№ 3234
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100505006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 31.01.2023 г., постановено по гр. дело №7012/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 64 състав, са отхвърлени предявените от С.
Ц. искове по чл. 405,ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 300
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
причинени щети по л.а. „Тойота Ланд Круизър“, с рег. №******* в резултат
на ПТП, настъпило на 09.08.2020 г. на път II-81 км 87+100 в общ. Берковица,
област Монтана, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване на вземането и
сумата от 900,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
в размер на законната лихва за периода от 20.08.2020 г. до 03.02.2021 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата С. Ц. с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че се касае за изключен застрахователен риск,
поради проявена груба небрежност от страна на водача на застрахованото
МПС. Излага се довод, че законовите основания за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение са изрично и изчерпателно посочени в чл. 408
КЗ, като нито едно от тях не е налице в настоящия случай. Поддържа се, че в
случая се касае за покрит от застрахователя риск, предвиден в т. 12,вр. с т. 8.3
от ОУ, а именно авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им.
Излага се становище, че изпреварването на друго МПС, независимо дали в
участък, на който е разрешено или забранено изпреварването, не може да се
1
квалифицира като проява на груба небрежност. Поддържа се, че водачът не е
проявил груба небрежност по смисъла на гражданското право и съгласно
дефиницията, дадена в т.17 от раздел „Дефиниции“ от ОУ на застрахователя.
Излагат се оплаквания, че приетите от съда правни изводи не съответстват на
събрания по делото доказателствен материал, като се сочи, че по делото било
установено, че на процесния пътен участък нямало поставени пътни знаци,
забраняващи изпреварването, а единствено пътен знак В-26, забраняващ
движението със скорост по-висока от означената и пътен знак А-12
„неравности по платното за движение“. От приетата по делото САТЕ и
изслушаните свидетелски показания било установено, че тези правила не са
нарушени, а свидетелят Ангелов преди да започне маневрата завиване наляво
не е погледнал в огледалото за обратно виждане, а за последно е погледнал в
огледалото на предишното кръстовище – на 200-300 м по-назад. По така
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в
цялост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да
бъде оставена без уважение. Поддържа се, че от страна на водача на
застрахованото МПС е проявена груба небрежност, което е изрично
предвиден изключен риск в ОУ на застрахователното дружество. В случай, че
се приеме, че не е налице изключен риск, се прави възражение за
неизпълнени договорни задължения от страната по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя. Излага се становище,
че въз основа на съвкупния доказателствен материал е установено, че
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на застрахованото МПС. Предвид изложеното се иска потвърждаване
на постановеното решение като правилно и обосновано и отхвърляне на
подадената въззивна жалба като неоснователна. При условия на евентуалност,
ако въззивната жалба бъде уважена, се прави възражение за съпричиняване в
размер на 90%. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана
страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
2
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената
служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбата доводи.
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 405 от КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя, следва да са налице следните елементи от
фактическия състав: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение
между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; 3) вреди, настъпили в причинна
връзка със застрахователното събитие; 4) отправяне на писмена
застрахователна претенция от застрахования до застрахователното
дружество. При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно
цитираната разпоредба, в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. При наведени
от страна на застрахователя възражения за изключен застрахователен риск и
неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, в негова
тежест е да установи с допустимите за целта доказателствени средства
твърдените факти и обстоятелства, обуславящи този извод, както и
въведеното възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал. 2 ЗЗД.
Доколкото процесното застрахователно събитие е настъпило на
09.08.2020 г., то съдът приема, че приложимият закон за случая е Кодексът за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.).
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо
се лице застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 345, ал.5, т. 1 от КЗ
предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно,
недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от
покритие. Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Разпоредбата на чл. 408 КЗ предвижда, че застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
3
Между страните не е спорно, че са страни по застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ с полица
№0306Х0549810/26.03.2020 г. със срок на покритие от 30.03.2020 г. до
29.03.2021 г. с клауза „пълно каско“ и застрахователна сума 19 300 лв., както
и че на посочените от ищеца дата и място е настъпило процесното ПТП, в
резултат на което са настъпили щети по застрахования автомобил.
В настоящия случай по делото е установено по безспорен начин
настъпването на застрахователно събитие, съставляващо застрахователен
риск, съгласно сключения между страните договор и действащото
законодателство, както и настъпването на щети в причинна връзка с ПТП.
Предмет на правния спор във въззивното производство е наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя да заплаща
застрахователно обезщетение и наличието на груба небрежност, уговорена
като изключен риск по т. 14.5 от общите условия към застрахователния
договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1, вр. чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ.
Видно от раздел IV, т. 14.5 от Общите Условия за застраховка на МПС
/Каско/, се установява, че страните са уговорили изключен риск при пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени от
умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие. В т. 50.2. е уговорено
задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия
стопанин. В т. 50.3. е уговорено задължението на застрахования, да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В т. 50.5. е уговорено
задължението на застрахования да спазва стриктно правилата за движение,
съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове при
прилагането му. В т. 50.9. е уговорено, че при неспазване на задължението на
застрахования по настоящата точка, застрахователят има право да намали или
откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.
По делото е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза,
съгласно заключението по която механизмът на ПТП е следният: на
09.08.2020 г. в светлата част на денонощието, на прав пътен участък, на път
II-81, в района на км 87+100, в кръстовище с разклон за село Боровци,
водачът на МПС „Ивеко“, с рег. №******* предприема маневра на ляв завой.
По същото време и място в процес на изпреварване водачът на МПС „Тойота
Ланд Круизър“, рег. № *******, възприемайки извършената от МПС Ивеко
маневра за ляв завой, опитва да избегне настъпване на ПТП, при което
преминава през островната част в кръстовището, но не успява в спасителната
си маневра и между двете МПС се осъществява удар. В резултат на удара са
настъпили щети по МПС Ивеко в кабина и лява част, а по процесното МПС –
в предната и странична дясна част на автомобила.
По делото е приобщено влязло в сила наказателно постановление №20-
0996-003327/113.10.2020 г., съставено въз основа на АУАН
GA/254813/09.08.2020 г. срещу Д.А.Ц. ЕГН ********** от гр. София. Актът е
4
съставен за това, че на 09.08.2020 г. в 10,00 ч. в общ. Берковица, на
второкласен път №81 като водач на л.а. с рег. № ******* при разклона за село
Боровци при въведена забрана за изпреварване с пътна маркировка М-1, М-15
извършва маневра изпреварване на движещо се пред него МПС товарен
автомобил Ивеко, с рег. №*******, без да се убеди, че същото извършва
маневра завиване на ляво към село Боровци и виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 42,ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че
не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него
пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво.
По делото е представено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно управление – гр. Монтана, съгласно което в района на ПТП е бил
монтиран знак В26 и А12, а през м. май 2017 г. е положена хоризонтална
маркировка.
В съставения между участниците в ПТП протокол, който също е
приобщен като писмено доказателство по делото, е отразено, че водачът на
МПС1, за който се е подписал Д.Ц., е предприел забранителна маневра –
изпреварване на МПС 2, за който се е подписал П.А., при наличие на пътна
маркировка. Като нарушение, извършено от МПС 1, е посочен шифър 12 –
неправилно изпреварване при забрана с маркировка/знак.
Поначало неспазването на правилата за безопасност на движението е
нарушение, което, в зависимост от вида на нарушените правила, е възможно
да обоснове груба небрежност (решения по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. №
4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г.,
гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Не всяко нарушение на правилата
за движение по пътищата съставлява "груба небрежност", а е необходимо
констатацията за проява на груба небрежност да следва от преценката на
цялостния доказателствен материал по делото. /определение № 124 от
6.3.2017 по търг. дело № 1914/1914 на I Т. О./.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост (в т.см. решение No 184/24.02.2016 г. по т. дело No 3092 по описа
за 2014 г., II ТО, Определение № 50186 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1192 / 2022
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Грубата небрежност
следователно е налице при неполагане на значително по-занижена степен на
загриженост към извършваната дейност /Решение N 348/11.10.2011 г. по гр. д.
No 387/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Също така грубата небрежност не се
отличава по форма, според субективното отношение на дееца към
5
увреждането, а по степен – неполагане на грижа , която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Съобразявайки така дадените разяснения във връзка с понятието "груба
небрежност" и предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства,
в това число заключението по САТЕ, следва да се приеме, че водачът,
управлявал л.а. „Тойота Ланд Круизър“, с рег. №*******, е проявил груба
небрежност. Установеното по делото нарушение на разпоредбите на чл.
42,ал.1,т.1 ЗДВП, съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или
това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво; и на чл. 63,ал.2, т. 1, съгласно която при единична
непрекъсната линия - М1 на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат, следва да се квалифицира като груба небрежност.
Несъмнено, нарушавайки цитираните разпоредби, водачът на застрахования
автомобил не е спазил основни правила за безопасност на движението, не е
положил грижата, която и най-небрежният, зает с такава дейност човек би
положил за безопасността и сигурността си, както и на останалите участници
в движението, поради което проявената небрежност следва да се квалифицира
именно като груба.
Когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелствата, които водят до приложение на уговорените изключени
рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. /Решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, I
т.о./. А след като при процесното ПТП водачът е действал при груба
небрежност, увреждането не съставлява застрахователно събитие, съответно -
покрит от застраховката риск, за обезщетяване вредите от който
застрахователят отговаря, предвид изрично уговореното в т. 14.5 от ОУ.
Предявеният главен иск с правно основание чл. 405 КЗ е неоснователен и
подлежи на отхвърляне, което обуславя неоснователност и на акцесорния иск
за лихви за забава.
Предвид горното и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.01.2023 г., постановено по гр. дело
№7012/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 64 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК С. С. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на ЗАД „Армеец“,
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „******* сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касациоен съд в едномесечен срок, считано от съобщаването му, при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7