Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Русе, 19.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд, II състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно
дело № 286 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от адв.Ю.М. от ВТАК –
пълномощник на Т.
С. Х. с ЕГН:********** в лично
качество и в качеството на ЕТ „Т.Х. – Кибар“, ЕИК *********, срещу РА
(Ревизионен акт) №Р-03001819003922-091-001 от 11.02.2020 г., потвърден с
Решение № 99/07.05.2020г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 8426.21 лева, в това число 6613.00 лева главница и 1864.65 лева лихви.
С жалбата се релевират доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Жалбоподателят
счита, че ревизиращите органи са преминали към облагане по особения ред на чл.
122 ДОПК, без да установят всички факти и обстоятелства, имащи значение за
производството. Оспорва констатациите, че е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, като не отрича, че има постоянен адрес в Република България, но твърди,
че за процесния период не е пребивавала в страната повече от 183 дни и няма
център на житейски интереси в България. Заявява, че от 1993 г. се е установила
в Република Турция, там притежава жилище, където е регистриран и постоянния й
адрес, там съжителства на семейни начала с мъж, който се грижи за издръжката й,
там се осигурява, включително и за здравна помощ, там притежава банкови сметки
и кредитни карти, по които извършва ежемесечно транзакции. Счита, че
необосновано и в противоречие с материалния закон с РА е прието, че е получила
доход по смисъла на ЗДДФЛ, подлежащ на облагане през 2016 г. Твърди, че сумите,
преведени по банковата й сметка в България са с източник от Р Турция и касаят
превод от суми от наличности по нейна банкови сметки и от превод от турския
гражданин, с когото живее на семейни начала. Счита, че превод от една банкова
сметка ***чен в годината на превода облагаем доход, особено когато става въпрос
за паричен поток от държава, с която нашата има подписана Спогодба за избягване
на двойното данъчно облагане (СИДДО).
В приложените писмени бележки се излагат
допълнителни аргументи в подкрепа на изложените в жалбата съображения.
Иска се постановяване на решение, с което да
се отмени ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноските по делото
по представен списък.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна,
с молба-становище, депозирана чрез чрез упълномощения гл. юрисконсулт З.Е.,
оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като неоснователа и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт №Р-03001819003922-091-001 от
11.02.2020 г., издаден от Д. Б. К. – началник сектор и
М. П. Г. – Н. – главен инспектор по приходите, органи по
приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 99/07.05.2020г. на
директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, след като е упражнено правото
за обжалване на ревизионния акт по административен ред, поради което е
допустима. Следва да се отбележи, че макар и решението на директора
на ОДОП – Варна да е издадено в периода на обявено извънредно положение,
съгласно разпоредбата на т. III.13 от Приложение към
чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. спирането
на процесуалните срокове не се отнася за делата по оспорване
на актове за установяване на публични вземания. Съгласно
дефиницията на чл. 18 ал. 1 т. 1 ДОПК РА е именно акт за установяване,
изменение и/или прихващане на задължения за данъци и за задължителни
осигурителни вноски, които са публични вземания – чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК и следователно срока за обжалването
му не спира да тече в периода на обявеното извънредно положение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В
настоящото производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в
съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-0300**********-020-001/25.06.2019
г. (л.4-6 от преписката), последвана от заповеди за изменение
№№ Р-0300**********-020-002/27.08.2019
г. (л.23-25 от преписката), Р-0300**********-020-003/27.09.2019
г. (л.27-29 от преписката), Р-0300**********-020-004/30.10.2019
г. (л.31-33 от преписката), Р-0300**********-020-005/29.11.2019
г. (л.35-37 от преписката), издадени
от Д.Б.К. - началник сектор при ТД на НАП – гр.
Варна, с обхват задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. С последната заповед за
изменение е определен
краен срок за приключване на ревизията 3.12.2019 г. Същата
е връчена лично на ревизираното лице на 11.12.2019
г.
В
хода на ревизионното производство е съставено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, връчено
на оспорващия на 09.09.2019
г. (л. 294-296 от преписката).
В
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден
ревизионен доклад № Р-0300**********-092-001/14.01.2020
г., връчен на ревизираното лице на 15.01.2020 г. (л.399-433
от преписката).
Срещу
така изготвения РД е депозирано възражение от страна на жалбоподателя вх. № 1267/28.01.2020
г. Възраженията са обсъдени, намерени са за
неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден процесният РА № Р-0300**********-091-001/11.02.2020
г., връчен на ревизираното лице на 18.02.2020 г. (л.437-449
от преписката). Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция
"ОДОП" - гр. Варна, който постановил Решение № 99/07.05.2020г., с
което го е потвърдил (л.4-11 от преписката), връчено на жалбоподателката на
12.05.2020 г.
Срещу
РА е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
Видно
от приобщените по делото доказателства,
заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от
компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен
акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание. В хода на ревизионното производство ревизираното лице е депозирало искане
за отвод вх.№ 37730/19.08.2019 г. на екипа, определен да извърши ревизията, с
изложени подробни съображения (л. 9 от преписката). С Решение № Р-0300**********-098-001/27.08.2019
г. на Д. Б. К. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Варна разглеждането и решаването й е иззето от първоначално определените органи
по приходите – Г. В. К. и М. С. С. – И.и е възложена на Й. Р. К. (заменена със
заповед №
Р-0300**********-020-005/29.11.2019
г. от М. П. Г. – Н.) и И. С.В..
Видно
от приложените по преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите
за възлагане на ревизия, ревизионния доклад, и ревизионния акт са издадени като
електронни документи, подписани с електронен подпис. В с.з. проведено на 18.02.2021
г. електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети
като доказателства по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя
изрично е заявил, че не няма възражения по отношение на подписаните с електронни подписи документи. В изпълнение на
задължението на съда да извърши проверката по чл. 160, ал.2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, при проверка на електронните документи с
приложението StampIT /на "Информационно обслужване" АД/, съдът
установи, че ЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи
по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал.3 от ЗЕДЕП,
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕП,
като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24
от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговарят на изискването на чл. 120, ал.1, т.8
от ДОПК.
Решението,
с което РА е потвърден, е издадено също от компетентен орган в
рамките на нормативно установения срок.
Установява се, че ревизионният акт съдържа
регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание, а
представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена
установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените за
процедурата срокове.
Съдът намира, че РА е мотивиран, тъй като по
ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на административния орган
за издаването му, даващ в пълна степен възможност на адресата му да разбере
какви са установените задължения и въз основа на какви фактически установености
те са определени. В РА подробно са описани извършените в хода на ревизията
процесуални действия, установените факти и основанията за извършеното облагане,
включително са обсъдени и възраженията на жалбоподателя.
От
фактическа страна и по отношение на материално правната законосъобразност на
РА, съдът установи следното:
В хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че Т.С.Х.,
ЕГН: ********** е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗДДФЛ,
тъй като има постоянен адрес ***. Същата е с регистрация като едноличен
търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител „Т.Х. – КИБАР“. Едноличен
собственик е на капитала на „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД и негов управител, като за
процесния период не е работила по трудов
договор и се е самоосигурявала чрез
осигурителя „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД на минималния осигурителен праг за
самоосигуряващи се лица от 420.00 лв. на месец. Не е подавала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г..
По отношение на семейното й положение е констатирано, че не е омъжена и
няма деца. Съгласно представена от нея в хода на предходна проверка нотариално заверена декларация с рег.№
1996/30.04.2019 г. на нотариус №233 – Б. Т. с район на действие РС – Пловдив,
ревизираното лице живее във фактическо съпружеско съжителство в едно
домакинство с лицето Д.Ч., турски гражданин (л.67 от преписката). Съгласно
декларираните данни в ИС при ТД на НАП Т.Х. притежава имущество – недвижим имот
земя и сграда, находящи се в с.Смирненски, недвижим имот в гр.Русе, бул.“Липник“
№ 5, ет. 2 и движимо имущество – БМВ Х 3 Х ДРАЙВ 20Д. На нейно име има и две
банкови сметки – в СЖ ЕКСПРЕСБАНК в щатски долари и в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
в щатски долари.
За целите на ревизията с Протокол № Р-0300**********-ППД-001/02.09.2019
г. са приобщени събраните доказателства в Производство за
съпоставка на имуществото и доходите на физическо лице (ПСИДФЛ) №
ПФ-03001818000407 (л.228-232 от преписката). В хода на тази проверка са
отправени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения до
ревизираното лице (л.165-167 и л.185-187 от преписката), искания за представяне
на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, справки от различни
държавни институции, справки в информационната система на НАП и др. От
събраните доказателства органите по приходите са констатирали превишение на
направените разходи с получените доходи за 2016 г. в размер на 31993.75 лв. и
са приели, че това превишение представлява облагаем доход на основание чл. 35
т. 6 ЗДДФЛ, който следва да бъде деклариран от задълженото лице в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Въз основа на тези констатации ревизиращият екип е стигнал до извода, че
са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 7 ДОПК – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на РЛ не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изготвени са
уведомления по чл. 124 ал. 1 и чл. 17
ал. 1 т. 2 ДОПК, както и ИПДПОЗЛ за представяне на декларация по чл. 124 ал. 3 ДОПК, които са връчени на РЛ на 09.09.2019 г. чрез електронен адрес (л.284-296
от преписката). В дадения 14-дневен срок жалбоподателката е представила копия
на задграничния си паспорт и преведени банкови извлечения от сметките си в две
турски банки – „Т.Гаранти“ и „Зираат“.
В РД е направен подробен анализ по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК на всички
обстоятелства по т.1-16. По отношение на вида и характера на осъществяваната
дейност органите по приходите са констатирали, че по отношение на РЛ няма данни
за трудови договори. Тъй като е била вписана в Адвокатска колегия – Русе с №
********** със статут „Практикуващ“, е било изпратено запитване, в отговор на
което от АК – Русе са посочили, че лицето е с платен членски внос на 01.11.2018
г. От изпратените запитвания до съдилища в гр.Русе и в близост до гр.Русе дали Т.Х.
е извършвала процесуално представителство по дела, се установява, че няма данни
лицето да е осъществявало такава дейност, съответно не е декларирала доходи от
нея (л.308-365 от преписката).
По отношение на данъци, мита вноски и други публични вземания е
констатирано, че РЛ е заплатило дължимите такива за ревизирания период.
По отношение на движението и остатъците по банкови сметки органите по
приходите са изискали информация от всички банки, регистрирани на територията
на Р България. От предоставените отговори се установява, че Т.Х. притежава една
банкова сметка *** „СЖ Експресбанк“ в щатски долари, която е открита на
09.08.2016 г. и закрита на 30.08.2016 г. и една банкова сметка *** – срочен
депозит, открита на 24.10.2003 г. Въз основа на дадено от РЛ съгласие за
разкриване на банкова тайна, от двете банки са приложили и извлечение от
сметкитe (л.169-170 и л.174-175). В обобщен вид движението по действащите през
периода банкови сметки и срочен влог е посочено на стр. 12 от РД (л.422-423 от
преписката). По отношение на банковата сметка в „Експресбанк“ е посочено, че в
началото на данъчния период наличните парични средства са 0.00 щ.д., постъпили
са 92 864.96 лв./ 52931.00 щ.д., такси – 99.65 лв./56.83 щ.д., превод към ВИА ИНТЕР
КАР – 91202.44 лв./ 52152.04 щ.д., изтеглена сума – 1264.67 лв./ 722.14 щ.д.,
лихва – 0.18 лв./ 0.01 щ.д., парични средства в края на данъчния период – 0.00
лв. За тази банкова сметка ***, че движението се изразява предимно от плащане
(превод) към ВИА ИНТЕРКАР за закупеното МПС с три превода от 10.08.2016 г. и
непосредствено предхождащо го захранване на сметката на 09.08.2016 г. и
10.08.2016 г. със сума от банкова сметка *** № TR890006200060600009082079 с титуляр Т.Х., платени такси, изтеглена сума и
закриване на сметката, т.е. сметката е открита за нуждите на извършеното
плащане към ВИА ИНТЕРКАР и е закрита в месеца на откриването й.
Във връзка с изискани документи за произхода на внесените суми в разплащателната
сметка в „Експресбанк“, ревизираното лице е представило на екипа банкови
извлечения с легализиран превод на български език вх.№ 12613/30.09.2019 г. от
сметка в турска банка „Т.Гаранти банка“ АД с номер на сметка № TR890006200060600009082079 в щатски долари, на името на Т.Х. като титуляр,
като извлечението е за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. (л.252-261 от
преписката). В обяснението си РЛ е посочило, че именно от тази сметка са
направени преводите по сметката в Експресбанк, като в хода на предходната
проверка е представила и нареждане към директора на клона на Банката, в която е
въпросната сметка, за внасяне на щатски долари на името на Т.Х. от лицето Д.Ч.,
с когото жалбоподателката живеела на семейни начала (л.94-97 и л.106 от
преписката). Представила е и документи на турски език, непреведени на
български, за които екипът е приел, че вероятно са извлечения от банкови сметки
на Т. Х. в HALKBANK и Банка Гаранти, както и от банкова сметка *** Д.Ч. в Банка Гаранти, от
която са видни направени преводи по карта с номер 52893904043333011. Приложено
е и копие от банкова карта с посочения номер на името на Т.Х. (л.68 – 82 от
преписката).
По отношение на банковата сметка в ПИБ АД органите по приходите са приели,
че влогът е открит преди началото на ревизирания период и по него единствено е
начислявана ежемесечна лихва. В началото на периода наличните средства са били
244.71 лв./135.87 щ.д., а в края на периода – 245.38 лв./ 136.25 щ.д.
Ревизиращият екип е приел, че представените банкови извлечения от банкови
сметки в Р Турция са частични и непълни, тъй като от тях не са видни всички
кореспондиращи сметки за извършените транзакции. Поради това приема, за целите
на извършваната съпоставка, че наличните парични средства в банкови сметки на
РЛ в началото на ревизирания период са в размер на 244.71 лв., а в края –
245.38 лв., които са отразени в
таблицата на ред 2.
В хода на ревизията от извършените процесуални действия и от събраните доказателства не са установени
получени доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, от друга
стопанска дейност и от наем и др.възмездно предоставяне на права или имущество,
както и други облагаеми доходи. Не са установени и необлагаеми доходи.
Констатирано е, че РЛ е извършило продажба на автомобил Н. К. с турска
регистрация на 09.05.2016 г. в Р Турция, за което е представила и съответните
документи на турски език с превод на български (л. 109 и л. 121 от преписката).
Въз основа на представените писмени документи и обяснения ревизиращият екип е
приел, че в резултат на тази сделка Т.Х. е получила сума в размер на
34 209.16 лв./58 500 турски лири.
Относно заявеното в писмените обяснения на Т.Х., че притежава жилище в Р
Турция, гр.Истанбул и във връзка с реновирането му е получила от една страна
държавна помощ в размер на 14 830 турски лири, а от друга страна –
100 000 турски лири от местна строителна фирма в Р Турция като
обезщетение, органите по приходите са приели, че тези твърдения не са
документално обосновани. По отношение на приложеното извлечение от Банка Зираат
проверяващите са посочили, че същото представлява само финансова информация и РЛ
не е представило други документи, удостоверяващи твърдението й за получена субсидия
от държавата в размер на 14 830 турски лири. От банково извлечение не
ставало ясно кой е наредил сумите. Представения от жалбоподателката документ,
за който тя твърдяла, че е издаден от държавата за реновирането на жилището й,
не бил преведен на български и не съдържал информация за това кой го е издал,
няма подпис и печат и съдържал една страница със записи с осем колони, две от
които с цифри, като общия сбор дава 14 830.00. Освен това е приложен и още
един документ, непреведен на български, за който органите по приходите
предполагат, че представлява нотариален акт за имот с площ 158.50 кв.м. в Турция. По отношение на
твърденията за получена сума в размер на 100 000 турски лири са приели, че
същата не следва да бъде отразена в таблицата, тъй като липсват доказателства
за получаването й. Самото РЛ е посочило в обясненията си, че не разполага с
документ, удостоверяващ получаването й.
Във връзка с твърденията на РЛ, че е получила заем на стойност 20 000
щ.д. на 15.05.2016 г. за срок от 3 години по менителница, органите по приходите
са изискали от същата с ИПДПОЗЛ №
Р-03001819003922-040-002/02.09.2019 г. да представи всички съществуващи
документи , доказващи основанието, на което са получени сумите, условията за
връщане и всички др.обстоятелства – документи, доказващи мястото и датата на
предоставянето на сумата, връщането на сумата, начин – в брой или по банков
път, документи, доказващи произхода на средствата и доказателства, че
предоставилият заема има документално доказани доходи и т.н. Тъй като от РЛ не
са били предоставени други документи и доказателства за получения паричен заем,
проверяващите приели, че същият не е съпроводен с доказателства за реалното му
получаване, поради което не го взема предвид
при изготвяне на таблицата за съпоставяне.
По отношение на разходите за издръжка и живот, извършени от РЛ през
процесния период, органите по приходите са съобразили посочените от
жалбоподателката обстоятелства, а именно:
При пребиваването си в България обитава жилището на брат си М. С. М.,
където всъщност е и постоянния й адрес. Партидата за вода е на брат й, а за
електроенергия – на предишния собственик на жилището. Домакинството се състояло
от трима възрастни и две деца, като посочва своя принос в разходите за
домакинството в размер на 400 лв. (600 лв. за семейството на брат й) за
времето, през което е прибивавала в България. Ревизиращият екип е приел, че по
данни от справка на ОДМВР – Русе Т.Х. е отсъствала от страната 136 дни
(л.99-101 от преписката) и е приел, че е пребивавала в България 8 месеца, при
което е изчислил разходи за издръжка и живот в размер на 3200.00 лв. За престоя
на лицето в Р Турция проверяващите са приели обясненията на жалбоподателката,
съпроводени с изготвена от нея справка за извършени преводи от сметка на Д.Ч.
(гражданин на Р Турция) към кредитна карта с титуляр Т.Х.. Сумата от 3200.00
лв. е включена в таблицата за съпоставка на ред 14.
Като разход за придобиване и ремонт на превозни средства органите по
приходите са приели покупката на МПС - БМВ Х 3 Х ДРАЙВ 20Д. В хода на
проверката е отправено искане до ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ – Русе и е
получен отговор, от който е видно, че жалбоподателката притежава един брой
превозно средство, съгласно приложената справка, а именно - товарен
автомобил/сив/ с рег.№ ******, марка БМВ Х 3 Х ДРАЙВ 20Д, зачислен в
собственост на лицето в КАТ от 11.08.2016 г. Към отговора е приложена фактура с
№ 3…2763/10.08.2016 г., издадена от ВИА ИНЕТРКАР ООД, на обща стойност
91 000.00 лв. с ДДС (л.217 от преписката). От жалбоподателката е
представен Договор за покупка на личен автомобил с рег. № ****** от 10.08.2016
г. (л.218). Платената сума от лицето във връзка с покупката на посоченото
превозно средство в размер на 91 000.00 лв., е отразена в таблицата за
съпоставка на ред 17.
По отношение на разходите за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и
други публични задължения ревизиращият екип е приел, че през процесния данъчен
период жалбоподателката е платила общо данъци и
осигуровки, в т.ч. и МДТ, в размер на 2212.15 лв., които са отразени на ред 23
в таблицата. Отчетени са както платените осигурителни вноски чрез осигурител
„БГ ТРЕНД 1“ ЕООД, така и местни данъци и такси. В тази връзка в хода на
проверката е изготвено искане от трети лица – до „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД, като от
получения отговор е установено, че от дружеството не са изплащали доходи,
произтичащи от извършване на услуги с личен труд, доходи от управление и
контрол, доходи от дивиденти и ликвидационни дялове на Т.Х. – едноличен
собственик на капитала (л198-214). Няма открита аналитична партида на
собственика по разчетни сметки на дружеството и съответно няма кореспонденция
със сметки от гр.10, гр.11, гр.42, гр.49 и гр.50. Разчетените взаимоотношения с
едноличния собственик на капитала са отразени по синтетична сметка 493 „Разчети
със собственици“, като кореспонденциите касаят осигуровките на Т.Х. като
самоосигуряващо се лице. Приложен е хронологичен регистър на тази счетоводна
сметка. Представена е и главна книга и оборотна ведомост за 2016 г., като според
последната сметка 107 „Сметка на собственика“ – 18609.43 лв. има начално
кредитно салдо, отразяващо размера на дължимите от дружеството средства към
неговия собственик. През 2016 г. няма обороти по сметката, нито дебитни, нито
кредитни, т.е. нито има възникнали задължения през 2016 г. към собственика,
нито има връщани суми във връзка с предоставени средства от собственика през
предходни периоди. С оглед на констатираното органите по приходите са приели,
че през предходни периоди собственикът също е влагал лични средства в дейността
на дружеството.
По данни от ИМ на НАП са установени следните платени данъци и осигурителни
вноски от жалбоподателката: 1.96 лв. платени данъци, 1066.50 лв. – платени
вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, 445.49 лв. платени
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице и 560.08 лв. – платени
вноски за допълнително задължително обществено осигуряване за самоосигуряващо
се лице, или общо 2074.03 лв.
Относно разходите за платени местни данъци и такси от жалбоподателката,
органите по приходите са приели получена от Община Русе информация, според
която на 30.08.2016 г. са платени: 135.00 лв. – данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за имот в гр.Русе, бул.“Липник“ № 5, ет. 2 и 3.12 лв. – данък
върху превозни средства за товарен автомобил БМВ Х 3 Х ДРАЙВ 20Д с рег.№ *****,
или общо 138.12 лв.
По отношение на разходите за застраховки, охрана и др. ревизиращият екип
изискал информация от трето лице – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и въз основа на получената
такава е приел, че от жалбоподателката през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016
г. са платени застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 220.97 лв. еднократно и застраховка „Каско“ в размер на 2042.04 лв.
)1021.00 лв. – платени на 11.08.2016 г. и 1021.00 лв. – платени на 11.11.2016
г.). Сумите са отразени на ред 26 в таблицата. Органите по приходите са приели, че РЛ е заплатило по застрахователна премия за застраховка
„Активна грижа на пътя“ четири вноски, всяка от които по 648.42 лв., на дати
11.08.2016 г., 11.11.2016 г., 11.02.2017 г. и 11.05.2017 г. за превозно
средство с рег.№ *****. Общата сума от 1368.84 лв., платени през 2016 г., са
отразени също на ред 26 от таблицата. Тази информация е посочена в РД на стр.
18, но по преписката липсват данни за такава застрахователна полица с такива
вноски. По преписката са налични единствено представените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
застрахователна полица № BG/22/116002151622/10.08.2016
г. „ГО на автомобилстите“ със застрахователна премия 220.97 лв., платена
еднократно и Застрахователна полица № 93001610064610 от 10.08.2016 г. „Застраховка
„Каско“ на МПС“ със застрахователна премия 4084.08 лв., платена на четири
вноски (л.189-191).
Относно други разходи е приета сумата от 202.44 лв. (разликата между
сумата, наредена от банковата сметка
91202.44 лв. и стойността на закупеното превозно средство 91000.00лв.),
представляваща курсова разлика и банкови такси в размер на 99.65, като общата
сума от 302.09 лв. е отразена на ред 28 в таблицата.
В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите и
разходите на жалбоподателката, органите по приходите са установили превишение в
годишен аспект на извършените разходи над получените приходи за 2016 г. в
размер на 66 136.75 лв. Предвид направените констатации в РД по реда на
чл. 122 ал. 1 и ал. 2 ДОПК за 2016 г. ревизиращият екип е приел облагаем доход
и данъчна основа за облагане в цитирания размер, върху която е установен данък
в размер на 6613.68 лв. на основание чл48 ал. 1 ЗДДФЛ. Тъй като това задължение
нито е декларирано, нито е внесено, на основание чл. 175 ДОПК, във вр. с чл. 1
ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми е начислена лихва в размер на 1864.65 лв.
за периода 03.05.2017 г. – 11.02.2020 г.
Във връзка с твърдението на РЛ, че не е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, органите по приходите са събрали и анализирали следните данни:
представена от лицето справка от ОДМВР – Русе за пътуванията й за 2009г., 2010
г. и за периода 01.01.2011 г. – 01.01.2019 г. (л.99-10 от преписката), изискана
от проверяващите справка от ОДМВР – Русе (л.188 от преписката), представено от
лицето удостоверение за адресна регистрация от Р Турция, преведено на български
език, подробни обяснения на Т.Х. за регистрирани фирми, получавани доходи,
начин на живот, издръжка, инвестиции в Р Турция, данни за притежавани от лицето
недвижими имоти в Р България и Р Турция, данни за семейството й и за дейността
на „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД. На първо място ревизиращият екип е приел, че за Т.Х. е
налице първото от определящите обстоятелства на чл. 4 ЗДДФЛ за приемане на едно
лице като местно, а именно – наличието на постоянен адрес в Р България. За
представеното удостоверение от Р Турция за наличен постоянен адрес в гр.Истанбул
проверяващите са приели, че РЛ било декларирало такъв на 14.01.2016 г. и на
25.07.2017 г. на различни адреси, което не било определящо дали лицето е местно
или не (л.413 от преписката).
На следващо място органите по приходите са приели, че лицето е пребивавало
на територията на България през 2016 г. повече от 183 дни , тъй като от
справките от ОДМВР се установява, че тя не е пребивавала в страната 136 дни,
т.е. останалите 229 дни е била в страната. Посочено е, че в самата справка е
отбелязано, че след 01.01.2007 г. българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в
резултат на което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са
непълни. Въпреки това се приема, че Т.Х. безспорно не е била в страната 136
дни. По отношение на обясненията на РЛ за влизанията и излизанията от страната
е прието, че същите са неточни.
Във връзка с преценка за наличие на критерия, залегнал в чл. 4 ал. 1 т. 4 ЗДДФЛ - дали центъра на житейски
интереси на РЛ се намират в Р България, органите по приходите са приели, че тъй
като Т.Х. не е омъжена през 2016 г., членовете на нейното семейство са майка й
и двамата й братя, които имат постоянни адреси в България.
Посочено е, че жалбоподателката притежава закупено от нея недвижимо
имущество в страната – два магазина в гр.Русе, закупени през 2015 г. и един
апартамент в гр.Русе, закупен през 2018 г. Освен това притежава и ¼
ид.ч. от имот в с.Смирненски, обл.Русе, придобит чрез дарение през 2003 г. Тези
обстоятелства се установяват от приложената справка от Имотен регистър
(л.383-384 от преписката). Относно твърдението на РЛ за притежаван апартамент в
гр.Истанбул, Р Турция, проверяващите са приели, че представения нотариален акт
не е преведен на български език, но дори и да се приеме като такъв, лицето
притежавало повече имоти в България, отколкото в Турция.
Относно мястото, от което Т.Х. осъществява трудова, професионална или
стопанска дейност е прието, че от една страна тя се самоосигурява чрез
осигурителя „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД, а от друга страна била вписана като адвокат в АК
– Русе, със статут „Практикуващ“ и внесен на 01.11.2018 г. членски внос.
Посочено е, че по данни от ПП „СУП“ Т.Х. била назначена на трудов договор на
04.07.2019 г. в „Тюркоаз Текстил“ с ЕИК *********.
Същевременно ревизиращият екип приема, че жалбоподателката не е представила
информация за получени доходи през 2016 г. в Р Турция. Подробните й обяснения,
дадени в резултат на отправено искане в хода на ревизията, относно осъществяваната
от нея дейност в Турция, са приети от ревизиращия екип като неподкрепени със
съответните официални документи. Коментирана е представената от Т.Х. нотариално
заверена декларация относно фактическото й съжителство с турския гражданин Д.Ч.,
като е прието, че същата е частен документ, който съдържа изгодни за
жалбоподателката твърдения, не обвързва административния орган и следва да се
цени с оглед останалите събрани доказателства. В тази връзка органите по
приходите приемат, че разходите за пътуване на Т.Х. през 2016 г. са поети от
лицето Д.Ч.. Същевременно не приемат твърденията на РЛ за получен заем от
съжителника й, за което е представила и менителница, тъй като е житейски
нелогично да се взема заем, със задължение за връщане, от лицето, с което
живееш във фактическо съжителство.
С оглед изложеното органите по приходите са приели, че Т.Х. е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗДДФЛ. Обект на облагане по ЗДДФЛ
са доходите на местните и чуждестранните физически лица, а съгласно чл. 6 ЗДДФЛ
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Р България и в чужбина.
В решението на директора на Дирекция ОДОП –
Варна са изследвани същите факти, като подробно са обсъдени всички възражения
на жалбоподателката, свързани с твърденията, че не е местно лице по смисъла на
чл. 4 ЗДДФЛ за ревизирания период, както и относно прилагането на нормата на
чл. 122 ДОПК. В решението е направено заключение, че на първо място правилно
ревизиращият екип е приел, че жалбоподателката е местно лице по смисъла на чл.
4 ЗДДФЛ и на второ място - че са налице предпоставките за определяне на
данъчната основа по ЗДДФЛ по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Отхвърлени са всички
възражения. Потвърдени са и констатациите на ревизиращите относно дължимия
данък по ЗДДФЛ. Така с решението е потвърден обжалвания РА в цялост.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – разпит
на петтима свидетели – Ф* И. А., Г. Н.Х., Р. В. Р., В. В. М. и Д.Ч.,
представени са легализирани преводи на част от документите, приложени по
преписката, както и е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Св.А. заявява, че като управител на фирма „Консулт 2007“ е запозната с
дейността на „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД, тъй като обслужва счетоводството на тази фирма.
Наблюденията й са още от 2016 г. Отделно от това познава жалбоподателката още
от детските им години. Във връзка със служебните им отношения, а и след
разговор с Т.Х., свидетелката е разбрала, че дейността на „БГ ТРЕНД 1“ ЕООД
всъщност се осъществява от брат й М., тъй като Т. живеела в Турция. Всички
документи, които от счетоводната фирма са искали, са били предоставяни именно
от брата на жалбоподателката и за всички въпроси, свързани с фирмата св.А. се е
обръщала именно към него. Той водел касовите книги и другата документация. Комуникацията
между свидетелката и Т.Х. е била изцяло по лични въпроси, във връзка с
изготвяне на хороскоп, но не и във връзка с фирмата.
Св.Русев твърди, че познава Т. още от 1995-1996 г., когато тя е била
състудентка на съпругата му в РУ“Ангел Кънчев. Тя често им гостувала, когато
идвала в България, съответно и те й гостували, когато ходели в Турция. Заявява,
че от както я познава, тя живеела в Турция, там имала жилище в кв.“Шишли“ в
гр.Истанбул, там работела. Идвала в България за лекции и изпити, но основната
част от житието й било в Турция. В момента живеела с мъж в Турция, който имал
солиден бизнес и именно той осигурявал средства за издръжката й, тъй като
тя вече не работела. Постоянно пътувала
с него по изложби в цял свят, тъй като бизнесът му е свързан с производство на
конци и платове. Т. била част от екипа му, който се занимавал с презентиране на
стоката, а и освен това знаела няколко езика. Свидетелят твърди, че статусът на
живот на този мъж е много висок в Турция и това му позволява да издържа изцяло
Т.. Тя от своя страна се занимавала с курсове и лекции по астрология, които се
провеждали всяка сряда в Истанбул. По отношение на живота й в България св.Русев
твърди, че имала майка, брат и племенници, които живеели в страна и които той
познава. Знаел, че имала магазин под наем за търговия с платове, но тази
дейност се извършвала от брат й, тя само му съдействала за наемане на складове
и закупуване на платове от Турция. Свидетелят заявява, че не знаел дали Т. е
адвокат в България, не я бил виждал с клиенти, нито да практикува като адвокат.
Според св.Русев по-голямата част от годината Т. прекарвала в Турция. Идвала
и в България, но престоите й са за около една – две седмици, рядко за по-дълъг
период. Често от тук пътувала за други държави. Твърди че в края на декември
месец 2015 г. Т. е пътувала с неговото семейство до Австрия за нова година и са
се прибрали в България на 6-7.01.2016 г.
Свидетелят заявява, че знаел и за автомобил БМВ Х3, който мъжът, с който Т.
живеела, й бил подарил през 2016 г. Самият той им съдействал за регистрацията
на автомобила в КАТ, тъй като знаел процедурата. Самият приятел на Т. му се бил
похвалил с подаръка, който й бил направил. В заключение св.Р.твърди, че от
разговорите с Т. бил забрал, че средата й на живот е именно в Истанбул, тъй като
там е живяла през последните 20 годи, там са приятелите й.
Св.М. от своя страна заявява, че познава Т. от майка й Ф., която имала
магазини в комплекс „Ялта“ в гр.Русе, на втория етаж. Свидетелката работела там
като чистачка. Твърди, че от 2011 г. магазините на втория етаж не работели,
включително и магазините на Ф.. Сега се ползвали като складове. Свидетелката
виждала понякога Февзие да идва в магазините, както и брата на Т., но самата Т.
не била виждала да идва. Знаела, че е женена в Турция.
Св.Хюсню заявява, че познавал Т. от времето когато карал такси и тя станала
негова клиентка през 2014 – 2015 г. Често я карал до летището в Букурещ или я
вземал от там, като това ставало поне по 10-15 пъти в годината. Твърди, че тя
пътувала в цяла Европа във връзка с някакви изложения, като това го знаел от
самата нея. Понякога при тези пътувания тя била придружавана от мъжа, с когото
живеела и който не бил българин. През месец август 2016 г., при едно от
пътуванията си, Т. му споделила, че ще си купува джип. Според свидетелят при
това пътуване той я взел от бл.“Силистра“ в кв.“Родина“ в гр.Русе и я закарал
до летището в Букурещ и след около седмица или 10 дена я взел от летището
обратно към България. Това било преди тя да си купи джипа.
Св.Д.Ч. заявява, че познава Т. от 2004 г., а от 2010 г. живее с нея в един
дом и заедно обикалят света. Твърди, че животът й бил устроен в Турция и едва през
последните 2-3 години е устроена изцяло в България във връзка с работата й във фирма
„Тюркоаз“ ООД в гр.Пловдив. По отношение на закупеният от нея автомобил БМВ
свидетелят посочва, че жалбоподателката винаги е имала кола, тъй като преди е
работила на трудов договор в друга фирма и разполагала с парични средства.
Първоначално имала „Фиат Пунто“, след това „Нисан Кашкай“, който продала и с
получените пари, след като добавили и техни общи пари, закупили БМВ-то.
Свидетелят допълва, че Т. продала собствените си бижута, за да добави средства
за колата, а отделно той й дал заем от 15 000 евро, който нямало да иска
обратно, защото все пак живеели заедно. Освен това Т. имала кредитна карта,
като всички плащания по нея заплащал той. Заявява, че имала и хубава къща в
гр.Истанбул, където са живели известно време. Често пътували и обикаляли света
заедно във връзка с неговата работа. Св.Ч. твърди, че Т. нямала никакви приходи
в България, като едва от две години работела във фирма „Тюркоаз“ ООД, в която
той бил съдружник и му помага за дейността им в България.
От жалбоподателката са представени следните документи: 1.Извлечения от
банковите й сметки в „Т.Гаранти банк“ АД, „Зираат банк“, извлечение от банкова
сметка *** Д.Ч. в „Т.Гаранти банк“ (л.31-48 от делото);
2.Удостоверение за адресна регистрация в Р Турция от
Дирекция Гражданско състояние, МВР, Р Турция, от което се установява, че Т.Х. е
декларирала през 2007 г. постоянен адрес в Р Турция – ап. 4, номер 31, ул.“Гази
Беркай“, квартал 19 майъс община Шишли, област Истанбул. На 14.01.2016 г. жалбоподателката
е регистрирала нов постоянен адрес ***, Шишли, Истанбул, а на 25.07.2017 г. е
декларирала отново предходния си постояненадрес(л.49-50 от делото);
3. Удостоверение от Банка Зираат АД, клон Шишли, Турция,
с което се удостоверява, че от направена справка за движение по банкова сметка ***,
е установено, че община Шишли е напавила паричен превод – помощ за заплащане на
наем за 18 месеца на обща стойност от 14 960 турски лири(л.51-52 от делото);
4. Нотариален акт на апартамент от 158.50 кв.м., находящ
се в кв.Мишрутийет, община Шишли, област Истанбул(л.54-56 от делото);
5. Писмо от Столична община Истанбул, Главна дирекция на
водоснабдяване и канализация, Р Турция относно регистрирани на Т.Х. партиди за
водомери, от което се установява, че на името на жалбоподателката има
регистрирани три водомера с различни партидни номера. Първата партида е
регистрирана на 24.02.2005 г. и е прекратена на 25.01.2016 г., като клиентския
номер е регистриран на адрес: квартал 19
май, ул.“Гази Беркай“ номер 31, ап.04, втората партида е регистрирана на
25.01.2016 г. и е прекратена на 12.01.2017 г., с клиентски номер на адрес:
община Шишли, квартал 19 майъс ул.“Оператьор Резифбей“, бл.“Демет“ № 34, ап. 2,
а третата партида е регистрирана на 04.07.2017 г. и към днешна дата се
използва, като клиентския номер е на адрес: община Шишли, квартал 19 май,
ул.“Гази Беркай“ номер 31, ап.04(л.57-58 от делото) и
5. Писмо от „Строител 94“ ООД, с което се посочва, че Т.Х.
като собственичка на магазини 17 и 18 на втори етаж, находящи се в гр.Русе,
бул.“Липник“ № 5 ТК „Ялта“, не е заплащала поддръжка – ел.енергия вода и др.
разходи от закупуването им и няма включена ел.енергия в обектите(л.59 от делото).
Всички представени документи на турски език са с
легализиран превод на български език.
В заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е проследено движението по банкови сметки на Т.Х.
съответно в България и в Турция, както следва: 1 сметка в щ.д. в „СЖ
Експресбанк“, България, 1 сметка в щ.д. в „Т.Гаранти банк“ АД, Турция, 1 сметка
в турски лири в „Зираат банк“, Турция и 1 картова сметка в турски лири в „Т.Гаранти банк“ АД. Експертът
е посочил, че в преписката се съдържат данни за движението по тези сметки. По
банковата сметка в „СЖ Експресбанк“
постъпленията са на 09.08.2016 г. – 17949.00щ.д.(31689.14 лв.) и на
10.08.2016 г. – 34982.00 щ.д.(61175.82 лв.), като и двата превода са от б.с/ка TR
89006200060600009082079, разкрита в Doutsche Bank Trust Company Amerika, с наредител Т.Х., общо постъпления – 52931.00 щ.д. (92864.96 лв.)
Плащанията от тази сметка са съответно на 10.08.2016 г. към б.с/ка в същата
банка с получател „Виа Интеркар“ ООД с основание проформа фактура
**********/08.08.2016 г., поръчка 9049472 – 51002.87 щ.д., 573.07 щ.д. и 576.10
щ.д.. На 30.08.2016 г. са изтеглени на каса в банката 722.14 щ.д., като не е
посочен получателя на сумата, но се предполага, че това е титуляра на сметката Т.Х..
Отчетени са и 56.83 щ.д. - комисионни по банкови операции.
По отношение на б.с/ка TR 89006200060600009082079 вещото лице посочва, че същата е разкрита в „Т.Гаранти банк“ АД в щ.д. с
титуляр Т.Х., като по нея в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. са постъпили
общо 83914.71 щ.д., като по-голямата част от тях в размер на 48914.71 щ.д. са
постъпления от други банкови сметки на Т.Х., а сумата от 35000.00 щ.д. е
внесена от Д.ч. в брой.
За б.с/ка TR
790001000484744421235001 в „Зираат банк“, в турски лири,
с титуляр Т.Х., експертизата констатира, че по преписката са налице данни за
постъпления, плащания на ПОС –терминал и тегления за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г., както следва: 8 превода за периода 26.05.2016 г. – 01.12.2016
г., всеки в размер на 795 TRY, както и ежемесечни
плащания на ПОС - терминал и тегления, посочени по дни и суми в TRY/левова равностойност (л.94 гръб – л.95 от
делото).
За б.с/ка TR
330006200166700006671212, разкрита в „Т.Гаранти банк“ АД
в турски лири, с титуляр Д.Ч. Улудаг Тиджари, вещото лице посочва, че от наличните
по преписката данни се установяват общо 8 преводи към карта с картодържател Т.Х.
и № 5289390404333011 в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., на обща стойност
27 660 TRY. Проследени са и преводи, направени през 2015 г., 2017 г., 2018 г. и 2019
г., от които се установява регулярно, почти ежемесечно постъпление на парични
средства (л.95 от делото).
Вещото лице е изготвило и паричен поток по метода на НАП в табличен вид,
наличен в РД, за 2016 г. в 4 варианта. При първите два варианта към приходната
част са прибавени съответно и постъпилите суми по банковата сметка на Т.Х. в
“СЖ Експресбанк“ (първи вариант), както и изтеглените
суми в брой от сметката й в „Зираат банк“ (втори вариант). И при двата варианта се установява превишение на
приходите – 26 728 лв. при първи вариант и 28 200 лв. при втори вариант (л.97 от делото).
При трети и четвърти вариант вещото лице е направило изчисленията, след
като е съобразила наличните данни по делото за задграничните пътувания на Т.Х..
Според експертизата дните, в които жалбоподателката е пребивавала на
територията на Р България за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., изчислени
по правилото на чл. 4 ал .2 изр. второ ЗДДФЛ са общо 175. Посочени са по месеци
броя на дните, като в съдебно заседание от 18.02.2021 г. вещото лице допълва,
че е съобразила правилото, че дните на пристигане и напускане се приемат за
пребиваване в страната. При съобразяване на направените изчисления, за целите на
експертизата разходите за издръжка и живот по време на престоя в България са
определени на 2 400 лв.(6 месеца х 400 лв.). С оглед на така направените уточнения експертът е посочил във вариант 3
превишение на приходите с 29 000. 87 лв., а във вариант 4, след включване към
приходната част и на сумата от 34 470 лв.(левовата равностойност на 20 000 щ.д. към 15.05.2016 г. – заем, предоставен
от Д.Ч.) е установено превишение на приходите в размер на 63470.87 лв.
В заключение вещото лице е посочило, че и при четирите варианта се
установява в края на годината превишение на приходите над разходите, поради
което не следва изчисление на дължим данък.
Заключението е прието без възражения от страна на жалбоподателката, а от
страна на ответната страна е посочено, че документите за банковата сметка на Т.Х.
в „Т.Гаранти банк“ АД № TR 89006200060600009082079 не са били представени в хода на ревизията и от страна на жалбоподателката
не е доказан източника на преводите, поради което те не са приети като
постъпления. Освен това експертизата също не посочвала източника на преводите.
Идентични са възраженията и по б.с/ка TR 790001000484744421235001
в „Зираат банк“. Възразява и срещу включването на заема в приходната част, тъй
като счита, че той не е доказан като получен и придобит като източник в
България.
При така посочените
факти и като съобрази приобщените доказателства за тяхното проявление, по
отношение на материалната законосъобразност на установените задължения, съдът
приема следното:
Основният спорен въпрос, както и възраженията в жалбата са свързани с
изводите на органите по приходите, че ревизираното лице е местно физическо
лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ,
съответно дали е данъчно задължено по чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от нея през 2016 г., а от друга - какъв е
произходът на паричните средства в установения с РА размер, респективно
съответстват ли получените доходи на направените разходи през 2016 г.
С
оглед правилното разрешаване на тези спорни моменти между страните в процеса на
първо място следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е
лице, което има постоянен адрес в България (т. 1), или което пребивава на
територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2),
или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т. 4).
Съответно, в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДФЛ, е изрично указано, че местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република
България и в чужбина.
Съгласно
чл. 75 от ЗДДФЛ, когато
в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република
България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от
разпоредбите на този закон, се
прилага съответната данъчна спогодба или международен договор. В случая между Р България и Р Турция
е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО),
ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 21.09.1995 г., ДВ,
бр. 89 от 06.10.1995 г., изд. от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 123
от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г. Според чл. 4, ал. 1 от СИДДО за
целите на тази спогодба, терминът "местно лице на едната договаряща
държава" означава лице, което според законодателството на тази държава
подлежи на облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване,
седалище (място на регистрация), място на управление или всеки друг критерий от
подобно естество, т. е. този текст от СИДДО не въвежда свое понятие за местно
лице, а прави препратка към понятието, прието от вътрешното законодателство на
всяка една от договарящите държави, като само се изброяват възможните критерии
за местно лице, ползвани от вътрешното законодателство.
Според
ал. 2, когато съобразно разпоредбите на ал. 1 на чл. 4 от СИДДО, едно физическо
лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се
определя съгласно посочените начини в букви "а", "б",
"в" и "г" при последователно прилагане на регламентираните
критерии по следния начин: а) то се счита за местно лице на тази държава, в
която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в
двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има най-тесни
лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); б) ако държавата, в
която се намира центърът на жизнените интереси, не може да бъде определена или
ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно
лице на държавата, в която обичайно пребивава; в) ако то обичайно пребивава и в
двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази
държава, на която е гражданин; г) ако то е гражданин и на двете държави или на
нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса
чрез взаимно споразумение.
От
приобщените доказателства съдът установява, че оспорващата
има постоянен адрес в Р България, както и че същата
има постоянен адрес в Р Турция,
съгласно представен официален документ – удостоверение от
Дирекция Гражданско състояние, МВР, Р Турция. Налице са данни,
сочещи, че лицето разполага с постоянно жилище и в двете държави – в Р България в гр.Русе и в Р Турция в гр. Истанбул. В тази връзка съдът намира за необосновани изводите на ревизиращия екип,
че жалбоподателката била регистрирана на различни адреси в Р Турция, което не
било определящо дали лицето е местно. Видно е от представеното удостоверение за
адресна регистрация, че Т.Х. е регистрирана по постоянен адрес през 2007 г.,
като на 14.01.2016 г. променя този адрес с друг, отново в кв.Шишли, Истанбул,
до 25.07.2017 г., след което отново възстановява адресната си регистрация на
първия адрес. Като причина за тази промяна жалбоподателката е посочила в
обяснението си реновирането на жилището й и изнасянето й на квартира. В
подкрепа на това твърдение е както удостоверението от „Зираат банк“ и
извлечението от б.с/ка на Т.Х., от което се установява, че Община Шишли й е
плащала наема за квартирата в посочения период за 18 месеца, така и писмото от
Главна Дирекция Водоснабдяване и канализация, Истанбул. Посочените писмени
доказателства свидетелстват, че от 2007 г. жалбоподателката има постоянен адрес
в гр.Истанбул, Р Турция, в собственото й жилище, закупено с приложения НА и
неговата промяна се е наложила по обективни причини, но дори и след промяната
адресната й регистрация отново е в Истанбул, Турция.
При
това положение и при последователно прилагане на критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се обсъдят доказателствата относно
пребиваването на лицето на територията на България повече от 183 дни през
календарната 2016 г. В хода на ревизията е изискана справка
от ОДМВР за задграничните преминавания на Т.Х. през ГКПП
на Р България, като жалбоподателката
е представила такава и в хода на предходна проверка. Предоставената
информация е анализирана от ревизиращите органи, като същите
констатирали, че справката от една страна не съдържа данни за
влизане за някои дати, както и данни за излизане за други дати, а от друга
страна следва да се отчете и посоченото от ОДМВР, че след 01.01. 2007 г.
данните за задрганичните пътувания на българските граждани са непълни. Въпреки
тези непълноти в справката, органите по приходите са изчислили, че безспорно
жалбоподателката не е била в България 136 дни, респективно са приели, че
останалите 229 дни от годината тя е пребивавала на територията на страната.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на ревизиращия екип, тъй
като от една страна той е направен без да се вземат предвид всички събрани в
хода на ревизията доказателства, от друга страна проверяващите не са направили необходимото,
за да съберат допълнителни доказателства за престоя на Т.Х. в страната, предвид
противоречивите и непълни данни в справката на ОДМВР и от трета страна са
формирали извода си не по правилата на чл. 4 ЗДДФЛ. В писмените обяснения,
дадени от РЛ в предходна проверка, жалбоподателката е представила справка за
влизанията и излизанията си от България, която е цитирана в РД (л.413-414 от преписката). Въпреки, че данните
от тази справка кореспондират с данните от справката на ОДМВР и ги допълват
относно липсващата информация за влизания и излизания на определени дати,
органите по приходите не са я взели предвид при формиране на крайния си извод,
без да посочат мотиви за това. Така например от справката на МВР е видно, че Т.Х.
е напуснала страната на 10.04.2016 г. през ГКПП – Лесово, като няма данни кога
е влязла в България. Същевременно в справката се посочва, че тя е напуснала
страната на 06.06.2016 г. през ГКПП Русе Дунав мост. Очевидно е, че през този
период от 10.04.2016 г. до 06.06.2016 г. жалбоподателката е влязла в България
без да е отбелязана в АИФ „Граничен контрол“ и е пребивавала в страната, в
противен случай няма как да излезе. Идентично е положението и с излизането на
13.08.2016 г., след което липсват данни за влизане, но са налице нови данни за
излизане на 02.09.2016 г. При това положение е видно, че самата справка на
ОДМВР съдържа опосредена информация, че Т.Х. е отсъствала от страната
значително повече дни от приетите от органите по приходите и всъщност направени
от тях извод за пребиваване на територията на България 229 дни не отговаря на
обективната истина, установена от събраните доказателства. На практика
проверяващите са игнорирали напълно данните от справката, че през част
периодите от 10.04.2016 г. – 06.06.2016 г. и от 13.08.2016 г. до 02.09.2016 г.
жалбоподателката не е била в страната и са включили тези периоди в дните на
престой в България в пълно противоречие с установеното по преписката. Неясно
остава и поради какви причини ревизиращите не са приели обясненията на Т.Х.
относно влизанията и излизанията й от страната, още повече, че част от тях се
подкрепят от представеното заверено копие на задграничния й паспорт. Така
например РЛ е посочило, че е влязла в страната на 23.05.2016 г. със самолет
през летище Букурещ, а от задграничния й паспорт се установява, че е положен
печат за излизане от Турция именно от Летище Ататюрк, Истанбул (л.247 от
преписката). Т.е. към дата 23.05.2016 г. Т.Х. е била извън България, но според
метода на изчисления на органите по приходите тя е в България…
Същевременно в хода на съдебното производство се събраха гласни
доказателства за отсъствието на жалбоподателката от страната в конкретни
периоди, които тя е посочила още в писмените си обяснения. Св.Русев
свидетелства за нейното отсъствие 7-10 дни в края на месец декември 2015 г. - началото на месец януари 2016 г., а св.Хюсню –
за отсъствието й през месец август за около 7-10 дни. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелите в тази им част, тъй като те са логични,
последователни и кореспондират и със събраните писмени доказателства. Именно
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства вещото лице по
назначената ССчЕ посочва, че според направените от нея изчисления общия брой дни,
в които Т.Х. е пребивавала на територията на Р България е 175. Настоящият
съдебен състав изцяло възприема експертното заключение в тази му част като
обосновано и съобразено с правилата на чл. 4 ал. 2 изр. 2-ро ЗДДФЛ. Нормите на
чл. 4 ал. 1 т. 2 и ал. 2 ЗДДФЛ боравят с термина „пребиваване“ на територията
на страната и следователно, за да се приеме едно лице за местно, следва да са
налице данни, че съответното РЛ е пребивавало повече от 183 дни в България в
ревизирания период, а не колко дни „безспорно“ (въз основа само на непълна справка от ОДМВР - Русе) е отсъствало от страната. При положение, че в хода на ревизионната
преписка не може да се установи с категоричност, че Т.Х. е пребивавала в
България през 2016 г. повече от 183 дни, органите по приходите не е следвало да
вземат този критерии при формиране на извода си дали РЛ е местно лице по
смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ.
Предпоставките,
за да бъде считано едно лице за местно обаче, са
зададени алтернативно в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, т. е дори и
една от тях да е изпълнена, лицето ще се счита за такова. В тази връзка в обжалвания РА и потвърждаващото го решение са
изложени аргументи досежно посочения в чл. 4, ал. 1, т. 4
от ЗДДФЛ критерий, свързан с определянето на центъра на
жизнените интереси на жалбоподателката, поради което съдът следва да обсъди наличието и на тази хипотеза.
Съгласно
чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените
интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани
със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството,
собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или
стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Органът
по приходите е приел, че центърът на жизнените интереси на Т.Х. за
процесната 2016 г. е в Р България
въз основа на следните факти:
На първо място това е семейството на Т.Х.. Според ревизиращия екип, тъй
като тя не е омъжена, членовете на нейното семейство са майка й и двамата й
братя, като и тримата имат постоянни адреси в България.
На второ място е констатацията за притежавани от лицето недвижими имоти
на територията на Р България. Посочено е, че Т.Х. притежава два магазина в гр.Русе, закупени в
предходен на ревизиращия период, както и ¼ ид.ч. от поземлен имот в
с.Смирненски, придобит с дарение през 2013 г. Споменат е и апартамент в
гр.Русе, закупен през 2018 г. По отношение на имота в Истанбул, Р Турция е
посочено, че на първо място представения НА не бил преведен на български език,
а и освен това лицето притежавало повече имоти в България.
На следващо място са изложени доводи за мястото, от което лицето
осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Прието е, че от една
страна в България Т.Х. се самоосигурява чрез осигурител „БГ Тренд 1“ ЕООД, на
когото тя е управител и едноличен собственик на капитала, а от друга страна –
била регистрирана като адвокат в АК – Русе през 2002 г., със статут
„Практикуващ“ и платен членски внос на 11.04.2018 г. За фирма „БГ Тренд 1“ ЕООД
са изложени доводи, че същата за ревизирания период е имала едно фискално
устройство, регистрирано за магазин в гр.Русе на ул.“Николаевска“ № 61Б, като
за 2016 г. са отчетени обороти за продажби в размер на 14665.53 лв. за периода
21.01.2016 г. – 05.12.2016 г. В същия период в „БГ Тренд 1“ ЕООД е бил назначен
на трудов договор като продавач-консултант М.С.М., т.е. РЛ било и работодател.
Съдът не споделя извода на органите по приходите за центъра на житейски
интереси на жалбоподателката, поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че макар РЛ да не е омъжена и да няма
деца, това не означава съсредоточаване на жизнените и интереси по постоянен
адрес на нейните най-близки роднини по права и съребрена линия.
Жалбоподателката още в първоначалните си обяснения е заявила, че съжителства на
семейни начала с мъж в Турция, който от 2010 г. се грижи за нея и я издържа,
като в последствие е представила и нотариално заверена декларация в този
смисъл. Обстоятелството, че декларацията е частен свидетелстващ документ не
означава, че следва да бъде игнорирана, особено когато по делото са представени
и други документи, които я подкрепят. РЛ е приложила извлечения от банковата
сметка на Д.Ч. с направени преводи към кредитна карта, чиито картодържател е тя,
за периода 2015 г. – 2019 г., които доказват нейните твърдения за поетата й
издръжка от този свидетел. Твърденията й се доказват и от събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства – показанията на св.Русев, св.Х. и самият
Д.Ч.. Св.Р.и св.Ч. освен това свидетелстват и за обстоятелствата, че Т.Х. се е
установила трайно в Турция от 1993 г., а в България до 2018 г. е идвала само на
гости на роднини и приятели. Именно в Турция тя е работила и е реализирала
доходи, закупила е апартамент в престижен квартал на Истанбул със заемни
средства и автомобили, а след като е заживяла с Д.Ч. е преминала изцяло на
негова издръжка. Свидетелите посочват, че жалбоподателката и св.Ч. пътували
много по света за участие в различни изложения във връзка с неговата
икономическа дейност. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите в тази
им част, тъй като те са логични, последователни и кореспондират както с
показанията на св.Хюсню, така и със справката за задграничните пътувания на Т.Х..
С оглед на изложеното за съда се налага извода, че макар жалбоподателката
да няма официално сключен граждански брак със св.Д.Ч., очевидно към 2016 г.
живеят заедно като семейство в Р Турция.
По отношение на направения от органите по приходите извод, че РЛ имало
повече недвижими имоти в България, отколкото в Турция, следва да се отбележи,
че макар и сумарно да е така, притежаването на тези имоти не може да обоснове
извод за съсредоточаване на жизнените интереси. Имотът в с.Смирненски е
придобит далеч преди ревизирания период, жалбоподателката притежава само една
малка част от него, а и в същия очевидно живее брат й Ерол и неговото семейство
или поне там е неговия постоянен адрес. Колкото до двата магазина в гр.Русе на
бул.“Липник“ по делото се събраха доказателства, че от момента на закупуването
им от жалбоподателката през 2015 г. те не са действащи, нямат електричество и
са ползват като складове от майка й и брат й М. за тяхната търговска дейност. В
този смисъл са показанията на св.Мутафова и справката от фирма „Строител 94“
ООД.
По отношение на закупения апартамент в гр.Русе през 2018 г. следва да се
отбележи, че същия е придобит две години след ревизирания период и ако
покупката му може да обоснове извод за съсредоточаване центъра на житейски
интереси на собственичката в България към 2018 г., то подобен извод е немислим
за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., тъй като недвижимият имот не е бил в
нейния патримониум към този момент. Недопустимо е да се правят изводи за
центъра на житейските интереси на РЛ за процесния период на база събития
случили се две години по-късно. В този ред на мисли необосновано е и
заключението на органите по приходите, изградено на факта на сключения трудов
договор на Т.Х. през 2018 г. с “Тюрказ“ ООД. Всички тези обстоятелства – закупуването на
апартамент през 2018 г., заявеното намерение на РЛ да живее в него и
сключването на трудов договор с регистриран в България работодател през същата
година, очевидно сочат, че през 2018 г. Т.Х. вече има център на жизнени
интереси в България и за този период може да бъде определена като местно лице
по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ. Но за процесния период такива данни не са налице, а
още по – малко за него могат да се правят изводи на база последващи събития.
Обстоятелството дали РЛ е местно се преценява към съответния ревизиран период,
а не към бъдещ такъв.
По отношение на твърдението на ревизиращия екип за осъществяваната от Т.Х.
дейност като адвокат съдът счита същото за необосновано. Действително по делото
е налично писмо от АК – Русе, което свидетелства, че жалбоподателката е
регистрирана като адвокат още през 2002 г., но от приложените справки от
съдилищата в област Русе и съседните области е видно, че тя не е упражнявала
адвокатска дейност, т.е. липсват данни през ревизирания период да е
осъществявала трудова или професионална дейност на територията на България.
Наличието на регистрация и платен членски внос за 2018 г. не обосновават извод
и за извършвана реално дейност. Всъщност в РД проверяващите са направили
констатация, че не е установена конкретна дейност на жалбоподателката като
адвокат (л.431 от преписката)
Колкото до дейността на фирма „БГ Тренд 1“ ЕООД, следва да се отбележи, че
дори да се приеме, че Т.Х. е управлявала дейността й като управител и едноличен
собственик на капитала, само това обстоятелство не е достатъчно да обоснове
съсредоточаването на житейските интереси на лицето в България за ревизирания
период. Още повече, че по делото се събраха гласни доказателства, че всъщност
дейността на тази фирма се ръководи от брата на жалбоподателката – М. С. М. В
този смисъл са показанията на св.А. – управител на счетоводната фирма, която
обслужва счетоводството на „БГ Тренд 1“ ЕООД. Свидетелката е категорична, че
както към ревизирания период, така и преди него и след това, с дейността на
фирмата се занимава брата на жалбоподателката – М., само по документи
дружеството се води на името на Т.Х., но тя реално не я ръководи. Св.Р. от своя
страна допълва, че жалбоподателката имала магазин за платове в България, но с
търговията се занимавал брат й, а тя му съдействала, за да има той доходи.
В хода на ревизионното производство жалбоподателката е представила
извлечения от три банкови сметки и една кредитна карта в Р Турция, от които е
видно, че през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. по тях са извършвани
множество трансакции – захранване на сметки, закупуване на валута, плащания на
ПОС – терминал и на комунални сметки, тегления на пари в брой, като в основната
си част те са извършвани именно в Турция. За същия период лицето е имало
открити две банкови сметки в България, като едната е била действаща само 20
дена във връзка с покупката на МПС, а другата е срочен депозит и по нея не са
осъществявани трансакции. Сравнителният анализ на движението по банковите
сметки на жалбоподателката за процесния период показва, че всичките й плащания
са извършвани именно в Турция, което е още едно доказателство, че центъра на
житейските й интереси през 2016 г. е бил съсредоточен именно в Турция, а не в
България. Отделно от това по преписката липсват каквито и да било доказателства
за обвързаност на ежедневието на Т.Х. със страната – например плащания на
битови сметки за ел.енергия, вода, телефон и др.
С оглед изложеното за съда се налага извода, че Т.Х. не е местно лице по
смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, тъй като не отговаря на критериите, посочени в ал. 1 т.
2 и т. 4 от цитираната норма, именно – да пребивава на територията на България повече от 183 дни
през ревизирания период и центърът
на жизнените й интереси да се намира
в България. Само обстоятелството че има регистриран постоянен адрес
в България не я прави местно лице, тъй като центърът на жизнените й интереси не
е в страната – чл. 4 ал. 5 ЗДДФЛ. Критерият по чл. 4 ал. 1 т. 3 ЗДДФ не е
приложим в конкретния случай. След като жалбоподателката не е местно лице по
смисъла на закона, същата не е носителка и на задължението по чл. 6 ЗДДФЛ - за данъци
за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Като са приели обратното и са пристъпили към формиране на обща годишна
данъчна основа и определяне на размера на данъка по реда на чл. 48 ал. 1 ЗДДФЛ,
органите по приходите са издали процесния РА при нарушение на
материалноправните разпоредби, поради което същия следва да бъде изцяло отменен.
Поради направения извод за липсата на главната предпоставка за определяне на задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, а именно РЛ да
е местно по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, не следва да се излагат мотиви във връзка с
другите две възражения на жалбоподатеката – за реда, по който е проведено
ревизионното производство и за източниците й на доходи.
При тази изход от делото и съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. І-ро от ДОПК, ответникът дължи на жалбоподателката
заплащане на разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат. В настоящия случай се претендират разноски по
представен списък в общ размер на
1395.00 лв. – 15 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за вещо лице и 880
лв. адвокатски хонорар по приложен договор за правна защита и съдействие.
Действително по делото са налице данни за заплатена от жалбоподателката
държавна такса в размер на 50.00 лв., но доколкото са поискани само 15 лв. по
списък, съдът следва да се произнесе до поисканата сума.
По отношение на
претенцията на ответната страна за заплащане на разноски на основание чл. 161
ал. 1 и ал. 3 ДОПК, съдът намира за необходимо да уточни следното: За да се приложи тази
законова норма спрямо оспорващия, е необходимо да са налице новопредставени
пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на
административното производство и които са били от решаващо значение за изхода
на спора. В хода на съдебното производство жалбоподателката е представила писмени
доказателства с легализиран превод на български, като по-голямата част от тях е
представила и в хода на ревизионната проверка, включително и с превод
(извлечения от банкови сметки, удостоверение за адресна регистрация).
Новопредставени са само писмата от Банка Зираат АД и и Главна дирекция
Водоснабдяване и канализация, Столична община Истанбул и превода на нотариалния
акт. Отмяната на РА обаче не се основава на тези документи, а на събрани в хода
на административното производство писмени доказателства и в хода на съдебното
производство гласни доказателства. Поради това съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл. 161 ал. 3 за присъждане на разноски в полза на ответника.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по оспорването по жалба на Т. С. Х. с ЕГН:********** в лично
качество и в качеството на ЕТ „Т.Х. – Кибар“, ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-03001819003922-091-001
от 11.02.2020 г., потвърден с Решение № 99/07.05.2020г. на директора на Дирекция
ОДОП Варна, с който на
жалбоподателката са установени задължения
за данък по чл. 48 ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 8426.21 лева, в това число 6613.00 лева главница и 1864.65 лева лихви.
ОСЪЖДА Дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, да заплати на Т. С. Х. с ЕГН:********** в лично качество и
в качеството на ЕТ „Т.Х. – Кибар“, ЕИК *********, сумата от 1 395.00 (хиляда триста деветдесет и пет)
лева за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: