Р Е Ш Е Н И Е
номер
260097 28.04.2021
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На тридесет и първи март 2021 година, в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка
Манолова, като разгледа
докладваното от съдията, гражданско дело номер 388 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по искова молба
на Д.И.Д., чрез адв. М., в която твърди, че работи по
силата на трудов договор № 26/28.03.1996 г. и допълнително споразумение №
214/04.10.1996 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност «механик минни машини на
многокофов багер Рс2000 в РТНК 1», на която длъжност бил и към момента. Твърди,
че през въпросната нощна смяна- на 24.04.2020 г., когато в деловодството на „Рудник Трояново-1“
постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за
възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника, си е
изпълнявал задълженията добросъвестно, без да му е давана информация за
опасности от аварии и злополуки. Твърди, че оспорва твърденията на ответника,
че не е положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно
задълженията му в длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на
чл. 62, т. 9 от Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността
на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не били посочени извършени от него нарушения, с оглед на което не
може да се защити пред съда. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили
нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но неговите
задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата.
Твърди, че нямал задължение да почиства гумената лента от бетонни и метални
примеси. Излага съображения за невъзможност да се види конкретната релса, за
липсата на негово конкретно задължение в случая да види релсата, както и други
причини, които изключват негова отговорност за настъпилата вреда. Твърди, че в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не били посочени конкретни
негови действия или бездействия, довели до вредата. Твърди, че не е проявил
небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за
налагане на дисциплинарно наказание.
Възразява
също, че работодателя при налагане на дисциплинарното му наказание не е взел
предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че до момента няма
налагани никакви наказания и му е наложил прекалено тежко дисциплинарно наказание.
Моли
съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за дисциплинарно наказание
«Предупреждение за уволнение», да му присъди направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
„Мини Марица-изток“ ЕАД. Ответното дружество не отрича, че ищеца работи по силата на
трудов договор № 26/28.03.1996 г. и допълнително споразумение № 214/04.10.1996
г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „механик минни машини на многокофов багер
Рс 2000 в РТНК 1 “, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на
24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх.
№ 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ
1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана
комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на
22.04.2020 г. работникът Борислав Георгиев около 7 часа сутринта забелязал
„черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция
и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал
сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се
предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило,
че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на
места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати
и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи в по силата на трудов
договор в „Рудник Трояново-1" на длъжност „„механик
минни машини на многокофов багер Рс 2000 в РТНК 1 ",
на която длъжност бил и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е
настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието
на релса с дължина
С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по делото,
поради наличие на друг преюдициален спор между страните за същите факти - а
именно дело за ограничена имуществена отговорност, което вече е приключило с
влязло в сила решение. Решението е приложено към настоящото дело и е с правно
основание в чл.210, ал.З от КТ.
Съгласно диспозитива на същото иска на настоящия ответник е отхвърлен като
недоказан. Съдът обръща внимание на страните, че е обвързан от силата на
присъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.3 от КТ- по
които се е произнесъл съдът в решение № 260039 от 03.11.2020г., което е
потвърдени изцяло с решение на Окръжен съд Стара Загора.
Съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:
По иска с правно основание чл. 357 ал. КТ с оглед отделените като
безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни
факти за доказване от ищеца, а ответникът
следва да докаже законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание
мотивиране на заповедта, спазване на процедурните правилата, противоправното
поведение на ищеца, допринесло за настъпването на вредоносния резултат, като се
има предвид обвързващата сила на съдебното решение по преюдициалния спор - по
гражданско дело № 320 от 2020г.
Със заповед № 40 от 20.05.2020 г. от работодателя
е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ищеца Д.И.Д.,
като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1889,85
лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия
за осигуряването на нормален режим на
работа на механооборудването.
Налице е и влязло в законна
сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 320 на същия съд за
2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от
ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със заповед № 50 от
22.05.2020година на ищеца е наложено при
абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата
дисциплина, като в заповед № 40 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение за
уволнение”.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан,
от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година,
както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство
и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила
последния ден от двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.
По доказването на
правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав
е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между
страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при ищеца
на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс 2000 в РТНК
1 “, на
която длъжност работи и към настоящия момент.
Нарушенията на трудовата
дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
следните:
–неизпълнение на възложената
работа- чл.187, т.3 от КТ, а именно – нарушил основни функции и задължения,
визирани в длъжностната му характеристика, които са следните:
Т.6.1 от Длъжностната
характеристика - „За осигуряване
нормален режим на работата на механооборудването” и
Нарушение на Инструкция по
безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на
багерите, претоварачите и
насипообразувателите в „Мини Марица изток” ЕАД чл.62, 9 – „Целостта на
гумено-лентовото платно”
В заповедта за дисциплинарно наказание, както
е указано и от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или бездействие,
с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил
възложена му работа, отделно от това не са посочени всъщност и нарушенията
на трудовата дисциплина, които е осъществил ищеца.
В този смисъл съдът намира, че процесуално
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на
чл.195, тъй като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия,
осъществяващи съставите на посочените «нарушения» не позволяват на ищеца да
осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната
законосъобразност. Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от
длъжностната характеристика не установяват с какви действия или бездействия
работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно
обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът няма
посочено изпълнително деяние, което да обсъди.
Отделно от това съдът
намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата дисциплина не
отговаря на изложените след това неизпълнени задължения, визирани в длъжностна
характеристика- тъй като това не представлява неизпълнение на възложена от
работодателя работа, а попада в разпоредбата
на чл.187, ал.1 т.10 - а именно: неизпълнение на други трудови задължения….т.е.
дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са описани коректно от
работодателя. Съдът приема, че не се установи извършването на дисциплинарно
нарушение от страна на ищеца, като доказателствената тежест за това е на
ответника. Разпределението на доказателствената тежест определя главното
доказване по отношение на законосъобразността на уволнението за ответника.
Поради това съдът не счете за необходимо да събира каквито и да е допълнителни
доказателства, особенно гласни по искане на ищеца.
Отделен е въпроса, че съдът
по гражданско дело № 320 от 2020 година е разисквал задълбочено и обстойно
цялата фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната
характеристика на ищеца /съвпадащи напълно с описаните и в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата около настъпилата
авария, която безспорно е причинила огромна щета за ответника. С изводите на
съда по предходното гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от
силата на присъдено нещо и въпроса за вината на ищеца не може да пререшава.
По гражданско дело № 320 от
2020г. на Районен съд Раднево е установено, следното:
«Най-съществените спорни по
делото въпроси касаят дали ответникът Д.И.Д. е бил длъжен и е следвало да
констатира минаването на въпросната релса през всички механизми на многокофовия
багер Рс2000, на който е работното му място за периода от време, в който е
възникнала и констатирана процесната авария.
От приетата по делото длъжностна
характеристика за длъжността „механик минни машини на многокофов багер Рс2000“
/л.46-48/ е видно, че същата е връчена на ответника на 16.03.2016 г. и той е
запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността,
основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5
е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да следи
и контролира оптималното натоварване на механичното оборудване. В т.6.1 е
посочено основна отговорност за осигуряване на нормален режим на работата на
механооборудването, а в т.6.10 за взетите от него решения по време на работа.
От гласните доказателства
/св. Николов, св. Баев, св. Чолаков/ е видно, че ответникът като механик на
багера има задължение да следи за правилната работа на механичната част по
багера. Длъжността на ответника е свързана с наблюдение на правилната работа на
механизмите на багера Рс2000. Съгласно т.2.25 на въпросната длъжностна
характеристика ответникът следва да участва в почистването на бункерите и
лентовите транспортьори на багера – насипообразувателя и претоварача.
От установения по-горе
механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че мястото на
работа на ответника Д.И.Д.,
назначението му през процесната вечер се намира в самото начало на цялото
съоръжение, тоест на багера Рс2000, където е метал детекторът, което е далеч
преди мястото, където е заседнала релсата и е увредила ГТЛ1111. От това е
видно, че въпросното парче релса е преминала през обслужвания от ответника
багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до увредената гумена
лента, която е доста надалеч от багера. Никой от всички служители от багерната
бригада и от операторите на ЗС не е видял визуално въпросната релса. Няма
сигурни данни кога релсата е преминала през багера Рс2000, на който е работил
ответникът Д.И.Д., дали релсата е била затрупана от земна маса или е била
видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от
всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под
земната маса на транспортните ленти на багера. Движението на лентата е със
сравнително бърза скорост –
Установи се от писмените и
гласните доказателства, че през въпросната вечер е имало около 8 спирания от
метал детектора на багера Рс2000, като при едно от тях около 2,30 часа е открит
стоманобетонен траверс, който е отстранен. От протокола за авария е видно, че е
имало 3 спирания на багера от метал детектора около 2,20 часа, но не бил открит
материал, след което работата започнала на горна шайба, при което е спирането в
2,30 часа и открият стоманобетонен траверс. Установи се, че е имало после още 4
спирания от метал детектора, като последното спиране е около 5,00 часа, при
всички тях не е открит материал, а след това е имало спиране на багера от
скъсан блокировъчен кабел около 5,30-5,45 часа /последното спиране се установи
от гласните доказателства и някои от дадените обяснения от служителите при
изясняване на аварията, описани в протокола за авария/. Съставената комисия за
разследване на аварията достигнала до извод, че релсата е натоварена на
последното спиране от метал детектор около 5,10 часа. Този извод обаче се
установи да е само предположение, без да има каквито и да било сигурни
доказателства за него. Това е така, тъй като и преди това е имало спирания от
метал детектор без откриване на материал /4 на брой/. Поради това съдът намира,
че не се установява в кой точно момент е натоварена релсата на лентата, кога се
е придвижила по всички съоръжения и кога се е заклинила между челната чистачка
и гуменото перде на откатната дъска от бункера, за да се установи дали
ответникът е имал изначално възможността да открие релсата с оглед работата,
която е осъществявал. Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се
установи, ако ответникът принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше
да открие въпросната релса, което изключва негова небрежност за откриване на
процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента. Именно в този
смисъл са и дадените възражения от ответника /л.109-110/ по повод връчената му
заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които посочва,
че не проявил небрежност при изпълнение на работата си.
Свидетелят Николов посочва,
че комисията направила извод, че около 5 часа било сигнализирането на
металдетектора при багера, спирането било за минута и половина, от което следва
извод за свидетелите, че не е търсен материал по лентите от багерния персонал
при това спиране.
От показанията на св.
Чолаков е видно, че цялата багерна бригада се ръководи от манипуланта на първа
кабина или машинния оператор на първа кабина, който управлява целия багер и
чието задължение е да организира намирането, отстраняването на метала, в което
търсене следва да участва цялата багерна бригада, от която е част и ответникът.
По делото се установи, че след спиране от метал детектора около 5-5,10 часа
багерът е стартиран след около една минута и нещо, като няма никакви
доказателства манипуланта на първа кабина, който управлява целия багер да е
информирал ответника да започне визуално търсене на материал. Очевидно е, че за
толкова кратко време не може да се обезопасят лентите на багера и да се направи
търсене на материал върху самите ленти, тъй като това изисква много повече
време /виж гласните доказателства/, поради което претърсване за материал върху
лентите не е осъществявано, а вероятно само визуален оглед за материал, какъвто
не е открит, но не е открит при всичките четири спирания, в това число и при
други спирания по-рано през нощта около 1-1,20 часа. Следва да се посочи, че
ответникът не може без позволение и без наличието на подадена информация от
манипулант на първа кабина да се качва върху работещите ленти и да преравя за
материал. Поради това и предвид липсата на доказателства манипуланта на първа
кабина да го е информирал и да му е разпоредил търсене на материал, то не може
да се търси отговорност у ответника за това, че не е търсил за материал върху
самата лента. Противното схващане би означавало тотално нарушение на правилата за
безопасност при труда и сериозна опасност от причиняване на трудова злополука и
поставяне в опасност на живота му, които са с по-голям приоритет от аварии по
съоръженията /това е първо логично, а на второ място се посочи и от св.
Чолаков/.
Не се установява по делото ответникът или който и да било друг работник от багерната бригада да
е видял визуално въпросната релса и да не е сигнализирал за нея.
При така установените факти
по делото съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно
доказване ответникът Д.И.Д. да не е следил или контролирал оптималното
натоварване на механичното оборудване, за които ответникът да е отговарял.
Установи се, че около 5,30-5,45 часа е било последното спиране на багера, а
почти мигновено било установено от ел.шлосер, че е поради скъсване на
блокировъчен кабел и с чието отстраняване веднага се е захванал. Въобще не е
изследван въпросът дали това е било възможно да е станало от релсата, дали е
възможна връзка между преминаване на релсата и скъсването на кабела или пък
спирането на багера. Въобще по делото не се установява точно в кой момент
релсата с голяма вероятност е преминала през багерната част, за да се установи
точно какво ответникът не е сторил по
небрежност, че да е в причинна връзка с настъпилата вреда. Както се посочи
по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната
маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от
всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на
извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е
била визуално невидима.”
…”Поради всичко изложено
съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че
вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на
трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между
вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата,
следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с
оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален
производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не
отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.”
Т.е. обсъдени са абсолютно
същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена
отговорност и съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е
изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че
настъпилата авария се дължи на нормален производствено стопански риск.
В този смисъл съдът намира,
че следва да уважи изцяло исковата претенция, тъй като настоящият казус се
явява обусловен от решението по гражданско дело № 320 от 2020година, като
отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като
незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за производството, които са в размер на
400 лв. по договор за правна защита и съдействие .
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 50 ОТ 22.05.2020 г. на инж. М.М., в качеството
му на Управител на Рудник „Трояново-
ОСЪЖДА „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Р., ул. „Г. Д.” № хх, да заплати на Д.И.Д.
, ЕГН **********,*** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: