 фигурира
лице с други имена. Няма представена декларация или друг документ, обективиращ
съгласие на С. К. да е потребител на ТЕ в имота. Налага се извода, че той не е потребител
на топлинна енергия за битови нужди в исковия период, съответно между него и ищеца не е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало
да бъде пълно, а именно да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията
в исковата молба и главно, тъй като има за предмет факти, за които ищецът носи
доказателствена тежест, съгласно правилото на чл. 154 ГПК. След като задълженията не са
възникнали за наследодателя, ответникът като наследник също не е материалноправно
легитимиран да отговаря за тях. Исковете следва да се отхвърлят в цялост като
неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл.
422 ГПК, чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че В. С. К., ЕГН **********,
конституиран като наследник на С. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ..........., дължи
сумите: 350,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
апартамент № 3 в гр.С., .........., за периода от 1.5.2016 г. до 31.3.2018 г. ведно със законна
лихва от 3.9.2019 г. до изплащане на вземането, 54,92 лв. мораторна лихва за периода от
14.9.2017 г. до 27.8.2019 г., 1,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.4.2018 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 3.9.2019 г.
3
до изплащане на вземането, 0,18 лв. мораторна лихва за периода от 30.5.2018 г. до 27.8.2019
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 50694/19 г. на СРС.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4