Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по . Образувано е по въззивна жалба на Е. У. против . на ВТРС. С посоченото решение съдът е определил мерки за защита за срещу домашно насилие по отношение на молителката и нейните родители, на осн. ,е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, на осн. от същия закон, му забранява да приближава молителите, жилището им и местоработата на първата молителка за срок от 10 месеца и е издал заповед за защита. Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения, подробно изложени в жалбата. Твърди се, че ВТРС неправилно е установил фактическата обстановка , тъй като не е взел предвид показанията на други свидетели извън тези, тъй като последните са заинтересовани. Поради неправилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал и до неправилни правни изводи. На вотро място, твръди, че се използва процедурата по този закон с цел да се възпрепятства на личните контакти на жалбоподателя с малолетното му дете. Иска се постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде отменено в обжлаваната част.Претендират се и разноски. В срока по е депозиран отговор от противната страна, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Изразява становище за правилност на атакуваното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Заявена е претенция за разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лева , за което е представен списък на разноските по чл. 80 ал 1 от ГПК. В с. з. въззивникът се явява лично и поддържа жалбата чрез процесуалния си представител така, както е предявена. Въззиваемата страна, редовно призована, се явява. Жалбата се оспорва от нея и процесуалния й представител, които молят решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представят доказателства, които установяват фактическата обстановка, възприета от ВТРС. Съдът, след преценка на доказателствата и при съблюдаване на закона, прие следното от: Фактическа страна: Молителката е представила пред първостепенния съд декларация по , с която е заявила, че ответникът е упражнил насилие чрез системни заплахи от началото на м. февруари 2012г., а на 20.2.2012г. е разбил входната врата на жилището , в което живее заедно със малолетното им дете и родителите си. На бащата е бил нанесен удар, за което има съставен медицински документ, находящ се на стр. 8 от делото пред ВТРС. Предсатвено е удостоверение за раждане на детето, от което се вижда , че молителката и ответникът са родители на малолетонто дете Р.. Правилно и законосъобразно ВТРС е конституирал по делото като страна и родителите на молителката. От приетите и пред настоящата инстанция доказателства предупредителен протокол от 29.12.2011г. от МВР и от удостоверение №14238/10.5.2012г. на същото се установява, че жалбоподателят е бил задържан за 24 часа въз основа на Заповед № 281/20.2.2012г., поради неизпълнение на полицейско разпореждане, съдържащо се в горепосочения протокол. ВТРС правилно е ценил показанията на разпитаните свидетели и е установил наличието на проявни форми на домашно насилие. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на относимите към спора доказателства. Правна страна: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок по от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. При преценка по същество, жалбата се намери за неоснователна. Съображенията са следните: Съобразно обстоятелствата, наведени в молбата на М. П., и търсената защита, производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие. Съгласно от същия, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В конкретния случай, няма спор между страните, че между тях е имало връзка/ фактическо съжителство/. От анализа на данните по декларацията по от закона и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката и нейните родители е упражнено домашно насилие от страна на въззивника., изразяващо се в упражнявано психическо насилие за периода, посочен в декларацията м.февруари, както и физическо такова само на бащата на молителката. Тук е мястото да се посочи, а и с оглед възраженията, наведени в жалбата, че декларацията по от закона въззивният съд включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на от сочения нормативен акт, съобразно която доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и декларациите по . В тази насока е и нормата на ал. 3 на в която се казва - когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по . Ето защо, възраженията на въззивника за допуснати от първостепенния съд нарушения на материалния и процесуалния закон се прецениха като неоснователни. Като неоснователни се намериха и оплакванията, досежно кредитираните от районния съд показания на пострадалите, същите не са противоречиви, и установяват твърдяните факти. Неоснователни са и твърденията по жалбата, относими към невъзможността за контакти с малолетното дете, поради наложената мярка за защита. Този въпрос е изцяло ирелевантен за спора, тъй като за защита правото си в качеството на родител да вижда детето си, същият има на разположение нормите на СК, и не е необходимо тези контакти да се осъществяват в жилището на молителката. При така изложените съображения, въззивният съд, в настоящия съдебен състав, прецени, че обжалваното решение е правилно и следва същото, на осн. , да бъде оставено в сила. Освен това настоящата инстаниця намира, че ВТРС е наложил подходящи мерки за закрила, като е мотивирал решението си и на основание ВТОС препраща към тях. При този изход на делото, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски в размер на 100 лв. за производството пред въззивната инстанция. При тази мотивация, ВТОС РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА . на ВТРС. ОСЪЖДА Е. И. У. от гр.В., ул И.Я. №.. с ЕГН: * да заплати на Е. Й. П. от гр.В.,ул.Г.И. №... с ЕГН: * разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи адвокатско възнагарждение. Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |