Решение по дело №14841/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2228
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20233110114841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2228
гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110114841 по описа за 2023 година
Предявени са от Т. А. Т. срещу ЕТ "А-СД" кумулативно обективно съединени
искове, както следва:
1) ) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 419,29
лв. представляваща обезщетение за забава върху арендно плащане по Договор за
аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г. за стопанската 2019/2020 г. в
размер на 1303,32 лв., начислено за периода от 15.11.2020 г. до 06.11.2023 г., както и за
заплащане на сумата от 219,13 лв., представляваща законна лихва за забава върху
арендните плащания за стопанската 2019/2020г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023
г. в размер общ размер от 6448,02 лв., начислена за периода от датата на депозиране на
исковата молба 15.11.2023 г. до окончателното плащане на 13.02.2024 г.;
2) иск с правно основание чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАЗ за
разваляне на Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г.,
вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 3137/02.08.2005 г., изменен с
Анекс, вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 758/20.02.2018 г.,
поради виновнo неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за
заплащане на арендна цена за повече от три месеца за стопанските 2019/2020 г.,
2020/2021 г. , 2021/2022 г. и
3) иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ за предаване държането на
арендуваните имоти – поземлен имот с идентификатор № 37798.170.31 по КККР,
местност „Маришкин вал“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 13,683 кв.м., поземлен
имот с идентификатор № 37798.232.10 по КККР, местност „Блатото“, в землището на
гр. Козлудуй, с площ 3,600 кв.м. и поземлен имот с идентификатор №37798.323.17 по
КККР, местност „Мерите“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 17,015 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че между М.Г.М. и ответника ЕТ "А-СД" е сключен
договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г., по силата на
който М.Г.М. предоставил за временно и възмездно ползване на ответника поземлен
1
имот с идентификатор № 37798.170.31 по КККР, местност „Маришкин вал“, в
землището на гр. Козлудуй, с площ 13,683 кв.м., поземлен имот с идентификатор №
37798.232.10 по КККР, местност „Блатото“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 3,600
кв.м. и поземлен имот с идентификатор №37798.323.17 по КККР, местност „Мерите“, в
землището на гр. Козлудуй, с площ 17,015 кв.м.
Сочи се, че договорът е сключен за срок от 7 години, като с последващи анекси
от 2011 г., 2015 г. и 2018 г. същият е продължаван, а с последния анекс е увеличен и
размера на аредното плащане на 50 лв. на декар. Навежда се довод, че ищцата
придобила собствеността върху арендуваните имоти, за което е съставен Нотариален
акт № 67, том I, peг. № 750, дело № 22/2020 г. на нотариус Емилия Карамфилова, с
район на действие Районен съд – Козлодуй, с peг. № 551 на НК, за което на 26.04.2023
г. изпратила уведомление до ответника, като наред с това е отправила и покана за
заплащане на дължимата арендна цена за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г.,
2021/2022 г. Със същото уведомление е отправено предложение до ответника за
изменение на договора за аренда в частта му, касаеща размера на арендното плащане
като размерът му бъде увеличен на 90 лв. за декар, считайки, че същото е отговаря на
актуалните нива на пазарната рента в региона и е на изменилата се социално-
икономическа обстановка в страната, в това число и с продължаващите инфлационни
процеси. Сочи, че ответникът е получил уведомлението на 27.04.2023 г., но въпреки
това не е изпълнил задължението си за заплащане на арендната цена, нито е отговорил
на отправеното предложение за изменение цената на рентата. При тези съображения
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ "А-СД" депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Поддържа се, че до ответника не е достигало
соченото в исковата молба уведомление и в този смисъл арендаторът не е бил
уведомен за заместването на арендодателя. Твърди, че това обстоятелство му станало
известно за първи път с получаване на исковата молба. Поради това дължимата рента с
платежно нареждане за посочените години е платена на ищцата на 13.02.2024 г.
Предвид изложеното счита претенцията за неоснователна, а оттам и акцесорната
такава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за мораторна лихва в размер на 434,86 лв. за периода от 03.10.2020 г. до
10.11.2023 г. От всичко гореизложеното счита, че обуславя и неоснователност на иска
за разваляне на договора за аренда. Като неоснователен оспорва и иска с правно
основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ от една страна поради липса на надлежно отправено
предложение, а от друга – поради липса на настъпили изменения, които да водят до
очевидно несъответствие на поетите задължения. Сочи, че заплащаната рента от 50 лв.
на декар отговаря на обективните икономически условия към настоящия момент и е
съответна на средното рентно плащане за земи в землището на гр. Козлодуй за
предходни стопански години. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 2162/20.02.2024 г, в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
29.05.2024 г., че за поземлен имот с идентификатор № 37798.170.31 по КККР, местност
„Маришкин вал“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 13,683 кв.м., поземлен имот с
идентификатор № 37798.232.10 по КККР, местност „Блатото“, в землището на гр.
Козлудуй, с площ 3,600 кв.м. и поземлен имот с идентификатор №37798.323.17 по
КККР, местност „Мерите“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 17,015 кв.м. е
сключен Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г. между
М.Г.М. и ответника, вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. №
2
3137/02.08.2005 г., изменен с Анекс, вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх.
рег. № 758/20.02.2018 г., както и че ищцата е придобила собствеността върху
процесните имоти въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 67, том I, peг. № 750, дело № 22/2020 г. на нотариус Емилия
Карамфилова, с район на действие Районен съд – Козлодуй, с peг. № 551 на НК.
В чл. 7 от договора страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно
плащане е в размер на 10 лв. на декар ползвана земя, дължимо за всяка стопанска
година следваща срока на договора и платимо съгласно ал. 2 на цитираната клауза след
приключване на всяка стопанска гадина. Договорът е сключен за срок от седем
стопански години, считано от стопанската 2005/2006 г. (чл. 3, ал. 1). С анекс от
30.08.2010 г. срокът на договора е продължен до 30.10.2016 г., като размерът на
арендното плащане е увеличен на 22 лв. на декар ползувана земеделска земя. С анекс
от 15.06.2015 г. срокът на договора е продължен до 30.10.2020 г., като размерът на
арендното плащане е увеличен на 38 лв. на декар ползувана земеделска земя. С анекс
от 20.02.2018 г., срокът на договора е продължен до стопанската 2026/2027 г., като
размерът на арендното плащане е увеличен на 50 лв. на декар ползувана земеделска
земя.
С договор за покупко-продажба от 05.02.2020 г., обективиран в Нотариален акт
№ 67, том I, peг. № 750, дело № 22/2020 г. на нотариус Емилия Карамфилова, с район
на действие Районен съд – Козлодуй, с peг. № 551 на НК, ищцата Т. А. Т. е придобила
собствеността върху арендуваните имоти.
Установява се от представеното Уведомително писмо № 5 и покана за
доброволно изпълнение, че ищецата е уведомила ответника за придобиване
собствеността върху имотите, предмет на договора за аренда и е отправила покана за
заплащане на арендните плащания стопанските за 2019/2020 г., 2020/2021 г. и
2021/2022 г. в срок от 5 работни дни от получаване на писмото (л. 17).
Представена е товарителница за пратка № 5300473426037, съдържаща
уведомителни писма от номер 1 до номер 13 и ПДИ, адресирана до ЕТ "А-СД", както и
обратна разписка от 27.04.2023 г., удостоверяваща получаването на пратката с
полагане на подпис за получател (л. 18).
Приложено по делото е платежно нареждане от 13.02.2024 г. за извършено
плащане от страната ответника по банкова сметка на ищцата в размер на 7095,16 лв. с
основание „на 6448,02 лв. гл. и 647,14 лв. лихва“.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Обезщетението се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер,
доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от
длъжника на уговорения падеж.
В настоящия случай между страните е безспорно, че за процесните поземлени
имоти с идентификатори № 37798.170.31, № 37798.232.10 и № 37798.323.17 е сключен
Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г. между М.Г.М. и
ответника, както и че на 05.02.2020 г. ищцата е придобила собствеността върху
същите. Спорът в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството
забавено ли е изпълнението на ответника да заплати дължимите по договора за аренда
арендни плащания.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендувания обект на договора
замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан,
какъвто е и настоящия случай. От датата на разпоредителната сделка по договора
3
качеството арендодател по вписания договор за аренда е придобила ищцата с всички
произтичащи от договора и закона права и задължения. Заместването настъпва с факта
на покупко-продажбата и по силата на закона е за целия оставащ период от договора,
т.е. без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на
приобретателя.
С разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е възложено
задължение да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.
Неизпълнението на това задължение има за последица единствено лишаване на
приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него
задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на
съобщението за заместване - чл. 17, ал. 3, изр. 2 ЗАЗ.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата е предприела действия по уведомяване на арендатора за настъпилото
правоприемство по арендното правоотношение, като е изпратила уведомително писмо
и покана за доброволно изпълнение с товарителница по пратка № 5300473426037.
Последната следва да се приеме за достигнала до ответника на 27.04.2023 г., съобразно
удостовереното с положения върху разписката към товарителница № 5300473426037
подпис за приел пратката от С.Д., авторството на който не е оспорено от ответника в
настоящото производство по реда на чл. 193 ГПК. Към този момент изискуема е била
рентата за 2020/2021 г. и 2021/2022 г., падежът на които, с оглед предвиденото в чл. 7,
ал. 2 от договора и чл. 8, ал. 5 ЗАЗ, е настъпил на 02.10.2021 г., съответно на 02.10.2022
г.
Не се твърди от ответната страна, респ. не се са и представени доказателства, че
ответникът е заплатил задълженията за посочените стопански години на предходния
арендодател и то към датата на уведомяването за настъпилото правоприемство –
27.04.2023 г.
При така констатираните обстоятелства и изложените правни съображения,
съдът приема, че ответникът дължи на ищцата лихва за забава върху рентата за
стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., като изчислена от
деня следващ втори октомври на съответната година до 06.11.2023 г., с помощта на
програмен продукт Апис „Финанси“, нейният размер възлиза на общо 1072,60 лв.,
както следва: 432,96 лв. - върху рентата за 2019/2020 г. от 1303,32 лв. (34,298 дка х 38
лв.) за периода от 03.10.2020 г. до 06.11.2023 г., 395,82 лв. - върху рентата за 2020/2021
г. от 1714,90 лв. (34,298 дка х 50 лв.) за периода от 03.10.2021 г. до 06.11.2023 г., 221,95
лв. – върху рентата за 2021/2022 г. от 1714,90 лв. (34,298 дка х 50 лв.) за периода от
03.10.2022 г. до 06.11.2023 г. и 21,87 лв. – върху рентата за 2022/2023 г. от 1714,90 лв.
(34,298 дка х 50 лв.) за периода от 03.10.2023 г. до 06.11.2023 г.
Не се спори между страните, че дължимото арендно плащане за стопанските
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. е възлизало на 6448,02 лв. и е
заплатено от ответника на ищцата в хода на настоящото производство на 13.02.2024 г.
Видно от представеното платежно нареждане от 13.02.2024 г. с плащането на сумата от
7095,16 лв., ответникът е погасил задължението си за главница в размер на 6448,02 лв.
и е заплатил сума от 647,14 лв. за лихва. Следователно, незаплатеният остатък от
дължимата мораторна лихва от падежа на всяко арендно плащане до 06.11.2023 г. се
равнява на 425,46 лв. Предвид направеното плащане в хода на процеса и релевираното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност ищцата е оттеглила частично
иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и претендира обезщетение за забава само върху арендното
плащане за стопанската 2019/2020 г. в размер на 1303,32 лв., начислено за периода от
15.11.2020 г. до 06.11.2023 г., което изчислено с помощта на програмен продукт Апис
„Финанси“, възлиза на 417,40 лв. Исковата молба е депозирана в съда на 15.11.2023 г.,
поради което задължението за заплащане на лихви с начална дата от 15.11.2020 г. не е
погасено с изтичане на тригодишен давностен срок.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
4
явява основателен за сумата от 417,40 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
419,29 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен. В полза на ищцата следва да
се присъди и законната лихва върху първоначално претендираната главница от 6448,02
лв., платена в хода на производството на 13.02.2024 г., за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.11.2024 г. до датата на плащането – 13.02.2024
г., която възлиза на 219,13 лв., като съдът изчисли размерът й с помощта на
програмния продукт „Апис Финанси“ – „Изчисляване на законна лихва в лева“.
По иска с правно основание чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, арендодателят може да развали
договора за аренда при забава на арендното плащане повече от три месеца. Развалянето
на договора за аренда със срок повече от 10 години стана по съдебен ред.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017г. по тълк.д. № 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС, при прекратяване на арендния договор поради неизпълнение,
изразяващо се в забава за арендно плащане за повече от три месеца и когато договорът
за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение
от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на двустранните договори поради
неизпълнение – отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен. Такова
предупреждение е необходимо единствено ако е предвидено в договора.
В процесния договор клауза, предвиждаща предизвестие за прекратяване на
договора при забава в плащането на рентата, не е предвидена. Поради това и предвид
констатираната по-горе забава на изпълнение на задължението за стопанските
2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., която е продължила повече от три месеца,
следва да се приеме, че се е сбъднало условието на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАЗ и са
налице условията за разваляне на договора за аренда, поради което и тази претенция
следва да бъде уважена.
Ирелевантно е обстоятелството, че към настоящия момент ответникът е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимата рента за процесните стопански
години. Противното би означавало неотчитане ефекта на настъпилата вече забава за
плащане, което съдът намира за необосновано и несъответстващо на целта и смисъла
на Закона за арендата в земеделието.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗАЗ, след прекратяване на арендния договор, арендаторът
е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел. С оглед това и
предвид прекратяване на арендния договор ответникът следва да бъде осъден да
предаде владението на арендуваната земеделска земя.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената и
отхвърлена част от исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от
нея разноски за заплатена държавна такса по исковете, предмет на настоящото
решение – 49,77 лв. по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 50 лв. по иска с
правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ и 50 лв. по иска с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗАЗ, а така също и заплатената държавна такса за заверени преписи от исковата молба
и за вписване в размер на 26 лв. В полза на страната следва да се присъди и адвокатско
възнаграждение, като видно от уговореното в договора за правна защита и съдействие
неговият размер е 2000 лв. и е формиран, както следва: 1100 лв. – по исковете с правно
основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 500 лв. – по иска с правно основание чл.
28 ЗАЗ и чл. 30 ЗАЗ и 400 лв. – по иска с правно основание чл. 16 ЗАЗ. Така
уговореният размер на възнаграждението съдът намира, че отговаря на действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените от адвоката
процесуални действия по защита правата на ищцата. В този смисъл възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар се преценява за неоснователно. От
така уговореното възнаграждение и съобразно уважените искове в полза на ищцата
5
следва да се присъди сумата от 1047,52 лв. (547,52 лв. по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД и 500 лв. по исковете с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ и чл. 30, ал. 1
ЗАЗ). Или общо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1223,29 лв.
Ответникът също представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, като изрично
посочва, че по исковете с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, чл. 86, ал. 1 ЗАЗ, чл. 28 и
чл. 30, ал. 1 ЗАЗ е заплатил общо адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Тоест, съдът намира, че за защитата по всеки отделен иск дължимото възнаграждение
възлиза на 150 лв. (поравно за всеки иск), доколкото не е посочено друго. С оглед
частичното отхвърляне на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и след направените
изчисления, съдът приема, че в полза на страната са дължими разноски в размер на 2,48
лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ "А-СД", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 417,40 лв. (четиристотин
и седемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху арендно плащане по Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от
28.06.2005 г. за стопанската 2019/2020 г. в размер на 1303,32 лв., начислено за периода
от 15.11.2020 г. до 06.11.2023 г., и сумата от 219,13 лв. (двеста и деветнадесет лева и
тринадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху арендните
плащания за стопанската 2019/2020г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в размер
общ размер от 6448,02 лв., начислена за периода от датата на депозиране на исковата
молба 15.11.2023 г. до окончателното плащане на 13.02.2024 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над присъдения
размер от 417,40 лв. до пълния предявен размер от 419,29 лв.
РАЗВАЛЯ Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005
г., вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 3137/02.08.2005 г., изменен с
Анекс, вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 758/20.02.2018 г.,
сключен между М.Г.М. като арендодател, и ЕТ „Агро-С.Д.“, като арендатор, за аренда
на следната земеделска земя: поземлен имот с идентификатор № 37798.170.31 по
КККР, местност „Маришкин вал“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 13,683 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор № 37798.232.10 по КККР, местност „Блатото“, в
землището на гр. Козлудуй, с площ 3,600 кв.м. и поземлен имот с идентификатор
№37798.323.17 по КККР, местност „Мерите“, в землището на гр. Козлудуй, с площ
17,015 кв.м., поради неизпълнение от страна на арендатора ЕТ „А.-С. Д. на
задължението му за заплащане на арендна цена за повече от три месеца за стопанските
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., по иска на Т. А. Т., ЕГН **********, от*****,
в качеството й на правоприемник на арендодателя, на основание чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАЗ.
ОСЪЖДА ЕТ „Агро-С.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“, № 9, да върне на Т. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***,
поземлен имот с идентификатор № 37798.170.31 по КККР, местност „Маришкин вал“,
в землището на гр. Козлудуй, с площ 13,683 кв.м., поземлен имот с идентификатор №
37798.232.10 по КККР, местност „Блатото“, в землището на гр. Козлудуй, с площ 3,600
кв.м. и поземлен имот с идентификатор №37798.323.17 по КККР, местност „Мерите“, в
землището на гр. Козлудуй, с площ 17,015 кв.м., предмет на Договор за аренда с
нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г., вписан в Служба вписвания -
Козлодуй с дв. вх. рег. № 3137/02.08.2005 г., изменен с Анекс, вписан в Служба
вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 758/20.02.2018 г., във вида и в състоянието, в
6
които имотът е бил приет, на основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ.
ОСЪЖДА ЕТ "А-СД", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1223,29 лв. (хиляда двеста
двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЕТ "А-СД",
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 2,48 лв. (два лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7