№ 318
гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500320 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3640 по описа за
2020 година е по иска на В. З. Г. ЕГН ********** от с. Главиница, ул.
„Шестнадесета „ № 19 против Б. И. Г. ЕГН ********** от с. Главиница, ул.
„Шестнадесета „ № 19, общ. Пазарджик, с правно основание чл. 109 ЗС е
осъдена Б. Г. да отключи вратата на телената метална мрежа
осигуряваща достъп на В. Г. до дворното място зад двуетажна жилищна
сграда , находяща се в УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ.
Пазарджик , което дворно място представлява поземлен имот с идентификатор
15028.501.381 по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик.
В останалата част негаторния иск е отхвърлен - да бъде осъдена ответницата
Б. И. Г. да отвори вратата на избата осигуряваща достъп до стая от около 30
кв.м. , втората врата в ляво при влизане в избата на двуетажна жилищна сграда
находяща се в УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ. Пазарджик
, което дворно място представлява поземлен имот с идентификатор
15028.501.381 по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик .
1
Разпределено е ползването на основание чл. 32 от ЗС В. Г., Б. Г. , С. Г. и
и М. С. на съсобствените им недвижими имоти , а именно : Дворно място
представляващо УПИ III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ.
Пазарджик , което е с идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница ,
общ. Пазарджик, ведно с построената в него сграда с идентификатор
15028.501.381.1 , както и общите части на построената в същия поземлен имот
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028.501.381.2 , а именно -
подпокривно пространство - таван и изба , както и на построено в същия
поземлен имот избено помещение долепено отвън до фасадата на жилищната
сграда , като първо ниво на пристройка от към избените помещения / без
идентификация по КККР /, съобразно скиците на заключенията / основно и
допълнително на вещото лице , представляващи неразделна част от
настоящото решение, както следва :
Дял Първи за В. Г. - част от дворно място представляващо ПИ с
идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница съобразно втори
вариант от допълнителното заключение с площ от 374,96 кв.м. оцветено в
синьо на скицата към този вариант , цялата построена в същия поземлен имот
сграда с идентификатор 15028.501.381.1 с площ от 28,81 кв.м. , оцветена в
синьо и в червено на скицата на вещото лице към допълнителното
заключение, две избени помещения с обща площ от 29,25 кв.м., находящи се в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветени в
червено на скицата на вещото лице в основното му заключение , както и
таванска част с обща площ от 37,24 кв.м. находяща се в двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в червено на скицата на
вещото лице към основното заключение.
В общ дял на Б. Г., С. Г. и М. С. - част от дворно място представляващо
ПИ с идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница съобразно втори
вариант от допълнителното заключение с площ от 374,96 кв.м. оцветено в
червено на скицата към този вариант , цялото построено в същия поземлен
имот избено помещение с площ от 7,65 кв.м. долепено отвън до фасадата на
жилищната сграда , като първо ниво на пристройка откъм избените
помещения / без идентификатор по КККР / - оцветено в синьо на скицата на
вещото лице към допълнителното заключение, избено помещение с площ от
21,10 кв.м., находящо се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор
15028,501.381.2 - оцветено в синьо на скицата на вещото лице в основното му
заключение , както и таванска част с обща площ от 37,24 кв.м. находяща се в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в
синьо на скицата на вещото лице към основното заключение.
За общо ползване от страните е определена : част от дворно място
представляващо ПИ с идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница
съобразно втори вариант от допълнителното заключение с площ от 109,08
кв.м. оцветено в жълто на скицата към този вариант , част от избения етаж с
площ от 22,16 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор
15028,501.381.2 - оцветена в жълто на скицата на вещото лице в основното му
2
заключение , както и таванска част с площ от 13,34 кв.м. находяща се в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 15028,501.381.2 - оцветена в
жълто на скицата на вещото лице към основното заключение.
Отхвърлен е като неоснователeн иска на основание чл. 32 от ЗС на В. Г.
против Б. Г., С. Г. и М. С. за определяне на реално ползване на обект
представляващ второ ниво от пристройка долепена до фасадата на
жилищната сграда с идентификатор 15028,501.381.2 откъм първи жилищен
етаж и функционално свързана с него.
Присъдени са разноски.
Постановено е и определение по чл.248 от ГПК , което не е обжалвано с
частна жалба.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Б. Г. ,която го
обжалва в частта с която е уважен иска на В. Г. предявен на основание
чл.109 ЗС и жалбоподателката осъдена да отключи вратата поставена на
телената мрежа, като осигури достъп на ищеца до дворното място зад 2-
етажната м.ж. сграда в ПИ с идентификатор 15028.501.381 по КК на
с.Главиница; В частта за определяне начин на реално ползване на
дворното място ПИ с идентификатор 15028.501.381 и в частта с която е
определен начин на реално ползване на сградата на допълващо
застрояване /лятна кухня/ с идентификатор 15028.501.381.
Решението с което бил уважен иска по чл.109 от ЗС било недопустимо ,
евентуално – неправилно.
Съдът приел, че със заключването на вратата Б. Г. пречела на ищеца да
има достъп до тази част от двора в която имало изграден кладенец който
ищеца ползвал за септична яма и с което се ограничавало и смущавало
упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем.
Предявеният иск се основавал на други фактически твърдения –
невъзможността за достъп на ищеца до гърба на гаража му , за да извършва
посочени ремонтни и поддържащи дейности.
На практика ищецът искал достъп до частта от двора „зад оградата”
която фактически ползват останалите съсобственици. Тъй като съдът
постановил решението си на основание факти, които не са въведени като
твърдения от ищеца се касаело за произнасяне по непредявен иск.
Излагат се евентуално доводи и относно правилността на решението в
тази част. По делото нямало спор, че цялото дворно място е фактически
разделено за ползване от всяка от страните чрез съществуваща метална ограда
3
като въпросната врата е част от нея. Съдът следвало / вкл. служебно / да спре
производството по иска за отваряне на вратата до приключване на
производството по иска за реално ползване на дворното място, защото
последния има обуславящо значение.
Ищецът обосновал необходимост да премине през частта от двора която
фактически се ползва от жалбоподателката, за да извърши посочените
конкретни строителни дейности на гърба на гаража си, като хипотезата била
аналогична на тази , уредена в чл.51 от ЗС.
По иска за реално ползване на сграда с идентификатор 15028.501.381.1
-неправилно съдът предоставил цялата сграда от 28.81 кв.м. за ползване на В.
Г. при положение, че същата е съсобствена и видно от СТЕ се състои от две
отделни помещения - едното с площ 18.98 кв.м. (в което Г. е направил
подобрения), а другото с площ от 9.83 кв.м. Правилно би било по-голямото
помещение да се предостави за ползване на В.Г. , а по -малкото на останалите
съсобственици които ще ползват/ като компенсация/ самостоятелно избата с
площ от 7.65 кв.м. намираща се в пристройката към 2 м.ж. сграда.
При определяне начина на реално ползване на дворното място , съдът
имал избор между два варианта предложени от вещото лице. Правейки този
избор , неправилно съобразил постановеното решение по чл.109 от ЗС.
Съдът определил начина на ползване на дворното място ,съобразно
Втория вариант от Допълнителното заключение на вещото лице, при
който вратата е отворена, а към лятната кухня / която ще се ползва
самостоятелно от В. Г. /, както и към избата в пристройката / която ще се
ползва самостоятелно от останалите съсобственици било определено общо
ползване, т.е. двете реални части на двора са пресечени от коридори за общо
ползване без да съществува такава необходимост. При избрания от съда начин
за разпределение ползването на лятната кухня и избата в пристройката далеч
по- подходящ бил варианта за дворното място по първоначалното заключение
на вещото лице, при който частите на отделните съсобственици са изцяло
отделени от съществуващата ограда / вкл. прословутата врата в нея /, а общото
ползване е намалено единствено с оглед достъпа до входа на 2 м.ж. сграда.
Моли да бъде обезсилено решението по иска с правно основание чл.109
ЗС, като постановено по непредявен иск и/ или като недопустимо поради
несъобразено основание за спиране по чл.229 ал.1, т.4 ГПК ( т.1 от ТР №1/2017
4
от 09.07.2019 г. ОСГТК на ВКС), евентуално да бъде отменено като
неправилно и иска отхвърлен.;Да се отменирешението в частта с която е
определен начин на реално ползване на дворното място ПИ с идентификатор
15028.501.381, както и в частта с която е определен начин на реално ползване
на сградата на допълващо застрояване / лятна кухня/ с идентификатор
15028.501.381. по КК на с.Главиница, вместо което да определи
законосъобразен вариант, вкл. чрез изработване на трети вариант, вкл. и
по реда на чл. 162 ГПК .
Претендират разноски.
На тази жалба в срок е постъпил писмен отговор от В. Г. ,чрез
процесуалния му представител.
Счита , че жалбата е неоснователна.
Неоснователно се подържало ,че решението по иска по чл.109 от ГПК е
недопустимо , тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск.
Фактическите твърдения, на които съдът основал решението си по този
иск били изложени на 4 стр., 4 абзац, в Становище по Отговора на
ответницата по насрещната искова молба вх.№ 23627/10.12.2021 г. ЦИТ.”То
било отразено и в доклада , обявен на страните. За установяване на тези
обстоятелства - ищецът поставял въпроси на вещото лице.
Предявеният иск по чл.109 от ЗС относно достъпа на ищеца до гърба на
гаража не бил аналогичен с хипотезата по чл.51 от ЗС.
Решението по този иск било правилно и се осигурявала възможността
на ответника по жалбата за достъп до гърба на гаража му.
Счита още, че неправилно се подържа наличието на обвързаност между
иска по чл.109 от ЗС и чл.32 от ЗС.
Оспорват жалбата и относно определяне реално ползване на лятната
кухня.
Отношенията между жалбоподателя и ответника били обтегнати, поради
това съдът като е разпределил ползването на ищцовата страна на сграда на
допълващо застрояване /лятна кухня/ с идентификатор 15028.501.381.1 по
КККР на с.Главиница в едната част на имота, а на Б. Г. съдът е разпределил
ползването на изба, вкопана в земята от 7,65 кв.м. - пристройка към
двуетажната къща с идентификатор 15028.501.381.2 по КККР на с.Главиница -
5
в другата част, така че допирните им точи да са по-редки взел разумно и
правилно решение.
Решението в частта относно ползването на избеното помещение от 7,65
кв.м. било влязло в сила.
Всъщност не оспорват оплакването относно определения начин на
реално ползване изложени в жалбата , в смисъл ,че предоставеното за
ползване дворно място е пресечено от коридори за общо ползване, без да
съществува такава необходимост. Споделят доводите на жалбоподателя ,че
втория коридор от него /ищеца/ е неизползваем и ненужен на това место, тъй
като той си има самостоятелна врата за да отиде до сграда /лятна кухня/ с
идентификатор 15028.501.381.1 и втора врата с коридор - не му е необходим.
За ответницата този коридор също бил неизползваем и ненужен.
Неправилни били доводите на ответницата, че третия коридор не е
необходим за никой, защото по този коридор ищеца отива към гърба на гаража
си - сграда с идентификатор 15028.501.381.4. ,който дори следвало да бъде
удължен , за да осигури достъп на ответника по жалбата до гърба на гаража
му.
Не оспорват доказателствено искане за изработване от експерт на нов
вариант за ползване само за дворното място.
Постъпил е писмен отговор на тази жалба и от М. С. , чрез назначения и
особен представител адв.Ш..
Счита жалбата за основателна.
Правилно се подържало в жалбата, че ищеца Г. така както е обосновал
необходимостта да премине през частта от двора ,която се ползва от Б. Г. ,за да
извърши строителни дейности на гърба на гаража си е разполагал с иска по чл.
51 от ЗС, тъй като се касае за временен достъп.
Правилно се подържало и , че съдът следвало да спре на основание
чл.229,ал.1,т4 от ГПК производството поиска по чл.109 от ЗС до приключване
на производството по иска за реално ползване на дворното място ПИ с
идентификатор 15028.501.381.
Счита също ,че е необходимо изработване на нов вариант за ползването
на имота от експерт.
Постановеното решение е обжалвано и от В. Г. ,чрез процесуалния му
представител.
От него решението е обжалвано, в частта с която предявения от него
против Б. И. Г. иск с правно основание чл.109 от ЗС е отхвърлен ЗС - да
6
бъде осъдена ответницата Б. И. Г. да отвори вратата на избата
осигуряваща достъп до стая от около 30 кв.м., втората врата в ляво при
влизане в избата на двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ III-
282 в кв. 26 по плана на с. Главиница, общ. Пазарджик, като
неоснователен и в частта му, с която е разпределено ползването, с правно
основание чл.32 от ЗС на дворното място.
Моли в обжалваните му части решението да бъде отменено като
неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и постановено
друго ,с което предявения иск по 109 от ЗС - да бъде осъдена ответницата Б.
И. Г. да отвори вратата на избата осигуряваща достъп до стая от около 30
кв.м., втората врата в ляво при влизане в избата на двуетажна жилищна сграда
находяща се в УПИ HI- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница, общ. Пазарджик
да бъде уважен , евентуално предвид обстоятелството, че с Решението си
съдът е разпределил ползването върху процесното избено помещение на
ответницата Б. И. Г., М. С. и С. Г., а жалбоподателят не възразява – да бъде
потвърдено в тази част , като бъдат присъдени разноски ,тъй като ответницата
си с поведенито е дала повод за завеждане на делото.
Моли да бъде определен начин на реално ползване на дворното място по
такъв начин , че жалбоподателят да има достъп до гаража си.
Претендира разноски.
Ответницата не давала достъп на ищеца до избеното помещение от 30
кв.м. , което държала заключено. Неправилно съдът приел, че не е доказано
по безспорен начин по делото, че ответницата Б. И. Г., със заключването на
едно от избените помещения, в избения етаж, който има общо три избени
помещения, а в останалите две отворени такива ответницата Б. И. Г. държи
свои вещи и такива на сина й - не пречи и не ограничава правата на
жалбоподателя в съсобствеността, тъй като в показанията си свидетелката е
заявила, че заключената стая е от около 30 кв.м., а според заключението на
вещото лице била 21,10 кв.м. и също така имало още две помещения с обща
площ от 29,25 кв.м., които са отключени и достъпа до тях не е ограничен ,
въпреки, че в тези помещения синът на ответницата Б. И. Г. държи свои вещи,
за които обаче не било установено кой ги е поставил или държи.
Неправилен бил извода на съда, че достъпа до другите две отключени
избени помещения не е ограничен .За да няма конфликт заради поведението
7
ответницата по жалбата жалбоподателят се принудил да прегради салона и да
си приспособи в избата избено помещение. Във връзка с преграждането на
салона и обособяването на избено помещение ответницата предявила иск и
било образувано гр.д. № 2695/2020 г„ по описа на PC-гр.Пазарджик, до
приключването на което производството по настоящото дело било спряно.
Жалбоподателят с влязло в сила решение бил осъден да премахне
преграждането.
От гласните доказателства по делото било установено , че в едното
отворено избено помещение има багаж на Б. и свекърва й, а в другото - части
от джип. Дори към датата на с.з. било пълно с части. Тези показания били
игнорирани от съда.
С поведението си ответницата създавал пречки на жалбоподателя да
ползва избените помещения ,като общи части.
С решението си съдът разпределил ползването на избените помещения
и жалбоподателят не възразява относно този начин на реално ползване.
Ако решението в тази част бъде потвърдено ,то счита ,че се дължат
разноски ,тъй като иска по чл.109 от ЗС би бил основателен и ответницата с
поведението си е дала повод за завеждане на делото.
С определения начин на реално ползване на дворното място
жалбоподателят нямал достъп до гърба на гdража си ,намиращ се в мястото за
ползване от ответницата по жалбата.
Излага доводи още, които са изложени и в писмения отговор по жалбата
на другата страна , че е предвидено ненужно общо ползване в приетия
вариант.
Прави доказателствено искане - за допускане на повторно заключение
от експерт , като е поставена и задача.
На тази жалба е постъпил отговор от особения представител на М. С.
адв.Ш..Намира жалбата за неоснователна.
Писмен отговор от Б. Г. не е постъпил.
Решението ,в частта с която е определен начин на реално ползване на
избените и таванските помещения ,като общи части на етажната собственост в
двуетажната жилищна сграда не е обжалвано и е влязло в сила.
8
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Образувано е производство по гр.д.№ 3640/ 2020 година на РС
Пазарджик по предявени искове на В. Г. против Б. Г. , С. Г. и М. С..
Исковете са предявени в друго производство ,като насрещни / по гр.д.
№2695/2020 на РС Пазарджик , което е приключило с влязло в сила решение/ и
с определение на съда от 21.12.2020 година, след като не са приети за
съвместно разглеждане е образувано отделно производство.
Ищецът твърди ,че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 36, том V, дело № 2659/1998 г. на PC-Пазарджик е собственик на
втори жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна масивна жилищна
сграда, построена в УПИ ІІІ-282, кв.26 по плана на с.Главиница, както и на 1/2
идеална част от поземлен имот с площ от 880 кв.м., .Другата ½ идеална част от
дворното място била собственост на неговия брат С. З. Г., който бил
собственик и на първи жилищен етаж, с площ от 90 кв.м. от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в У1111 111-282, кв.26 по плана на
с.Главиница.
Притежавал и ½ идеална част от общите части на сградата.
С. З. Г. починал на 28.04.2009 г. Негови наследници били съпругата му
/ответницата/ Б. И. Г. и децата му С. С. Г., М. С. С.. Всички те притежавали по
1/3 идеална част от първи жилищен етаж,съответно по 1/3 идеална част от
общите части на жилищната сграда и но 1/3 идеална част от дворното
място./очевидно наследствените им права са 1/3 част от притежаваната от
наследодателя им ½ идеална част от дворното място/.
В дворното място имало построени два масивни гаража, като не се
оспорва ,че единия е собственост на първата ответница , а другия – на ищеца..
В имота имало и лятна кухня, в която ищецът живеел. Ответницата Б. Г.
имала пристройка до масивната жилищна сграда от около 40 кв.м, която е
била приземен етаж и етаж. През 2017 година ищецът изградил и дървена
постройка гараж. Тази постройка ,видно от доказателствата по делото е била
предмет на друг негаторен иск и с влязло в сила решение е разпоредено
премахването и.
След смъртта на неговия братq ответницата Б. Г. през 2010 г. без негово
9
съгласие поставила врата от телена метална мрежа, която заключва и и държи
ключа , като поставила и телена метална мрежа, с която разделила дворното
място.
С поставяне на вратата на от телена метална мрежа ищецът нямал
достъп до гърба масивния си гараж. Не можел да го измаже отзад, да му
сложи изолация,да изгради комин за парно котле.
През 2019 г. ответницата Г. заключила и една от избените стаи от около
30 кв.м. и по този начин ограничила достъпа и препятствала ползването на
тези общи части.
В избения етаж живеели родителите му.През 2019 година ищецът
преградил 10 кв.м. от всекидневната на избата и се обособил коридор.
В хода на производството е установено ,че извършването на това
преграждане , също е било предмет на негаторен иск ,предявен срещу него и
уважен с влязло в сила решение. Ответницата ползвала и заключила двойната
стая с около 30 кв.м. и имала багаж в другата стая от около 20 кв.м., като
заявявала, че и другата празна стая е нейна
Моли ответницата Б. Г. да бъде осъдена да отключи/ отвори врата
от телена метална мрежа осигуряваща достъп до дворното място зад
двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ-282, кв.26 по плана на
с.Главиница или да му предаде ключа от вратата.
Моли ответницата да бъде осъдена да отвори врата на избата,
осигуряваща достъп до стая от около 30 кв.м. или да му предаде ключа от
същата.
Изложени са доводи относно това ,че няма определен начин на рреално
ползване на жилищната сграда и дворното място ,като не е направено
конкретно искане.
Претендират се разноски.
Съдът е констатирал нередовност на исковата молба ,като е дал указания
да се изложат обстоятелства относими към негаторния иск що се отнася до
втория и третия ответник , както и с оглед изложените обстоятелства, да се
посочи изрично - претендира ли се определяне начин на реално ползване.
Ищецът е уточнил ,че втори и третия ответник с бездействието си
подържат състоянието , създадено от Б. Г. и така създават пречки.
10
Заявил е и претенция за определяне начин на реално ползване на
дворното място и общите части на жилищната сграда .
Писмен отговор е постъпил от Б. Г..
Ответницата счита , че не е станало ясно ,въпреки постъпилата молба
дали негаторния иск е предявен само срещу нея или и срещу останалите двама
ответници.
Счита , че съединяването на иск по чл.109 от ЗС и иска по чл.32 ал.2 от
ЗС е недопустимо ,тъй като подлежали на разглеждане по различен
съдопроизводствен ред и следвало да бъдат проведени срещу различни
страни. Счита ,че следва да бъдат разделени за разглеждане в отделни
производства , като исковата молба по втория иск е нередовна.
Оспорва обстоятелствата , на които се основават негаторните искове.
Телената мрежа, с която било разделено дворното място и телената
врата към нея били изградени през 2014 г. по решение и със средства на
покойната майка на ищеца - Т. Г., а ответницата само е помагала при
изграждането. Към този момент Т. Г. притежавала доживотно вещно право на
ползване върху целия имот-запазено изрично в н.а. за покупко- продажба № 36
/ 16.06.1998 г. , а нейните синове В. (настоящия ищец ) и наследниците на С. (
Б. Г. , С. Г. и М. С.) са притежавали само т.н.” гола собственост
През 2019 г. ищецът премахнал входната врата на тази стая – изба от 30
кв.м.и зазидал отвора към нея откъм общия коридор , след което заявил на
ответницата да ползва тази стая самостоятелно като си отвори друг вход
откъм двора. Впоследствие доброволно възстановил входната врата на
помещението и лично предал ключа за него на Б. Г..
Оспорва иска ,като счита , че е недопустим/няма доводи в писмения
отговор/,по същество – неоснователен.
От ответника С. Г. писмен отговор не е постъпил.
На ответницата М. С. е назначен особен представител, който е подал
бланкетен писмен отговор.
След постъпване на писмените отговори в свое становище ,също
писмено ищецът е уточнил ,че предявява негаторните искове срещу Б. Г. , а
иска с правно основание чл.32 ал.2 от ГПК срещу всички ответници ,като е
изяснил ,че претендира определяне начин на реално ползване на избените и
11
таванските помещения ,както и на дворното място. Изложени са
обстоятелства относно отношенията между страните ,като част от тях
/например подробностите относно поставянето на оградата/ са ирелевантни за
спора.
Производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила
решение на производството по гр.д.№ 2695/2020 година ,в което са разгледани
негаторни искове между страните.
Представени са по делото решенията и на трите съдебни инстанции и от
тях е видно ,че В. Г. е осъден да премахне паянтова постройка – гараж в
дворното място; отхвърлен е иска на Б. Г. срещу него да премахне ограда от
метална мрежа от лицето към дъното на имота и бетонова настилка; осъден е
В. Г. да премахне преграждаща стена от тухлена зидария в коридора на
избения етаж на двуетажната жилищна сграда; отхвърлен е друг негаторен иск
срещу В. Г. ,касаещ достъп до общата стълбищна клетка.
Съдът е обявил за окончателен доклад по делото , като е приел ,че са
предявени осъдителни негаторни искове и иск с правно основание чл.32 ал.2
от ЗС.
Междувременно в същия съд е образувано производство по гр.д.№
3459/2022 година по искова молба на Б. Г. срещу В. Г. , С. Г. и М. С..
Излагат се в нея доводи относно правата на страните и начина на
придобиването им, които са идентични с тези в исковата молба , по която е
образувано производството по гр.д. през 2020 година.
На основание приращение / чл.92 от ЗС/ С. З. Г. и В. З. Г. придобили и
правото на собственост върху постройките на допълващо застрояване и в
частност лятната кухня. - заснета в КК като Сграда с идентификатор
15028.501.381.1 с площ от 29 кв.м.
След смъртта на С. З. Г. през 2009г. ,неговите права са придобити по
наследство от неговата съпруга Б. Г. и двете му деца - С. С. Г. и М. С. С.. Така
между страните се е установила съсобственост върху дворното място , двата
гаража и лятната кухня .
Лятната кухня се състояла от три части - две отделни помещения
разделени от баня/тоалетна всяка с отделен достъп откъм двора , покрити с
обща плоча.
Прави искане да бъде определен начин на реално ползване на лятната
кухня.
12
Ищцата изрично е заявила ,че е съгласна да ползва съответните реални
части общо със С. С. Г. и М. С. С..
Моли да бъде определен начин на реално ползване на лятната кухня.
Писмен отговор на така предявения иск е постъпил от В. Г..
Не оспорват допустимостта на иска и правата на страните относно
жилищната сграда и дворното място.
Процесната лятна кухня с идентификатор 15028.501.381.1 по КККР на
с.Главиница с площ от 29 кв.м. също била съсобствена между страните при
права като върху дворното място.
Тя била построена преди много години от родителите на ищеца и
ползвана от тях.
В тази лятна кухня ищецът варосвал стените, сменял крушки, ключове,
боядисвал прозорци, чистил комин. На плочата на покрива сложил асфалт.
След смъртта на майка му - 31.12.2017 г. - направил основен ремонт и много
подобрения в лятната кухня,където заживял със съпругата си. Лятната кухня
се състояла от две стаи, коридор и отделни помещения за баня и тоалетна.
Описани са подробно подобренията и строителните работи в тази лятна
кухня.
Неговия брат направил пристройка на два етажа, залепена до избения
етаж на къщата и до първия му жилищен етаж. Пристройката до избения етаж
била около 30-40 кв.м. и същото помещение - пристройка е построена на
първия жилищен етаж - и тя е около 30-40 кв.м. В пристройката до избения
етаж ищцата влизала през врата откъм нейната част на двора зад къщата.
Ползвала я и като изба. Пристройката до избения етаж на къщата не била
свързана с избения етаж на къщата. Пристройката до първия жилищен етаж на
къщата ищцата ползвала като стая с баня и тоалетна.
Тъй като пристройката била построена върху общото им дворно място
то по приращение - ответникът бил придобил и правото на собственост
върху построената пристройка на два етажа, всеки един от тях от по 30-40
кв.м.
Моли при определяне начин на реално ползване лятната кухня да бъде
предоставена на него, както и да бъде определен начин на реално ползване на
13
описаната пристройка.
Образуваното производство по това дело е прекратено и то
присъединено за общо разглеждане с производството по делото , образувано
през 2020 година.
По повод този отговор , ищцата Б. Г. е изразила становище ,че искането
за включване в обема на определяне на реалното ползване и описаната
постройка е недопустимо ,тъй като не е предявен надлежно иск.
Пристройката не представлявала самостоятелна вещ, а била
присъединена към собствения на Б. Г. първи етаж.
По предявения иск от Б. Г., М. С. също е представлявана от особен
представител и е постъпил бланкетен писмен отговор.
В засданието си от 18.04.2023 година , след извършеното съединяване на
двете дела , съдът е допълнил доклада , като е счел ,че с писмения отговор на
В. Г. се прави искане за определяне на начин на реално ползване на
пристройка , което обаче не е надлежно заявено и е дал указания за
отстраняване на нередовности.
В изпълнение на тези указания е предявен насрещен иск от В. Г. против
Б. Г. , С. Г. и М. С.. Всъщност този иск е предявен както срещу ищеца по
първоначални иск – Б. Г. ,така и против лицата ,които всъщност са посоченr
като ответници.
Изложени са същите обстоятелства относно съществуването пристройка
към първия етаж и е направено искане за определяне начин на реално
ползване.
Разменени са книжа , като в писмените си отговори Б. Г. и особения
представител на М. С. са оспорили иска , поддържайки ,че не се касае за
самостоятелен обект на собственост.
Съдът не е постановил нарочно определение ,с което да приеме за
съвместно разглеждане така предявения „насрещен иск“,а в заседанието от
17.10.2023 година е допълнил доклада си по делото и разпределил
доказателствената тежест.
Действията на страните поставят редица въпроси от проецесуален
характер.При предявяване на иск за реално ползване на дворно място ,
намиращите с в него постройки ,които не са самостоятелни обекти на
14
собственост ,необходимо ли е отделно да бъдат посочени и направено искане
за определяне начина им на реално ползване?Действията на ответника Г. –
такива по предявяване на насрещен иск ли са или е становище по уточняване
обема на имота върху който следва да се определи начин на реално ползване.
Според въззивния съд отговора на първия въпрос е отрицателен- при
определяне начин на реално ползване върху дворно място , съдът следва да
съобрази фактическото състояние на имота ,включително и намиращите се в
него постройки на допълващо застрояване ,да отчете как фактически се
ползват и да определи начин на реално ползване и по отношение на тях , тъй
като те имат съдбата на дворното място , в което се намират. Ако се касае за
самостоятелни обекти на собственост- то тогава , за да бъде определен начин
на реално ползване , ако са съсобствени е необходимо да бъде направено
изрично искане , а ако няма такова, съдът просто следва да съобрази
съществуването им ,за да осигури ползването им от съсобствениците.
Така изложеното предпоставя и отговора на втория въпрос- не се касае
за предявяване на насрещен иск от страна на В. Г. и той съобразно страните,
както е предявен не може да бъде определен като такъв, а и не е необходимо
заявяването по такъв начин на становището ,че в имота има и друг
несамостоятелен обект на собственост , според твърденията на ответника ,
който също следва да бъде съобразен.
Съобразявайки правната природа на иска с правно основание чл.32 ал.2
от ЗС , въззивната инстанция намира ,че като се е произнесъл относно
определяне начин на реално ползване на дворното място, включително и на
лятната кухня и пристройката към първия етаж , съдът не е излезнал извън
предмета на спора.
По делото са правени възражения за недопустимост на съединяването на
негаторен иск с иск по чл.32 ал.2 от ЗС , като във въззивната жалба от Б. Г. се
подържа ,че решението е недопустимо , тъй като съдът е следвало да се
произнесе по иска с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС и да спре
производството по исковете по чл.109 от ЗС ,заради отношението на
преюдициалност.
Тези доводи са напълно несъстоятелни. Приложното поле на негаторния
иск и иска по спорна съдебна администрация по чл.32 ал.2 от ЗС е
разграничено в Решение № 139 от 23.XI.1985 г. по гр. д. № 111/85 г.,
15
ОСГК. Съсобственик на недвижим имот може да защити правата си
срещу другия съсобственик освен чрез предявяване на ревандикационен
иск, но и чрез иск за разпределяне ползването на свободната площ и чрез
иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на
съответстващата на правата му площ. Тогава, когато другият
съсобственик му пречи с действията си въобще да упражнява правата си
на собственик, той може да се защити и с негаторния иск по чл. 109 ЗС.
В зависимост от конкретната фактическа обстановка може и да се касае за
отношение на преюдициалност на разрешаване спора по единия иск по
отношение на другия. Тъй като при определяне начин на реално ползване
,съдът не е властен да предписва преустройства и промени ,то в някой
ситуации изхода на негаторен иск би бил от съществено значение за
определяне начина на реално ползване. Фактическата обстановка по
конкретните спорове не предполага такава зависимост.
Поради изложеното , съдът намира ,че постановеното решение не страда от
пороци ,които да водят до нищожност или недопустимост ,поради
съединяването на исковете
Подържа се и становище за недопустимост на решението по негаторния иск на
В. Г. против Б. Г. с искане за осъждане на Б. Г. да осигури достъп ,чрез
отключване на вратата на телената метална мрежа , тъй като съдът мотивирал
решението си с наличие на пречки за ползване на имота ,на които ищецът не
се бил позовал. Тези доводи са некоректни , тъй като съдът е отчел от една
страна ,че в дворното място , до което Г. поради заключената врата няма
достъп се намира кладенец /септична яма/, но също така е отчел , че няма
достъп до задната стена на гаража си.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие
за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства , безспорно е установено ,че е
възникнала съсобственост по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 36 / 1998 г. между братята В. Г. и С. Г. на недвижим имот –
дворно място с идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница , общ.
Пазарджик с административен адрес : с. Главиница, общ. Пазарджик, ул.
„Шестнадесета „ № 19 , както и на построената в този имот двуетажна
16
жилищна сграда 15028.501.381.2.Жилищната сграда се притежава при
условията на етажна собственост. Видно от представеното удостоверение за
наследници изх. № УН -1517/ 12.08.2020 г. / Б. Г. , С. Г. и М. С. са наследници
на С. Г..
Правата върху дворното място и общите части на сградата не са спорни/по
отношение реалното ползване на тавана и избата решението е влязло в сила/.
Не се спори още между страните ,че в дворното място е построена
самостоятелна сграда с идентификатор 15028.501.1. със застроена площ от 29
кв.м. – едноетажна с предназначение – селскостопанска сграда.
Строителството е извършено още приживе на общите на страните
наследодатели и не се оспорва, че същата е съсобствена при същите права. Не
е възникнал спор и ,че тази постройка се ползва изцяло от В. Г., който твърди,
че след 2017 г., в тази постройка / състояща се от три помещения/, той е
извършил значителни подобрения. Постройката е на един етаж с обособени
два самостоятелни обекта с два външни входа към дворното място – складово
помещение с полезна площ от 9,83 кв.м. и помещение за живеене , състоящо
се от стая , коридор, баня и тоалетна с полезна площ от 18,98 кв.м.
Тези обстоятелства се сочат от страните и се установяват чрез заключението
на експерта.
Към избения ,съответно към първи жилищен етаж е направено пристрояване.
Също няма спор, че тази пристройка е построена и се ползва от ответниците
.Конкретното и състояние е описано от експерта ,като същественото е ,че тя е
с обслужващо предназначение , функционално свързана е с жилищните
помещения на ответницата Б. Г. и децата и.
Следва да се посочи, че доводи относно предоставяне на ползването на тази
пристройка съвместно от Б. Г.,С. Г. и М. С. няма .Тъй като решението се
обжалва само в частта относно ползването на дворното място и от двамата
жалбоподатели и относно ползването на лятната кухня от Б. Г., то съдът счита
,че не е сезиран с въззивна жалба относно ползването на общите части – изби
и таван и пристройката към първия етаж.
Събрани по делото са гласни доказателства ,като е проведен разпит на св. П. Г.
,съпруга на ищеца В. Г., ангажирана да доказва претенциите му по
негаторните искове.
17
Като съпруга на В. Г. свидетелката живее в същия имот. Тя установява , че
дворът е разделен с мрежа и метална врата, която е заключена. В. Г. искал
ключ ,тъй като ямата, която обслужва имота им била на мястото на
кладенеца .Понякога С. Г. отключвал по искане на В. .Свидетелката сочи още
,че гърба на гаража им бил в мястото на Б. Г. и нямали достъп до него , за да
го измажат.
Дава показания и относно избеното помещение ,като твърди ,че конкретното
от 30 кв.м. било заключено от Б. ,но едновременно с това установява ,че има
други отворени избени помещения , които те ползват.
Поради необходимостта за изясняване на спора ,чрез използване на специални
знания са приети две заключения на експерта Г..
Експерта е изяснил , че съсобствения имот е поземления имот с
идентификатор 15028.501.381, област Пазарджик, община Пазарджик, с.
Главиница, п.к. 4409, ул. Шестнадесета № 19, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване с площ от 1056 кв. м, стар номер 282, квартал 26,
парцел XIII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-274/27.10.2020
г. на ИД на АГКК.
В имота има сграда от основното застрояване и сгради от допълващото
застрояване, както следва . Сградата с идентификатор 15028.501.381.1, е
отразена с предназначение „Селскостопанска сграда“.Това е така наречената
от страните „лятна кухня“, на един етаж , със застроена площ от 29,00 кв. м.
Основното застрояване е с Жилищна сграда ,в която страните
притежават самостоятелни етажи и тя не е предмет на иска за разпределение
на реално ползване.
Сградата с идентификатор 15028.501.381.3, е гараж със застроена площ
от 27 кв. м. Сградата с идентификатор 15028.501.381.4, също е гараж със
застроена площ от 24,00 кв. м.
Твърденията са ,че гаражите са собственост на страните ,тоест ,че върху
тях съсобственост няма. Първия принадлежи на ищеца , а втория – на
ответниците.
Входа за дворното място е от към улицата чрез външна метална входна
врата двукрила с ширина от 1,00 м.л. от север.
Дворното място е разделено с метална мрежа, закрепена на метални и
18
бетонови колове, забити в земята, като ищеца ползва западната половина, а
ответниците източната и ползват общо входна пътека от входната врата на
имота, от тротоара на улицата до входната врата на къщата, както и
пространство за водомерите и електромерите и пътеката от входната врата на
къщата до металната врата на двора, разположена от югозападния ъгъл на
жилищната сграда с ширина от 1,60м.л..
Ищеца е оградил място от 52 кв.м., с метална мрежа и бетонова
настилка и дворно място, което ползва - продължение след бетоновата
настилка.
Има пристройка, непосредствено залепена до масивната жилищна
сграда от изток, която е функционално свързана с жилището на Б. ,С. и М. и е
включена в застроената площ на сграда.
Металната врата на двора, разположена от югозападния ъгъл на
жилищната сграда била с ширина от 1,60м.л.и ищеца можел да отиде до гърба
на масивния си гараж, ако металната врата към металната мрежа е отворена.
Кладенеца е разположен на 8,63м.л. в посока юг от жилищната сграда към
дъното на имота и се използва за септична яма, която ползва ищеца. До
кладенеца - яма не може да се отиде, ако металната врата към металната
мрежа - е заключена.
Предложени са варианти на реално ползване на имота.
След присъединяването на двете дела и съобразно изричното посочване
на лятната кухня и пристройката като обекти по отношение на които също
следва да определи начин на реално ползване е прието и допълнително
заключение.
В него експерта е изяснил ,че пристройката към сградата от основното
застрояване е включена функционално към първия жилищен етаж на сградата
и така площта е 117 кв.м. Пристроената част е със застроена площ от
15,15м.кв. и се състои се от две нива:първо ниво изба вкопана в земята с
полезна площ 7,65м.кв. и външен самостоятелен вход от дворното място;второ
ниво - санитарно-битово помещение / баня с тоалетна/ с полезна площ от
13,54м.кв. - спомагателно помещение с обслужващо предназначение
функционално свързано с жилищните помещения на първия етаж,
собственост на ответниците.
19
Сградата и идентификатор 15028.501.381.1 – лятна кухня е на един етаж
с обособени два самостоятелни обекта с два външни входа към дворното
място - Складово помещение с полезна площ от 9,83 м. в. и помещения за
живеене, състоящи се от стая, коридор, баня и тоалетна с полезна площ от
18,98м.кв.
Към допълнителното заключение са предложени варианти за реално
ползване.
В съдебно заседание експерта Г. е изяснил ,че вратата, която е с размери
два метра с две крила, обозначена е на скицата и е разположена в югозападния
ъгъл, като допира до жилищната сграда - това е вратата, която се заключва
предмет на иска по чл. 109 от ЗС. При посещението му тя е била заключена и
му е осигурен достъп.
Подробните си становища активните страни в процеса са изложили в
хода на устните състезания , като в писменото си становище В. Г. по
отношение на претенциите за реално ползване приема и двата варианта,
предложени от вещото лице - първи вариант по заключение на вещото лице от
08.02.2023 г. или по втори вариант по допълнителното заключение на вещото
лице от 08.01.2024 г. ,като предпочитанието му е към първия.
Б. Г. чрез процесуалния си представител е изразила становище ,че
приемлив е варианта по допълнителното заключение на експерта.
По иска за определяне начин на реално ползване са събрани
доказателства от въззивната инстанция по искане и на двете страни.
Експерта Г. е предложил два варианта за реално ползване на дворното
място.
В първия вариант е предвидено оцветената в червено част от дворното
място да се ползва от Б. Г. и децата и , а оцветената в синьо част от ответника.
Общо ползване е предвидено само в лицето на имота и за достъп до лятната
кухня.При този вариант металната врата попада в частта от дворното място
,предоставена за ползване на Б. Г. и децата и ,като В. Г. няма достъп до
жилищната града и собствения си гараж/гърба му/ построен в имота.
При втория предложен от експерта вариант чрез общо ползване е
осигурен достъп на В. Г. около жилищната сграда и гърба на собствения му
20
гараж.
Втория вариант според въззивната инстанция е по приемлив ,тъй като по
този начин се осигурява възможността за обслужване на жилищната сграда от
всички съсобственици и се осигурява достъп на Г. до собствения му гаража от
към имота. Такова разрешение дава възможност за обслужване на сградите в
имота от съсобствениците ,без да се налага воденето на допълнителни
производства.Този вариант е съобразен с правата на страните и фактическото
състояние на ползването на имота. Частта за общо ползване около жилищната
сграда по-скоро би следвало да елиминира възможността за конфликти между
страните.
Поради изложеното съдът възприема този вариант и намира ,че
решението в частта , с което е определен начин на реално ползване на
дворното място следва да бъде отменено.
Не е спорно по делото ,че лятната кухня се ползва от В. Г.
/първоначално от родителите на двамата братя/.Той е извършил значителни
подобрения и живее в нея. Няма спор и ,че тя е съсобствена между страните.
Общото и ползване ,както претендира Б. Г. ,според въззивната инстанция е
невъзможно, на първо място поради размера и характера на помещенията и
наличие на едни санитарен възел. Общо ползване би било напълно
нецелесъобразно , тъй като никоя от страните не би могла да се възползва от
тази сграда пълноценно. На второ място – такова ползване би създало
основание за още конфликти между страните ,които видно от настоящето и
вече приключилите производства са достатъчно.
Съсобствениците имат възможност да уредят отношенията си и по друг
ред ,след като един от тях е лишен от възможността да ползва съсобствен
имот.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение , което следва да бъде потвърдено в тази
част.Такова ползване е възможно да се реализира при възприетия от съда
вариант за ползване на дворното място.
По отношение на негаторния иск на В. Г. против Б. Г. за осигуряване на
достъп чрез оставената и заключвана от нея метална врата. Експерта е изяснил
разположението на тази врата и препятстването чрез нея на достъп на Г. до
останалата част от дворното място. Основните пречки , създавани от това
21
състояние Г. е посочил като невъзможността да стигне до гърба на своя гараж
и да извърши желани от него ремонтни дейности и подобрения. Впоследствие
са изложени и доводи за разположение на кладенец и яма. Експерта е посочил
,че кладенеца е разположен на 8,63м.л. в посока юг от жилищната сграда към
дъното на имота и се използва за септична яма, която ползва ищеца.
Местоположението му е означено на скиците към заключенията на експерта.
Разположението му е такова ,че не може да бъде съобразено ,така ,че В. Г. да
ползва тази част от дворното място или да има достъп до него.
Като се имат предвид доводите ,които съдът изложи относно варианта за
ползване на дворното място , като възприема и обстоятелството , че тази врата
попада именно в частта за общо ползване ,то очевидно ,че заключването и от
Б. Г. би препятствало ползването на имота по най-целесъобразен начин.Съдът
изцяло възприема и подробните мотиви на първоинстанционният съд относно
този иск и препраща към тях при условията на чл.272 от ГПК.
Предложените от експерта пред въззивната инстанция варианти / и
предпочитани от страните/ могат да се реализират след премахване на
оградата. Известна е съдебната практика ,според която в това производство
преустройства и промени не могат да се предписват ,за да се реализира
избрания начин на реално ползване.
В конкретния случай и двете страни предпочитайки макар и различни
варианти от предложените от експерта с последното заключение ,всъщност
приемат необходимостта от премахване на тази ограда. От друга страна ,като
се има предвид вида и ,посочен от експерта , то в действителност не се касае за
преустройства и за премахване на масивно съоръжение.
Поради изложеното , съдът намира ,че решението на
първоинстанционния съд в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение негаторния иск на В. Г. против Б. Г. относно ползването
на избените помещения:
С първоинстанционното решение е определен начин на реално ползване
на тези помещения ,което в известна степен лишава ищеца от интерес към
този момент да подържа този иск.
Тъй като обаче Г. ,чрез процесуалния си представител изрично е заявил
,че подържа жалбата си против тази част на решението на
22
първоинстанционния съд о повод уточнения , изискани от съда, то се дължи
произнасяне по същество и по тази част , най-малкото поради значението за
дължимостта на разноските по спора.
Експерта е посочил в заключението си , прието от първоинстанционния
съд ,че избата е с полезна площ от 72,51м.кв. и съществува във вида ,в който и
построена сградата със следните помещения:общо стълбище с П.П. от
7,95м.кв.;преходно помещение-салон с П.П. от 14,21м.кв.;помещение от север
с П.П. от 12,35м.кв.; помещение от юг е П.П. от 16,90м.кв.; Две свързани
помещения с преход и П.П. от около 21 кв.м. Помещение с площ 30 кв.м.
няма.
Обясненията на експерта, който е имал достъп и до трите избени
помещения е, че и в трите помещения е имало вещи. За доказване на тази
претенция В. Г. е ангажирал гласни доказателства – показанията на своята
съпруга. Разпитана като свидетел тя твърди , че ответницата е заключила
избена стая от около 30,00 кв.м./ представляваща помещение Б- 2 според
схемата на ищеца в уточнителното му становище /, което е от 21,10 кв.м.
Безспорно има още две избени помещения , равностойни по площ и няма
твърдения на ищеца да са създавани пречки да ги ползва ,като без значение е
,че в тях може да се намират вещи и на другия съсобственик.
Като е приел това и счел ,че негаторния иск е неоснователен , тъй като
на съсобственика не са създадени пречки да ползва тази обща част съобразно
правата си , първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение
,което и в тази част следва да бъде потвърдено.
По разноските:И двете страни са обжалвали първоинстанционното
решение както по отношение на негаторните искове ,така и по отношение на
иска с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС. Б. Г. е обжалвала решението ,в
частта с която е уважен негаторен иск срещу нея и определен начин на реално
ползване на дворното място и лятната кухня.
В. Г. е обжалвал решението в частта с която е определен начин на
реално ползване на дворното място и отхвърлен предявения от него негаторен
иск , касаещ избените помещения.
Тъй като съдът приема ,че и двете жалби относно постановеното от
първоинстанционния съд решение по отношение на исковете с правно
основание чл.109 от ЗС са неоснователни, а по жалбите против определяне
23
начин на реално ползване и на двете страни, определя различен вариант /като
се съобрази че последното е съдебна администрация в гражданските
правоотношения/,то разноските за страните остават така както са направени.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
№3640 по описа за 2020 година , в частта ,с която по реда на чл.32 ал.2 от ЗС
е определен начин на реално ползване на дворно място представляващо УПИ
III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ. Пазарджик , което е с
идентификатор 15028.501.381 по КККР на с. Главиница , общ. Пазарджик,като
ОПРЕДЕЛЯ следния начин на реално ползване на дворното място:
Оцветената в червено част от дворното място от 395,865 кв.м. по скицата на
вещото лице Г. , приложена към депозираното пред въззивната инстанция
заключение – вариант Четвърти ,която приподписана да се счита за неразделна
част от решението да се ползва от Б. Г., С. Г. и М. С.; Оцветената в синьо част
от дворното място по същата скица от 395,865 м.кв. да се ползва от В. Г. ,като
оцветената част в жълто от 96,72 кв.м. се ползва общо от съсобствениците.
Решението на въззивната инстанция в тази част е окончателно.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№3640 по описа за 2020 година , в частта,с която е осъдена Б. Г. да
отключи вратата на телената метална мрежа осигуряваща достъп на В. Г.
до дворното място зад двуетажна жилищна сграда , находяща се в УПИ III-
282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ. Пазарджик , което дворно място
представлява поземлен имот с идентификатор 15028.501.381 по КККР на с.
Главиница , общ. Пазарджик; в частта , с която отхвърлен иск с правно
основание чл.109 от ЗС - да бъде осъдена ответницата Б. И. Г. да отвори
вратата на избата осигуряваща достъп до стая от около 30 кв.м. , втората врата
в ляво при влизане в избата на двуетажна жилищна сграда находяща се в УПИ
III- 282 в кв. 26 по плана на с. Главиница , общ. Пазарджик , което дворно
място представлява поземлен имот с идентификатор 15028.501.381 по КККР
на с. Главиница , общ. Пазарджик и в частта , с която на В. Г. е предоставена
за реално ползване цялата построена в същия поземлен имот сграда с
идентификатор 15028.501.381.1 с площ от 28,81 кв.м.
24
Решението подлежи в тази част на ожалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25